Актуално

На 3-ти юни, Европейската комисия (ЕК) публикува пролетния си пакет от прогнози и специфичните си препоръки към държавите-членки в рамките на Европейския семестър- Пролетен пакет на европейския семестър за 2026 г.

Като проблеми пред европейската икономика, домакинствата и бизнеса, Комисията определя ескалацията на напрежението в световен мащаб, повишените рискове за сигурността и предизвикателствата, свързани с климата, наред с нестабилните цени на енергията и все така високите разходи за живот.

Прогнозите на Комисията, са растежът на БВП на ЕС да се забави до 1,1 % през тази година — с 0,3 процентни пункта по-ниско, отколкото в прогнозата от есента на 2025 г. Инфлацията се очаква да нарасне до 3,1 %, което представлява преразглеждане във възходяща посока с пълен процентен пункт в сравнение с прогнозата от есента на 2025 г.  Очаква се въздействието на енергийния шок да продължи и през 2027 г., като растежът на БВП се увеличи до скромните 1,4 %, а инфлацията се понижи до 2,4 %, което все още е с около 0,3 процентни пункта по-високо от прогнозираното през есента на 2025 г. 

Изход от ситуацията е отключването на пълния потенциал на единния пазар, преодоляването на различията в областта на иновациите, ускоряването на декарбонизацията и намаляването на стратегическите зависимости, като същевременно се насърчават работните места и уменията, търсят се решения на жилищната криза и се гарантират социална справедливост и сближаване. 

Прогнозата на Комисията е придружена по традиция и от нарочни Доклади за отделните държави-членки, както и от препоръки към същите. В Докладите се анализират промените в икономиката, заетостта и социалната сфера и се прави преглед на изпълнението на Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и на програмите по линия на политиката на сближаване. В докладите също така се посочват основните предизвикателства, като се отделя особено внимание на конкурентоспособността, и се определят приоритетните реформи и инвестиции. Въз основа на този анализ, Комисията предлага специфични за всяка държава препоръки.

Докладът за България, с общ обем от над 140 страници, анализирана икономическите, социалните и тези по заетостта, структурните и бюджетните ни политики.

По-важните констатации на ЕК в Доклада за България:

1.Икономическото ни развитие:

