Становища

Относно: Публикуван за обществено обсъждане проект на Национална стратегия за борба с наркотиците (2025 – 2029 г.) и План за дейностите по изпълнение на националната стратегия за борба с наркотиците (2025 - 2029 г.)

УВАЖАЕМИ Г-Н ЛИПЧЕВ,

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) представя настоящото мотивирано становище относно проектите на Национална стратегия за борба с наркотичните вещества (2025–2029 г.) и съпътстващия План за действие (2025–2029 г.).

Становището отразява гледната точка на българските общини и се основава на анализ на проектите на двата документа, действащата нормативна уредба (Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – ЗКНВП, Закона за здравето, Закона за закрила на детето) и споделени добри практики и проблеми от местните власти. Изготвено е сред проучване до всички общини, както и на база експертни обсъждания в работните ни органи.

НСОРБ приветства усилията за нова стратегия, като същевременно обръща внимание доколко тя отчита реалните нужди и капацитет на общините, и предлага мерки за преодоляване на установените нормативни, организационни и ресурсни дефицити.

Съответствие на Стратегията и Плана с нуждите и капацитета на общините

Проектите на Националната стратегия и План за действие в значителна степен признават ролята на местните власти в превенцията и контрола на употребата на наркотични вещества. Съгласно действащото законодателство, общините имат ангажименти:

• да създават общински съвети по наркотичните вещества (ОбСНВ) и превантивно-информационни центрове (ПИЦ) към тях (в областните градове),
• да разработват и координират общински програми,
• да финансират превантивни дейности,
• да подпомагат методически общините без съвети и
• да упражняват контрол (напр. ограничения за достъп на непълнолетни до нощни заведения).

В резултат на това във всички 27 областни центъра функционират ОбСНВ и ПИЦ, които реализират местни програми за борба с наркотичната употреба, провеждат кампании и привличат общественото внимание към проблема. В по-малките общини, дори и без самостоятелен съвет, активна дейност развиват местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) и комисиите по Закона за закрила на детето, които също работят по превенция на употребата на наркотици сред децата и младежите. С други думи, във всяка община е налице структура за превенция, макар и с различен капацитет.

Проектът на План за действие (2025–2029) до известна степен отчита тази реалност, като включва общинските структури сред водещите отговорни институции по редица мерки. Например, в проекта на Плана, ОбСНВ и ПИЦ са посочени като водещи организации за прилагане на национални програми за превенция в училищата (5–7 и 8–11 клас), за обучения на педагогически специалисти, както и за инициативи като програмата „Предпазване на младите хора от престъпления“, където общинските съвети, МКБППМН и местните структури на МВР си партнират в обучения на младежи. Това е позитивно признание на ролята на общините и гарантира, че местните политики ще бъдат интегрална част от националните усилия.

Въпреки това, НСОРБ отбелязва и някои несъответствия между заложените в проектите дейности и реалния капацитет на общините. Първо, стратегията и планът разчитат, че всяка община (респ. област чрез ПИЦ) ще реализира широк спектър от превантивни програми и кампании, но не навсякъде съществува достатъчен кадрови и финансов ресурс. В областните градове работят ПИЦ с екипи от експерти, но в по-малките общини дейностите по превенция често се поемат допълнително от комисии (МКБППМН) или отделни специалисти (напр. педагогически съветници) с ограничен капацитет. Второ, проектите не дават яснота как ще се подкрепят общините без ПИЦ – дали чрез разширено териториално покритие на областните центрове или чрез други механизми. Трето, макар Планът да възлага отговорности на общините, не е конкретизирано осигуряването на допълнително финансиране или обучение, което поражда риск от претоварване на съществуващите местни звена. За успешната реализация на заложените мерки е необходимо по-добро съобразяване с различията в капацитета на големи и малки общини и предвиждане на подкрепа за по-слабите звена.

Нормативни дефицити

В няколко направления, нормативната уредба изостава от актуалните предизвикателства и не осигурява адекватна рамка за ефективни местни политики:

