Актуално

В последния ден от Годишната среща на местните власти в к.к. „Албена“ представители на български общини, държавни институции и международни организации обсъдиха как подготовката за бедствия да започва преди настъпването на кризата. Форумът „Устойчиви общини: европейски и световни решения за превенция на бедствия, климатична адаптация и възстановяване“ се проведе на 13 октомври с модератор кмета на община Каварна Елена Балтаджиева.

Форумът беше открит от кмета на община Карлово и член на УС на НСОРБ Емил Кабаиванов. Във въвеждащата част говориха още Хидеаки Мачида, съветник и заместник-ръководител на Посолството на Япония в България, и Джейсън Пелмар, мениджър за България на Групата на Световната банка. Яна Дочева ръководител екип международни дейности в НСОРБ прочете приветствие от посланика на Австрия.

Първият панел „Реалностите според гражданите и общините: уроци от реални бедствия“ съпостави данни за обществените нагласи с опита на общини, преживели тежки наводнения и пожари. В него се включиха Евелина Славкова от Изследователски център „Тренд“, кметовете на Карлово Емил Кабаиванов и на Царево Марин Киров, заместник-кметът на Болярово Нина Терзиева и Десислава Кузнецова, ръководител на Съвместния секретариат на Програма ИНТЕРРЕГ България – Сърбия.

Вторият панел „От реакция към устойчивост: как общините изграждат готовност за бъдещите климатични рискове“ беше посветен на ранното предупреждение, координацията между институциите и превантивните инвестиции. За участие в него бяха представени Николай Николов, съветник на министъра на вътрешните работи, комисар Калоян Дончев от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, Маркус Хайдн, председател на Австрийското дружество за намаляване на риска от бедствия, и Фуад Малкауи, старши специалист по градско развитие в Световната банка.

При откриването кметът на Карлово и член на УС на НСОРБ Емил Кабаиванов говори и от опита на община, преживяла тежко бедствие. През 2022 г. наводненията засегнаха Карлово и селата Богдан, Каравелово и Слатина, разрушиха инфраструктура и поставиха местната власт пред продължителна работа по възстановяването.

Кабаиванов подчерта, че готовността започва с реална оценка на риска, но изисква и подготвени хора, техника и средства за действия преди, по време и след бедствието. Според него координацията между общината, държавните органи, областната администрация и доброволните формирования е решаваща за ограничаването на щетите. Също толкова важно е гражданите да знаят как да реагират, когато получат предупреждение. „Когато общината и държавата сме ръка за ръка и действаме адекватно, пораженията са по-малки“, посочи той.

Хидеаки Мачида разказа за японския опит с редовно актуализирани карти на риска и местата за евакуация, достъпни за жителите, както и за практическите учения в училищата и местните общности. Той постави и въпроса за психологическата подкрепа за хората, преживели бедствие – потребност, която не е толкова видима, колкото материалните щети.

Джейсън Пелмар насочи вниманието към предварителната оценка на риска и към инвестициите, които могат да защитят хората, да запазят предоставянето на обществени услуги и да помогнат на местните икономики да се възстановят по-бързо. В приветствието на посланика на Австрия беше подчертано, че защитата от бедствия започва много преди извънредната ситуация – с познаване на рисковете, планиране на инфраструктурата и подготовка на населението.

Първият панел започна с резултатите от национално представително проучване на Изследователски център „Тренд“, представени от Евелина Славкова. Данните показват, че хората разпознават различни рискове за населените места, в които живеят, но имат съмнения дали при бедствие ще получат навременна и достатъчна помощ.

Според представените резултати 43% от анкетираните посочват държавата като основния отговорен за справянето с бедствия и аварии, а 15% – общините. Близо две трети нямат доверие, че държавата ще осигури адекватна помощ на пострадалите. 62% заявяват, че нямат застраховка на жилището или имота си срещу бедствия.

Сред слабостите, които хората очакват при кризисна ситуация, са забавената реакция, недостигът на техника и ресурси, лошата координация и липсата на информация. Славкова обърна внимание, че данните поставят въпроса както за капацитета на институциите, така и за доверието към тях и личната подготовка на гражданите.

Емил Кабаиванов представи още две изследвания – сред представители на общините и сред жители на района, засегнат от наводненията през септември 2022 г. Първото обхваща 120 кметове, председатели на общински съвети, заместник-кметове и секретари на общини и разглежда готовността на местната власт за действие при бедствие.

Според Кабаиванов общините разполагат с изискваните от закона планове, но средствата за подготовка, материалните запаси и практическите тренировки често не достигат. „Имаме планове, но ресурсите ни са малко, не стигат“, обобщи той.

