Становища

Относно: Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, Ваш изх. № 91-00-317/12.06.2023 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗИД на ЗОП), представяме на Вашето внимание становището на НСОРБ, подготвено след проведено писмено проучване на мнението на всички общини.

1. По § 2 за чл. 7, ал. 1 относно ограничаване кръга на лицата, на които може да се делегират правомощия по възлагане на обществени поръчки.

Не подкрепяме предлаганата промяна и настояваме да бъде запазена съществуващата нормата на чл. 7. Правото на възложителя за делегиране следва да бъде оставено в неговата оперативна самостоятелност при стриктно спазване на принципите на закона. Подобно ограничаване единствено би затруднило дейността на някои възложители, към които има множество второстепенни възложители. Считаме, че прилагането на новата наказателна разпоредба на чл. 259 (наказанията се налагат на лицето, на което е делегирано правомощието по възлагане и съответно на лицето, което замества възложителя в негово отсъствие) ще бъде достатъчна гаранция за недопускане на порочна практика за заобикалянето на забраната за разделяне на поръчки чрез делегиране на правомощия.

2. По § 3 за отмяната на чл. 14, ал. 8 и 9 и предлагането Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да провежда процедури по ЗОП при закупуване на медицинска помощ, стоматологични услуги и лекарствено лечение.

С промените се предлага сериозно изменение на цялостната организация на здравното осигуряване. Към момента НЗОК е единствената в страната осигурителна институция, която покрива определени рискове на здравноосигурените лица, като плаща за медицинска помощ, стоматологични услуги и лекарства при определени заболявания.

В тази връзка е необходимо на един по-ранен етап и в самия закон да бъде изяснено по какви критерии ще се сключват договорите по ЗОП между НЗОК и медицинските заведения в ситуация на липса на система за оценка на качеството на предлаганите услуги. Също така преди приемането на промените следва да бъдат въведени и гаранции при евентуални бъдещи проблеми с липса на лекарства (недостиг или забавяне на доставките при обжалване), тъй като към момента не е изяснено как ще бъдат провеждани тези търгове.

Единствено с отмяната на цитираните алинеи, влизащи в сила след обнародването на законопроекта в Държавен вестник, и без горните допълнителни регламенти се опасяваме от настъпването на хаос в настоящата здравна система и значително усложняване на процеса по сключване на договори между НЗОК и доставчиците на медицински услуги.

3. По § 5 за чл. 44 относно въвеждането на задължение за възложителите да провеждат пазарни консултации по проекта на документацията на определени процедури за възлагане на обществени поръчки.

Пазарните консултации безспорно гарантират публичност и съответствие на параметрите на обществените поръчки с предлагането на пазара. Поради тази причина, считаме, че нормата следва да бъде доразвита и прецизирана, с цел избягване на бъдещо противоречиво прилагане и съответно санкциониране на възложителите от страна на контролните органи. Към момента справката от практиката на възложителите показва затруднения по извършването на пазарни консултации, които се правят основно във връзка с чл. 21, ал. 2 за определяне на стойността на обществената поръчка. Прилагат се множество различни подходи, някои от които не са съобразени с чл. 40 от Директивата за обществените поръчки, регламентиращ, че възложителите могат да провеждат предварителни пазарни консултации с цел:

• подготовка на възлагането на обществената поръчка и
• информиране на икономическите оператори за плановете и изискванията във връзка с обществената поръчка.

Във връзка с горното считаме, че за да бъде приложимо изискването, в закона следва да се разпишат няколко допълнителни норми, които да регламентират следните аспекти:

• какви действия следва да предприеме възложителя при обобщаване на получените отговори и доколко е задължен да ги приеме;
• мотивираност на предложенията от заинтересованите лица, участващи в пазарните консултации. Самоцелното отричане на изискванията и условията в документацията, без ясни мотиви, ще поставят възложителя в невъзможност да прецени доколко становищата са обективни или порочно целенасочени;
• допустимостта за участие и изразяване на становище в пазарните консултации. Приложимо ли е определението в §2, т. 14 от ДР на ДОП за „заинтересовано лице“ (което се прилага в практиката на КЗК и ВАС при обжалване) при определяне на лицата, които притежават интерес, съответно необходимата експертиза за изпълнение на предмета на обществената поръчка;
• изясняване обхвата на документацията, която следва да бъде включена в провеждането на пазарните консултации. Съгласно чл. 31., ал. 1 от ЗОП, документацията за обществена поръчка трябва да съдържа:
• техническите спецификации;
• инвестиционните и други проекти, когато се изискват за подготовката на офертата;
• методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато е приложимо;
• образци на документи, както и указание за подготовката им;
• проект на договор.
• обвързаността на пазарните консултации при определяне на стойността на обществената поръчка (чл. 21, ал. 2) и при подготовката на документацията за участие. Възможно е да се стигне до ситуация, изискваща провеждането на множество консултации в случай на промяна на прогнозната стойност (на база получени становища от участниците ), което изисква и промяна на вида на процедурата и съответно промяна и на проекта на документация за участие.
• регламентиране на последиците в случай на пълна липса на постъпили становища и предложения от заинтересовани лица;
• гарантиране, че платформата по чл. 39а от ЗОП предоставя възможност за извършване на ефективна комуникация между възложителите и икономическите оператори. Към момента платформата позволява само едностранно публикуване на информация от страна на възложителя в профила на купувача. Пазарните консултации изискват сериозен времеви ресурс и платформата следва да гарантира автоматично публикуване на информацията, разменена по повод подготовката за възлагане на обществена поръчка, вкл. и пазарните консултации.

