Актуално

В периода 12–14 октомври 2026 г. в Брюксел се проведе 173-тата пленарна сесия на Европейския комитет на регионите, където представители на местните и регионалните власти от държавите – членки на ЕС, обсъдиха политики, които засягат пряко развитието на градовете. Българската делегация бе представена от: Таня Христова – кмет на община Габрово и ръководител на делегацията, Владимир Москов – кмет на община Гоце Делчев, Димитър Здравков – кмет на община Садово, Неджми Али – кмет на община Джебел, Людмил Веселинов – кмет на община Попово, Радослав Ревански – кмет на община Белица и Цветелина Симеонова-Заркин – общински съветник в СОС.

Сред водещите теми на сесията бе бъдещето на европейската културна политика. В дебата за „Културен компас за Европа“ и инициативата „Гласове на бъдещето“ участва европейският комисар за справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта, Глен Микалеф. Становището по „Културния компас за Европа“, чийто докладчик бе Таня Христова – кмет на община Габрово, бе прието с пълно мнозинство.

Културата се създава в градовете и регионите

При представянето на становището Таня Христова постави въпроса как европейските политически ангажименти в областта на културата могат да се превърнат в реална промяна за гражданите. Тя напомни, че културата има значение както за съхраняването на миналото, така и за демократичното бъдеще на Европа:

„Културното многообразие, художествената свобода и споделеното наследство на Европа не са просто наследство от нашето минало. Те са живите основи на нашата демокрация, нашата идентичност и нашата способност да оформяме нашето общо бъдеще.“

Докладчикът приветства амбицията на Европейската комисия да постави културата в стратегическия дневен ред на Съюза. Христова подчерта, че успехът на тази политика зависи от участието на градовете и регионите – местата, където творците работят, институциите и сдруженията развиват дейност, а гражданите се включват в културния живот:

„И основното послание сред много важни такива, които изпращаме чрез това становище, е, че местните и регионалните власти трябва да бъдат признати не просто като изпълнители, а като стратегически партньори в оформянето на нашата европейска културна политика.“

Според кмета на община Габрово, това партньорство трябва да започва още при определянето на приоритетите и разработването на инициативите и финансовите инструменти. Бе поставен акцент върху това, че общините и регионите поддържат културна инфраструктура, изграждат партньорства и осигуряват публичната подкрепа, която прави участието възможно. Особено място в изказването зае неравният достъп до културни възможности в различните части на Европа:

„Културата и културното наследство са стратегически обществени блага и участието е фундаментално право, но възможностите все още зависят много често от това къде живеете.“

Христова даде пример с децата в малките населени общности, за които бе отправен призив да имат същата възможност за достъп, като връстниците си в европейските столици. Становището призова за по-силен териториален подход и за политики, съобразени с разнообразието на европейските региони. В него бе откроен и приносът на културното наследство, съвременното творчество и индустриите за местното развитие, уменията, заетостта и възможностите пред младите хора.

Докладчикът обърна внимание и подчерта необходимостта от защита на творческата свобода, справедливо възнаграждение и достойни условия на труд за творците, както и от гарантиране на техните права в епохата на изкуствения интелект.

Относно финансирането като един от водещите въпроси в представянето на становището, Таня Христова посочи следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, включително предложената програма „AgoraEU“, като решаващ тест за това дали политическата амбиция бе подкрепена с реални средства. Тя настоя за предвидима многогодишна подкрепа, по-прости процедури и достъпни възможности за малките и селските общини и за независимите културни организации.

Български гласове в дебата

Кметът на община Гоце Делчев, Владимир Москов, подкрепи становището и благодари на Таня Христова за това, че постави местните и регионалните власти в центъра на неговото изпълнение. Той акцентира върху равния достъп до култура и подкрепата за хората, които я създават:

„Достъпът до култура е право, което трябва да бъде реално за всеки, независимо от доходите, възрастта или местоживеенето. (…)  Предвидимото публично финансиране следва да остане основа на културната политика, а общините да разполагат с необходимите ресурси и реално участие в решенията. Успехът на Компаса ще се измерва с възможностите, които създава за хората във всяка местна общност. Това е културата като основа за солидарна и демократична Европа.“

Москов защити по-достъпното участие за децата и хората с ниски доходи, справедливото възнаграждение и социалната закрила на творците, както и защитата на творческата свобода.

В дебата се включи и Цветелина Симеонова-Заркин, общински съветник в Столичния общински съвет и докладчик по становището за Новия европейски Баухаус. Тя свърза „Културния компас“ с опазването и новото използване на културното наследство, традиционните умения и развитието на местните общности.

„Реновирането и повторното използване на съществуващи сгради може да защити това наследство, като същевременно създава нови пространства за културно участие, предприемачество, качествени работни места и живот в общността.“

Заркин подчерта, че местните материали, майсторството и знанията, предавани между поколенията, предлагаха възможности за иновации. Тя призова младите хора да получат повече възможности да усвояват тези умения и да ги свързват с новите технологии, творческите индустрии и предприемачеството.

Останалите теми на пленарната сесия

Програмата на 173-тата пленарна сесия обхвана и откриването на Европейската седмица на регионите и градовете, заетостта и социалните политики, сърдечносъдовото здраве, горските пожари и сушата. В дневния ред бяха включени още отбранителната промишленост, демократичната устойчивост, киберсигурността и борбата с тероризма.

/ДБ/ЙБ/