Становища

Относно: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВЛАДИМИРОВА,

Във връзка с цитирания законопроект, Ви информираме, че НСОРБ проведе проучване сред общините. Въз основа на обобщените резултати от проучването, Ви предоставяме следното становище:

Законопроектът засяга дейности, които пряко се изпълняват от общинските и районните администрации- съставяне на актове за гражданско състояние, адресна регистрация, поддържане и актуализиране на данни в ЕСГРАОН, издаване на удостоверителни документи и участие в служебния обмен на данни.

Ежедневното практическо прилагане на предвидените промени изисква предварителна яснота относно необходимия ресурс. Поради това оценката на въздействието следва да отчете не само очакваното намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, но и отражението върху дейността на общинските и районните администрации.

I.Оценка на въздействието

Общинските администрации и към момента извършват дейности по гражданска регистрация, гражданско състояние, адресна регистрация, поддържане на данни и издаване на удостоверителни документи. Поради това въздействието на законопроекта не следва да се разглежда като въвеждане на изцяло нови функции, а като промяна в реда, каналите и субектите на взаимодействие при съществуващи производства и услуги.

В тази връзка оценката следва да разгледа как предлаганите изменения ще се отразят върху организацията на работа в общинските и районните администрации. Това включва преминаването от заявяване от гражданина към служебно искане от други органи и организации, използването на автоматизиран достъп до данни, обработването на електронно постъпващи документи, електронното съхраняване на документи, работата с ЦАИС „Гражданска регистрация“, както и случаите, в които данните не са налични в електронен вид, са непълни или е необходима преценка на съвкупност от данни.

В приетите от Министерския съвет документи по изпълнението на Плана за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизод от живота“ са налични количествени данни за обема на засегнатите удостоверителни документи и административни действия. Посочени са данни за издадени 131 693 удостоверения за раждане, 15 796 удостоверения за сключен граждански брак, 96 240 препис-извлечения от акт за смърт и 299 559 удостоверения за наследници, както и 258 857 подадени документа „Адресна карта за настоящ адрес“ във връзка със заявяване или промяна на настоящ адрес. Тези данни следва да бъдат използвани не само като аргумент за намаляване на административната тежест за гражданите, но и като база за оценяване на очакваното отражение върху общините и районите.

Проектът е в съответствие със служебното начало в административния процес, доколкото гражданите не следва да бъдат задължавани да представят документи и данни, които могат да бъдат събрани служебно от компетентния орган. Същевременно оценката следва ясно да разграничи случаите, в които необходимите данни се установяват чрез служебен електронен достъп, от случаите, в които се изисква удостоверителен документ от компетентната общинска администрация. Първата хипотеза предполага проверка или обмен на налични електронни данни, а втората е свързана с издаване на документ по реда на ЗГР въз основа на актове, регистри и други данни, поддържани от общинската администрация.

В тази връзка следва да бъде запазен приложимият ред за събиране на такси съгласно Закона за местните данъци и такси и наредбите на общинските съвети в случаите, когато се извършва самостоятелна удостоверителна дейност. Това включва случаите на изрично заявено от гражданин издаване на удостоверение, препис или извлечение, издаване на документ за представяне пред чуждестранен орган, издаване на документ на трето лице с правен интерес, както и случаите, при които удостоверяването изисква експертна преценка от длъжностното лице въз основа на актове, регистри и други данни, поддържани по реда на ЗГР.

Финансовата обосновка към законопроекта посочва, че същият не води до въздействие върху държавния бюджет. Това обаче не изчерпва оценката на въздействието от гледна точка на общините. Част от удостоверителните документи по действащия ред се заявяват като административни услуги по общинските наредби, приети на основание Закона за местните данъци и такси. При предлагания режим част от необходимата информация ще се установява служебно чрез електронен обмен, а в други случаи ще се изисква удостоверителен документ по служебен ред. Поради това следва да бъде оценено отражението върху приходите от местни такси, върху организацията на административното обслужване и върху разходите на общините за обработване, издаване и изпращане на документи по служебен ред.

Следва да бъде анализирано дали служебното изискване на удостоверителни документи за нуждите на други администрации няма да доведе до прехвърляне на финансова и организационна тежест върху общинските администрации, без съответен източник за покриване на разходите. В тази връзка следва да бъде предвиден механизъм за компенсиране на разходите на общините в случаите, когато те продължават да извършват дейността по издаване, обработване и предоставяне на удостоверителни документи, но не събират съответните такси от крайните ползватели на административните услуги.

Оценката следва да отчете и необходимостта от съгласуване на предлагания ред със Закона за електронното управление, правилата за обмен на документи в администрацията и правилата за съхраняване на документи в учрежденските архиви. Предвидените електронни съобщения, електронно постъпващи документи и електронно съхраняване на документи, въз основа на които се съставят актове за гражданско състояние, изискват яснота относно регистрирането, приобщаването, проследимостта, автентичността, целостта, достъпността и дългосрочното съхраняване на документите.

Оценката следва да отчете и различното състояние на архивните масиви и степента на дигитализация на актовете за гражданско състояние и данните от регистрите на населението в отделните общини. В случаите, когато данните не са налични в електронен вид, са непълни или изискват проверка в архивни регистри, служебното изискване на информация или удостоверителни документи може да доведе до допълнителна административна натовареност, необходимост от ръчна обработка, съпоставяне на данни и удължаване на фактическото време за изпълнение на услугата.

Следва да бъде отчетено и прилагането на измененията в Административнопроцесуалния кодекс, свързани с електронното административно производство от 1 юли 2026 г. При положение че новите правила по ЗГР ще се прилагат в среда на електронни преписки, електронно подаване, електронно връчване и служебен електронен обмен, оценката следва да разгледа дали предвидените срокове, образци, системни интеграции и подзаконови изменения позволяват съгласувано прилагане от общинските и районните администрации.

Особено внимание следва да се обърне на преходните разпоредби. Законопроектът предвижда част от съществените изменения да се прилагат по досегашния ред до внедряването на ЦАИС „Гражданска регистрация“, а други до утвърждаване на нов образец на заявление за адресна регистрация. В същото време се предвижда срок за привеждане на подзаконовите нормативни актове в съответствие със закона. Оценката следва да анализира дали тези срокове са съгласувани и дали общинските съвети и администрации ще разполагат с необходимата нормативна, техническа и методическа яснота преди началото на прилагане на новия ред.

Преди началото на прилагане на разпоредбите, свързани с електронен обмен на данни, електронно постъпване на документи и работа чрез ЦАИС „Гражданска регистрация“, следва да бъдат осигурени техническа готовност на общинските и районните администрации, единни технически стандарти за обмен на данни, тестова среда за общините, актуализирани образци и електронни форми, както и подробни методически указания от компетентните министерства.

