Становища

ОТНОСНО: Становище на НСОРБ по законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, сигн. № № 52-654-01-122/28.08.2026 г. (Ваш изх. № 52-653-24-35/03.09.2026 г.)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КИРОВА,

Националното сдружение на общините в Република България разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 52-654-01-122, с който се предлага да отпадне годишната декларация за туристически данък по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ и др.

Не споделяме мотивите на вносителите, че годишната декларация представлява само ненужно повторение. По действащия чл. 61с, ал. 2 от ЗМДТ месечният размер на данъка действително се определя въз основа на единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Декларацията по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ обаче има и самостоятелна контролна функция: тя материализира годишното изявление на данъчно задълженото лице, позволява съпоставка с данните в ЕСТИ, плащанията и наличната в общината информация и създава основание за последващо изясняване на несъответствия. Отпадането й е оправдано само ако ЕСТИ предоставя равностойна или по-висока степен на надеждност и доказуемост.

За целта общините трябва да получават своевременно и в машинночетим вид всички данни, необходими за законосъобразното установяване и събиране на туристическия данък. Тази цел обаче в случая не може да бъде постигната чрез механично премахване на контролен източник, какъвто е данъчната декларация по Раздел VII. Туристически данък на ЗМДТ, преди първичната информационна система и обменът с общините да са доказали необходимите пълнота, достоверност, проследимост и неизменяемост на данните за реализираните нощувки, необходими за целите на данъчното облагане.

Действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ възлага установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци на служители на общинската администрация по реда на ДОПК. По силата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ тези служители имат правата и задълженията на органи по приходите. Следователно общината носи отговорност не само да пренесе данни от ЕСТИ в данъчната партида, а да установи и действителните факти и законосъобразния размер на публичното вземане.

Тази отговорност следва от основните правила на ДОПК (чл. 3, чл. 5, чл. 12, ал. 1, т. 1, 5 - 7 и 11, чл. 37, чл. 54 и т.н.). Съгласно чл. 52 от ДОПК документите, издавани от автоматични устройства или системи по нормативно установен ред, се третират като частни документи на лицето, на чието име е регистрирана системата. Това допълнително показва защо данните, въведени от хотелиер в ЕСТИ, не могат да се приемат като безусловно достатъчни само защото се намират в държавна информационна система. За разлика от действащите и прилагани към момента електронни обмени за установяване на задължения за местни данъци -чрез обмен с информационната система на МВР и съответно на Агенцията по вписвания, където длъжностно лице осигурява тяхното попълване и валидиране, в случая с ЕСТИ няма такова въвеждане и валидиране от длъжностно лице на Министерството на туризма, необходими за облагането с туристически данък.

В НСОРБ постъпват и редица сигнали от общини за проблеми и затруднения при работата с ЕСТИ. Независимо от конкретния технически характер на отделните случаи, общият риск е един и същ: общинският орган по приходите може да не разполага своевременно с пълни, непротиворечиви и проверими данни за броя на реализираните нощувки. При отпаднала годишна декларация липсата или изменението на запис в ЕСТИ би се пренесло непосредствено в размера на местното публично вземане.

Особено съществен е рискът от последваща промяна на данните. Законът за туризма изисква вписването да се извършва незабавно при настаняването, но не урежда с достатъчна конкретика допустимите основания, сроковете и процедурата за корекция, заключването на приключилите отчетни периоди, автоматичното уведомяване на общината и запазването на пълна история на версиите. Не следва данните за вече реализирани нощувки да могат да бъдат заличавани или намалявани едностранно по инициатива на лицето, извършващо хотелиерство, или на друг участник в туристическата услуга. Туроператорът като посредник не следва да има възможност да влияе върху данъчната основа чрез промяна на регистъра на мястото за настаняване.

При сегашната уредба отпадането на декларацията ще премахне възможността за регулярна годишна съпоставка преди системата да е осигурила равностоен контрол. Това създава риск от неустановяване на задължения, различно третиране на сходни случаи между общините, допълнителни ръчни проверки и затруднена защита на актовете при обжалване. Рискът е пряк за приходите на общинските бюджети, но косвен - за приходите по държавния бюджет.

