На 24 февруари се навършиха 40 години от обявяването на Дяволския мост (Шейтан кюпрю) край Ардино за недвижима културна ценност от национално значение. Общинското ръководство не се е отказало от идеята за вписване на Дяволския мост в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, заяви в ефира на Радио Кърджали кметът на Ардино инж. Изет Шабан.
В средата на 20202 година той изпрати писмо до председателя на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, в което посочи аргументите на местната власт и на Инициативния комитет на Ардино за вписване на Дяволския мост в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО към ООН.
Мостът е построен в началото на XVI век по заповед и желание на султан Селим I, като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Предполага се, че на това място е имало мост още от римската епоха като част от значимия античен път Виа Егнатия, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа.
Както всички мистични места в България, и това място е съпроводено с редица легенди, казва историкът и екскурзовод Георги Кючуков. За Дяволския мост има няколко легенди и те са свързани с мита за вграждането на човешката сянка и на дявола.
Едната легенда разказва, че строежът на моста не се получавал и жена предсказала, че се иска човешка жертва и това трябва да бъде първият човек, който майсторите ще срещнат на следващия ден. Те знаели, че това ще бъдат техните съпруги, които им носят храна и ги предупредили да не идват рано. Само най-младият майстор не направил това и неговата съпруга била принесена в жертва. Легендата разказва, че точно съпругата на най-младия от майсторите е пренесена като жертва.
Според друга легенда, дяволът поставил условие на майстор Манол да изобрази лика му така, че хем да се вижда, хем да не се вижда. Само така мостът ще бъде здрав.
Четете повече ТУК.


png.png)


png.png)



