Актуално

Как отделните инициативи за образование, здраве, социална подкрепа, спорт и младежки дейности могат да се свържат в последователна местна политика и как доказалите своя резултат общински решения могат да достигнат до повече деца и семейства? На тези въпроси бе посветен дискусионният форум „Децата в центъра: общински принос към детското благосъстояние“, който се проведе в първия ден на Годишната среща на местните власти.

Форумът събра представители на общините, националните институции, УНИЦЕФ и партньорски организации. Разговорът започна с примери от Троян, Тунджа и Бургас, които показаха различни подходи към една обща задача – местните услуги и политики да следват потребностите на детето и семейството, вместо да остават разделени между отделни администрации и системи.

При откриването изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева постави темата в по-широкия разговор за отговорността на настоящото поколение към децата. Тя припомни, че днешните родители и публични институции разполагат с повече знания за детското развитие и по-ясно разбират значението не само на физическата сигурност и образованието, но и на емоционалната устойчивост, чувството за принадлежност и увереността на детето, че неговият глас има значение.

„Дължим на нашите родители и на собствените си деца да поставим детското благосъстояние в центъра на публичните решения“, заяви Силвия Георгиева.

По думите ѝ благосъстоянието на децата е един от най-точните показатели за качеството на публичното управление. То показва дали в една общност има достъпно образование и здравна грижа, подкрепа за семействата, сигурна среда, възможности за спорт и култура и основания младите хора да свързват бъдещето си със своето населено място.

„За едно дете тези области не съществуват като отделни администрации, бюджети и правомощия. Те се срещат в неговото ежедневие“, подчерта изпълнителният директор на НСОРБ.

Затова добрата местна политика не може да бъде сбор от несвързани дейности. Необходимо е тя да следва детето и семейството през различните етапи от живота им и да свързва образованието, здравната и социалната подкрепа, спорта, културата, транспорта и средата за живот около реалните им потребности.

Първият панел „Местните политики в действие: как общините изграждат по-добра среда за децата и семействата“ бе модериран от журналиста Ива Дойчинова. Трите представени общински модела показаха, че устойчивата политика невинаги започва с голяма програма. Често нейното начало е конкретен местен проблем, последователно усилие и екип, готов да развива решението в продължение на години.

Заместник-председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова представи последователната работа на общината за насърчаване на спорта, здравословното хранене и профилактиката сред децата. Местният модел свързва производството на храни от общинското земеделско предприятие с менюто в детските заведения и с по-широката грижа за детското здраве.

Община Троян вече подготвя разширяването на модела и към училищата. Изградена е необходимата база в едно от учебните заведения, а следващата стъпка е увеличаване на собственото производство на плодове и зеленчуци. Предвижда се от началото на 2027 г. учениците също да получават пълноценно меню, основано върху принципите на здравословното хранене.

Донка Михайлова подчерта, че отделните дейности постепенно са се превърнали в устойчива местна политика, която се развива и разширява. Опитът на Троян вече предизвиква интерес и сред други общини, част от които са приложили елементи от него.

Според нея решаващият фактор за успеха не е само наличието на финансова възможност или нормативно задължение, а мотивацията на хората, които работят по инициативите. Зад устойчивата политика стоят служители и партньори, които приемат резултата лично и влагат усилия, надхвърлящи формалните им отговорности.

„Успяхме да превърнем отделни действия в устойчива местна политика. Надграждаме я, разширяваме нейния обхват и е време да се запитаме дали успешната местна политика може да се превърне в национална“, заяви Донка Михайлова.

Кметът на община Тунджа Станчо Ставрев представи подхода на изцяло селска община, съставена от множество населени места, в която услугите трябва да достигат до деца и семейства на значително разстояние от административния център. Общината е посочена от Националния статистически институт като пример за селска територия с положителна демографска тенденция – резултат, който местната власт свързва и с дългогодишните политики в подкрепа на семействата и младите хора.

По думите на Ставрев силата на тези политики е в интегрирания подход. Образователните, социалните, здравните и младежките мерки не се планират отделно, а като свързана подкрепа, която трябва да достига до детето независимо в кое от населените места живее.