Публичните резултати от контролната дейност на НАП потвърждават, че туристическият сектор и дейностите с плащания в брой остават области с повишен риск от неотчитане на обороти и доходи. Така например в зимната контролна кампания, отчетена през февруари 2025 г., НАП е проверила над 1 000 търговски обекта в зимните курорти. При 350 заведения, магазини и хотели е установено некоректно отчитане на приходите. Данните не доказват сами по себе си несъответствие между ЕСТИ и действителните нощувки във всеки проверен хотел. Те обаче са важен индикатор, че в сектора съществува реален стимул и практическа възможност за непълно отчитане на приходите. Т.е. трябва да бъде гарантирано, че местният туристически данък се определя обективно от броя на декларираните в ЕСТИ нощувки, качеството на входните данни и възможността за съпоставка.

Анализите и информационните кампании на НАП очертават рискове и в други дейности, част от които попадат в патентния режим по приложение № 4 към ЗМДТ. Сред патентните дейности по ЗМДТ са малките места за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, търговията на дребно и редица услуги с преобладаващи плащания в брой. Общият контролен риск при тези дейности е ограничената видимост върху действителния оборот, когато липсват надеждни независими електронни следи. За физическите лица и едноличните търговци при законовите предпоставки е приложимо съответното облагане с местни данъци, а отделно за тях възникват и задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и осигурителното законодателство. Това пресичане на режими налага съгласуван обмен между Министерството на туризма, общините и НАП.

На тези основания, предлагаме преди отпадането на чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ да бъде усъвършенствана материалната и процесуалната уредба на ЕСТИ в Закона за туризма. Чл. 116 урежда воденето на регистъра на настанените туристи, формите на водене, данните, сроковете за подаване и кръга на органите с достъп. Чл. 165, ал. 1 възлага на министъра на туризма да разработва и поддържа Националния туристически регистър, включващ ЕСТИ. Уредбата към момента обаче не съдържа достатъчно подробни гаранции за използването на ЕСТИ като единствен източник за определяне на местно данъчно задължение.

В ЗТ следва да се прецизират и контролните правомощия. Чл. 213 от ЗТ санкционира липсата на регистър и неизвършването на обмен, а чл. 175 дава правомощия за установяване на нарушения. Необходимо е изрично да се санкционират неверните или непълни вписвания, необоснованото последващо намаляване на нощувки, нарушаването на сроковете за корекция и възпрепятстването на достъпа до историята на записите. Санкционната уредба следва да разграничава техническа грешка, своевременно поправена от оператора, от поведение, насочено към намаляване на данъчната основа.

В тази връзка отпадането на декларацията следва да бъде последният, а не първият етап на реформата. Предлагаме до неговото влизане в сила да бъдат изпълнени кумулативно следните условия:

• да се приемат и влязат в сила изменения в Закона за туризма и подзаконовата уредба, които гарантират цялостта, проследимостта и контрола върху корекциите в ЕСТИ;
• да се усъвършенства автоматизирания обмен между ЕСТИ, Министерството на финансите, НАП и общинските системи;
• да се осигури процедура за аварийна работа при прекъсване на ЕСТИ и правило, че технически проблем не може да води до загуба на приход или до неблагоприятни последици за добросъвестното задължено лице;
• да бъде осигурено финансиране за необходимите доработки, обучение и поддръжка, без допълнителна тежест върху общинските бюджети.

До изпълнението на тези условия декларацията по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ следва да се запази.

За да се намали административната тежест е възможно алтернативно решение, чрез което ЕСТИ да бъде усъвършенствана, така че да предоставя предварително попълнена електронна декларация, която задълженото лице потвърждава или коригира и подава електронно. Така принципът за служебно използване на данните ще бъде приложен незабавно, без общините да бъдат лишени от годишния контролен механизъм.

Уверени сме, че няма да бъде допуснато предлаганите административни облекчения да отслабят контрола върху приходите от туристически данък.