Следва да бъде предвиден достатъчен преходен период за обучение на служителите, синхронизиране на информационните системи и проверка на съвместимостта между системите на общините, ГД „ГРАО“, МВР, Министерството на здравеопазването, Националната здравноинформационна система и другите администрации, които ще обменят данни по служебен път. Необходимо е да се предвиди и ред за работа при техническа невъзможност, липсващи, непълни или противоречиви електронни данни, така че общинските администрации да не бъдат поставяни в невъзможност да изпълняват законоустановените си функции.

С оглед гореизложеното НСОРБ счита, че частичната предварителна оценка на въздействието и финансовата обосновка следва да бъдат допълнени с отделен анализ относно отражението върху общините и районите. Този анализ следва да обхване очакваната промяна в начина на заявяване и предоставяне на удостоверителни документи, обема на служебните искания към общинските администрации, отражението върху приходите от местни такси, възможните компенсационни механизми, необходимите технически и организационни действия за електронен обмен и електронно съхраняване, съгласуването с приложимата нормативна уредба, необходимостта от подзаконови изменения, методически указания, обучение и тестова среда, както и условията за прилагане на новия ред при липса на техническа готовност или непълни електронни данни.

II.Принципни бележки

Предлаганите изменения следва да бъдат съгласувани с действащата уредба на ЗГР, доколкото част от тях засягат вече установени производства по гражданска регистрация, гражданско състояние, адресна регистрация, предоставяне на данни от ЕСГРАОН и издаване на удостоверителни документи. В тази връзка проектът следва ясно да разграничи действащите механизми от правилата, които се изменят във връзка с разширения кръг субекти, автоматизирания достъп, електронното постъпване на документи и прилагането на ЦАИС „Гражданска регистрация“.

При въвеждане или съкращаване на срокове, свързани с действия на общинските и районните администрации въз основа на електронно постъпили документи, сроковете следва да бъдат определяни в работни дни, когато естеството на производството позволява това. Не следва да се извършва механично изменение на всички срокове по ЗГР, тъй като част от тях са обвързани със специфични фактически събития, часови срокове, задължения на граждани или срокове за съхраняване на документи. Сроковете в работни дни следва да се предвиждат целево за действия на администрацията, които изискват проверка, обработване на електронно постъпили документи и съставяне на акт въз основа на получена информация.

При уредбата на служебния обмен следва да се запази разграничението между предоставяне или проверка на електронно налични данни и издаване на удостоверителен документ въз основа на актовете за гражданско състояние, регистрите и данните, поддържани по реда на ЗГР. Когато необходимите данни са налични в електронен вид, приложим следва да бъде редът по Закона за електронното управление. Изискване на удостоверителен документ следва да се предвижда само когато това произтича от специалната уредба, когато данните не са налични в електронен вид или когато удостоверяването изисква преценка на съвкупност от данни от компетентната общинска администрация.

Проектът следва да използва последователна терминология относно данните от ЕСГРАОН, данните, поддържани по реда на ЗГР, служебната проверка, служебното изискване и удостоверителния документ. Тези понятия имат различен предмет и обхват и следва да бъдат използвани в съответствие с правното им значение, за да се избегне различно прилагане от органите и организациите, които ще ползват данните, и от общинските администрации, които поддържат съответните регистри.

При разширяване на кръга от субекти, които могат да получават данни или да изискват удостоверителни документи, следва да бъде запазена връзката с конкретно нормативно установено правомощие, производство или услуга. Това е необходимо с оглед законосъобразния достъп до данни, защитата на личните данни и проследимостта на извършените справки и служебни искания.

Предвидените правила за електронно постъпване и съхраняване на документи следва да бъдат съгласувани със ЗЕУ, правилата за обмен на документи в администрацията и правилата за съхраняване на документи в учрежденските архиви. Документите, въз основа на които се съставят актове за гражданско състояние, имат удостоверително значение и следва да бъдат обработвани по ред, който гарантира автентичност, цялост, проследимост, достъпност и дългосрочно съхраняване.

При измененията, свързани с адресната регистрация, следва да се запази разграничението между постоянен и настоящ адрес и различните им правни последици. Въвеждането на единен образец или електронен ред за заявяване не следва да създава неяснота относно приложимото производство, необходимите данни и отразяването им в регистъра на населението.

Предложените правила за работа чрез ЦАИС „Гражданска регистрация“ следва да бъдат съгласувани с действащия ред за поддържане на ЕСГРАОН от общинските администрации, МРРБ, ГД „ГРАО“ и териториалните ѝ звена. Въвеждането на нови електронни функционалности следва да бъде уредено така, че да е ясно как се прилагат те спрямо действащия ред за въвеждане, проверка, актуализиране и корекция на данните.

Преходните разпоредби следва да бъдат съгласувани с реалното начало на прилагане на новия ред. Когато прилагането на съществени изменения е обвързано с внедряване на ЦАИС „Гражданска регистрация“, утвърждаване на нови образци или изменение на подзаконови актове, следва да бъде ясно определен моментът, от който съответните правила пораждат задължения за общинските администрации и за общинските съвети.

С оглед гореизложеното НСОРБ счита, че проектът следва да бъде прецизиран в частите относно служебния достъп до данни, служебното изискване на удостоверителни документи, електронното постъпване и съхраняване на документи, адресната регистрация, прилагането на ЦАИС „Гражданска регистрация“, таксите по ЗМДТ при служебно изискване на удостоверителни документи, както и преходното прилагане на новия ред.

III. Конкретни предложения

1. По § 6

1.1. В § 6, в предложеното изменение на чл. 42, ал. 1, думите „5 дни“ да се заменят с „5 работни дни“.

1.2. В § 6, в предложеното изменение на чл. 43, ал. 1, думите „3 дни“ да се заменят с „3 работни дни“.

1.3. В § 6 предложеният текст на чл. 42, ал. 3 да се измени така:

„(3) Когато при раждането на дете в лечебно заведение към съобщението за раждане са представени документи, необходими за съставяне на акта за раждане, включително документ за припознаване, съставен при условията и по реда на Семейния кодекс, документите се прилагат към електронно подписаното съобщение за раждане и се изпращат чрез Националната здравноинформационна система до длъжностното лице по гражданското състояние. Когато документите са подадени на хартиен носител, чрез Националната здравноинформационна система се изпраща електронен образ на документите, удостоверен за съответствие с оригинала и подписан с квалифициран електронен подпис от оправомощено лице на лечебното заведение, а оригиналите се изпращат на компетентната общинска администрация в срок и по ред, определени с наредбата по чл. 113, ал. 1.“

Мотиви:

Предложението е свързано с въвеждането на електронно подписано съобщение за раждане чрез Националната здравноинформационна система и с предвиденото съкращаване на сроковете за действията по съставяне на акта за раждане.