• Първоизточник на проблема:  В Стратегията не са посочени и анализирани причините за употреба, търсене и предлагане на наркотични вещества. Важно е да се отчетат факторите, които поставят определени социални групи в уязвимо положение, тъй като те могат да се различават спрямо външни демографски, социални или икономически условия. Функциониращите към текущия момент мерки по борбата с наркозависимостите се фокусират предимно върху противодействие на вече възникнали проблеми, свързани с употребата и разпространението на наркотични вещества, но липсва достатъчно внимание към превенция.
• Диазотен оксид („райски газ“): Настоящото законодателство не включва изрична забрана за търговията с и употребата на диазотен оксид. Доскоро изцяло липсваше национална регулация по въпроса, въпреки че някои общини се самоинициираха и приеха местни наредби. НСОРБ вече подкрепи законодателна инициатива за изменение на Закона за здравето (чл. 53, ал. 4), с която общините да поемат мерки срещу употребата на диазотен оксид от лица под 18 години чрез своите програми за закрила на детето. Необходима е своевременна промяна, за да се даде ясен законов мандат на местната власт да противодейства на тази нова заплаха.
• Нови психоактивни вещества (NPS) и аналози: Проектите отчитат появата на нови психоактивни вещества, които масово навлизат сред младите хора, но процесът за забрана на такива вещества е тромав. Липсва обаче механизъм за бързо временно забраняване на опасни субстанции, докато текат научни оценки и законови процедури. НСОРБ предлага създаване на ускорена процедура – по аналогия „списък на новите психоактивни вещества“ – която да позволява временно обявяване на дадено вещество за забранено, ако то се разпространява масово и представлява риск за здравето на младежите. Така общините и държавните органи ще могат по-гъвкаво да реагират при възникване на нови заплахи.
• Координационен механизъм при случаи с деца: Законът за закрила на детето предвижда механизъм по чл. 6а за взаимодействие между институциите при сигнали за деца в риск, но на практика той системно не се задейства при случаи, свързани с наркотици. Няма изрична нормативна уредба, която да задължава сформирането на мултидисциплинарен екип при установяване на ученик, употребяващ или разпространяващ наркотични вещества. Това е пропуск, тъй като подобен екип (с участие на общината, училищен директор, инспектор от Детска педагогическа стая, социален работник от ОЗД, психолог или консултант) би гарантирал навременна реакция и подкрепа за всяко засечено дете. Необходимо е или изрично разписване в подзаконов нормативен акт (напр. наредба по Закона за закрила на детето), или поне официално указание, че при наркотични инциденти с деца се прилага координационният механизъм по аналогия с другите случаи на дете в риск.
• Обучение и квалификация: Липсва устойчиво нормативно решение за регулярно обучение и повишаване на квалификацията на членовете на общинските съвети по наркотичните вещества, МКБППМН, комисиите по закрила на детето, както и на персонала в учебните заведения – педагози, психолози, медицински специалисти и др. В миналото Националният съвет по наркотичните вещества е играл роля в методическото ръководство, но понастоящем няма изискване или график за обучения. НСОРБ счита, че трябва нормативно (чрез изменение в ЗКНВП или подзаконов акт) да се регламентира задължително периодично обучение на служителите в предучилищното и училищното образование, на местните комисии и специалисти, осъществявано с помощта на държавни експерти (МЗ, МОН, МВР, ДАЗД и др.). Това би гарантирало, че от София до най-малката община има подготвени кадри, запознати с най-новите тенденции и подходи по въпроса, че са обучени да разпознават ранните симптоми на зависимости в децата и младежите, и че могат да вземат навременни мерки за противодействие при възникнала необходимост.
• Превенция в образователната система: В Закона за предучилищното и училищното образование и подзаконовите учебни стандарти темата за наркотиците и зависимостите не заема нужното място. Липсват стандартизирани програми или часове по превенция, задължителни за всички училища. НСОРБ настоява в стратегическите документи и последващо нормативно (чрез образователни стандарти или съвместни инструкции на МОН, МЗ и МВР) да се гарантира, че във възпитателната работа на училищата задължително се включва обучение за вредите от наркотичните вещества, вкл. новите психоактивни вещества, адаптирано за различните възрастови групи. Необходимо е темата за здравословния начин на живот и превенцията да стане неразделна част от учебния процес, подкрепена от съответните институции и общини, включително за децата от началните класове. Поради широкия информационен достъп, подрастващите стават уязвими към неподходящо съдържание в интернет и медийното пространство о все по-ранна възраст, което може да ги изложи на риск.

Организационни дефицити

Координация и взаимодействие: На организационно ниво се открояват пропуски в координацията както по вертикала (национално-местно), така и по хоризонтала (между институциите на местно ниво). Първо, националният механизъм за координация на политиката по наркотиците се нуждае от укрепване. Националният съвет по наркотичните вещества към Министерския съвет съществува, но неговата дейност през годините беше неособено видима и не осигурява достатъчно оперативна координация. Планът за действие правилно предвижда създаването на национална междуведомствена мрежа за координация и обмен на информация, което НСОРБ оценява положително. В същото време е важно в тази мрежа да се включат и представителите на местните власти, за да има реално двупосочно взаимодействие (напр. НСОРБ да участва при формиране на политики и обмен на данни за ситуацията по места).

Второ, на местно равнище липсва систематизирана практика за обединяване на всички компетентни институции при конкретни случаи с непълнолетни. Както беше посочено, при установяване на ученик, употребяващ или предлагащ наркотици, реакцията често зависи от инициативността на отделни звена – училище, полиция, социални – но не винаги всички сработват координирано. Механизмът за координация по детето формално позволява такова взаимодействие, но на практика не е стандартизирано за наркотици. Този организационен вакуум води до случаи, в които сигнали за наркоупотреба сред ученици може да не бъдат последвани от навременна интервенция (консултация с психолог, работа със семейството, включване в програма). Някои общини по собствена инициатива създават временни екипи или свикват съвети при кризисни ситуации, и това може да се препоръча като стандарт.