• Икономическият растеж остава стабилен през 2025 г., стимулиран от силно нарастване на вътрешното търсене. Реалният растеж на БВП достига 3,1%, като частното потребление, инвестициите и публичното потребление отбелязват значителен ръст. Силното нарастване на частното потребление е обусловено главно от ръста на възнагражденията. Високото равнище на инвестициите отразява както по-високите частни инвестиции, така и ускореното усвояване на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост;
• Инвестициите отчитат силен ръст през 2025 г. Частните инвестиции са стимулирани от високия обем кредитиране, докато публичните инвестиции отразяват значително по-високото използване на европейски средства в сравнение с предходни години;
• Макар публичните инвестиции да се очаква да останат значителни през следващите години благодарение на продължаващото използване на средства от ЕС, общият растеж на БВП вероятно ще се забави поради очакваното отслабване на ръста на заплатите и частното потребление;
• Пазарът на труда продължава да бъде силно напрегнат, недостиг на работна сила се наблюдава в много икономически сектори. Търсенето на работна сила остава високо в много отрасли, а напрежението на пазара на труда (съотношението между свободните работни места и безработните) е на исторически високи нива. Недостигът на работна сила е особено остър в: здравеопазването; индустрията; строителството;
• Инфлацията леко се повишава. Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) достигна 3,5% през 2025 г., спрямо 2,6% през 2024 г. Най-голям принос за инфлацията имат преработените храни и услугите. Инфлацията беше повлияна и от: премахването на намалените ставки на ДДС за хляба и ресторантьорските услуги; увеличението на акцизите върху тютюневите изделия; повишението на регулираните цени на енергията; поскъпването на ключови суровини. Приемането на еврото се очаква да има ограничен ефект върху общата инфлация, като възможните еднократни ценови ефекти ще бъдат концентрирани в ограничен брой сектори, предимно услуги;
• Регионалните различия остават значителни. Въпреки доброто общо макроикономическо представяне, между регионите на страната продължават да съществуват значителни различия. Икономическата активност и възможностите за заетост са силно концентрирани в големите градски центрове, особено в столицата, която създава около половината от националния БВП. Северна България, и особено Северозападният район, остава структурно изостанала. Селските и периферните райони се характеризират с: по-слаби резултати на пазара на труда; ограничен достъп до качествени публични услуги; недостатъчно развита транспортна и цифрова инфраструктура. Концентрацията на икономическа дейност и основни услуги в градските райони създава предизвикателства пред конкурентоспособността, растежа в цялата икономика и иновациите, и крие риск от задълбочаване на социално-икономическите неравенства между регионите;
• България продължава постепенно да се доближава до средните икономически показатели на ЕС. БВП на жител достигна 68% от средното за ЕС през 2025 г. (по стандарт на покупателната способност), спрямо 38,4% през 2006 г.;
• България постигна напредък в модернизирането на икономиката си, но някои ключови предизвикателства продължават. В същото време, няколко аспекта от социално-икономическата структура на страната все още се нуждаят от подобрение. Липсват ефективни мерки срещу корупцията, особено на по-високите нива. Неконкурентните обществени поръчки ограничават качествените инвестиции и могат да натоварят публичните финанси. Недостигът на квалифицирани кадри продължава да съществува в много сектори, свързан с лоши образователни резултати и намаляваща работна сила. Икономическото развитие остава неравномерно, като уязвимите групи са изложени на риск от бедност и социално изключване. Системата на здравеопазването остава с недостиг на персонал и се затруднява да постигне задоволителни резултати, с ниска продължителност на живота и високи разходи за пациентите;
• Липсата на автономност и капацитет в местните власти възпрепятства регионалното развитие и конкурентоспособността. Българските общини са ключови играчи в местното самоуправление и администрация, предоставяйки основни обществени услуги като образование, здравеопазване и социална закрила. Фискалната система обаче остава силно централизирана. Предвид ограничените приходи от собствени ресурси, по-голямата част от общинските разходи се финансират чрез трансфери от централното правителство, по отношение на които общините имат много ограничена автономия. Тази ограничена финансова автономност често води до ограничен капацитет за инвестиции и планиране, проектиране и прилагане на политики, включително използването на средства от ЕС, което възпрепятства регионалната конкурентоспособност. Засилването на генерирането на собствени ресурси, като например периодичния данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните средства, може да подпомогне развитието на общините, като същевременно помогне на България, като страна на източната външна граница на ЕС, да се изправи пред допълнителни предизвикателства, възпрепятстващи икономическото и социалното развитие;
• В програмния период 2021-2027 г. фондовете по политиката на сближаване на ЕС предоставят на България 10,7 милиарда евро (възлизащи на 12,9 милиарда евро с националното съфинансиране), или 12% от БВП за 2024 г. Това прави политиката на сближаване един от основните източници на публични инвестиции в страната. Стойността на договорените проекти възлиза на 68,1% от общо разпределените средства към март 2026 г., като има текущи покани за набирането проекти. Планът за възстановяване и устойчивост на България представлява общ инвестиционен пакет от 6,17 милиарда евро, което съответства на 6,52% от БВП. Към 8 май 2026 г. на България са изплатени 3,27 милиарда евро (около 53% от общо разпределените средства) след задоволителното изпълнение на 128 етапа и цели. След бавен старт, изпълнението се ускори значително през 2025 г., като нарастващ брой реформи и инвестиции вече са изпълнени и дават осезаеми резултати на място.

2. Иновации, бизнес среда и производителност:

• България остава сред държавите с най-ниски нива на публични и частни инвестиции в НИРД в ЕС. През 2024 г., публичните разходи за НИРД са 0,27% от БВП, доста под средните за ЕС от 0,72%. Разходите на бизнеса за НИРД също остават ниски: 0,50% от БВП в България при 1,49% средно за ЕС. Инвестициите в научни изследвания и иновации са силно концентрирани в Югозападния район и София, което задълбочава регионалните различия;
• Публичните научноизследователски организации и висшите учебни заведения в България остават прекалено фрагментирани, което ограничава ефективността на финансирането на научноизследователската и развойна дейност;
• Въпреки известното подобрение, усвояването на цифрови технологии от българските компании е ограничено и неравномерно. През 2025 г. 38,3% от МСП са достигнали поне основно ниво на цифрова интензивност, което е увеличение в сравнение с 2023 г. (28,4%), но все още значително под средното за ЕС (71,4%). Това показва постоянни структурни предизвикателства в цифровата трансформация на МСП, особено при преминаването отвъд основното цифрово внедряване;
• През 2025 г. конкуренцията в системата за обществени поръчки на България остава ограничена. Това е видно от високия дял на процедурите за обществени поръчки с един-единствен оферент, който се е увеличил до 41% през 2025 г. (36% през 2024 г.), и дела на директните възлагания без предварително публикуване, който се е увеличил до 27% през 2025 г. (20% през 2024 г.), най-високото ниво в ЕС. Освен това значителен брой договори са били неуспешни или анулирани (27% през 2025 г. и 2024 г.). В същото време критерият за възлагане „най-ниска цена“ е преобладаващ в 75% от процедурите, което обезкуражава конкуренцията по фактори като качество и иновации. Освен това ограниченията в капацитета са довели до по-бавни процедури за контрол, причинявайки забавяния в процедурите за обществени поръчки. Високият дял на отговорностите за обществените поръчки е на общинско ниво, където често липсва експертен опит, води до формални грешки и забавяния в използването на средствата от ЕС. В рамките на НПВУ беше внедрена общоевропейската система за електронни формуляри, а агенцията за обществени поръчки засили проверките преди обществените поръчки, използвайки нова методология. Въпреки че това доведе до повече проверки, имаше и забавяния в процедурите за обществени поръчки поради ограничения в административния капацитет. Освен тези мерки, по-голямата консолидация, планиране и координация в обществените поръчки биха могли да помогнат на публичните органи да осигурят по-благоприятни условия и по-добро съотношение цена-качество;
• Публичната администрация е с ниска производителност и ограничен капацитет, особено на поднационално ниво. Публичната администрация продължава да се сблъсква с оперативни и капацитетни проблеми, особено на регионално и общинско ниво. Работната сила застарява, като делът на държавните служители под 39 години намалява от 2019 г. насам. Общините са изправени пред значителни предизвикателства при привличането и задържането на таланти и се сблъскват със значително текучество на персонала. На национално и местно ниво, гарантирането, че държавните служители притежават адекватни умения, е критично предизвикателство. Докато делът на държавните служители с висше образование е сравнително висок (66% спрямо ЕС: 55%), България има най-нисък дял на държавните служители, участващи в обучение за възрастни (9% спрямо ЕС: 19%). За общините, Националното сдружение на общините в Република България е идентифицирало особена нужда от по-целенасочено повишаване на квалификацията на персонала и изграждане на капацитет. Това включва подкрепа от централното правителство за прилагане на политики и регулаторни мерки, създаване на споделени услуги. По отношение на управлението на средствата от ЕС, 74% от общините съобщават за трудности при привличането и задържането на квалифицирани експерти за изпълнение на