Подкрепяме целта за ускоряване на производството чрез електронно постъпване на съобщението за раждане. Същевременно сроковете следва да бъдат реално изпълними от длъжностните лица по гражданско състояние. Ако сроковете бъдат определени в календарни дни, при струпване на почивни и празнични дни длъжностното лице може обективно да бъде поставено в невъзможност да извърши необходимите проверки и да състави акта в предвидения срок. Поради това сроковете по чл. 42, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 следва да бъдат определени в работни дни.

Наред с това предложеният текст на чл. 42, ал. 3 следва да бъде формулиран по-общо. В практиката към съобщението за раждане могат да бъдат приложени различни документи, които имат значение за съставянето на акта за раждане, а не само документ за припознаване. Поради това законът следва да уреди реда за изпращане, електронно удостоверяване, прилагане и съхраняване на всички придружаващи документи, необходими за съставяне на акта.

Когато придружаващите документи са на хартиен носител, следва да бъде ясно уредено както изпращането на електронен образ чрез Националната здравноинформационна система, така и изпращането на оригиналите до компетентната общинска администрация. Това е необходимо с оглед доказателствената стойност на документите, правилното им прилагане към документите, въз основа на които се съставя актът за раждане, и последващото им съхраняване.

Предлаганата редакция на текста в чл. 42, ал. 3 е съобразена със Семейния кодекс, който урежда реда за извършване на припознаване като способ за установяване на произход. ЗГР следва да уреди единствено реда за постъпване, изпращане и съхраняване на документа във връзка със съставянето на акта за раждане, без да създава самостоятелна или различна форма за извършване на припознаването. Документът за припознаване има значение за произхода на детето и за съдържанието на акта за раждане. Поради това е необходимо ясно да се уреди дали до общинската администрация постъпва първичен електронен документ, електронен образ на хартиен документ или заверено електронно копие. Когато документът е подаден на хартиен носител, следва да бъде уредено и изпращането на оригинала до компетентната общинска администрация, за да се гарантира доказателствената стойност на документа и правилното му прилагане към документите, въз основа на които се съставя актът за раждане.

2. По § 8

2.1. В § 8 да не се предвижда общо заменяне на срокове с работни дни, доколкото уредбата на съобщението за смърт е свързана с незабавно изпращане чрез Националната здравноинформационна система и със специфични последици на производството.

2.2. В § 8 предложеният текст на чл. 55, ал. 2 и ал. 3 да се измени така:

„(2) Съобщението за смърт, настъпила в лечебно заведение, се попълва от лекаря или фелдшера, установил смъртта, при спазване на изискванията на Наредба № 14 от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт. Съобщението се подписва с квалифициран електронен подпис и се изпраща чрез Националната здравноинформационна система до компетентното длъжностно лице по гражданското състояние по реда на този закон и наредбата по чл. 113, ал. 1. Когато към съобщението за смърт са представени други документи, необходими за съставяне на акта за смърт, те се изпращат на длъжностното лице по гражданското състояние заедно със съобщението за смърт.

(3) Когато смъртта е настъпила извън лечебно заведение, съобщението за смърт се попълва от лекаря или фелдшера, установил смъртта, при спазване на изискванията на Наредба № 14 от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт. Когато съобщението или придружаващите го документи са съставени на хартиен носител, те се предоставят на компетентното длъжностно лице по гражданското състояние по реда на този закон и наредбата по чл. 113, ал. 1. Редът за създаване на електронен образ, удостоверяване за съответствие с оригинала, изпращане на оригиналите, прилагане и съхраняване на съобщението и придружаващите го документи към документите, въз основа на които се съставя актът за смърт, се определя с наредбата по чл. 113, ал. 1.“

Мотиви: Съобщението за смърт е основание за съставяне на акт за смърт по реда на ЗГР, но медицинските критерии и редът за установяване на смъртта са уредени в Наредба № 14 от 15 април 2004 г. Поради това разпоредбата на ЗГР следва да бъде съгласувана с действащата медицинска уредба и да не въвежда различен субект, който попълва съобщението. При електронно постъпване на съобщението за смърт чрез Националната здравноинформационна система следва да се гарантира бързина на производството, но и реална възможност за изпълнение на задълженията от длъжностните лица по гражданско състояние. Доколкото уредбата на съобщението за смърт е свързана с незабавно изпращане чрез Националната здравноинформационна система и със специфични последици на производството, не следва да се предвижда общо заменяне на срокове с работни дни. Същевременно, ако в проекта се предвидят срокове в дни за последващи административни действия въз основа на електронно получено съобщение, те следва да бъдат съобразени с реалната възможност за изпълнение от общинските администрации. Необходимо е също така текстът да обхване не само самото съобщение за смърт, но и придружаващите го документи, когато такива са необходими за съставяне на акта за смърт. В практиката е възможно към съобщението да бъдат приложени документи на хартиен носител, които имат значение за актосъставянето и за правилното отразяване на данните в регистрите по гражданско състояние. Поради това следва да бъде ясно уреден редът за предоставяне, създаване на електронен образ, удостоверяване за съответствие с оригинала, изпращане на оригиналите, прилагане и съхраняване както на съобщението за смърт, така и на придружаващите го документи. Това ще гарантира проследимост, доказателствена стойност на документите и еднакво прилагане от общинските администрации.

3. По § 10

В § 10 предложеното второ изречение на чл. 83, ал. 2 да се измени така:

„Документите, постъпили по електронен път по реда на чл. 42 и чл. 55, ал. 2, се регистрират, проверяват и прилагат към документите, въз основа на които се съставя съответният акт за гражданско състояние, и се съхраняват в електронен вид при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 113, ал. 1, включително при създаване на електронния еквивалент на акта, при спазване на изискванията за автентичност, цялост, достъпност, проследимост и дългосрочно съхраняване.“

Да се създадат нови изречения трето и четвърто:

„Когато документ, въз основа на който се съставя акт за гражданско състояние, е съставен или подаден на хартиен носител, редът за съхраняване на оригинала, създаване и заверяване на електронен образ, както и за прилагането му към документите, въз основа на които се съставя актът за гражданско състояние, включително при създаване на електронен еквивалент на акта, се определя с наредбата по чл. 113, ал. 1. Редът за издаване на заверени копия от съобщенията и придружаващите ги документи, въз основа на които са съставени актовете за гражданско състояние, когато това е допустимо и необходимо, се определя с наредбата по чл. 113, ал. 1.“

