Становища

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, сигн. № 51-454-01-38/12.12.2024 г. (Ваше писмо изх. № 51-553-04-10/28.01.2025 г.)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАНКОВ,

НСОРБ възразява срещу горецитирания Законопроект, с който се предлагат нови задължения за разходи в размер на 80 млн. лева годишно, които според мотивите на вносителите ще бъдат „покривани от бюджетите на общините“.

Финансирането на личната помощ се осигурява изцяло от държавния бюджет и не може да бъде прехвърляно като ангажимент на местните власти.

Законът за личната помощ функционира вече шеста година и за този период показа своите дефицити. В тази връзка, всяка промяна трябва да бъде резултат на задълбочен анализ, с оглед на нейното финансово въздействие върху държавния и общинските бюджети, капацитета за определяне на лицата, подлежащи на подкрепа и за администриране на механизма и гарантирането на устойчивост на социалните услуги.

На тези основания и във връзка с изразявани от нас становища по сходни законопроекти, внасяни в предходни Народни събрания, Ви предоставяме следните:

I. Принципни бележки по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, сигн. № 51-454-01-38/12.12.2024 г.:

Считаме, че преди да се прави каквато и да промяна в Закона за личната помощ, трябва да бъде възложена и реализирана последваща оценка на въздействието му.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за нормативните актове, последващата оценка на въздействието се извършва в срок до 5 години след влизането в сила на нов закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.

Законът за личната помощ (Обн. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., в сила от 1 януари 2019 г.) се прилага за шеста поредна година и тази оценка все още не е инициирана.

Считаме, че възлагането на последваща оценка на този закон, който беше разработен и приет в Народното събрание, ще даде реална картина на постигнатите резултати, степента на постигане на предварително заложените цели и реалните въздействия върху обществото. Също така ще се идентифицират и съответните проблеми и предизвикателства, както и ще бъдат формулирани конкретните препоръки за изменение или отмяна на съществуващи разпоредби с цел повишаване на ефективността и ефикасността на нормативната уредба.

За оценяване на размера на ресурсите, които държавата инвестира годишно в социални услуги в домашна среда, Ви прилагаме таблицата по-долу:

С оглед на това, че общините прилагат едновременно няколко законовоопределени подхода за подкрепа на хората с увреждания – лична помощ, асистентска подкрепа, почасови интегрирани услуги по европейски проекти и др., по места се установява, че има неравномерност в обхвата на предоставяната подкрепа. Основно малки, планински и отдалечени общини ни сигнализират за недостиг на асистенти в отделни населени места, което поставя в риск равният достъп на хората с увреждания до услуги.

Законът не предвижда и осигуряването от държавния бюджет на дължимите обезщетения при придобиване право на пенсия, което допълнително би натоварило общинските бюджети през следващия средносрочен период, имайки предвид възрастта на наетите асистенти и разпоредбите на Кодекса на труда.

Във връзка с предвижданията за занижен брой потребители по новата процедура „Иновативни здравно-социални услуги“ по Програмата за развитие на човешките ресурси 2021-2027 г., спрямо до сега ползващите я лица, се очаква между 4/5 и 2/3 от потребителите й да останат без грижа. Една част от тези лица, поради влошеното си здравословно състояние се очаква да поискат нова ТЕЛК оценка, за да получат необходимата им грижа в домашна среда. Това ще рефлектира и като увеличение на броя на пенсионерите по инвалидност, които в периода 2019 – 2024 г. са се увеличили с 21%.

На основание гореизложеното, подчертаваме, че промените в Закона за личната помощ не могат да се разглеждат изолирано, без съпътстващи промени в други ключови нормативни актове и без гарантирането на финансовите ангажименти на държавата в този процес. Ако се въвежда разширен достъп до механизма лична помощ, то трябва да бъде записано ясно в законопроекта, че държавният бюджет ще осигури необходимите средства и те няма да бъдат за сметка на социалните или други публични услуги, предоставяни от общините. В тази връзка, както отбелязахме по-горе, категорично възразяваме срещу посоченото в мотивите ново задължение за общинските бюджети в размер на над 80 млн. лв.