европейски проекти. Основните посочени причини са ниското основно заплащане и несъответствието между отговорностите и заплащането. Освен това регионалното управление и процесът на регионално планиране са фрагментирани, характеризиращи се с 265 общински администрации с ограничени правомощия и лоша координация. Това създава допълнителни предизвикателства при съгласуването на регионалните и местните приоритети в рамките на по-широка териториална стратегия и при ефективното управление на финансирани от ЕС проекти . Това е от решаващо значение, като се има предвид значителният размер на финансиране от програми на ЕС, предоставени на България;
• Публичните инвестиции в България са изправени пред предизвикателства по отношение на мащаба и ефективността. Публичните инвестиции са достигнали приблизително 3,1% от БВП, малко под средното за ЕС от 3,7%, но остават недостатъчни за преодоляване на значителните разлики в инфраструктурата и конвергенцията. Изпълнението на проекти с подкрепата на ЕС по многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. е по-бавно в сравнение с предходните два програмни периода. Това недостатъчно използване се дължи отчасти на проблеми с управлението на публичните инвестиции, което е тясно свързано с недостатъчен административен капацитет. Това създава разлика в ефективността на публичните инвестиции, където само 46% от разходите се превръщат в продуктивен капитал, което предполага значителна загуба на ресурси. Укрепването на административния капацитет както на национално, така и на регионално ниво, както и подобряването на практиките за възлагане на обществени поръчки, оценката на проекти и многогодишното капиталово планиране биха могли да направят публичните разходи по-ефективни, да стимулират частните инвестиции и да увеличат БВП;
• Подобряване на потенциала за приходи и справедливостта на данъчната система. Данъчната система има сравнително нисък капацитет за генериране на приходи, което може бързо да се окаже недостатъчно предвид нарастващите разходи. През 2024 г. общите приходи като дял от БВП възлизат на 36,1% в сравнение със средното за ЕС от 46%. През същата година общите данъчни приходи (включително задължителните социални осигуровки) възлизат на 30,5% от БВП, оставайки доста под средното за ЕС от 39,4% от БВП. Съществува значителен потенциал за подобряване на справедливостта на данъчната система, която понастоящем позволява много малко преразпределение. Според последните оценки сивата икономика представлява почти 35% от БВП на страната. Данъчните просрочия в България са се увеличили от 2019 г. до приблизително 60% от общите събрани приходи в края на 2023 г., повече от два пъти спрямо средното за ЕС (31%). Не се очаква мерките през последните години за подобряване на събираемостта на приходите и борба с укриването и избягването на данъци да увеличат достатъчно приходите и да подобрят справедливостта. Освен това бяха предприети мерки за увеличаване на приходите от акцизи и постепенно премахване на освобождаванията и намаленията на ДДС. Тези мерки обаче не са в крак с нарастващите разходи. Справедливостта на данъчното облагане може да се подобри чрез например въвеждане на необлагаема ставка в комбинация с по-висок плосък данък, увеличаване или премахване на тавана на максималния осигурителен доход, намаляване на зависимостта от парични транзакции чрез намаляване на тавана на тези транзакции или предоставяне на стимули за цифрови транзакции. Тези мерки биха могли също да помогнат за борбата със сивата икономика и да увеличат приходите. Допълнителни приходи биха могли да се генерират и чрез подобряване на събираемостта на просрочени задължения. Други мерки за увеличаване на приходите са в области с неизползван потенциал, като например актуализиране на данъчните оценки за укрепване на приходите от револвиращите данъци върху недвижимите имоти и повишаване на данъците върху транспорта, замърсяването и ресурсите.