Мотиви: Документите, които постъпват по електронен път във връзка със съставяне на акт за раждане или акт за смърт, са основание за актосъставянето и имат значение за съдържанието на съответния акт за гражданско състояние. Поради това редът за тяхното регистриране, проверка, прилагане и съхраняване следва да бъде ясно уреден в наредбата по чл. 113, ал. 1. Предложената редакция е съобразена с действащата уредба на ЗГР относно съставянето на актовете за гражданско състояние и създаването на електронен еквивалент на акта. Тя избягва въвеждането на неясна терминология и осигурява връзка между електронно постъпилия документ, съответния акт за гражданско състояние, документите, въз основа на които той се съставя, и електронния му еквивалент. В практиката възникват случаи, при които е необходимо предоставяне на заверено копие от съобщението или от придружаващ документ, въз основа на който е съставен актът за гражданско състояние. С оглед въвеждането на електронно постъпване на съобщенията за раждане и смърт следва да се уреди и редът, по който се издават заверени копия от съобщенията и придружаващите ги документи, включително когато оригиналът е електронен документ или когато е създаден електронен образ на хартиен документ.

4. По § 12

В § 12 текстът на чл. 88а, ал. 3 да се измени така:

„(3) Документите по чл. 88 може да се издават и изпращат при служебно писмено или електронно поискване от община, административен орган, лице, осъществяващо публични функции, или организация, предоставяща обществени услуги, когато това е необходимо за упражняване на правомощие или за предоставяне на услуга, предвидени в закон или подзаконов нормативен акт. Служебното искане съдържа правното основание, производството или услугата, във връзка с която се изисква документът, данните за лицето и вида на необходимия документ. Издаването и изпращането на документа се извършват при спазване на приложимия ред относно таксите по Закона за местните данъци и такси и съответната наредба на общинския съвет, освен когато със закон е предвидено освобождаване от такса.“

Мотиви: Действащият чл. 88а, ал. 3 от ЗГР вече допуска служебно писмено поискване на документи по чл. 88 от община или държавен орган. С проекта се разширява кръгът на субектите, които могат да отправят такова искане, като се включват административни органи, лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги. Разширяването на този кръг следва да бъде обвързано с конкретно нормативно основание, производство или услуга. Това е необходимо с оглед законосъобразния достъп до данни, проследимостта на служебните искания и защитата на личните данни. Предложението не урежда предоставянето на данни от регистрите по реда на Закона за електронното управление, а издаването и изпращането на документи по чл. 88 от ЗГР. Поради това следва да бъде отчетен приложимият ред относно таксите по Закона за местните данъци и такси и съответната наредба на общинския съвет, освен когато със закон е предвидено освобождаване от такса.

5. По § 13

5.1. В § 13 предложената редакция на чл. 89, ал. 3 да се измени така:

„(3) Апартаментът се обозначава с номер или с комбинация от букви, цифри, точка и тире с дължина до 6 символа, когато така е индивидуализиран самостоятелният обект в документа за собственост, в одобрените строителни книжа или в друг официален документ, индивидуализиращ самостоятелния обект.“

Мотиви: Предложението цели преодоляване на траен практически проблем при извършване на адресна регистрация по постоянен и/или настоящ адрес, когато самостоятелният обект в сграда е индивидуализиран с номер на апартамент, съдържащ не само цифри, но и буквен индекс или други символи, като точка или тире. Действащото ограничение апартаментът да се обозначава с число до три цифри не съответства на начина, по който част от жилищните имоти са индивидуализирани в одобрени строителни книжа, инвестиционни проекти и документи за собственост. На практика това води до невъзможност адресът да бъде въведен в пълния му вид в ЕСГРАОН, въпреки че същият е удостоверен в официални документи. Предложената редакция не въвежда произволно обозначаване на апартаментите, а допуска вписване на символи само когато те произтичат от документ за собственост, одобрени строителни книжа или друг официален документ.

5.2. В чл. 89 и в останалите относими разпоредби, свързани с адресната регистрация в обект в сграда, думата „апартамент“ да се замени или допълни с израза „самостоятелен обект в сграда, включително ателие“, когато това е относимо към адресната регистрация.

Мотиви:  В практиката се срещат случаи, при които граждани заявяват адресна регистрация в имот тип „ателие“, използван за жилищни нужди. При действащата техническа организация на Регистъра на населението - Национална база данни „Население“ не винаги е налице възможност за разграничаване между апартамент и ателие. Това създава риск, когато номерът на ателието съвпада с номер на апартамент в същата сграда, вход и етаж, лицето да бъде регистрирано в имот на друго лице или длъжностното лице да бъде поставено пред необходимост да откаже регистрация. Необходимо е да се предвиди правна и техническа възможност за ясно индивидуализиране на имот тип „ателие“ при извършване на адресна регистрация, когато са налице законовите предпоставки за това. Съответно следва да бъде осигурена и техническа възможност в Регистъра на населението - НБД „Население“ за избор между апартамент и ателие или за въвеждане на самостоятелен обект в сграда по начин, който изключва смесване на различни обекти.

6. По § 14

• § 14, т. 2 да отпадне.

Мотиви: Предложената отмяна на чл. 92, ал. 15 следва да бъде преосмислена, доколкото уредбата на служебния адрес се запазва в ЗГР и продължава да има значение при извършване на адресна регистрация в предвидените от закона случаи. Премахването на разпоредбата без заместваща уредба може да създаде неяснота относно приложимия ред и компетентния орган при регистрация на служебен адрес. Служебният адрес не е самостоятелен фактически адрес, посочен от лицето, а адрес, определен по реда на закона за целите на адресната регистрация, когато са налице предвидените предпоставки. Поради това редът за регистрация на служебен адрес следва да бъде ясно уреден в ЗГР и съгласуван с Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. Запазването на чл. 92, ал. 15 е необходимо с оглед еднаквото прилагане от общинските администрации и избягване на различна практика при определяне на компетентната община и органа, който извършва регистрацията.