Трето, наблюдава се неравномерност в капацитета и активността на местните структури. Докато в големи общини като Варна действа специализирана дирекция „Превенции“ с множество инициативи, в малки общини МКБППМН често заседава епизодично и няма постоянен щатен експерт по зависимостите. Липсва ефективен механизъм за методическа подкрепа на тези по-слаби звена. По закон областните ПИЦ би трябвало да имат методическа функция към общините без собствени съвети, но реално техният малък екип е претоварен с преки дейности в областния град. Това е организационен дефицит – нужна е по-добра взаимопомощ между общините, например чрез областни мрежи за превенция или „споделени“ експерти между няколко по-малки общини.

Четвърто, взаимодействието между общинските структури и други локални партньори (училища, РЗИ, полиция, НПО, медиите) не навсякъде е на желаното равнище. В някои общини има отлични практики на междуинституционални съвети, но в други комуникацията е епизодична. Липсата на формализирани платформи (напр. регулярни срещи на ОбСНВ с училищни директори и инспектори от МВР) води до пропуски в обмена на информация и координацията на дейности. Необходимо е установяване на постоянни работни формати на местно ниво, които да подкрепят изпълнението на общинските програми чрез синергия между всички заинтересовани. Важно е и да се работи в насока за по-високо ниво на участие и ангажираност в провеждането на кампании и политики за превенция от всички специалисти - които работят с деца, педагози, психолози, медицински лица и др., както и да се търси подкрепа от страна на родители и ученици. Взаимодействието им с водещите институции и позитивните нагласи на целевите групи, а именно – децата и техните семейства, е ключово за успешното прилагане на предприетите мерки.

Пето, нужно е преосмисляне на подхода за превантивни информационни дейности. Децата и младежите проявяват интерес към нови и непознати неща, така че използването на медийни ресурси за повишаването на осведомеността по проблемите със зависимите трябва да се разглежда с особено внимание. Филми, клипове и статии могат да предизвикат по-скоро контрапродуктивни резултати. Важно е и да не се разпространяват страх, стигми или да се поставя вина върху засегнатите и/ли уязвими лица, с цел – по-лесната им повторна интеграция в обществото.

Ресурсни дефицити

Финансиране: Най-сериозният ресурсен проблем е недостигът на финансови средства, особено на местно ниво, за устойчиво изпълнение на превантивни и лечебни програми. Общинските съвети по наркотичните вещества и ПИЦ се финансират като държавно делегирана дейност чрез общинските бюджети, но в годините този трансфер не се е увеличавал съществено, въпреки нарастващите нужди и инфлацията. Много общини сигнализират, че отпуснатите по държавната субсидия средства стигат основно за издръжка на персонала на ПИЦ и минимални кампании, без възможност за разширяване на дейността. В същото време, общините извън областните центрове не получават целеви средства за наркопревенция – ако решат да създадат комисия по наркотиците или да реализират програми, те трябва да заделят собствени ограничени бюджети. Това води до неравнопоставеност и „географски“ дисбаланс в ресурсното осигуряване.

Кадрови капацитет: Свързан проблем е липсата на достатъчно квалифициран персонал. Повечето ПИЦ разполагат с много малки екипи (2-3 специалисти), които трябва да обхванат цяла област. В малките общини обикновено няма щатна длъжност, посветена изцяло на превенция на зависимости – задачите се разпределят между експерт по образование, здравен медиатор, секретар на МКБППМН или друг, които често съвместяват множество функции. Текучеството на кадри също е проблем предвид ниското заплащане в превантивната сфера в сравнение с конкурентни позиции (напр. психолози в частния сектор). Липсата на хора води до невъзможност да се покрият всички училища и рискови групи с превантивни дейности, както са амбициозно заложени целеви стойности в проекта на План (напр. десетки хиляди обхванати ученици годишно). Без инвестиране в хора – привличане и задържане на млади специалисти, обучение и мотивация – реализацията на Стратегията е застрашена.

Специализирани услуги: По отношение на лечението и рехабилитацията – сфера, в която общините също имат роля чрез социални услуги – ресурсите са ограничени. Малцина са общините, успели да разкрият консултативни кабинети или центрове за зависими (обикновено по проектно финансиране). В повечето региони няма достатъчно достъпни програми за психосоциална рехабилитация, освен в големите градове. Това означава, че усилията за превенция на местно ниво не са подкрепени с достатъчно възможности за последващо лечение на идентифицираните зависими лица – един дефицит, който изисква както финансово, така и организационно решение (напр. чрез мобилни екипи или регионални центрове, подкрепени от държавата).

Материална база и информационни средства: Някои общини посочват и липсата на подходяща материална база за превантивни дейности – недостатъчно оборудвани младежки пространства, клубове, спортни съоръжения, които биха отклонили младежите от рисково поведение. Също, недостигът на съвременни информационни материали и кампании, таргетирани към младото поколение (включително онлайн съдържание), се усеща остро на местно ниво. Много превантивни кампании все още се свеждат до брошури и лекции, което не е достатъчно атрактивно. Не се отделят целево средства за модерни форми на въздействие – например интерактивни обучения, социални мрежи, инфлуенсъри – които биха достигнали по-ефективно до рисковите групи.