3.Декарбонизация, достъпна енергия и устойчивост:

• Цените на едро на електроенергията в България остават сред най-високите в ЕС, което отразява производствен микс, който все още не се е отказал от изкопаеми горива. По-нататъшният напредък в енергийния преход на България може да бъде подкрепен чрез пълноценно използване на ресурсите, налични по линия на Фонда за модернизация и Фонда за справедлив преход, за финансиране на инвестиции, които намаляват зависимостта от изкопаеми горива;
• Регулираните цени на дребно поддържат сметките за електроенергия за домакинствата ниски и фиксирани, но за сметка на по-широката пазарна ефективност. Домакинствата продължават да плащат единна регулирана цена на дребно, като разликата между разходите за снабдяване и цените на дребно се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система, който се финансира, наред с други неща, от инфрамаргинални ограничения на приходите, прилагани към производителите. Тъй като цените на дребно на електроенергията остават регулирани на фиксирани, относително ниски нива, търсенето на електроенергия от домакинствата до голяма степен не реагира на сигналите за цените на едро. По-нататъшни стъпки за насърчаване на пазарната конкуренция биха били полезни, включително път към по-целенасочени мерки за подкрепа на домакинствата;
• Енергийната бедност остава структурно предизвикателство в България, с малко механизми за подкрепа, насочени към най-нуждаещите се. Делът на хората, които не са в състояние да поддържат домовете си адекватно отоплени, остава доста над средния за ЕС. Подкрепата се предоставя до голяма степен чрез универсално ниски регулирани цени на дребно на електроенергията и преференциални тарифи за комбинирани топлоелектрически централи, снабдяващи централните отоплителни мрежи, а не чрез целенасочена помощ. Това е неефективно използване на ограничени фискални ресурси и оставя уязвимите домакинства недостатъчно защитени. Въпреки че са предприети стъпки за укрепване на рамката за управление на енергийната бедност, прилагането ѝ остава в ранен етап;
• Енергийната ефективност на жилищните сгради напредва по Плана за възстановяване и устойчивост, но мащабът на нуждите надвишава капацитета му;
• Устойчивите транспортни решения продължават да изостават от средните европейски нива, особено в селските райони, които не са достатъчно обезпечени с обществен транспорт;
• Водната устойчивост на България е компрометирана от недостатъчно рехабилитирана инфраструктура и регулаторни пропуски, което предполага значителни икономически рискове и заплашва общественото здраве. В СП от 2025 г. се призовава за подобрено управление на водите и отпадъците чрез инвестиране в инфраструктура, но напредъкът остава ограничен. Изменението на климата изостря уязвимостите в транспортната инфраструктура, като наводнения, свлачища и намаляващи нива на водата в Дунав нарушават свързаността, но мерките за адаптация са фрагментирани и недофинансирани. Страната е изправена пред дългогодишни нарушения на ЕС за неспазване на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води. Междувременно остарялата инфраструктура е причинила загуби на вода над 60% поради течове от тръбите. Плановете за управление на засушаванията все още не са разработени и само 36% от градските райони отговарят на стандартите за пречистване на отпадъчни води. Въздействието на изменението на климата усилва сушите и наводненията, като 9,3% от екосистемите на България вече страдат от тежка суша, което е двойно повече от средното за ЕС. Ускоряването на проекта за плаваемост на Дунав, прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и привеждането на селскостопанските субсидии в съответствие с целите за качество на водата са мерки, които биха помогнали за справяне с тези предизвикателства.
• Устойчивостта на България към изменението на климата е подкопана от фрагментирано управление и недостатъчни инвестиции в адаптивна инфраструктура. Европейската централна банка е изчислила, че България е загубила 1% от БВП си през 2025 г. поради екстремни метеорологични явления. Това разкрива системни провали, включително липсата на задължителни оценки на климатичния риск за инфраструктурни проекти и загуби на вода, надвишаващи 60%, което е най-високият показател в ЕС. Изпълнението на мерките за адаптация към изменението на климата изостава поради ограничения капацитет на поднационално ниво. На поднационално ниво са необходими повече усилия за насърчаване на интегрирането на готовността за изменение на климата в регионалното планиране и обществените поръчки. Само 24% от общините участват в Споразумението на кметовете, а местните планове за адаптация остават по-скоро изключения, отколкото норма.

4.Умения, качествени работни места и социална справедливост:

• Въпреки някои подобрения, особено на пазара на труда и в социалната област, България продължава да изостава в образованието и развитието на умения, интеграцията на уязвимите групи, достъпа до услуги и социалната справедливост. България продължава да се сблъсква със сериозни структурни предизвикателства в образованието, които възпрепятстват развитието на човешкия капитал и конкурентоспособността. Тези предизвикателства включват малък брой деца в образованието и грижите в ранна детска възраст, слаби основни умения, трайни неравенства, недостиг на учители и несъответствие с нуждите на пазара на труда. Същевременно съществуват значителни социални предизвикателства, с висок риск от бедност или социално изключване сред уязвимите групи, продължаваща енергийна бедност, високо неравенство в доходите и недофинансирана система за социална закрила с ограничена адекватност. Въпреки че преходът към деинституционализация напредва постепенно, общите резултати за социално приобщаване остават слаби;
• Ограниченият достъп до здравни услуги остава основна пречка за България, допринасяйки за ниската продължителност на живота и високите нива на предотвратими и лечими смъртни случаи. Достъпът до здравни услуги продължава да бъде затруднен от недостиг на персонал, неравномерно разпределение на здравните специалисти, високи плащания от джоба на пациентите и ограничена амбулаторна помощ.