7. По § 16

7.1. В § 16 чл. 95, ал. 1 да се измени така:

„(1) Постоянният адрес, настоящият адрес и промяната им се заявяват чрез заявление за адресна регистрация до органите по чл. 92, ал. 1.“

7.2. В § 16 чл. 95, ал. 4 да се измени така:

„(4) Образецът на заявлението за адресна регистрация се утвърждава с наредбата по чл. 113, ал. 1. В образеца се предвиждат самостоятелни раздели за заявяване на постоянен адрес, заявяване на настоящ адрес, едновременно заявяване на постоянен и настоящ адрес и промяна на постоянен и/или настоящ адрес.“

7.3. В § 16 чл. 95, ал. 6 да се измени така:

„(6) Извършената адресна регистрация се отразява незабавно в регистъра на населението от лицата по чл. 92, ал. 1 след установяване на законоустановените изисквания въз основа на представените документи и служебно събраните по реда на този закон и Закона за електронното управление данни и документи.“

Мотиви: Предложението е насочено към прецизиране на уредбата във връзка с въвеждането на единен образец на заявление за адресна регистрация, като се запази действащото разграничение между постоянен и настоящ адрес. Двата адреса имат различно правно значение и пораждат различни последици, поради което законовият текст следва ясно да обхваща както заявяването, така и промяната на постоянен и/или настоящ адрес. С предложената редакция на ал. 1 се урежда общото правило за заявяване на адресна регистрация, без в закона да се възпроизвеждат технически елементи от съдържанието на образеца. Те следва да бъдат определени с наредбата по чл. 113, ал. 1. Целта на предложената редакция на ал. 6 е да се уточни, че в регистъра на населението се отразява извършената адресна регистрация след установяване на законовите предпоставки въз основа както на представените документи, така и на служебно събраните данни и документи.

8. По § 18

В § 18 предложеният текст на чл. 98 да се измени така:

„Чл. 98. (1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни от настъпване на промяната да заяви промяна на постоянния и/или настоящия си адрес.

(2) Промяната по ал. 1 се заявява чрез заявление за адресна регистрация по чл. 95, ал. 1.

(3) При промяна на постоянен адрес заявлението се подава пред органите по чл. 92, ал. 1 по избрания нов постоянен адрес.

(4) При промяна на настоящ адрес заявлението се подава пред органите по чл. 92, ал. 1 по новия настоящ адрес.

(5) Когато български гражданин заявява промяна на настоящ адрес в чужбина, заявлението се подава пред органа по чл. 92, ал. 1 по постоянен адрес, като се посочва държавата, в която лицето живее. Заявяването на адресната регистрация може да бъде извършено и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина.

(6) Извършената промяна на адресната регистрация се отразява незабавно в регистъра на населението от лицата по чл. 92, ал. 1 след установяване на законоустановените изисквания въз основа на представените документи и служебно събраните по реда на този закон и Закона за електронното управление данни и документи.“

Мотиви: Предложението цели да се избегне дублиране между чл. 95 и чл. 98 от ЗГР при уредбата на заявлението за адресна регистрация. Чл. 95 следва да съдържа общото правило за заявяване на постоянен и настоящ адрес чрез заявление за адресна регистрация, докато чл. 98 следва да урежда реда при промяна на вече заявен постоянен и/или настоящ адрес, включително срока за заявяване, компетентния орган и отразяването на промяната в регистъра на населението. Необходимо е да се използва последователна терминология, като се разграничи подаването на заявление от извършването на адресната регистрация. Следва да се запази действащата логика, че при заявяване на настоящ адрес в чужбина се посочва държавата, в която лицето живее, а не пълен адрес в чужбина. Това е необходимо както с оглед практическото прилагане на адресната регистрация, така и с оглед съществуващата техническа организация на използвания софтуер, при която при избор на държава, различна от България, не се попълва конкретен адрес в съответната чужда държава. Липсата на такова уточнение може да доведе до различно тълкуване и до изискване на данни, които не следва да бъдат част от адресната регистрация по ЗГР. Заявлението е основание за започване на административното действие, но промяната се отразява в регистъра на населението след проверка на законовите изисквания и на представените или служебно събраните данни и документи.

9. По § 19

9.1. В § 19 предложеният текст на чл. 99, ал. 5 да се измени така:

„(5) Настоящият адрес на малолетни и непълнолетни лица, настанени в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, е адресът на услугата и се заявява от ръководителя на съответната услуга. След отпадане на основанието за настаняване ръководителят на съответната услуга съобщава на органите по чл. 92, ал. 1 информация за самоличността на лицето, за което основанието е отпаднало. Когато в 30-дневен срок от отпадане на основанието лицето или неговият законен представител не заяви друг настоящ адрес, лицето се регистрира на служебен адрес при условията и по реда на този закон.“

9.2. В § 19 предложеният текст на чл. 99, ал. 6 да се измени така:

„(6) Непълнолетните лица, които се обучават в училища в населено място, различно от постоянния и настоящия адрес на родителите или попечителя, могат лично да подават заявление за адресна регистрация единствено за промяна на настоящия си адрес във връзка с обучението. Към заявлението се прилага уверение от съответното училище, че лицето е записано като ученик, както и писмено съгласие на родител, попечител или друг законен представител, освен ако в закон, съдебен акт или акт на компетентен орган е предвидено друго.“

Мотиви: По отношение на лицата, настанени в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, е необходимо да се уреди ред за актуализиране на настоящия адрес след отпадане на основанието за настаняване. В практиката се установява, че след напускане на услугата част от лицата не заявяват нов настоящ адрес, поради което в регистъра на населението продължава да се поддържа адресът на услугата. Предложението предвижда ръководителят на съответната услуга да съобщава на органите по чл. 92, ал. 1 информация за лицето, за което основанието за настаняване е отпаднало. Така се създава възможност за актуализиране на адресната регистрация и за прилагане на служебен адрес, когато лицето не е заявило друг настоящ адрес в определен срок. Възможността непълнолетно лице да заявява настоящ адрес следва да бъде ограничена до случаите, свързани с обучението, и да бъде съпроводена с гаранции за защита на интереса на детето и упражняването на родителските права. Поради това към заявлението следва да се прилага уверение от съответното училище, както и писмено съгласие на родител, попечител или друг законен представител, освен когато в закон, съдебен акт или акт на компетентен орган е предвидено друго.

10. По § 22

Предложение:

В § 22 да се създаде нова т. 3:

„3. Алинея 4 се отменя.“

Мотиви:  С проекта се предлага нова редакция на чл. 105, ал. 3, съгласно която актуализирането на данните от гражданската регистрация се извършва в реално време от общинските администрации. Действащата ал. 4 е свързана със сегашното съдържание на ал. 3 и урежда реда за изпращане на данните по ал. 3 съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. След предложената нова редакция на ал. 3 ал. 4 вече не съответства на съдържанието на разпоредбата, тъй като актуализирането в реално време чрез ЦАИС „Гражданска регистрация“ не представлява изпращане на данни по досегашния ред. Запазването на ал. 4 би създало неяснота относно приложимия ред за поддържане и актуализиране на данните след внедряване на ЦАИС. Поради това ал. 4 следва да бъде отменена.

