Становища

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КОНДЕВА,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, предоставяме следните принципни бележки:

1. С предложения законопроект се предлагат изменения и допълнения в Закона за лечебните заведения, които определят реда за актуализиране на Националната здравна карта. Считаме, че подобни съществени промени не следва да се извършват чрез преходни и заключителни разпоредби на друг закон в разрез с установените принципи в Закона за нормативните актове. От приложената частична оценка на въздействието и мотивите към законопроекта не става ясно какво е наложило включването на предложените изменения и допълнения, какви са предвидените цели и очакваните резултати.
2. Предложението в § 10, т. 3, буква аа от законопроекта, свързано с отпадането на извънболничната медицинска помощ при определянето на конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти от професионално направление "Здравни грижи" за осигуряването на достъп на населението до медицинско обслужване за всички области от съдържанието на Националната здравна карта следва да се прецизира в съответствие с предложението по § 10, т. 2. Така предложен текстът не кореспондира с действащите регламенти на чл. 29, ал. 1 и чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за лечебните заведения.
3. Предлагаме внимателно да се обмисли предложението в § 10, т. 4 за актуализация на НЗК при намаление на използваемостта на леглата за болнично лечение по една или повече медицински дейности – под 50% за период от две последователни години, така че да не се допусне нарушаване на основната цел на картата: структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги.

Предложението ни е на база на публикуваните бюлетини от Националния център по обществено здраве и анализи, съдържащи данни за легловия фонд и дейността на стационарите на лечебните заведения за болнична помощ през 2020, 2021 и 2022 година. Цифрите показват, че през цитираните години общата използваемост на леглата в лечебните заведения за болнична помощ от областите Видин, Кюстендил, Перник, Разград и Търговище е под 50%.

На тази база, възникват опасения, че при преструктуриране на леглата по съответните видове, една част от населението ще останат без осигурен достъп до здравни грижи. Например на територията на област Видин има само две многопрофилни болници (Видин и Белоградчик), които обслужват населението на 11 общини. Данните от НСИ за 2023 година показват, че от 71 773 жители в областта, 37% или 26 580 от тях живеят в селата. Следва да се има предвид и факта, че използваемостта на леглата е доста променлива величина и се влияе от сезонност, обявени епидемични обстановки в страната, извънредни затруднения на болниците (болен или напуснал персонал, повредена апаратура и т.н. ). Това би създало опасност от затваряне на болнични структури, които особено в отдалечени населени места са единствени, основни и жизнено необходими за населението.

В тази връзка предлагаме да се обмисли и включи друг показател, който обективно да отразява данните, така че да не се изместват потребностите на населението за сметка на използваемостта на леглата.

Като се надяваме, че предложенията ни ще бъдат взети предвид, оставам

С уважение,