Актуално

Читалищата и общините не са конкуренти, а естествени партньори с обща цел - да осигурят достъп до качествен културен живот и да създават силни местни общности. Около тази теза се обединиха участниците в международната конференция „Културата като катализатор за местно и регионално развитие - От локални партньорства към по-широко европейско измерение“, която се проведе на 18 септември в Дома на Европа в София.

Във форума участваха представители на местната и националната власт, Европейския парламент, Европейската мрежа на културните центрове (ENCC), български читалища и културни организации. НСОРБ беше представено от кмета на община Троян и заместник-председател на УС на Сдружението Донка Михайлова и от заместник изпълнителния директор Теодора Дачева, които взеха участие в дискусионната част на събитието.

Конференцията е третата от поредица шест кръгли маси по програмата Bridge Makers на ENCC. Събитието беше организирано от Европейската мрежа на културните центрове и Фондация „Народни читалища“, с финансовата подкрепа на Столична община и с домакинството на Бюрото за връзка на Европейския парламент в България.

В началото на форума, заместник-кметът на Столична община по култура и туризъм Ирина Дакова подчерта, че културата не се изчерпва с големите музеи, галерии и фестивали. Тя изгражда идентичността на града, чувството за принадлежност и връзката между хората. Именно читалищата често дават първата среща с изкуството – първата сцена, първия концерт или изложба. Те събират различни поколения и социални групи и затова са едновременно културна и социална инфраструктура. Общинската програма „Активни читалища“ подкрепя дейността им и търси връзката между културната децентрализация, достъпа, сградния фонд и съдържанието, сподели още Ирина Дакова.

Таня Чунтова от Бюрото за връзка на Европейския парламент насочи вниманието към европейското измерение на темата – достъпа до култура в малките и отдалечените населени места, бъдещото европейско финансиране и ролята на регионите за свързването на хората.

Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация „Народни читалища“, определи форума като пространство за диалог и споделяне на добри практики, за поставяне на българския опит в международен контекст и за утвърждаване на читалищата като ключова инфраструктура не само за култура, но и за образование, социални дейности, здравна просвета и дигитална грамотност. 

В първия панел на Конференцията, модериран от Юрий Вълковски, Донка Михайлова и Теодора Дачева говориха за отношенията между местната власт и читалищата, добрите практики и трудностите, които продължават да ограничават потенциала на мрежата. В диалога участваха и Силвана Сюлейман, директор на Видински фонд „Читалища“ и Нели Ройдева, председател, Сдружение „Читалища с бъдеще – 2012“, община Тунджа.

„Сградата не е читалище. Читалището е животът, който се случва в него“ каза заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова. Тя представи партньорството между община Троян и местните читалища като едно от важните постижения на общността, което е изградено с постоянен диалог и с готовност чутото да се превръща в общински политики. За да отговори на проблемите със сградния фонд, общината е създала дългосрочна инвестиционна програма, изяснила е собствеността върху сградите, проектирала е необходимите ремонти и ги е разпределила във времето. Община Троян привлича средства и чрез местната инициативна група и проект „Красива България“, а текущите дейности се финансират от общинския бюджет. Допълнителна подкрепа за читалищните инициативи осигуряват културният календар на общината и програмата „Обществен форум“, при която гражданите участват в избора на проектите, които да получат финансиране.

Теодора Дачева обърна внимание на потенциала и развитието на читалищата. Тя определи като тревожна тенденцията читалища, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и други местни институции да се възприемат като конкуренти, въпреки че всички работят за едни и същи хора. „Читалищата и общината имат една обща цел - да осигурят нормален културен продукт на хората.“ каза заместник изпълнителният директор на НСОРБ.

По думите й самата дума „община“ идва от „общност“, а читалищата са създадени от общностите. Затова отделянето им от останалите местни политики в областта на културата, образованието, младежките и социалните дейности отслабва общия резултат. Необходим е диалог, който да разпредели дейностите според опита и капацитета на всяка организация. 

Един от основните изводи от дискусията бе, че действащият механизъм за финансиране е изчерпан и се нуждае от промяна. Позицията на НСОРБ, защитавана последователно през годините, е акцентът да бъде поставен върху реалната дейност и да бъдат насърчавани читалищата, които развиват инициативи, работят с общността и привличат допълнителни ресурси.

На разговорите на прудставители на УС на НСОРБ и екипа с министъра на културата през тази седмица бе обсъдено създаването на експертна работна група, която да предложи конкретни промени в механизма за финансиране и възможности за поддържане и управление на читалищния сграден фонд, сподели пред аудиторията още Теодора Дачева.

Донка Михайлова сравни принципа на субсидираната бройка с модела „парите следват ученика“ в образованието – формален подход, който сам по себе си не стимулира качество. Според нея качеството на дейността трябва да стане водещо при определянето на подкрепата. 

Участниците в дискусията подчертаха, че бъдещият модел трябва да отчита и различията между големи градове, малки общини и населени места с намаляващо население.

Заместник изпълнителният директор на НСОРБ постави и необходимостта да бъдат разширени източниците за подкрепа, като бъдат обсъдени възможности за програми на Национален фонд „Култура“ за читалищата и достъп до програмите на Министерството на образованието и науката за извънкласни дейности.

В дискусията участниците от Видин, Тунджа, Сливен, Варна и други общини допълниха картината с местни решения и конкретни затруднения. Сред тях са липсата на оборотни средства за участие в проекти, различното състояние на сградния фонд, неравномерното разпределение на субсидията и потребността от обучения и системна подкрепа. Споделеният опит показва, че устойчивите местни сдружения и редовният диалог с общината могат да превърнат отделните проблеми в общ дневен ред и работещи решения.

Международната конференция постави начало на разговор, който да продължи с конкретна експертна работа. Събитието продължава на 18 и 19 септември и допълнителна информация за дискусиите с интересните говорители предстои да бъде обобщена от организаторите.

/МЯ/