Основните препоръки пред България:

В областите, обхванати от действащите специфични препоръки по държави, България би имала полза от следните мерки:

1. Укрепване на системата за научни изследвания и иновации чрез: увеличаване на публичните и частните инвестиции в НИРД; по-ясно определяне на институционалните роли и отговорности на научните организации и висшите училища; разработване на последователна национална стратегия; укрепване на връзките между науката и бизнеса; засилване на технологичния трансфер; по-ефективна комерсиализация на научните резултати.
2. Подобряване на обществените поръчки чрез: преглед на системата за управление на обществените поръчки; укрепване на гаранциите за реална конкуренция; насърчаване на по-широко участие на кандидати; редовен контрол върху качеството на процедурите; предприемане на коригиращи действия въз основа на установените слабости.
3. Повишаване на административния капацитет чрез: увеличаване привлекателността на публичната администрация като работодател; подобряване на уменията на държавните служители; специален фокус върху регионалните и общинските администрации; засилване на регионалната координация; опростяване и цифровизация на административните процедури; намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.
4. Укрепване на антикорупционната рамка чрез: по-ефективни действия по дела за корупция по високите етажи на властта; гарантиране независимостта на съдебната система; укрепване ролята на Висшия съдебен съвет; създаване на по-предвидима и стабилна бизнес среда.
5. Повишаване ефективността на регулаторните органи чрез: гарантиране на тяхната независимост; защита от политическо влияние; осигуряване на необходимите експертни и финансови ресурси; своевременно подновяване на мандатите им.
6. Продължаване на реформите в енергийния сектор чрез: завършване на либерализацията на пазара; намаляване на зависимостта от изкопаеми горива; модернизация на топлофикационния сектор; поетапно премахване на субсидиите за изкопаеми горива; ускорено развитие на вятърната енергетика; улесняване на разрешителните режими; модернизация на електроразпределителните мрежи; разширяване на капацитета за съхранение на електроенергия.
7. Засилване на мерките за декарбонизация чрез: инвестиции в чисти технологии; повишаване на енергийната ефективност; увеличаване използването на възобновяема енергия в индустрията; специална подкрепа за регионите, зависими от въглища.
8. Увеличаване на инвестициите в: обществен транспорт; железопътна инфраструктура; устойчива транспортна свързаност; транспортна инфраструктура в Северна България и отдалечените райони.
9. Подобряване на устойчивостта чрез: ускорени инвестиции във водната инфраструктура; задължителни оценки на климатичния риск; по-добро управление на водните ресурси; по-ефективно адаптиране към климатичните промени.
10. Ускоряване на социалната конвергенция чрез:укрепване на човешкия капитал; подобряване на базовите умения; по-широко прилагане на обучение, основано на компетентности; увеличаване на участието във висшето образование; специален акцент върху STEM специалностите; по-добър достъп за ученици и студенти от уязвими групи.
11. Повишаване на приобщаващия характер на пазара на труда чрез:подобряване достъпа до работа за хора с увреждания; по-активно включване на ромите; подкрепа за нископлатените работници; по-ефективни активни политики по заетостта.
12. Ограничаване на бедността чрез: разработване на система за идентифициране на енергийно бедни домакинства; по-целенасочена социална подкрепа; подобряване на достъпа до интегрирани социални и трудови услуги; разширяване на дългосрочните грижи в общността; повишаване ефективността на минималния доход.
13. Подобряване на здравната система чрез:пренасочване на ресурси от болничната към извънболничната помощ; укрепване на първичната медицинска помощ; засилване на профилактиката; преодоляване на недостига на медицински специалисти; намаляване на преките плащания от пациентите; подобряване достъпа до здравни услуги.

България би имала полза и от:

• укрепване на капацитета за приходи и справедливостта на данъчната система, например чрез въвеждане на необлагаема квота, комбинирана с по-висока плоска данъчна ставка; намаляване на тавана на паричните транзакции; и увеличаване на приходите в области с неизползван потенциал, като например данъци върху недвижимите имоти, транспорта, замърсяването и ресурсите;
• премахване на регулаторните и административните бариери пред единния пазар, засягащи свободното движение на стоки и предоставянето на услуги, както и свободата на установяване.

Предстои Съвета да обсъди и одобри специфичните препоръки към държавите- членки. Европейският парламент също ще разгледа и дискутира прогнозите и препоръките на Комисията.

В контекста на подготовката за следващата МФР за периода 2028-2034, настоящите специфични препоръки към държавите- членки са особено важни, като очакванията са същите да се трансформират в реформи и инвестиции в рамките на бъдещите Планове за национално и регионално партньорство. 

/ВИ/

/МЯ/