Още през 2010 г. Тунджа премахва таксите за детските градини, преди тази мярка да се превърне в национална политика. Целта е била вратите им да бъдат отворени за всички деца, а финансовото състояние на семейството да не бъде пречка пред ранното образование.

От 2009 г. общината осигурява и безплатно обедно хранене за учениците като част от целодневната организация на учебния процес. Днес тя обхваща 96% от децата в десетте общински училища. Мярката не се разглежда само като социална подкрепа, а като инструмент за задържане на учениците в образователната система и за предотвратяване на ранното отпадане.

Община Тунджа развива и професионално образование, свързано с местната икономика. В партньорство с бизнеса училища предлагат подготовка по лозарство и винарство и по обработване на метали. Практическото обучение се провежда в базите на местните предприятия, а част от завършилите вече работят като специалисти в общината или се завръщат като преподаватели в родните си училища.

Станчо Ставрев подчерта, че общините често намират прагматични решения именно защото трябва да отговорят на множество потребности с ограничени ресурси. Затова натрупаният местен опит трябва да бъде проучван внимателно и използван при създаването на национални политики.

Той насочи внимание и към очакванията на младите хора. Общината вече е изградила отношения на доверие с тях и ги включва в местни инициативи, но сама не може да осигури всички условия за професионална реализация.

Васил Загорчев, общински съветник в ОбС – Бургас, представи местната екосистема за развитие на детето – от ранната детска възраст до висшето образование и първите стъпки в професионалния живот. В общината образованието, здравеопазването, социалните дейности и младежките политики са обединени в общ ресор, което улеснява координацията между отделните услуги.

Сред представените местни инициативи бяха „Щастливо дете – щастливо семейство“, която подкрепя адаптацията на най-малките деца и техните родители при постъпването в яслена група, и „Прочети ми приказка“, чрез която ученици и студенти четат на децата в детските градини. Програмите „Бургаски деца“ и „Успешни студенти“ насърчават ученици и млади хора с високи постижения и подкрепят тяхното развитие.

Васил Загорчев подчерта, че устойчивостта на тези инициативи се основава на ясни правила, проследяване на резултатите и разбиране за ползата им от страна на общинския съвет. Когато ефектът върху децата и семействата е видим, местната политика получава подкрепа и може да бъде развивана във времето.

За благосъстоянието на децата е необходима и подходяща инфраструктура. Бургас инвестира в нови училищни пространства, студентски кампус и изграждането на детската болница „Св. Анастасия“. Тези обекти са част от общата среда, която дава сигурност на семействата и създава възможности младите хора да учат и да се развиват в града.

Специално внимание бе отделено на програмата за силните страни на характера, разработена като отговор на насилието и тормоза в училище. Вместо разговорът да започва с етикетиране на проблема, подходът насърчава децата да разпознават собствените си добродетели и качествата на своите съученици. Целта е да се подобрят отношенията в класната стая, уменията за разрешаване на конфликти и готовността на децата да търсят помощ.

За прилагането на програмата са подготвени учебни материали и ръководства, а учителите са преминали специално обучение. Работата с децата започва през учебната 2026/2027 г., след което резултатите ще бъдат оценени. Община Бургас е готова да сподели разработения модел и с други местни власти, които проявяват интерес.

Мария Златарева от УНИЦЕФ поздрави НСОРБ за решението да постави темата за децата във фокуса на самостоятелен форум. Тя припомни дългогодишното партньорство на организацията с българските общини при развитието на патронажната грижа за бременни жени и малки деца, услугите за ранна детска интервенция, подкрепата за деца, преживели насилие, и програмата „Стъпки заедно“ за превенция на насилието в училище, която вече се прилага в над 300 учебни заведения.

„Общините не са само изпълнители на политики. Те са техни създатели и лаборатории за иновации“, подчерта Мария Златарева.

Тя открои три условия, необходими, за да се превърне една добра инициатива в устойчива политика. Първото е местното лидерство и партньорството между институциите, специалистите, семействата, младите хора, читалищата и неправителствените организации. Общината има ключова роля, защото може да събере всички участници около една маса и да организира подкрепата около потребностите на детето.

Второто условие е работещият модел да бъде подкрепен с ясни методики, стандарти за качество, обучителни програми и механизми за оценка на резултатите. Устойчивостта зависи преди всичко от подготвените професионалисти, затова инвестициите в хората трябва да бъдат неразделна част от всяка нова услуга.

