Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 51-454-01-48

Становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 51-454-01-48

11.02.2025

НСОРБ

изх. № И-150(2)/11.02.2025.

ДО

Г-Н НИКОЛАЙ НАНКОВ

ПРЕДСЕДТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

51-во НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно:. Становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 51-454-01-48

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАНКОВ,

Благодарим за предоставената възможност да изразим становище по посочения законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.

Оценяваме желанието на вносителите на законопроекта да се търсят решения на въпроси по такъв значим и актуален проблем като пътната безопасност. Споделяме и изразените в мотивите тревоги, че страната ни се намира на едно от първите места по пътно-транспортен травматизъм в Европейския съюз.

Дискусионен е обаче въпросът доколко предложените законови изменения могат ефективно да допринесат за формулираните в законопроекта цели.

Относно твърдяната липса на законова уредба относно отговорността на собствениците и управляващите на пътищата следва да отбележим, че към момента съществува обширна съдебна практика за прилагане на такава отговорност на основание текстовете на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Многобройни са случаите, в които и граждани, и юридически лица са получили обезщетения по такива дела за вреди, свързани не само с пътната, но и с други видове публична инфраструктура. В този смисъл едва ли е удачно във всеки специален закон да се регламентира поотделно въпроса за отговорността, свързан със съответния тип инфраструктура.

Предложеното задължително изграждане на допълнително осветление на пътни възли и кръстовища само по себе си е положителна мярка. В тази връзка следва да посочим обаче, че безопасността на движението се регламентира основно в два закона – Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, както и в Закона за пътищата. Същевременно е приложима и значителна по мащаб подзаконова нормативна уредба, изразяваща се в наредби на МВР, на МРРБ и на МТС, а също и актове на председателя на ДА „Безопасност на движението по пътищата“. Можем да обобщим разпоредбите им най-условно на такива, касаещи организацията и управлението на движението, и такива, определящи изискванията към пътната инфраструктура. Планирането и управлението на дейностите относно безопасността на движението са уредени законово и включват национална, областни и общински програми по БДП, годишни доклади, основани включително и на обследване и анализ на пътната инфраструктура и идентифицирани рискови участъци.

В смисъла на изложеното по-горе, едва ли е оправдано да се търсят решения на законово ниво, които се фокусират само върху един от многото елементи на пътната инфраструктура, без дори да се засягат въпроси по организация на движението. С не по-малка увереност, в сравнение с посоченото в мотивите за значението на осветлението, можем да изтъкнем значението за безопасността на самата пътна настилка, за поддържането на която средствата хронично не достигат. Също не по-маловажни са ограничителните системи на пътя около детски градини и учебни заведения, периодичното обновяване на пътната маркировка и другите елементи на пътната инфраструктура и т.н.

В заключение, смятаме, че не е уместно да се приоритизира само един от елементите на пътната инфраструктура. Уместно е разпределението на очевидно недостигащия ресурс за поддържане на всички елементи на тази инфраструктура да се приоритизира на база създадените механизми за отчитане на състоянието и анализ на риска.

Разчитаме, че представеното становище ще бъде отчетено по подходящ начин при разглеждането на законопроекта.