11. По § 23

„§ 23. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Кметът на общината, на района или на кметството, както и определените от тях длъжностни лица и консулските длъжностни лица в чужбина имат право на безвъзмезден достъп до данните в електронните регистри на национално ниво, необходими за изпълнение на правомощията им по този закон.“

2. Създават се ал. 7, 8, 9, 10 и 11:

„(7) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, които имат нормативно установено право на достъп, получават или проверяват служебно данни от ЕСГРАОН, налични в електронен вид, при условията и по реда на Закона за електронното управление. Когато данните са налични в електронен вид и могат да бъдат получени или проверени по служебен път, субектите по изречение първо не могат да изискват доказването на съответните обстоятелства от физическите лица, освен при техническа невъзможност за извършване на служебната проверка или обмен.

(8) Когато данните по ал. 7 не са налични в електронен вид или е необходимо компетентната общинска администрация да извърши преценка на съвкупност от данни за удостоверяване на факти и обстоятелства въз основа на актовете за гражданско състояние, регистрите и данните, поддържани по реда на този закон, субектите по ал. 7 изискват по служебен ред съответния удостоверителен документ от компетентната общинска администрация, освен когато в този закон е предвиден специален ред за издаването и изпращането му. Служебното искане се отправя по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване, чрез приложимия единен модел за заявяване и предоставяне на електронни административни услуги или по друг ред, предвиден в Закона за електронното управление.

(9) Искането по ал. 8 съдържа правното основание, производството или услугата, във връзка с която се изисква документът, данните за лицето и вида на необходимия документ, доколкото в специална разпоредба на този закон не е предвидено друго.

(10) Издаването и изпращането на удостоверителния документ по ал. 8 се извършват при спазване на приложимия ред относно таксите по Закона за местните данъци и такси и съответната наредба на общинския съвет, освен когато със закон е предвидено освобождаване от такса.

(11) Органът, лицето, осъществяващо публични функции, организацията, предоставяща обществени услуги, или другият администратор на данни, от който са получени данни или документи по служебен електронен път, отговаря за съответствието на предоставените данни с данните, които събира, създава, поддържа или съхранява по силата на закон. Когато длъжностното лице по гражданското състояние или длъжностното лице по гражданска регистрация установи непълнота, противоречие или несъответствие в получените данни или документи, то може да изиска уточняване или потвърждаване от органа или организацията, предоставили данните, преди да извърши съответното действие по този закон.“

Мотиви: Предложението по ал. 3 цели да осигури достъп до данните в електронните регистри на национално ниво на лицата, които по силата на чл. 92, ал. 1 извършват адресната регистрация - кмета на общината, на района или на кметството, както и определените от тях длъжностни лица. За законосъобразното изпълнение на тези правомощия е необходим достъп до данните, поддържани по реда на ЗГР. Предложената редакция не въвежда нов кръг субекти извън лицата, на които законът вече възлага извършването на адресна регистрация, а осигурява необходимия достъп за изпълнение на тези правомощия.  Предложенията по ал. 7 - 10 целят ясно разграничаване между служебното получаване или проверка на електронно налични данни от ЕСГРАОН и издаването на удостоверителен документ по реда на ЗГР. Когато данните са налични в електронен вид, приложим следва да бъде редът на Закона за електронното управление и от физическите лица не следва да се изисква представяне на документи или доказване на обстоятелства, които могат да бъдат установени чрез тези данни. Различна е хипотезата, при която данните не са налични в електронен вид или е необходимо издаване на удостоверителен документ въз основа на актовете за гражданско състояние, регистрите и данните, поддържани по реда на ЗГР. В тези случаи се извършва удостоверителна дейност от компетентната общинска администрация, поради което служебното искане следва да съдържа правното основание, производството или услугата, данните за лицето и вида на необходимия документ. Предложението отчита и разграничението между служебното предоставяне или проверка на данни по реда на Закона за електронното управление и издаването на удостоверителен документ като административна услуга по ЗГР. Когато за издаването на такъв документ се дължи такса, следва да се прилага редът по Закона за местните данъци и такси и съответната наредба на общинския съвет, освен ако със закон е предвидено освобождаване от такса. Разширяването на служебния електронен обмен на данни следва да бъде съпроводено с ясни правила относно отговорността при грешни, непълни или противоречиви данни. Длъжностните лица по гражданско състояние и гражданска регистрация ще работят с данни, постъпили по електронен път от други органи, организации или системи, без винаги да разполагат с първичните документи или с възможност за самостоятелна проверка на всички обстоятелства. Същевременно следва да се даде възможност на длъжностното лице да изиска уточняване или потвърждаване при установени несъответствия, без това да се счита за нарушение на принципа на служебното начало. Така ще се гарантира защита на длъжностните лица, еднакво прилагане на закона и правна сигурност при работа с електронно обменени данни. Предложението по чл. 106 не отменя и не дублира специалните правила относно конкретни удостоверителни документи, включително документите по чл. 88 и реда по чл. 88а. Целта на предложените ал. 7 -10 е да се въведе обща рамка за разграничаване между служебното получаване или проверка на електронно налични данни от ЕСГРАОН и случаите, при които е необходимо издаване на удостоверителен документ от компетентната общинска администрация. Когато специална разпоредба на ЗГР урежда реда за издаване и изпращане на конкретен документ, тя следва да се прилага с предимство. Общата уредба по чл. 106 следва да се прилага за останалите случаи на служебно изискване на удостоверителни документи, когато данните не са налични в електронен вид или когато удостоверяването изисква преценка въз основа на актове, регистри и други данни, поддържани по реда на ЗГР. По този начин се избягва противоречие между чл. 88а и чл. 106, като едновременно се запазва специалният ред за документите по чл. 88 и се въвежда обща правна рамка за служебния електронен достъп и служебното изискване на удостоверителни документи. Следва да се анализира и отражението върху кадровия и техническия ресурс на общините, доколкото отпадането на задължението за гражданите да представят удостоверителни документи не премахва дейността по поддържане, проверка, актуализиране и удостоверяване на данните, а в определени случаи може да увеличи броя на служебните искания към общинските администрации. И не на последно място по важност, обръщаме внимание, че служебното изискване на удостоверителни документи намалява административната тежест за гражданите, но не премахва дейността, която общините извършват по издаване, обработване, проверка и предоставяне на тези документи. Поради това при уреждането на служебното предоставяне на удостоверителни документи следва да бъде оценено финансовото отражение върху общинските бюджети и да се предвиди механизъм за компенсиране на разходите, когато дейността продължава да се извършва от общинските администрации, но без събиране на съответните такси от крайните ползватели.

