ПК за стратегическо развитие на местното самоуправление

В хибриден формат се проведе първото заседание за тази година на Постояната комисия по здравеопазване (ПКЗ) на НСОРБ. Председателят на комисията и кмет на Община Търговище – д-р Дарин Димитров откри събитието и акцентира върху актуалните теми по дневния ред. Виртуалният домакин на заседанието Невена Минева, зам.-кмет на Община Габрово, поздрави представителите на местните власти и апелира за споделяне и обсъждане на най-добрите практики и покани присъстващите да посетят предстоящия габровски карнавал на хумора и сатирата.

Нели Стайкова, секретар на ПКЗ и старши експерт НСОРБ, презентира подробен анализ на актуалното демографско и здравно състояние на населението към 31.12.2020 г., включващ прираста на населението, миграцията, раждаемостта и смъртността. Според анализа, за първи път от 10 години, се наблюдава намаляване на дела на живеещите в градовете за сметка на увеличаване на този в селата. Продължава процесът на демографско остаряване на населението, характеризиращ се със запазване на дела на децата до 15-годишна възраст и увеличаване на дела на населението над 65 години. В 26 области на страната населението на 65 и повече години е повече от 1/5 от населението на областта. Изводът е, че проблемът със застаряването е изключително важен, тъй като това ще определя възпроизводството на населението и на работната сила в бъдеще. Представиха се краткосрочни и средносрочни мерки в 12 направления, които биха оказали въздействие върху демографската криза:

• Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;
• Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета;
• Подобряване на общата демографска информираност и сексуално репродуктивна култура на населението;
• Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност;
• Разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика;
• Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст.

По време на заседанието се представи дейността на открития в началото на м. Март Контролно-комуникационен център (ККЦ) в Община Враца. Центърът е първи за страната и предлага услугите телеасистенция и телекеър, подходящи за  възрастни хора над 50 години с хронични заболявания и трайни увреждания.

 „Факт е, че причина за демографската криза е и недоброто разпределение на лекари, аптеки и фармцевти. Основната мярка, която трябва да предприемем, е да осигурим реализация на младите лекари и фармацевти“, коментира председателят на ПКЗ темата за осигуряване на достъп на хората до здравни услуги в малките населени места. Д-р Димитров акцентира върху актуални данни за лекарските грижи в страната:

• Осигуреността с общопрактикуващи лекари (ОПЛ) през 2020 г. средно за страната е един лекар на 1 741 здравноосигурени лица (ЗОЛ) по пациентска листа, сравнено с миналата година средно за страната един ОПЛ е обслужвал 1 718 ЗОЛ;
• Най-ниска осигуреност с ОПЛ се наблюдава в РЗОК – Кърджали и Разград. За-пазва се тенденцията за най-добра осигуреност на ЗОЛ от ОПЛ в РЗОК Плевен;
• Средната осигуреност с лекари по дентална медицина, оказващи ПИДП, е един лекар на 1 037 здравноосигурени лица през 2020 г. и 1035 през 2019 г.;
• Осигуреността с лекари през 2020 г. се увеличава – на 43.0 на 10 000 души от 42.6%оо през 2019 г. и надвишава средните европейските показатели (ЕС – 35.1 на 10 000);
• Лекарите по дентална медицина също са намалели на 7 312, спрямо 7 376 за 2019 г.;
• През 2020 г. осигуреността със специалисти по здравни грижи, намалява – 64.6 на 10 000 души.;
• Възрастовата структура на медицинските специалисти остава неблагоприятна, като увеличаващата се средна възраст увеличава риска от дефицит при пенсиониране на поколенията.
• И през 2020 г. се установяват диспропорции в осигуреността с медицински специалисти по области и региони;
• Осигуреността на населението с болнични легла общо в лечебните заведения за болнична помощ, вкл. тези към други ведомства, и в други лечебни заведения – комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве и центрове за кожно-венерически заболявания през 2020 г. нараства на 78.4 на 10 000 души при 77.7 през 2019 г., при запазена ниска осигуреност на населението с легла за дългосрочна грижа (2.7 на 10 000 души). Над половината от общия болничен леглови фонд (59.3%) е концентриран в 7 области – София (столица) (21.5%), Пловдив (13.3%), Бургас (5.8%), Варна (5.3%), Стара Загора (4.7%), Плевен (4.7%), Пазарджик (4.0%);
• По данни от НЗОК в 21 общини няма разкрити аптеки;
• По данни от НЗОК в 21 населени места аптеките не работят по договор с НЗОК.

В дискусията относно предизвикателства при осигуряването на лекарствени продукти и фармацевтични грижи в отдалечените райони взеха участие представители на УС на Български фармацевтичен съюз (БФС) – маг.-фарм. Велина Григорова, маг.-фарм. Анжела Василева и маг.-фарм. Димитър Маринов, както и Лиляна Петрова – председател на Българска Асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ). Поставиха се актуални теми като дефицита на денонощни аптеки, възможни стимули за аптечното обслужване в отдалечени региони, старирането на процеса по създаване на Национална аптечна карта и други важни аспекти от здравното законодателство.

По време на заседанието членовете на комисията се запознаха с дейността на благотворителната организация „Ангели за България“, които организират мобилна лекарска помощ за малки и трудносдостъпни населени места в Северозападния регион. За целта е закупена медицинска апаратура и медикаменти, а медицинските лица обикалят по график.

В заключение на темите и дискусиите в дневния ред на Постоянната комисия по здравеопазване виртуалните домакини от Община Габрово презентираха пред членовете демографските и икономическите характеристики на общината, като фокус се постави върху предлаганите здравни и социални услуги на територията й.