Третата стъпка е доказалите своя резултат местни практики да намерят място в националната политика чрез необходимите нормативни промени и устойчиво финансиране. Целта е достъпът до здравеопазване, здравословно хранене, спорт, качествена грижа и ранна подкрепа да не зависи от общината, в която живее детето.

Създателят на платформата Bulgaria Wants You Андрей Арнаудов насочи разговора към демографските предизвикателства и условията, които могат да задържат младите хора или да ги насърчат да се завърнат в България. Според него наред с подкрепата за раждаемостта все по-голямо значение имат възможностите за образование, работа и качествен живот, които хората могат да намерят в страната.

Той посочи, че през последните години повече българи се завръщат, отколкото напускат страната, но голяма част от тях се насочват към няколко големи града. Затова е необходимо възможностите в малките и средните общини да бъдат представяни по-активно както пред хората в България, така и пред сънародниците ни в чужбина.

Андрей Арнаудов подчерта, че не е достатъчно една община да създава добри условия – хората трябва да знаят за тях. Bulgaria Wants You може да подпомогне местните власти при представянето на техните успешни политики, възможностите за работа и качеството на живот чрез своите комуникационни канали и събития.

Платформата подготвя поредица от събития през 2027 г. в Пловдив, Бургас, Варна и София, на които ще бъдат представени работодатели, професионални възможности и условията за живот в различни части на страната. Общините бяха поканени да участват, за да достигне информацията за развитието на техните населени места до повече млади хора в страната и зад граница.

Втората част на форума, модерирана от заместник-председателя на УС на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова, насочи разговора към следващата важна стъпка – как решенията, доказали своята ефективност в отделни общини, могат да получат устойчива институционална подкрепа и да достигнат до повече деца и семейства в страната.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лилия Стоянович подчерта, че държавата и общините имат различни, но взаимно свързани задачи. Националните институции определят общите цели, стандартите и финансовата рамка, а местната власт познава потребностите на хората и може да избере най-подходящия начин за предоставяне на подкрепата.

По данни, представени по време на форума, към август 2026 г. в страната функционират 469 социални услуги за деца и семейства с общ капацитет за приблизително 17 000 потребители. Според Стоянович развитието на тази мрежа трябва да продължи едновременно в две посоки – чрез устойчиво финансиране на вече създадените услуги и чрез по-добро свързване на социалната подкрепа с образованието, здравеопазването и политиките за заетост.

Тя обърна внимание, че грижата за детето не може да бъде отделена от подкрепата за неговото семейство. Когато родителите се сблъскват с трайна безработица, ниски доходи, липса на квалификация или затруднен достъп до услуги, последствията неизбежно се отразяват и върху децата. Затова социалните мерки трябва да включват ранна подкрепа, възможности за заетост и обучение, достъп до детска грижа и индивидуален подход към семействата в риск.

Като важна рамка за тази работа заместник-министърът посочи Европейската гаранция за детето, която обединява усилията за достъп до образование, здравеопазване, подходящо жилище, пълноценно хранене и социална закрила. Общините имат ключова роля за практическото прилагане на тези политики, защото именно на местно ниво може да бъде установено кои деца остават извън обхвата на услугите и от каква подкрепа се нуждаят.

Стоянович открои и възможностите европейските средства да бъдат използвани за изпробване на нови модели чрез интегрирани териториални инвестиции и подхода „Водено от общностите местно развитие“. Успешните решения обаче не трябва да приключват с края на съответния проект. Задачата на държавата и общините е да оценят резултатите и да намерят начин ефективните модели да бъдат включени трайно в публичните политики.

В този контекст беше представен и вторият компонент на инициативата „Избирам България“, насочен към хора, които искат да се преместят от големите градове в по-малки населени места. Стоянович подчерта, че финансовата подкрепа сама по себе си не е достатъчна. За подобно решение са важни наличието на работа, жилище, детска градина, училище, здравни и социални услуги и среда, в която семейството вижда перспектива. Именно затова предложенията и участието на общините са определящи за успеха на мярката.

