Културното наследство, съхранявано в библиотеките, читалищата и музеите, трябва да достига до по-широка публика и да допринася за развитието на местните общности. Това подчерта Теодора Дачева, заместник изпълнителен директор на НСОРБ и председател на Управителния съвет на фондация „Глобални библиотеки – България“, при откриването на Националния форум „Библиотеките: памет за бъдеще“ на 18 ноември в Националния дворец на културата в София.
Събитието събира представители на държавните институции, библиотеките, читалищата, музеите, галериите, архивите и академичната общност. Форумът се организира от фондация „Глобални библиотеки – България“ с подкрепата на Министерството на културата и е част от Националния културен календар за 2026 г.
В приветствието си зам. изп. директор Теодора Дачева постави акцент върху необходимостта разговорът за наследството да обхваща както неговото опазване, така и възможностите то да бъде използвано в полза на обществото. „Във вашите библиотеки, в музеите, в читалищата се съхраняват изключително ценни неща, които могат да послужат и за икономическо развитие, и за създаване на чувство за принадлежност, и за възпитание на родолюбие в българските млади хора“, посочи още зам. изп. директор и сподели, че ключова роля имат специалистите, които ежедневно работят сред местните общности и познават техните потребности. А предизвикателството е съхраняваните от тях колекции и знания да станат достъпни и разпознаваеми извън съответното населено място.
„Точно това е идеята на форума — да намерим начин това наследство да излезе от музейните сбирки, от архивите, от затворените пространства“, подчерта тя. Присъствието на различни институции създава възможност за диалог и партньорства, чрез които местното наследство да достигне до национална и европейска публика.
Дачева благодари на библиотечните и читалищните специалисти за работата им, като отбеляза, че обществото остава длъжник по отношение на заплащането на техния труд. Тя открои и усилията на изпълнителния директор Спаска Тарандова и екипа на фондацията да подкрепят дейността им. „Използвайте тази възможност. Поговорете с приятели и партньори. Създайте нови връзки“, призова участниците.

От името на общината домакин приветствие отправи Дончо Христов, директор на дирекция „Култура“ в Столична община. Той открои библиотеките и читалищата като общностни центрове и представи примери за съхраняване и популяризиране на местното наследство — дигиталната платформа „Сердика“ на Столичната библиотека и работата в областта на краезнанието. Христов посочи и общинската програма „Активни читалища“, която подкрепя дейности, партньорства и закупуване на техника.
Общата сесия на форума поставя във фокуса културното наследство като стратегически ресурс за устойчиво развитие. Програмата включва представяне на инвестицията за дигитализация на колекции на музеи, библиотеки и архиви, възможностите за икономически ползи от наследството и международното сътрудничество. Сред участниците са проф. Оля Харизанова, доц. Васил Загоров, Ирена Тодорова, Любомир Кутин и проф. Славия Бърлиева, които разглеждат връзките между наследството, местното развитие, културните маршрути и дигитализацията.
Следобедната работа е организирана в три паралелни сесии — за услугите за достъп до културно наследство, краезнанието и необходимата инфраструктура. Библиотеки от Русе, Враца, Добрич, Смолян, Силистра, Пазарджик, Кюстендил и Варна представят практики за дигитални архиви, литературни маршрути и популяризиране на местната история. Обсъждат се също достъпната среда, опазването на писменото и нематериалното наследство и авторскоправните въпроси при предоставянето на цифрово съдържание.
В навечерието на форума, на 17 ноември, фондацията връчи за десета поредна година своите годишни награди. Дачева припомни, че чрез тях се отличават „тези, които се променят, тези, които се модернизират, тези, които намират начини да са полезни за общността, в която работят“.

/ЙБ/









png.png)


png.png)