В обобщение, ресурсните ограничения могат сериозно да забавят темповете, с които стратегията ще се прилага по места. НСОРБ счита, че националният стратегически документ следва да бъде подкрепен от адекватно ресурсно обезпечение – както финансова субсидия, така и инвестиране в хора и материали – за да не останат добрите намерения само на хартия.

Предложения за подобрения и конкретни мерки

С оглед на горните констатации, НСОРБ предлага пакет от мерки за подобряване на проектите на стратегията и плана, както и за последващи действия на законодателно и изпълнително ниво. Предложенията обхващат нормативни изменения, организационни инициативи и ресурсно осигуряване:

• По-строг контрол за разпространението и търговията с диазотен оксид (райски газ): Да се отрази в проекта на Стратегията законодателната промяна по Закона за здравето, с която се забранява употребата на диазотен оксид от лица под 18 г. и се възлага на общините да прилагат тази мярка чрез програмите си, както и да се предвидят разширен контрол и по-строги санкции за лицата, разпространяващи и търгуващи с райски газ неправомерно. Райският газ се разпространява свободно най-често под претекста, че се използва за хранителни продукти. Необходимо е да се следи дали продажбата му се осъществява на законово отредените за това места и само с предвидените в нормативната уредба цели, и да се създадат функциониращи мерки за ограничаване на правомощията на нарушителите.
• Ускорена процедура за нови вещества: Да се заложи в плана разработване на механизъм (например изменение в ЗКНВП) за бързо временно ограничаване на разпространението на нови психоактивни вещества до окончателното им включване в списъците. НСОРБ е готово да сътрудничи в изготвянето на такова предложение съвместно с експерти от компетентните държавни органи.
• Регулярно обучение на служителите в учебните заведения, местните комисии и специалисти: В плана да се включи мярка за ежегодни обучения на членовете на ОбСНВ, ПИЦ, МКБППМН, комисии по детето, училищни лекари/медицински сестри, педагозите, психолозите и др. по актуални теми (нови наркотици, дигитални заплахи, подходи за работа с младежи). Това обучение да се координира от Националния съвет по наркотичните вещества или друга държавна структура, с участието на експерти от МЗ, МОН, МВР, ДАЗД. НСОРБ може да съдейства логистично (напр. чрез организация на тематични семинари), но е нужна политическа подкрепа и финансиране за системност.
• Укрепване на Националния съвет по наркотичните вещества: Предлагаме в стратегията да се заложи реформиране на дейността на Националния съвет – включително по-редовни заседания, разширяване на състава с представители на общините, прозрачност на решенията и ангажираща роля в мониторинга на стратегията. Това би осигурило по-добра вертикална координация и подкрепа за местните политики.
• Осигуряване на финансиране за местни програми: Необходимо е паралелно с приемането на стратегията държавата да предвиди целево увеличение на бюджета за делегираната дейност „Превенции и ОбСНВ“. НСОРБ предлага поетапно увеличаване на тази субсидия през периода 2025–2029 г. (напр. с 10% годишно) и разпределяне на допълнителни средства за общини без ПИЦ (чрез областните администрации или по проектен принцип). Също, може да се обмисли създаване на национален фонд или програма, по която общините да кандидатстват с проекти за превенция и лечение – така ще се стимулират иновативни местни решения.
• Споделени ресурси и междурегионално сътрудничество: Като организационна мярка, препоръчваме да се създадат областни мрежи на специалистите по превенции (служители на ПИЦ, секретари на МКБППМН, училищни психолози и др.), които да обменят опит и да реализират съвместни инициативи. Чрез споделяне на ресурси (например един психолог да обслужва няколко малки общини, или общините да разменят експерти за обучения) може да се повиши общият капацитет без значителни нови разходи.
• Интегриране на превенцията в училище: Да се изготвят до Министерството на образованието препоръки или проект за промяна в учебните планове, така че темите за наркотици и зависимости да присъстват системно. НСОРБ предлага създаване на работна група между МОН, МЗ, МВР и НСОРБ, която да разработи стандартизирани часове/модули по превенция за различните етапи, които впоследствие да се внедрят на национално ниво. Общините (чрез своите училища и експерти) могат да пилотират подобни програми, но е нужна централизирана подкрепа за мащабиране.
• Кампании и информационни материали: Препоръчваме в националния план да залегнат общонационални информационни кампании, разработени съвместно с общините, които после да бъдат реализирани локално. Например ежегодна кампания срещу наркотиците с предоставяне на унифицирани материали, които общините да разпространяват (плакати, онлайн клипове, образователни игри и др.). Така ще се постигне едновременно масов ефект и ще се подпомогнат по-малките общини, които нямат ресурс сами да създават модерно съдържание.

• Финансиране на националните програми: Предлагаме промяна в чл. 53 от Закона на здравето – 1/100 от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, да се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на употребата на тютюневи и свързани с тях изделия, злоупотребата с алкохол, недопускане употребата на наркотични вещества, както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години.

Изброените предложения целят да направят стратегията работеща на практика, като запълнят установените празнини. НСОРБ изразява готовност за партньорство с държавните институции при реализирането на тези мерки – чрез експертиза, координация и обратна връзка от всички 265 общини в България.