12. По § 35

• § 35 да се измени така:

„§ 35. (1) Министерският съвет и министрите привеждат подзаконовите нормативни актове от своята компетентност в съответствие с този закон в срок 6 месеца от влизането му в сила.

(2) Общинските съвети привеждат подзаконовите нормативни актове от своята компетентност в съответствие с този закон в срок 6 месеца от настъпването на последното от следните обстоятелства: влизането в сила на измененията в наредбата по чл. 113, ал. 1, утвърждаването на необходимите образци и публикуването на заповедта по § 37 за внедряване на ЦАИС „Гражданска регистрация“ за съответните дейности.“

Мотиви: Срокът за общинските съвети следва да бъде съгласуван с подзаконовата уредба, образците и реалното начало на прилагане на новия ред. Ако срокът започне да тече преди да са налице тези предпоставки, общинските съвети могат да бъдат поставени в положение да изменят местни наредби спрямо разпоредби, които все още се прилагат по досегашния ред. Разграничаването на сроковете за централните органи и за общинските съвети е необходимо, тъй като общинските съвети могат да приведат местните нормативни актове в съответствие едва след като са ясни подзаконовата уредба, образците и приложимостта на новите функционалности.

13. По § 36

• § 36 да се измени така:

„§ 36. (1) До утвърждаването на образеца на заявлението за адресна регистрация с наредбата по чл. 113, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация дейностите по § 3, т. 1, буква „б“ и т. 2, букви „б“ и „в“, § 4, т. 2, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, т. 1 и т. 5 и § 20 се осъществяват по досегашния ред.

(2) В едномесечен срок от утвърждаването на образеца по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството издава методически указания за прилагането му от общинските администрации и осигурява публикуването на образеца и указанията на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Когато прилагането на образеца по ал. 1 изисква промени в информационните системи, новият ред се прилага след осигуряване на техническа възможност за работа с него от общинските и районните администрации.“

Мотиви: Въвеждането на единно заявление за адресна регистрация изисква яснота относно приложението му при заявяване и промяна на постоянен и настоящ адрес. Следва да бъде предвиден срок за методическо осигуряване на общинските администрации след утвърждаване на образеца, за да се избегне различна практика. Предложението запазва досегашния ред до утвърждаването на образеца, като добавя задължение за издаване на методически указания в определен срок след утвърждаването му.

14. По § 37

• § 37 да се измени така:

„§ 37. (1) До внедряването на ЦАИС „Гражданска регистрация“ дейностите по § 2, т. 2, § 5, § 6, § 7, т. 1 и 2, § 8, § 10, § 13, § 21 и § 22 се осъществяват по досегашния ред.

(2) Внедряването на ЦАИС „Гражданска регистрация“ се удостоверява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съдържа датата, функционалностите и администрациите, за които новият ред започва да се прилага.

(3) Датата по ал. 2 не може да бъде по-ранна от 30 дни от публикуването на заповедта, освен ако към момента на публикуването ѝ общинските и районните администрации вече разполагат с необходимите технически спецификации, методически указания, тестова среда и обучение за съответните функционалности.

(4) Когато внедряването се извършва поетапно, за дейностите, функционалностите или администрациите, за които не е удостоверена техническа готовност, се прилага досегашният ред.

(5) Датата по ал. 2 не може да бъде по-ранна от 30 дни от публикуването на заповедта, освен ако към момента на публикуването ѝ общинските и районните администрации вече разполагат с необходимите технически спецификации, методически указания, тестова среда и обучение за съответните функционалности.“

Мотиви: § 37 обвързва прилагането на съществени изменения с внедряването на ЦАИС „Гражданска регистрация“, но следва да бъде ясно как се удостоверява този момент. Ако внедряването е поетапно, следва да бъде уредено за кои дейности, функционалности и администрации се прилага новият ред и за кои продължава досегашният. Това е необходимо за правната сигурност и за еднаквото прилагане от общините, както и за избягване на възникване на задължения преди да е налице техническа възможност за изпълнението им.

15. Допълнителни предложения

15.1. Да се създаде нов параграф:

а) В чл. 112, ал. 1 се изменя така:

„(1) Министерството на вътрешните работи получава служебно чрез ЦАИС „Гражданска регистрация“, при условията и по реда на Закона за електронното управление, данните, необходими за законосъобразното издаване на българските лични документи.“

Мотиви: Предложението е свързано с необходимостта от съгласуване между адресната регистрация и производството по издаване на български лични документи. Ако МВР не получава служебно актуални данни за постоянен адрес, гражданите могат да бъдат поставени в положение да представят удостоверения, въпреки целта на законопроекта за служебно установяване на данните. Служебното получаване на актуални данни чрез ЦАИС „Гражданска регистрация“ е необходимо за цялостното прилагане на реформата и за избягване на допълнителни административни действия от страна на гражданите след промяна на адресната регистрация.

б) В чл. 112 да се създадат ал. 4, 5 и 6:

„(4) Данните от Регистъра на населението - Национална база данни „Население“ и от националните класификатори, необходими за изпълнение на правомощията по Закона за местните данъци и такси, се предоставят на служителите на общинската администрация по чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси чрез автоматизиран електронен обмен с информационните системи за администриране на местни данъци и такси на общините.

(5) Обменът по ал. 4 включва данни за имоти на територията на съответната община, необходими за установяване, определяне, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси, включително за определяне на основите по чл. 67 от Закона за местните данъци и такси, когато същите са свързани с броя на ползвателите на услугите в имота. Предоставянето на данните се извършва при спазване на принципите за законосъобразност, целево използване, минимизиране на данните и отчетност.