Данните от проучването сред жители на пострадалия район открояват проблем с подготовката: 64% не знаят дали има план за действие при бедствие, а едва 1% посочват, че са участвали в тренировка. Кабаиванов обърна внимание и на застраховането. Четири години след наводненията застраховка на имущество имат едва около 13% от анкетираните, макар сред тях да има хора, преживели бедствието. Според него това показва, че дори тежкият личен опит невинаги води до подготовка за следваща криза.

Кметът на Царево Марин Киров сподели уроците от двете тежки наводнения в общината. Той оцени високо работата на пожарните служби и доброволните формирования при непосредствената реакция, но посочи сериозни слабости в превенцията и продължителното възстановяване.

Сред проблемите Киров открои разпокъсаната отговорност между институциите, финансирането, което идва предимно след настъпването на щетите, недостатъчния достъп на общините до данни за критичната инфраструктура и непълното отчитане на заливаемите зони в устройственото планиране. 

Киров даде за пример почистването на речните корита и деретата. Общината поддържа участъците, за които отговаря, но по думите му за участъците извън нейните правомощия, възложени на областния управител, не се предоставя необходимият бюджет. Ако разполага с ресурс, местната власт помага и там, но това не може да бъде постоянно решение. Кметът подчерта, че превенцията изисква и по-сериозни корекции на речните корита, за които общините трудно могат да осигурят средства.

„Трябва да преминем от прогноза към конкретно действие“, подчерта той. По думите му кметът се нуждае от навременна и достатъчно точна информация къде се очаква опасност, какъв може да бъде мащабът ѝ и какви мерки трябва да предприеме. Киров призова за единни данни и карти на риска, ясна отговорност за предупреждението на местните власти и предвидимо финансиране на превантивните проекти.

Заместник-кметът на община Болярово Нина Терзиева разказа за възстановяването след пожара през 2024 г. По представените от нея данни той е засегнал над 62 000 декара и е навлязъл в три населени места, а 13 семейства са загубили основните си жилища.

Терзиева описа усилията на общината да осигури помощ за пострадалите, да съдейства за възстановяването на документи, оценката на имотите и организацията на даренията. Тя отбеляза, че координирането на дарителската подкрепа също изисква значителен административен ресурс. За малката гранична община възстановяването на домовете е било и начин пострадалите семейства да останат да живеят там.

Заместник-кметът постави въпроси, специфични за отдалечените и граничните райони – слабия обхват на мобилните оператори, който затруднява известяването и работата на екипите, състоянието на пътищата до важни обекти и необходимостта от добре оборудвани местни служби и доброволци.

„Ние сме в началото, по време на бедствието и оставаме там, когато всички си тръгнат“, каза Терзиева. Тя призова отговорностите на местната власт да бъдат подкрепени с необходимите правомощия и ресурси.

Представителят на съвместния секретариат на Програма ИНТЕРРЕГ България – Сърбия Десислава Кузнецова представи възможностите на програмите за териториално сътрудничество. Тя отбеляза, че проектите за управление на риска често са насочени към закупуване на техника, докато превенцията и адаптацията към климатичните промени остават на по-заден план.

По думите ѝ тези програми могат да помогнат на общините да обменят опит с международни партньори, да развиват експертния си капацитет и да изграждат общи модели за действие при рискове, които преминават отвъд административните граници. Кузнецова призова местните власти да участват активно в подготовката на програмите за следващия период, така че техните приоритети да отговарят на реалните потребности на териториите.

В края на първия панел Елена Балтаджиева обобщи изводите от проучванията и представените случаи: плановете трябва да се превърнат в упражнени процедури, предупрежденията да бъдат навременни и последвани от ясни указания, а координацията между институциите да започва преди деня на бедствието.

Във втория панел участваха гл. комисар Николай Николов, съветник на министъра на вътрешните работи, комисар Калоян Дончев от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Маркус Хайдн, председател на Австрийското дружество за намаляване на риска от бедствия и Фуад Малкауи, старши специалист по градско развитие в Световната банка. В центъра на дискусията бяха поставени данните, експертният капацитет и финансирането, от които общините се нуждаят, за да преминат от реакция при криза към последователно намаляване на риска.

Подходът трябва да бъде от управление на последствията към управление на риска подчерта гл. комисар Николай Николов. „Целта не е да премахнем всички рискове, а да намалим уязвимостта и времето за възстановяване.“ каза още той.