За да бъде гарантирана ефективна и устойчива грижа за хората с увреждания, предлагаме да бъдат предприети сериозни стъпки по:

• Анализиране ефективността на съществуващите механизми, за да се избегне дублиране на услуги и нецелесъобразно разходване на публични средства;
• Извършване на системни реформи за устойчиво развитие на социалните услуги и подкрепа в страната, вкл. на системата за лична помощ, на социални услуги и на ТЕЛК, чрез които законодателството да бъде хармонизирано, за да осигури ясни критерии, интегрирани услуги и устойчиво финансиране;
• Използване възможностите, предвидени в Глава Девета от Закона за социалните услуги, като се предвидят достатъчно възможности за развитие и разширяване на почасовите мобилни интегрирани здравно-социални услуги, чиито потребители могат да бъдат деца и лица с трайни увреждания; лица с хронични заболявания; лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване;
• Разширяване на целевата група на потребителите на услугата Асистентска подкрепа, съгласно чл. 93 от Закона за социалните услуги, която се финансира по стандарти за делегирани от държавата дейности;
• Оптимизиране на административните процеси и електронизация, като услугите станат по-достъпни и по-лесни за администриране и да не създават излишна бюрокрация за гражданите и местната власт.

II. Допълнителни бележки и възражения по конкретните предложения за изменение на ЗЛП:

1. По предложението за временно предоставяне на лична помощ на лица с влошено здравословно състояние по § 1.

Според предложените промени, физическите лица с 90 и над 90% вид и степен на увреждане или с трайно намалена работоспособност, които са подали заявление до ТЕЛК за преосвидетелстване, следва да имат право на лична помощ за срок до 3 месеца въз основа на етапна епикриза от лекуващ лекар. Изразяваме резерви относно ефективността на тази мярка, тъй като към момента средният срок за преосвидетелстване е 3-5 месеца. В този смисъл, предложеното ограничение от 3 месеца е недостатъчно. В допълнение, въвеждането на този механизъм ще увеличи административната тежест върху общините, които ще трябва да обработват заявления за временно предоставяне на лична помощ и впоследствие да следят за евентуалното им прекратяване.

2. По предложението за разширяване на възможностите за втори личен асистент за лицата с 4-та степен на зависимост по § 2.

Със законопроекта се предлага на лицата с най-висока степен на зависимост да се осигурят допълнителни до 72 часа месечно лична помощ, предоставяна от втори личен асистент през празнични и почивни дни. Отново категорично възразяваме срещу предложените с предварителните разчети нови задължения за разходи на общините в размер на 80 млн. лева годишно, които в мотивите на законопроекта са обосновани, че ще бъдат „покривани от бюджетите на общините“. Финансирането на личната помощ се осигурява изцяло от държавния бюджет и не може да бъде прехвърляно като ангажимент на местните власти. Тази мярка ще изисква наемането на нови асистенти и значително допълнително финансиране за полагането на труд в почивни и празнични дни, което не е предвидено в държавния бюджет. Също така, предложеното ограничение за втори личен асистент само през почивните дни не е гъвкаво спрямо реалните нужди на ползвателите и не гарантира ефективно разпределение на ресурсите.

3. По предложението за запазване на добавката за чужда помощ за лица с 4-та степен на зависимост по § 3 и § 4.

Считаме, че системата за предоставяне на лична помощ и социалните услуги трябва да бъдат реформирани така, че да се гарантира равен достъп до подкрепа за всички хора с увреждания, независимо дали попадат в критерия „чужда помощ“ или не.

4. По предложените допълнителни ограничения за назначаване на лични асистенти, т.е. те да не бъдат лица с увреждания с издадено решение на ТЕЛК с чужда помощ, считаме че същото следва да бъде по-детайлно прецизирано с оглед недопускането на дискриминация.

В заключение, подчертаваме необходимостта от комплексен подход при изменението на Закона за личната помощ, който да гарантира устойчиво финансиране, ефективност на предоставяната подкрепа и реален достъп до социални услуги и лична помощ. Той трябва да включва анализ на финансовата устойчивост на механизма, ефективността на интегрираните здравно-социални услуги и необходимостта от съпътстващи промени в Закона за социалните услуги, Закона за здравето, Закона за хората с увреждания и др.