Консултативни материали

В ДВ, бр. 54, от 4 юли 2025 г. беше обнародван Законът за несъстоятелността на физическите лица. Законът урежда съдебно производство, което дава възможност на неплатежоспособни граждани да получат „втори шанс“ чрез частично или пълно освобождаване от дълговете си.

Какво е типичното протичане на производството по несъстоятелност на физическите лица?

1. Длъжникът подава молба до районния съд за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 31-32)

Когато гражданин не може да плати изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати в продължение на повече от 12 месеца (чл. 8), той подава молба за откриване на производство по несъстоятелност в районния съд по постоянния си адрес (чл. 25, ал. 1). Към молбата си длъжникът прилага списък на всички свои кредитори, включително общината, и план за погасяване как предлага да плаща дълговете си в следващите до три години (чл. 32, ал. 2, т. 4 и чл. 53). Минималната работна заплата за 2025 г. e 1077 лв., т. е. прагът за подаване на молба за несъстоятелност към момента е 10 770 лв. - 10 x 1077 лв.

Действие на общината: Общината следва да проверява ежедневно Регистъра по несъстоятелност на сайта на Министерството на правосъдието (чл. 105). Ако общината забележи познато име или ЕГН - незабавно следва да спре всички изпълнителни дела срещу този длъжник (чл. 40).

2. Съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност (чл. 33-35)

Съдът разглежда молбата на длъжника (чл. 33, ал. 1). Кредиторите имат 14 дни да възразят, че длъжникът не е добросъвестен (чл. 33, ал. 4). Ако няма възражения или те са неоснователни, съдът открива с решение производство по несъстоятелност на длъжника и назначава синдик - независим специалист, който ще управлява процеса (чл. 35, ал. 1, т. 4).

Действие на общината: Ако общината има доказателства, че длъжникът е укрил имущество или не е бил добросъвестен (чл. 9, ал. 2), следва да подаде възражение в съда в 14-дневния срок придружено с доказателства (чл. 33, ал. 4).

3. Предявяване на вземания от кредиторите (чл. 43)

След като съдът открие производството, всички кредитори имат 90 дни да подадат официално своите вземания към синдика (чл. 43, ал. 1). Публичните вземания на общините се включват служебно от синдика в списъка, ако са установени с влязъл в сила акт (чл. 44). 

4. Синдикът проверява вземанията на кредиторите и изготвя списък на приетите и неприетите вземания (чл. 45-46)

Синдикът изготвя списък кой кредитор какви суми претендира от длъжника в 7-дневен срок (чл. 45, ал. 1). Синдикът може да не приеме някои вземания, ако смята, че не са правилни.

Действие на общината: Общината проверява списъка (чл. 45, ал. 3). Ако синдикът не е включил някой от общинските вземания или е сгрешил сумата, общината има 14 дни да възрази пред съда (чл. 46, ал. 1) с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане като представи необходимите доказателства.

5. Погасителен план (чл. 53-58)

Синдикът организира събрание на всички кредитори (чл. 18), където се решава дали да приемат погасителния плана на длъжника. Длъжникът може да предложи в плана да плаща до 3 години или да му се опростят част от дълговете (чл. 53).

Действие на общината: Общината участва в събранието на кредиторите (чл. 18, ал. 1). Общината гласува в събранието на кредиторите според размера на вземанията си (чл. 18, ал. 6). Ако другите кредитори са с много по-големи дългове, гласът на общината ще има малка тежест.

6. Резултати от събранието на кредиторите

6.1. Събранието на кредиторите приема плана (чл. 58-67). Планът се приема, ако за него гласуват кредитори с повече от половината от общия размер на вземанията (чл. 58, ал. 3). Длъжникът плаща според одобрения план. Общината получава част от парите си според плана.

6.2. Събранието на кредиторите не приема плана (чл. 68-84). Съдът обявява длъжника в несъстоятелност (чл. 68). Синдикът продава имуществото на длъжника (чл. 73-74). От получените пари се удовлетворяват вземанията първо на кредиторите, които са обезпечени с ипотека и залог, на кредиторите с право на задържане, разноските, вземанията за издръжка и на пето място – публично-правните вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 16).

7. Приключване на производството по несъстоятелност (чл. 86, 97-98)

След като се изпълни погасителния план или се продаде имуществото, неплатените дългове на добросъвестния длъжник се погасяват - той вече не ги дължи (чл. 97-98). Глобите не се погасяват - длъжникът продължава да ги дължи на общината дори след края на производството по несъстоятелност (чл. 104, ал. 1, т. 2).

В производството по несъстоятелност общината може да събере обикновено част от вземанията си за данъци и такси. Важно е да се знае, че общината си запазва правото да събира влезлите в сила глоби на длъжника и след приключване на производството по несъстоятелност (чл. 104, ал. 1, т. 2).

Видно от заключителните разпоредби, Законът за несъстоятелност на физическите лица реално ще започне да се прилага в деветмесечен срок от неговото влизане в сила, т.е. от 8 март 2026 г.

Съгласно § 2, ал. 1, т. 2 от заключителните разпоредби в деветмесечен срок от влизането на закона в сила министърът на правосъдието е длъжен да осигури техническите и организационни предпоставки за пълноценното функциониране на Регистъра по несъстоятелност.

Разпоредбата на § 2, ал. 2 установява задължение заповедта на министъра за въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност да бъде обявена на интернет страницата на Министерството на правосъдието.

Според § 2, ал. 3 подаването на молби за откриване на производство по несъстоятелност е обусловено от обявяването на въпросната заповед.

В 9-месечен срок от влизането в сила на закона Висшият съдебен съвет е длъжен да организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност.