Становища

На Ваш № КРП-52-653-05-57 / 16.07.2026 г.

Относно:  проект на ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование № 52-654-01-103

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЛЯБИНКОВ,

Благодарим за предоставената възможност НСОРБ да представи свое становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 52-654-01-89, внесен от г-жа Елисавета Белобрадова и група народни представители.

Националното сдружение на общините в Република България подкрепя целите на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, насочени към повишаване качеството на образованието, гарантиране на равен достъп, подобряване на подкрепата за децата и учениците и засилване на взаимодействието между участниците в образователната система.

Подкрепяме направените предложения кметът на общината да може да определя до три неучебни и/или неприсъствени дни за самостоятелните детски ясли и детските градини на територията на общината (чл.56 и чл.60), включване на представител на общината в комисията за атестация на директорите (чл.217), възможността за използване материалната база за други образователни, възпитателни и т.н. дейности по време на учебната година (чл.302, ал.ал. 6 и 7).

Същевременно част от предложените разпоредби възлагат на общините нови административни, организационни и финансови ангажименти, без да са достатъчно ясно определени обхватът на правомощията им, механизмите за изпълнение и източниците за финансиране.

В тази връзка, настояваме в хода на обсъждането на законопроекта да бъдат отчетени следните бележки и предложения, касаещи правомощия на общините:

1. Регулиране на допълващите услуги за образование и грижа в ранна детска възраст – чл. 6а)

С предложения нов чл. 6а, ал. 2 се предвижда общините да решават самостоятелно въпросите от местно значение в областта на образованието, включително да регулират дейността на допълващите услуги за образование и грижа в ранна детска възраст и да създават регистър на местата, предлагащи такива услуги.

Подкрепяме принципа за по-активна роля на местните власти при планирането и осигуряването на услуги за ранно детско развитие. Считаме обаче, че предложеното определение на „допълващи услуги“ обхваща широк кръг от форми, включително детски центрове, родителски кооперативи, групи за бебета и детегледачки в домашни условия, за които липсва национална нормативна уредба. Считаме, че на общините не следва да бъде възлагана отговорност за контрол върху дейности, за които законът не е въвел единни национални минимални стандарти за предоставянето на услуги за ранно детско развитие.

В тази връзка е необходимо, по подобие на регламентацията на частните детски градини, законът ясно да определи:

• минимални национални изисквания за разкриване и функциониране на подобни форми;
• компетентните органи за проверка на условията, квалификацията на персонала, здравните изисквания и безопасността;
• контролните правомощия на общините;
• основанията за отказ и заличаване от регистъра;
• отговорността при нарушения;
• характера на предлагания регистрационен режим.

2. Дейности за превенция на сегрегацията и десегрегация – чл. 62 и чл. 99

НСОРБ подкрепя целта за осигуряване на равен достъп до качествено образование и преодоляване на образователната сегрегация. Със законопроекта се въвежда задължение за общините, на чиято територия функционират сегрегирани детски градини или училища и са налице условия за десегрегация, да организират и осъществяват дейности за превенция на сегрегацията, десегрегация и езикова интеграция.

Реализирането на подобни политики обаче предполага значителни организационни и финансови ресурси – транспорт на деца и ученици, допълнителна работа със семейства, назначаване на специалисти и медиатори, допълнителна подкрепа на приемащите образователни институции и други съпътстващи дейности. В предлагания законопроект не се определя финансов механизъм за обезпечаване на тези дейности.

Настояваме изпълнението на националната политика за образователна десегрегация следва да бъде обезпечено с целеви средства от държавния бюджет по обективни и предварително определени критерии.

3. Такси за посещение на детски ясли и детски градини през летния период – чл. 64а

Принципно подкрепяме възможността общинският съвет, отчитайки местните условия и потребности, да взема решение относно организацията и финансирането на посещението на детските ясли и детските градини през периода от 1 юни до 14 септември.

Отбелязваме обаче, че предложените текстове влизат в противоречие с чл.63, ал.2 от ЗПУО, който определя, че учебната година за детските градини започва на 15 септември и е с продължителност 12 месеца. Възприетият принцип за финансиране изцяло от държавата на детските ясли и градини предполага, че в течение на цялата година държавата, чрез съответните стандарти, осигурява всички необходими средства за функционирането на тези заведения.

В тази връзка е необходимо да се прецизира предметът на таксата и конкретните услуги, за които тя се заплаща, както и да се осигури пълно съответствие между ЗПУО и Закона за местните данъци и такси.

4. Възможности за реорганизация на паралелки – чл. 100, ал. 3

Предлаганият текст на нова ал. 3 е неясен и създава риск за широко тълкуване от страна както на училищните ръководства, така и на родителите. В тази връзка следва ясно да се дефинират процедури, критерии и срокове за извършване на предлаганата реорганизация на паралелки.

Възразяваме и срещу предложението общините да се задължават административно и финансово да осигуряват подобен процес, който ще зависи изцяло от преценката на училищното ръководство – логично е той да се финансира от делегираните бюджети на училищата.

5. Въвеждане на мандатност на директорите на училища – чл.217, ал. 8, 9 и 10

Подкрепяме въвеждането на мандатност за длъжността „директор“ на държавни и общински образователни институции (ал.8). През последните години ограничените възможности за освобождаване на директорите на общински училища, създадоха статута на „вечни“ директори. Предложените текстове дават възможност системата безпроблемно да се освободи от директори, които доказано неефективно управляват поверените им образователни институции. Считаме обаче, че ограничението от два последователни четиригодишни мандата (ал.9) създава риск от загуба на доказали се добри образователни мениджъри. В тази връзка, предлагаме да се обсъди вариант, при който след изтичане на мандата директорът да подлежи на атестация и в зависимост от резултатите да бъде преназначен или освободен. По този начин ще се повиши мотивацията за работа на директорите, ще се насърчи стремежа им за повишаване на резултатите и ще се даде възможност за съхраняване на добрите управленски кадри.

НСОРБ подкрепя разширяването на общинските правомощия в системата на предучилищното и училищното образование. Този процес обаче следва да бъде съпроводен с реална местна автономия, а възлагането на нови задължения – с ясно определени компетентности, нормативни изисквания и устойчив модел за финансиране.

Като се надяваме нашите съображения да бъдат взети предвид при процедирането на законопроекта, оставам

С уважение,