Също така е възможно да бъде допълнително обмислено дали е целесъобразно за често повтарящи се обществени поръчки бъде задължително извършването на консултации. Например може да бъде въведено задължение, ако възложителя не е провеждал такава процедура със сходен предмет в рамките на 1 година от датата на последното решение за откриване на обществена поръчка.

4. По §6 за създаване на чл. 47а свързан със задължителни екологични изисквания.

Въвеждането на задължителните екологични изисквания е процес, който изисква освен по-дълъг период за влизане в сила, а и наличие на нормативна рамка, на финансови и бюджетни мерки, на информация, обучение и техническа помощ на всички участници в процеса (съгласно Препоръка на Съвета за подобряване на изпълнението на политиките по околна среда при обществените поръчки OECD/LEGAL/0311). В тази връзка на национално ниво следва да бъдат преодолени бариерите за ефективно прилагане на новата норма, а именно:

- липсата на технически опит в зелените търгове;

- ниска екологична осведоменост във възложителите и изпълнителите;

- липса на насърчителна финансова политика, най-вече за малките и средни предприятия;

- липса на правила за ясно регламентиране на продукти и услуги, отговарящи на целите на екологичните поръчки.

Новите екологични критерии не трябва да водят до изкуствено стесняване на кръга на потенциалните участници и ограничаване на конкуренцията, както и въвеждане на практики за деклариране на неверни данни или представяне на невалидни документи.

В тази връзка преди влизането в сила на новата Наредба на министъра на околната среда и водите трябва да бъдат извършени сериозни подготвителни дейности в посочените по-горе области. Не без значение и е факта, че в § 17 от настоящият ЗИД на ЗОП с редакцията на чл. 251 е предвидена и административнонаказателна отговорност на възложителите, които не изпълняват задълженията по чл. 47а, ал. 1 от ЗОП.

5. По § 7 за чл. 72 за представянето на писмена обосновка при необичайно благоприятни предложения (едно или няколко).

Считаме, че правната норма в ал. 1 се нуждае от техническа редакция поради наслагването в нейната хипотеза на множество условия и предпоставки, което затруднява правилното й разбиране и прилагане.

Също така е необходимо да бъде допълнително изяснено понятието „друга базова стойност обявена от възложителя“ - използвано при сравнението в случай на подадена само една оферта. Според нас понятието е много широко и е необходимо неговото допълнително прецизиране с цел законосъобразното прилагане на нормата от всички възложители.

6. По § 10 за чл. 117а, ал, 1 относно методиката за индексиране цените на договори.

Предлаганата нова редакция подсказва, че не се очаква в близко бъдеще да бъде издадена Методика за индексация на цените по договори за доставка и услуги. В същото време в действащата Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, (приета с ПМС № 290/2022 г., обн. в ДВ, бр. 78/2022 г.) съществува противоречива практика при прилагането от страна на възложителите, контролните органи и верифициращите органи. Поради тази причина следва да бъдат издадени единни правила за нейното прилагане.

7. По § 12 за изменение на чл. 246 за създаване на постоянно действащ консултативен съвет към министъра на финансите.

Изцяло подкрепяме предложението за създаване на консултативен съвет към МФ, което е първата стъпка към по-добро координиране на практиките на контролните органи в сферата на обществените поръчки. Единствено притеснение буди факта, че този съвет ще извършва аналитична дейност. Необходима е ясна воля за регламентация и уеднаквяване практиката на контролните органи с цел избягване на непрекъснатите санкции при противоречиви нарушения.

8. По § 13 - § 28 за „Административнонаказателни разпоредби“.

С промените се предвиждат единствено увеличаване на глобите, т.е. неблагоприятни последици за възложителите без да се предлага съответна промяна на разпоредбите свързани с финансовите средства и повишаване размера на праговете по чл. 20 за провеждане на обществени поръчки.

Не подкрепяме двукратното увеличаване на секциите за нарушения на ЗОП с мотиви, че това е заложено в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), и че настоящите размерите не са променяни повече от 7 години.

Обръщаме внимание, че в НПВУ е предвидено разширяване обхвата на административно - наказателната отговорност, с цел намаляване на броя на договорите, сключени по договаряне без предварително обявление или с един участник. Независимо от това се предприемат действия не за разширяване на обхвата на отговорността, а по значително завишаване размера на санкциите, част от които са приети през 2018 г. и 2019 г., което също не попада в 7-годишния период, посочен в мотивите.

Също така размера на санкциите би следвало да бъде съобразен с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или утежняващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя – чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. И сега действащите размери на глобите са високи (1 000, 5000, 10 000 лв. ) и прегледа на съдебната практика показва, че преобладаващата част от нарушенията не са извършени от възложителите умишлено с цел заобикаляне на закона, а по непредпазливост. Предимно нарушенията се свеждат до непубликуване в срок на информация, непредставяне в срок на документи, непрецизно формулирани изисквания в документация или други сходни нарушения, без реални вредни последици.

Според нас възпиращ ефект от извършване на нарушения няма да се получи чрез аритметично удвояване размера на санкциите, а би могло да се постигне чрез засилване на предварителния контрол, по-пълно използване на способите за оказване на методическа помощ от страна на отговорните институции и в цялост прецизиране на законодателството, което да не позволява неправилно тълкуване и прилагане на правните норми.

Като очакваме настоящето становище да бъде отразено в окончателен законопроект, оставам

С уважение,