Становища

Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МУНДРОВ,

Във връзка с публикувания на Портала за обществени консултации проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ) за нуждите на органите на изпълнителната власт, представяме на Вашето внимание становище на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Принципно запазването на доброволният характер за участието на органите на местно самоуправление в предлагания нов Централен орган за покупки в посочения сектор (ЦОПСИКТ) със – кметове на общини, райони, кметства, кметски наместници – които са възложители по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това изключение е в съответствие с принципа на свободата на възлагащите органи да участват в съвместно възлагане, установен в чл. 37 от Директива 2014/24/ЕС, във връзка с разпоредбите, гарантиращи самоуправлението на местните власти, залегнали в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Конституцията на Република България.

В тази връзка е и нашето конкретно предложение в чл. 5 и чл. 6 от проекта да бъдат създадени две нови алинеи 3 със следните сходни текстове:

В чл. 5, нова ал. 3: „Изискванията по ал. 1 се отнасят и за възложителите по чл. 4, ал. 3, които са избрали да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ.“

В чл. 6, нова ал. 3: „Изискванията по ал. 1 и ал. 2 се отнасят и за възложителите по чл. 4, ал. 3, които са избрали да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ.“

Мотиви: Целта на предложените текстове е осигуряване правна сигурност и непротиворечиво бъдещо тълкуване относно задълженията на двата вида възложители – тези по чл. 4, ал. 2, които са задължени да участват в процедурите на ЦОПСИКТ, и тези по чл. 4, ал. 3, които имат само право (но не и задължението) да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ.

Без подобно изрично разграничение и при използване само на термина „възложителите по чл. 4, ал. 1“, съществува риск чл. 5 и чл. 6 да бъдат тълкувани като въвеждащи универсални задължения за всички възложители по чл. 5, ал. 2, т. 3, 4 и 8-13 от ЗОП, без да се отчете, че съществуват изключения, посочени в чл. 4, ал. 3.

На практика, с предлаганите от нас допълнения ще се внесе необходимата яснота, че задълженията, например предвидени в чл. 5 и чл. 6 (за предоставяне на информация, за включване на нови конкретни текстове във вътрешните правила относно реда, обмен на информация и сключването на договори въз основа на централизирани поръчки, както и др. ангажименти към ЦОПСИКТ ), се отнасят единствено до възложителите по чл. 4, ал. 3 от ЗОП, които доброволно са избрали да се възползват от централизираните обществени поръчки, провеждани от ЦОПСИКТ. По този начин ще се избегне тълкуване, според което тези задължения се прилагат спрямо всички възложители по чл. 4, ал. 1, включително и онези, които не са обхванати от обвързващия обхват на ЦОПСИКТ.

Не на последно място нашето предложение е в съответствие и с чл. 7, ал. 5 от проекта, където подобно ограничение вече е предвидено за възложителите по чл. 4, ал. 3 и определени условия са задължителни само ако тези възложители са решили да се възползват от услугите на ЦОПСИКТ. Така ще се постигне последователност и правна сигурност в прилагането на нормативния акт и ще се осигурили аналогична яснота и за чл. 5 и чл. 6 от проекта.

Като очакваме настоящето становище да бъде отразено в окончателното ПМС, оставам

С уважение,