(6) До осигуряване на автоматизирания електронен обмен по ал. 4 на служителите по ал. 4 се предоставя справочен достъп до необходимите данни от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, без възможност за въвеждане, изменение или заличаване на данни в системата. Достъпът се предоставя на служители, определени със заповед на кмета на общината, и се използва само за изпълнение на правомощията им по Закона за местните данъци и такси.“

Мотиви: Предложените нови ал. 4, 5 и 6 в чл. 112 са свързани с необходимостта звената за местни приходи да разполагат с актуални и надеждни данни от Регистъра на населението - Национална база данни „Население“ за изпълнение на правомощията им по Закона за местните данъци и такси. Служителите на общинската администрация по чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси извършват установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци. Във връзка с администрирането на местните такси, включително таксата за битови отпадъци, общинските администрации следва да могат да ползват актуални данни за лицата, свързани с конкретен имот, когато тези данни са необходими за определяне на задълженията. Необходимостта от такава уредба е особено съществена във връзка с прилагането на новите основи по чл. 67 от Закона за местните данъци и такси. Когато размерът на таксата е свързан с броя на ползвателите на услугите в имота, администрацията трябва да разполага с проверими данни относно лицата, регистрирани по постоянен и/или настоящ адрес в съответния имот. Без такъв достъп съществува риск от неточно определяне на задълженията, неравнопоставено третиране на задължените лица и затруднения при администрирането на местните приходи. Към момента достъпните справки чрез средата за междурегистров обмен RegiX не осигуряват в достатъчен обем данните, които са необходими на звената за местни приходи за прилагане на новите основи по Закона за местните данъци и такси. Поради това е необходимо да се предвиди изрична възможност за автоматизиран електронен обмен между Регистъра на населението - НБД „Население“ и информационните системи за администриране на местни данъци и такси на общините. Предложението не предвижда неограничен достъп до данните от Регистъра на населението - НБД „Население“. Достъпът е ограничен по субект, цел и обем -предоставя се само на служителите на общинската администрация по чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, само за изпълнение на правомощията им по този закон и само до данните, необходими за установяване, определяне, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси. Предвиденият механизъм за автоматизиран електронен обмен ще намали административната тежест, ще ограничи необходимостта от изискване на документи и декларации от гражданите и ще създаде условия за по-точно и ефективно администриране на местните приходи. Същевременно въвеждането на служебен обмен на данни ще намали риска от грешки, дублиране на проверки и противоречива информация между различните административни системи. С оглед на необходимото време за техническо осигуряване на автоматизирания електронен обмен се предлага и преходен практически механизъм - справочен достъп до необходимите данни. Този достъп е ограничен само до извършване на справки, предоставя се на служители, определени със заповед на кмета на общината, и не позволява въвеждане, изменение или заличаване на данни в Регистъра на населението - НБД „Население“. По този начин се постига баланс между необходимостта общинските администрации да разполагат с данните, без които не могат ефективно да прилагат Закона за местните данъци и такси и изискванията за защита на личните данни, целево използване, минимизиране на данните, отчетност и контрол върху достъпа.

15.2. Предложението е относимо към § 14 от проекта на ЗИД на ЗГР, с който се изменя чл. 92 от Закона за гражданската регистрация.

„§ 14. В чл. 92 се създава ал. 18:

„(18) В случаите на извършена регистрация на служебен адрес по този закон регистрацията се съобщава на лицето чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления и публикуване на интернет страницата на органа по ал. 1 за срок 7 дни. Съобщението съдържа данни за органа, извършил регистрацията, датата на регистрацията, правното основание за извършването ѝ, данни за индивидуализиране на лицето и служебния адрес, както и реда и срока за оспорване. В съобщението не се публикуват единен граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец или други лични данни извън необходимите за индивидуализиране на лицето и извършената регистрация. С изтичането на срока по изречение първо регистрацията се смята за съобщена. Когато на органа е известен електронен адрес или друг канал за връзка с лицето, съобщението може да бъде изпратено и по този начин, като това не е условие за редовността на съобщаването.“

Мотиви: Действащата уредба предвижда регистрация на служебен адрес в няколко случая - при невъзможност лицето да се регистрира на друг адрес, при закриване на адрес, при установени нарушения на адресната регистрация, както и при искане от собственик за лице, регистрирано на адреса на неговия имот. Общото между тези случаи е, че служебният адрес се използва именно когато нормалната адресна връзка с лицето е прекъсната, спорна или практически невъзможна. В тази връзка прилагането на общия ред за съобщаване по Административнопроцесуалния кодекс създава сериозни затруднения за общинската администрация. В редица случаи последният известен адрес е именно адресът, от който лицето е дерегистрирано, адресът е закрит, собственикът е заявил, че лицето не живее там, или лицето фактически не може да бъде намерено. Това поставя администрацията в положение да трябва да прилага последователно способи за връчване, които по своята същност са неприложими към самата хипотеза на служебния адрес. Предложението урежда единствено специален ред за съобщаване на вече извършената служебна адресна регистрация. По този начин се избягва допълнително формализиране на процедурата и се улеснява администрацията, без да се лишава лицето от възможността да узнае за регистрацията и да я оспори. Предложеният ред чрез табло за обявления и интернет страница на органа съответства на логиката на Административнопроцесуалния кодекс при невъзможност за съобщаване по друг начин, но го урежда като пряко приложим при служебната адресна регистрация. Това е необходимо, тъй като в тези случаи невъзможността за реално връчване не е изключение, а типична характеристика на производството. Целта ни е да се постигне баланс между необходимостта общинската администрация да разполага с ясен и приложим ред за съобщаване и правото на лицето да бъде информирано за извършената регистрация на служебен адрес.

15.3. Предложението е относимо към § 20 от проекта на ЗИД на ЗГР, с който се изменя чл. 99б.

„§ 20. В чл. 99б се правят следните изменения:

а) В ал. 3 изречението „Кметът на общината или определено от него длъжностно лице уведомява заинтересованите лица за извършените регистрации на служебен адрес.“ се заменя с:

„Извършените регистрации на служебен адрес се съобщават по реда на чл. 92, ал. 18.“

б) В ал. 4 се създава изречение трето:

„Извършените регистрации на служебен адрес се съобщават по реда на чл. 92, ал. 18.“

в) В ал. 7 изречението „Кметът на общината или определено от него длъжностно лице уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс заинтересованото лице за извършените регистрации на служебен адрес.“ се заменя с:

„Извършените регистрации на служебен адрес се съобщават по реда на чл. 92, ал. 18.“

Мотиви: Предложението има за цел да създаде единен ред за съобщаване на извършените регистрации на служебен адрес във всички хипотези по чл. 99б. Действащият текст използва различни формулировки — „уведомява“ и „уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, което създава предпоставки за различна практика и за затруднения при прилагане на процедурата. С оглед естеството на служебния адрес общият ред за съобщаване по Административнопроцесуалния кодекс не е достатъчно ефективен. В тези случаи често липсва реален адрес за връзка с лицето, а последният известен адрес е именно адресът, по отношение на който е извършена проверката или от който лицето следва да бъде дерегистрирано. Затова е необходимо в чл. 99б да се въведе ясна препратка към специалния ред по чл. 92, ал. 18. Така се улеснява общинската администрация, създава се предвидима процедура и се избягва рискът извършените регистрации на служебен адрес да бъдат оспорвани поради неяснота относно реда за съобщаването им.

Като разчитаме, че нашите предложения ще бъдат взети предвид при процедирането на законопроекта, оставам

 

С уважение,