На разположение сме да продължим диалога и взаимодействието с отговорните държавни органи при финализирането и изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотичните вещества (2025–2029 г.). Общините са на „първа линия“ в превенцията, профилактиката и контрола на наркоразпространението – ежедневно се сблъскват с проявленията на този комплексен проблем в училища, семейства и обществените пространства. Ето защо за нас е от изключителна важност стратегическият национален документ да бъде приложим и полезен на местно равнище. Настоящото становище посочва конкретни начини, по които това може да се постигне – чрез осъвременяване на законите, укрепване на структурите, обезпечаване на ресурсите и взаимно учене от успешните модели.

Вярваме, че само с обединени усилия на държавата и общините, подкрепени с необходимите правомощия и средства, можем реално да намалим търсенето и предлагането на наркотични вещества и да опазим здравето и бъдещето на нашите деца и младежи.

Като благодаря за доброто ни сътрудничество и се надявам предложенията ни да бъдат взети предвид, оставам

С уважение,

Приложение 1

Добри практики от българските общини

Въпреки ограниченията, много общини вече реализират иновативни и ефективни инициативи за превенция, които могат да послужат като модел на национално ниво. Споделяме няколко добри практики:

• Малки общини – междуобщинско сътрудничество: Няколко по-малки общини, като пример общините в област Добрич, демонстрират добра практика чрез обединяване на усилията. Липсата на собствен ПИЦ те компенсират с активна МКБППМН и партньорство с областния ПИЦ – съвместно се организират изнесени лекции по селата, прожекции на филми срещу дрогата и дискусии с участието на полицаи и лекари. Този модел на мобилна превенция в отдалечени населени места показва, че когато има воля, може да се осигури обхват и на „най-малките кътчета“. Критично за успеха е подкрепата на кметовете, които осигуряват транспорт, помещения и покриват дребни разходи по тези инициативи.
• Контрол върху средата – ограничения за непълнолетни: Множество общини са приели строг режим за достъп на непълнолетни до рискови места в късните часове. Например, община Велико Търново и други градове активизираха проверките в заведения в близост до училища. Тези мерки, реализирани съвместно с полицията, целят да ограничат възможностите младежите да попаднат в среда на употреба на наркотици или алкохол. Контролът върху нощните заведения е предвиден като право на общините в закона и там, където се прилага стриктно, се отчита спад на инцидентите с ученици късно вечер. Това е добър пример как нормативно дадена възможност може да бъде използвана на практика за превантивен ефект.
• Община Варна – интегрирана дирекция „Превенции“: В община Варна е създадена специализирана дирекция „Превенции“ в рамките на общинската администрация, която работи активно с младите хора по различни направления. Например, през 2025 г. дирекцията организира новаторско обучение по киберсигурност за училища, фокусирано върху превенция на онлайн разпространението на наркотици и вейпове. Обучението е част от кампанията „С вкус на зависимост“ и цели изграждане на устойчиви превантивни политики в образователната среда чрез повишаване на информираността и насърчаване на сътрудничеството между институциите, родителите и обществото. Този подход демонстрира как една община може проактивно да обедини експерти, училища и семейства, за да предпази учениците от новите заплахи (лесен достъп до „райски газ“, наркотици онлайн и пр.). Варна доказва ползата от наличието на специализиран екип на местно ниво, подкрепен от общинското ръководство.
• Община Кнежа – беседи и обучения: В община Кнежа активно се провеждат събития за информираност и осведоменост по проблемите със зависимостите. Например, обществени възпитатели и членове на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни са взели участие в обучение на тема: „Надграждане на теоретичните и практически знания, свързани с превенция на употребата на наркотични вещества за специалисти, работещи с деца и техните близки“ съвместно с Общинския съвет по наркотични вещества и ПИЦ – Плевен
• Община Кирково – програми за ресоциализация и реинтеграция: В общината са предвидени възможности лица от уязвими групи да бъдат включвани в общински програми за ресоциализация, с възложени конкретни ангажименти, разработени съгласно всеки отделен случай.
• Община Костинброд - представяне на постановката на Валери Балабанов – „Спасителят“: Ученици от 6 до 12 клас в община Костинброд са били зрители на постановка от актьорите от театрална формация „Улична банда“. След представянето на постановката, актьорът Ивайло Захариев е провел дискусия с учениците, с цел превенция от зависимостите, причините и последствията.
• Община Кочериново – представяне на театрален спектакъл с професионални актьори по темата за наркотиците и влиянието върху младите хора и придружаваща дискусия. Друга добра практика на общината е проведена среща с екипа на Общински съвет по наркотични вещества от близкия областен център с младежи на възраст 14-18 години. На срещата е прожектиран филм, създаден от ОбСНВ за младеж, употребявал наркотици. Филмът провокира децата към размисъл, въпроси и изразяване на позиция.