В представянето, което Николов направи, той разказа как различни градове включват климатичните рискове в планирането си. Ротердам работи на принципа „водата е част от градския дизайн.“ Това включва използването на обществени пространства, които могат временно да задържат дъждовна вода, а не тя да претоварва канализацията. Копенхаген съчетава зелена инфраструктура и инженерни решения за управление на поройните валежи. За България може да се използва приоритетно проектиране на критични точки по водосбори, а не само по административни граници. Париж насочва мерки към защитата на хората при екстремни горещини, докато Милано - „sponge city“ увеличава зелените и водопропускливите площи с идеята да има по-малко асфалт, където не е необходимо. По повод примера за адаптация към големите горещини, гл. комисар Николов обърна внимание и на необходимостта от план на общините за действие при продължителна гореща вълна. Представени бяха и подходите на Сингапур за управление на водата там, където пада и по целия ѝ път през града и на Токио за запазване на работата на жизненоважните системи по време на криза. Ключът е, че градът трябва да продължи да функционира и по време на кризата, обясни гл. комисар. "Устойчива е не общината, в която бедствията не се случват. Устойчива е общината, която познава риска, намалява го предварително, предупреждава навреме, реагира координирано и се възстановява по-добре." подчерта гл. комисар Николов.

На въпроси, свързани със средствата за възстановяване от Междуведомствената комисия, Николов каза, че акцент в предстоящото заседение на Комисията са общините, които имаха тежки бедствени ситуации през тази и изминали години, възстановяване на техните разходи и довършване на започнати проекти.

Комисар Калоян Дончев благодари на кметовете за добрата координация през изминалия пожароопасен сезон. Той сподели, че голяма част от населението не знае, че има планове за защита при бедствия, че общините имат подготовка, а това е важна част от процеса по реация при бедствия. Дончев подчерта и важността от мероприятията по почистване на речни корита и водни басейни. Той говори и за мониторинга и сподели, че трябва да имаме устойчиви инвестиции в изграждането на мониторингови системи. „Трябва да имаме една обща система, в която данните от мониторинга да бъдат общодостъпни, за да могат всички потърпевши общини да получават необходимата информация.“ По повод един от проблемите, свързан с липсата на покритие на мобилни оператори, той подчерта, че предупреждението на населението по цял свят се извършва по множество канали, дори и чрез камбаната на църквата. БГ-Алерт вече работи и се доказва, но трябва да има обучени хора, които да могат да създават и изпращат съобщения, допълни Дончев.

Да се учим от вече настъпилите бедствия беше основният практически акцент в представянето на Маркус Хайдн. Той разгледа наводненията в Карловско от 2022 г. и подчерта значението на подробното документиране на засегнатите територии — докъде е достигнала водата, къде са се натрупали наноси, кои участъци са ерозирали и къде дървесината е затруднила оттичането. Историческите данни и следите от предишни събития също трябва да участват в оценката на бъдещия риск.

Хайдн представи интегрираното управление на водосбора като подход, при който мерките се планират по цялото протежение на водния поток. В зависимост от местните условия това може да включва съоръжения за задържане на наноси и дървесина, пространства за временно задържане на водата, укрепване срещу ерозия и редовна поддръжка. Като първи стъпки за общините той посочи проверката на картите на риска и историческите данни, огледите на речните участъци и ограничаването на новото застрояване в известните опасни зони. Представи и пример за защита от скални срутвания в Благоевград с използване на австрийски решения.

Фуад Малкауи постави готовността за бедствия в по-широкия контекст на развитието на градовете. По думите му информацията за опасностите, изложените на риск хора и обекти и уязвимите групи трябва да се използва всекидневно — при устройственото планиране, разрешаването на строителство, определянето на инфраструктурни стандарти и избора на инвестиции. Общината трябва редовно да съпоставя своите отговорности с наличните служители, данни, оборудване и финансови средства, а чрез учения и анализ на преживени събития да открива слабостите в подготовката си.

Според представения от Световната банка подход малките общини могат да запазят отговорността за местните решения и едновременно с това да споделят специализиран капацитет за географски информационни системи, инженерни оценки, климатични анализи и подготовка на проекти.

Възстановяването след бедствие също трябва да бъде част от намаляването на бъдещия риск. Малкауи посочи, че замяната на увреден обект не е достатъчна, ако новият проект повтаря същата уязвимост. В презентацията му бе представена и работата в подкрепа на климатичната адаптация на София, включително бързо картографиране на градските топлинни острови и риска от наводнения като основа за бъдещи решения и инвестиции.

Дискусията в заключителния форум от ГСМВ показа, че устойчивостта на общините се изгражда много преди настъпването на бедствие. Тя започва с познаване на местните рискове и продължава с решения за устройството на територията, подготвени проекти, инвестиции в превенция и редовни учения. Международният опит открои значението на сътрудничеството между институциите и на споделения експертен капацитет, особено за по-малките общини. Важна част от този подход е и възстановяването: увредената инфраструктура да се изгражда отново така, че да бъде по-сигурна при следващо бедствие. Така мерилото за успех става не броят на предприетите мерки, а доколко те защитават хората, запазват основните услуги и намаляват бъдещите щети.

/ЙБ/ /МЯ/