Консултативни материали

Четиво за оптимисти, търсещи решения на местно ниво

Автор: Симеон Петков, ст. експерт в НСОРБ

През последните две десетилетия България премина началната стопанска анархия на прехода към пазарна икономика и започна сравнително успешно да се интегрира в европейската икономическа система. Прибавяйки усилията на напредничави инвеститори (местни и чуждестранни) и на местни власти, у нас се оформиха редица икономически „центрове“ – градове и общини, на модерна реиндустриализация и аутсорсинг на услуги. Те създават 3/4 от брутния вътрешен продукт, 2/3 от добре платените работни места, но покриват едва 1/3 от територията на страната. Регионалните различия в икономическите параметри станаха драстични.

В същия период общините станаха основен бенефициент по Европейските фондове и инвестираха масово и по-равномерно в базисна инфраструктура и услуги. В резултат на което, регионалните различия в достъпа до тези услуги съвсем не са тъй драстични.

Много други, вече по-развити от нас, държави са стигали до това положение, наречено от анализаторите: [регионално] развитие без [икономически] растеж. Опасенията са, че без щедрите европейски субсидии и държавни дотации, постигнатото ще се окаже нетрайно.

Трябва да решим как да надградим създадените центрове, как да засилим регионалното им значение и как да насърчим стопанското оживление в нови региони и общини. Кои са основните направления, по които трябва да се работи, за да се качим на по-високо стъпало на икономическо развитие и с по-високи доходи?

Дискусия по тези теми, с участието на общини, бизнес и държава, ще бъде включена в програмата на предстоящата Годишна среща на местните власти, от 12 до 14 октомври 2026 г. в к.к. Албена.

КЪМ ПО-ВИСОКО СТЪПАЛО НА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Опитът на държавите-„отличници“ сочи, че за да се качим на по-високото стъпало на развитие трябват умели инвестиции в три направления или взаимносвързани фактори: стратегическа/ключова инфраструктура, в т.ч. на регионално и местно ниво; изграждане и поддържане на професионални кадри; създаване на „подкрепяща“ местна бизнес среда.

Ключова инфраструктура

Тук се включват транспортната свързаност, комуникациите и подкрепящите бизнеса мерки: предвидими данъчни и правни режими, достъпни терени, бързи „писти“ за административно обслужване и осигуряване на стимули по Закона за насърчаване на инвестициите. Тук можем да включим и индустриалните зони, защото те също създават ефикасна среда и намаляват разходите за бизнеса. Модерният бизнес, чуждестранен и български, работи в дълги производствени вериги дори в първичния земеделски сектор, коeто изисква бързи доставки и комуникации и надеждна свързаност.  

Професионални кадри

Много е изписано за изпитаната максима, че кадрите решават всичко, че хората са най-ценният местен икономически капитал. Но у нас инвестициите в базисна грамотност трябва да се надградят с такива в техническо и професионално образование (особено в гимназиалния курс). През последните десетилетия, заради безапелационната популярност на хуманитарните и икономически науки, редица традиционни за нашата „нация техническа“ професии се оказаха застрашени. А инвеститори и местен бизнес започнаха да търсят точно тези дефицитни кадри. Решенията за разширяване, запазване или преместване на производства често зависят най-много от наличието на нужната работна ръка не само в общината, а и на областно ниво.

Подкрепяща местна бизнес среда

Това са многобройните местни партньори и контрагенти, в т.ч. на бизнес услуги, които могат да осигурят надеждни доставки с необходимото качество и на адекватна цена. Професионалните кадри и подкрепящата бизнес среда на практика се явяват двете страни на една и съща монета, едната наблягаща на човешките умения, а другата – на лесния и стабилен достъп до материални вложения. Подкрепящата бизнес среда се развива чрез мерките за повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия, инициативите за изграждане на икономически клъстери, проектите за международно сътрудничество и технологичен обмен.

Местното икономическо развитие – напред и нагоре

Към момента в едни региони има и стратегическа инфраструктура, и кадри, и подкрепяща бизнес среда. Тези региони ще летят напред. Там са забележими инвестициите по ЕСИФ, ПВУ и държавния бюджет. Те са съсредоточени на юг от Балкана. Другаде, особено в Северна България, тази синергия предстои.

Частен случай, но не съвсем!

„Правилният местен“ план за стопански развой и частния случай на производството на медицински изделия в област Пловдив

За разлика от безличното макрониво, на регионално или местно равнище може да се открои уникалният потенциал и местните дадености, осигуряващи конкурентни предимства. На това равнище ограничените средства може да се съсредоточат в това предимство, вместо да се разпръскват за преодоляване на характерните за всички недъзи (сигурност, върховенство на закона, обществени поръчки и пр.).

Христоматиен пример за Южна България е Тракия икономическа зона. От обособяването на нарочни терени за инвеститори, през дуалното обучение и собствените „академии“ за кадри, до водородната неутралност – ТИЗ, в сътрудничество с местната власт винаги е крачка напред.

Така, въпреки националния натюрел, на местно ниво се вършат подвизи и се стиковат стопански клъстери. Пресен пример за това са поредицата новаторски инвестиции в производство на медицинско оборудване в областта. Тези примери са обобщени за първи път по-долу и може единствено да ни радват. Те са пример за истинско Интегрирано териториално развитие. 

Пионерите са:

За материала са използвани данни и публикации на НСОРБ (Наръчник за новоизбрани кметове и общински съветници, мандат 2019-2023 г.), ИПИ, МИР, общински планове за икономическо развитие, European Commission – DG GROW and EASME, Doing business – World Bank, Asian Development Bank, JICA, USAID, както и от медийно отразяване.