• Община Ловеч - Превантивна програма „Без дрога на пътя" - насочена към ученици от 11-ти клас. Целеният ефект на програмата е да се постигне повишена осведоменост на учениците за влиянието на различните наркотични вещества върху когнитивните способности и в частност върху умението за шофиране и наказателно-правните последици при шофиране след употреба на наркотични вещества. Още една добра практика от Ловеч е разработването на Интерактивни уроци и информационно дискусионни срещи за последиците от употребата на ПАВ, насочена към учениците от 7-ми до 11-ти клас, която цели да информира за рисковете от употребата на наркотични вещества, вейп устройства, енергийни напитки и райски газ.
• Община Пордим – в партньорство в местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), регулярно организират информационни кампании, в които участват и ученици. Благодарение на тези събития, на младите може да се предостави достоверна информация за опасностите, свързани с употребата на психоактивни вещества, и да допринесе за изграждането на здравословни нагласи и информиран избор.
• Община Левски – ранна превенция по нови въпроси: Общината организира срещи за учениците и за родителите на деца от различни възрастови групи по актуални въпроси, като: 1) Безопасен старт на новата учебна година – родителска среща с всички родители на деца от училище с тематика като безопасност на движението, вейп, енергийни напитки, насилие между децата и асоциално поведение 2) Лятна информационна кампания по читалищата в малките населени места „За да има утре!” –борба с наркоманията. 3)„Да си пушач не е модерно!”- всички общински училища 4) беседа с деца от ЦНСТДБУ „Да си наркоман не е модерно“– по повод Международен ден за борба с наркоманиите и наркотрафика. 5)„Живот без зависимости!” 20 ноември По повод международния ден без тютюнопушене-вс. общински училища 6)„Свобода и контрол. Трафик на хора, ранни бракове, наркотици“ - Родителска среща в с. Асеновци 7)- „ Един живот, много предизвикателства!“ – инициатива срещу зависимостите сред младите в СУ „Крум Попов“ 8)с ученици от 5 до 7 клас на тема: „Дългосрочни последствия от употребата на психоактивни вещества – снус, кафе, енергийни напитки, лекарства, райски газ и вейп“ 9) „Заедно срещу наркотиците!“ среща с учители и специалисти от община Левски. 10)„Родители срещу наркотиците!“ в ОУ „Максим Горки“ гр. Левски 11) обучителен сертифициран семинар „Надграждане на теоретичните и практически знание, свързани с превенция на употребата на наркотични вещества за специалисти, работещи с деца и техните близки.“
• Община Габрово – Община Габрово прилага редица превантивни програми и дейности срещу зависимостите на местно равнище. Освен работа по двете Национални програми за превенция употребата на ПАВ /"Кодово име "Живот" и "От връстници за връстници"/, ОбСНВ и ПИЦ - Габрово работят по много общински програми за превенция. Част от тях да получили съгласие за реализиране по реда на Наредба № 6/ 11.04.2014 г. от МЗ и МОН, като например: "Спри! дрога на пътя!", "Здравейко", "Заедно извън час", "Лидерска програма", "Активни родители".
• Община Сливен – По инициатива на Община Сливен, традиционно в града се провежда спортната инициатива: "За купата на кмета", в която участие взема и ОбСНВ, ПИЦ. Инициативата представлява състезание в три вида спорт /футбол, баскетбол и волейбол/, в което участват всички отбори от всички училища в града. Целта й е да се популяризира спорта и здравословния начин на живот сред младежите, като алтернатива на употребата на ПАВ.
• В община Мадан – също ежегодно се провежда футболен турнир под надслов "Спорт срещу зависимости" по повод отбелязване на Международния ден за борба със злоупотребата и с нелегалния трафик на наркотици. Децата се отдават на спорта, където няма място за зависимости. По време на футболния мач присъстват и родители. На тях се предоставят брошури по темата.
• Община Ценово – регулярно организира културни мероприятия, благотворителни базари и инициативи за изработване на великденски украси, коледни картички и украшения, които да се използват за набирането на средства за каузата.
• Община Божурище, съвместно с МКБППМН - организира всяка година за деня на детето концерти, театрални постановки и беседи под надслов "Не, на наркотиците!“
• Община Троян – информационна кампания в училищата: съвместно с инспектор "ДПС" при РУ - Троян за новите психоактивни вещества - вейпове, райски газ, снуски и др. Обхванати бяха по-малките ученици 5-7 клас.
• В община Куклен – са проведени беседи с известни български личности, които са се сблъскали със зависимости, за да представят на подрастващите ефекта от алкохола и наркотиците. По време на тези беседи, присъстващите са имали възможност да споделят личния си опит и как зависимостта се е отразила на живота и финансите им.
• Община Благоевград – превантивно-информационен център: Превантивно-информационният център (ПИЦ) в гр. Благоевград е пример за ефективна работа на местно ниво, подкрепена от активен общински съвет по наркотичните вещества. Екипът на ПИЦ Благоевград реализира редица кампании сред ученици и студенти, включително обучения по метода “връстници обучават връстници”, консултации за родители и алтернативни мероприятия (спортни празници, конкурси за младежки инициативи). Техният опит показва колко важна е постоянната връзка с младите хора и използването на интерактивни методи. Успехите на Благоевград мотивират и други общини в региона да търсят сътрудничество и да ползват експертизата на ПИЦ.

