Медиите за нас

„Откритията на археологията са достояние на света и по законите на България - публична държавна собственост. Банално е, но явно трябва да се повтори и потрети, защото или не се знае, или удобно се забравя. И понеже реалните действия говорят повече от думите, най-добре държавата с делата си да го покаже. На много места тя се е отдръпнала като собственик в сферата на културното наследство и е оставила поле за неправомерно разрастване на частни амбиции. Най драстичният пример разбира се, е иманярството и трафикът на културни ценности, които потъват в частни колекции.“

В обширен материал вестник „Капитал“ коментира за пореден път темата за отговорността на държавата пред проучването, опазването и съхранението на културни ценности. Поводът е последната уникална находка при проучванията на Хераклея Синтика.

Случаят със статуята-уникат, открита наскоро до Петрич, илюстрира друг аспект. Находката донесе огромна естетическа радост на света и направи България интересна. Успехът е плод на това, че екипът на проф. Людмил Вагалински вече 17 години упорито и методично проучва Хераклея Синтика, а община Петрич го подкрепя, подчертава изданието. През всички тези години именно Община Петрич финансира разкопките (на два пъти в последно време пари дава и държавата), кандидатства по проекти и тегли кредити. „Капитал“ припомня, че общината построи и модерен музей, където откритото да бъде изложено.

„Къде обаче е собственикът на археологическите ценности - държавата? Тя с договор е предоставила археологическия обект Хераклея Синтика за управление на общината, която е силно мотивирана. Но Министерството на културата през годините си пасува, когато тя го моли за съдействие по нерешим за нея проблем. Част от терените в Хераклея Синтика са частни и не всички собственици са се съгласили да ги продадат, въпреки добрите цени. Едните не искат пари, а "да си делят с археолозите откритото" (не е виц). Другият собственик е купил терена наскоро, наддавайки малко над предложеното на общината“, пише в публикацията на вестник „Капитал“.

Законът позволява в случай на археология имотът да бъде отчужден или заменен. В реалността обаче проблемът е за археолозите и за широката публика. Първите търпят психически тормоз - в деня след откритието полицията ги проверява по сигнал, че са иманяри. Освен това изравят и после заравят културно-историческото наследство, за да го спасят от погиване, поради което пък обществото въобще не вижда откритията. Тези двойни усилия са, защото при археология в частен терен по закон имат право на разкопки, но не и да консервират и експонират откритото. А без консервация, оставено на атмосферните влияния, то се руши.

Същият този закон е предвидил при паметници от национално или световно значение Министърът на културата да може да предприеме действия за отчуждаване или замяна, припомня в публикацията си вестник „Капитал“.