Заместник-министърът на младежта и спорта Юлия Тодорова постави акцент върху необходимостта националните политики да бъдат изграждани съвместно с местните власти. По думите ѝ държавата може да създаде законовата и програмната рамка, но общините познават хората, ресурсите и възможностите на своята територия. Затова единният подход не трябва да заличава местните особености, а да дава достатъчно свобода всяка община да развива решенията според своята среда.

Специално внимание беше отделено на бъдещето на младежките центрове. След посещения в 14 от тях заместник-министърът е установила, че те отдавна са надхвърлили ролята на място за отделни инициативи. Центровете съчетават младежка работа, психологическа и социална подкрепа, неформално обучение, изкуства, доброволчество, ученическо самоуправление и дейности за развитие на комуникационни и лидерски умения.

Натрупаният опит показва необходимостта младежките центрове да получат по-устойчив модел на работа след приключването на проектното финансиране. Подготвяните промени в Закона за младежта предвиждат дейността им да бъде уредена като държавно делегирана. Заедно с НСОРБ и общините предстои да бъдат разработени стандарти за качество и механизъм за финансиране, които да гарантират основните функции на центровете, без да ограничават техния различен профил.

Донка Михайлова обърна внимание, че част от общините скоро ще достигнат края на периодите за устойчивост по проектите, с които са създадени младежките центрове. Забавянето на трайния финансов механизъм крие риск от загуба на подготвени специалисти и прекъсване на вече развити дейности. Юлия Тодорова уточни, че действието на предвидените текстове е планирано от началото на 2029 г., а до края на 2028 г. продължава настоящата програма за подкрепа. Преходният период ще изисква активна координация, за да бъдат запазени екипите и натрупаната експертиза.

Практически пример за превръщането на местна инициатива в последователна политика представи кметът на община Етрополе Владимир Александров. В общината е изграден календар за профилактични прегледи, чрез който специалисти от водещи лечебни заведения достигат до деца и възрастни на място.

Началото е поставено със скрининг за гръбначни и други ортопедични проблеми при учениците. След установяването на първоначалното състояние прегледите са повторени, за да бъде проследен ефектът от предприетите мерки. Резултатите показват подобрение, свързано с информирането на родителите, насочването към специалисти и по-активното включване на децата в подходящи спортни занимания.

Постепенно моделът е разширен с прегледи в областта на кардиологията, ендокринологията, урологията, денталната медицина и други специалности. В рамките на две години чрез различните кампании са обхванати близо 2500 деца и възрастни. Общината работи в партньорство с медицински специалисти и лечебни заведения, сред които УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и УМБАЛ „Лозенец“.

Александров подчерта, че стойността на тази политика не се измерва единствено с броя на извършените прегледи. Същественият резултат е ранното откриване на проблеми, които без навременна намеса могат да доведат до продължително лечение, по-високи разходи за семействата и трайни последици за здравето. Особено за жителите на по-малките населени места достъпът до водещи специалисти често е свързан с пътуване, отсъствие от работа и дълго изчакване. Организирането на прегледите на място премахва част от тези пречки.

Кметът на Етрополе направи пряка връзка между профилактиката и общинската политика за развитие на спорта. След препоръките на лекарите за повече движение и подходящи физически занимания общината възстановява училищния плувен басейн и разширява възможностите за спорт на децата. Така скринингът не остава еднократна кампания, а води до решения, които променят средата.

Според Александров опитът на Етрополе показва, че подобна система може да бъде приложена и в други общини, ако бъде създаден национален механизъм за подкрепа. Необходимите средства са относително ограничени в сравнение с цената на късно установените заболявания, а ползата достига непосредствено до децата, семействата и възрастните хора.

Донка Михайлова отбеляза, че все повече лечебни заведения и медицински центрове са готови да участват в безплатни профилактични кампании извън големите градове. Общините могат да бъдат свързващото звено, което организира достъпа до хората, предоставя необходимата база и насочва усилията към най-важните за местната общност здравни проблеми.

Дискусията акцентира, че в българските общини вече съществуват работещи модели – за ранна подкрепа на семействата, развитие на младежките центрове, профилактика на детското здраве, спорт и връщане на млади хора към по-малките населени места. Следващата задача е този опит да бъде оценен, подкрепен с ясни стандарти и устойчиво финансиране и направен достъпен за повече общности.

/ИИ/