Добри практики от Превантивно-информационните центрове

Програми по универсална превенция, получили съгласие за осъществяване по реда на Наредба № 6 от 11 април 2014 г.:

• “Програма за превенция на употребата на наркотични вещества сред ученици V-VII клас”, на дирекция „Превенции“– гр. Варна.
• “Програма за превенция на употребата на наркотични вещества сред ученици VIII - XII клас”, на дирекция „Превенции “– гр. Варна. Основната цел и на двете програми е: да се ограничи разпространението на употребата на наркотични вещества сред основната целева група, чрез предоставяне на обективна и достъпна информация, изграждане на мотивация и поведенчески умения за водене на здравословен начин на живот и подкрепа на училищната политика за осигуряване на защитена социална среда.
• „Спри! Дрога на пътя.“ на ПИЦ – гр. Габрово. Основна цел на програмата е: Развиване на личната социална и гражданска отговорност на учениците като подход за преодоляване на рисковите фактори от злоупотреба с наркотични вещества и шофирането под въздействие на психоактивни вещества.
• „Активни родители“ на ПИЦ - гр. Габрово. Основната цел на програмата е: ограничаване на употребата на психоактивни вещества от подрастващи и младежи и намаляване на щетите от вече възникнала употреба чрез активно включване на родителите в превантивни дейности.
• „Заедно извън час“ на ПИЦ - гр. Габрово. Основната цел на програмата е: ограничаване на проблема с употребата и злоупотребата с наркотични вещества и рисковото поведение сред младите хора, чрез организиране и провеждане на алтернативни занимания в извънучебно време.
• „Лидерска програма“ на ПИЦ - гр. Габрово. Основната цел на програмата е: предотвратяване, отлагане или намаляване на употребата на психоактивни вещества, чрез превантивни дейности в извънучилищна среда. Дейностите ще бъдат реализирани от обучен екип от младежи-лидери – членове на неформална група от доброволци /Младежки съвет по наркотични вещества/.
• „Клуб Доброволец“ на ПИЦ – гр. Кърджали. Основната цел на програмата е Придобиване на знания и умения за водене на здравословен начин на живот, избягване на рисковото поведение и изграждане на социално адаптивно поведение и социализация на младите хора.
• „Пространство за родители“ на ПИЦ – гр. Кърджали. Програмата има за цел повишаване на родителската компетентност във връзка с превенция на употребата на психоактивни вещества от деца и младежи.
• „Бъди в час“ на ПИЦ – гр. Кърджали. Програмата има за цел предотвратяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества и утвърждаване на здравословен начин на живот. Насочена е към ученици от 8-ми и 9-ти клас.
• „Избирам себе си" на ПИЦ по ПН - гр. София и „Избирам себе си - Лятна академия“. Програмата цели превенция употребата на психоактивни вещества в училищна среда, трениране на родители за успешно отглеждане на децата, трениране на училищни специалисти за формиране на нагласи и насочване при индикации за употреба на психоактивни вещества или на деца в риск от употреба.
• „К.Е.Ш? - Кой е шефът?" на ПИЦ по ПН – гр. София. Програмата има за цел повишаване на родителската компетентност във връзка с превенция на употребата на психоактивни вещества от деца и младежи.
• „Ще се справим заедно“ на ПИЦ – гр. Русе. Програмата има за цел предотвратяване на възникването и/или увеличаването на риска от употреба с психоактивни вещества сред деца в начален етап на образование /3-4 клас/. Да бъдат обхванати учениците и техните семейства от малцинствените групи, за да се повиши тяхната информираност относно здравословния начин на живот; приучаване към здравословни навици и поведение; изграждане на стратегии и мислене за бъдеще без зависимости. Цели се ранна намеса при специфична целева група – ромска общност, поради риск от започване на употреба на ПАВ.

Програми за селективна превенция, получили съгласие за осъществяване по реда на Наредба № 6 от 11 април 2014 г.:

• „Аутрич работа и превантивни дейности срещу употребата на наркотични вещества в рискови общности и деца от малцинствени групи“ на ПИЦ по ПН- гр. София. Програмата има за цел да предложи такива подходи, че тази група да бъде обхваната преди употребата на наркотици да се превърне в проблем. Намаляване на маргинализацията и изолацията на рисковите групи. Крайна целева група са: Деца и младежи на възраст 12-25 годишна възрасти, които живеят във високо рискова среда и/или с отклоняващо се поведение (криминални прояви, употреба на наркотични вещества, отпаднали или не посещават учебните институции и др.), или са в неравностойно социално положение, младежи живущи в ромските общности. Временно или трайно застрашени от злоупотреба с психоактивни вещества и разпространение на полово-предавани болести - Деца и младежи живеещи в защитените и преходни жилища. Също така ученици от V до VIII клас, в училища с преобладаващ брой ученици от етнически малцинства.
• „Подай ръка“ на ПИЦ – гр. Плевен. Програмата има за цел да предотврати възникването или увеличаването на негативни здравно-социални последици, свързани с наркотици и алкохол сред деца, които се намират в състояние на множествен риск, индикирана висока степен на индивидуален риск от развитие на проблемна употреба и зависимост на по-късен етап в живота, чрез ранно установяване и превантивна намеса на индивидуално, групово и институционално ниво. Целеви групи са деца отглеждани в центрове за настаняване от семеен тип без увреждания в Област Плевен. Употребяващи или в риск от употреба на психоактивни вещества, на възраст 10 – 18 години. Педагогически и непедагогически персонал работещи в ЦНСТ, пряко и косвено ангажиран с отглеждането и възпитанието на децата.
• „Програма за селективна превенция на употребата на наркотични вещества сред деца от ромска общност“, на Сдружение „Съучастие“, гр. Варна. Целева група са деца на възраст 11-17 г., живеещи в ромски общности; семейства и близки; институции и организации, които имат отношение към превенция на рисковото поведение на деца и млади хора. Цел на програмата е предотвратяване на възникването или усложнението на здравно-социални последици, свързани с наркотици (включително алкохол) сред деца, за които има висок риск от развитие на проблемна употреба и зависимост чрез ранно установяване и превантивна намеса на индивидуално, семейно и общностно равнище.
• „Извън дома: здрави, информирани и отговорни“ на ПИЦ – гр. Кърджали. Програмата има за цел - намаляване на уязвимостта и склонността към експериментиране и употреба на психоактивни вещества; формиране на нагласи, убеждения, умения и поведенчески модели, които да подпомагат взимането на правилни решения при ученици в 8 и 9 ти клас, настанени в Център за подкрепа за личностно развитие - Комплекс ученически общежития „Родопи“ – гр. Кърджали. Повишаване на мотивацията и изграждане на умения за водене на здравословен начин на живот. Повишаване на информираността по отношение на рисковете от употребата и злоупотребата с психоактивни вещества. Предотвратяване възникването или увеличаването на негативни здравно-социални последици, свързани с употребата на психоактивни вещества при учениците от целевата група.

Програми за индикативна превенция, получили съгласие за осъществяване по реда на Наредба № 6 от 11 април 2014 г.:

• „Програма за индикативна превенция на употребата на наркотични вещества сред деца в риск“ на дирекция „Превенции“, гр. Варна. Насочена е към деца, при които са налице индикатори, показващи висока степен на индивидуален риск от развитие на проблемна употреба на наркотични вещества (в т.ч. зависимост) на по-късен етап от живота им.
• „Програма за индикативна превенция за ученици, студенти и младежи от 14 до 29 г. експериментиращи и употребяващи психоактивни вещества“ на ПИЦ по ПН, гр. София. Програмата има за цел: намаляване на риска от вредната употреба и развитие на синдром на зависимост към наркотични вещества; прекратяване на употребата; изграждане на индивидуални и групови умения за водене на здравословен начин на живот по отношение употребата на наркотични вещества; развиване на алтернативи на поведението, свързано с употребата на наркотични вещества; развиване на вътрешния ресурс на младия човек; помощ за разпознаване и справяне с проблемно поведение; изграждане на позитивни нагласи; развиване на креативни дейности.
• „Дневен център за младежи 12-18 г.“ на ПИЦ по ПН, гр. София. Програмата има за цел да окаже подкрепа на младежи и техните родители/близки, които са застрашени от отпадане от редовния образователен процес и са преминали в комбинирана или самостоятелна форма на обучение. Предвидени са индивидуално консултиране и групова психологическа работа, подпомагаща автономността, личностното израстване, мотивацията за учене, уменията за организация на времето и насочване към алтернативи на употребата.
• Програма за индикативна превенция на употребата и злоупотребата с психоактивни вещества на осъдени лица на възпитателна работа въз основа на чл. 381, ал. 3, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс на ПИЦ гр. Кърджали. Целта на програмата е повишаване на лична мотивация за предотвратяване на бъдещо рисково (противообществено) поведение. Програмата е за осъдени лица на възпитателна работа въз основа на чл. 381, ал. 5, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс.
• Програма за индикативна превенция на употребата на наркотични вещества за младежи, експериментиращи или употребяващи психоактивни вещества в преходно и наблюдавано жилище в град Ловеч, на ПИЦ Ловеч. Целева група са младежи от 15 до 21 години, експериментиращи и/или употребяващи психоактивни вещества, настанени в преходно и наблюдавано жилище; социални работници, педагози. Цел на програмата е прекратяване на употребата на ПАВ и изграждане на индивидуални и социални умения за водене на здравословен начин на живот.
• Програма за индикативна превенция „SOS Родители“ на ПИЦ – гр. Русе. Програмата има за цел - предотвратяване на възникването и/или увеличаването на риска от употреба с психоактивни вещества сред деца и намаляване на риска от експериментиране, вредна употреба и развитие на зависимости при деца и младежи чрез активно включване на родителите в превантивните дейности.

Посочените примери илюстрират, че местните власти могат да бъдат изключително ефективни, когато разполагат с нужните инструменти и подкрепа. Обединяването на добрите практики и обмяната на опит между общините е приоритет за НСОРБ – подобна база от успешни мерки може да послужи за вдъхновение при изпълнението на националната стратегия на терен.