Становища

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, сигн. № 51-654-01-13/28.01.2026 г., внесен от група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАНКОВ, 

По повод цитирания законопроект, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

I. Принципни бележки

Подкрепяме по принцип законодателната инициатива за регулиране на статута на националните курорти, доколкото Закона за туризма съдържа легална дефиниция на понятието „национален курорт“, без уредба по същество.

В същото време законопроектът показва сериозни проблеми, които засягат конституционно установените гаранции на местното самоуправление. Предложената уредба концентрира управленските решения в органи на централната власт, изключвайки общините от адекватно участие в процесите, като в същото време им възлага задължения без осигуряване на съответните ресурси, което противоречи на чл. 136, чл. 138, чл. 139 и чл. 141, ал. 1 от Конституцията.

В допълнение, изразяваме сериозно притеснение от факта, че законопроектът, който въвежда сериозна реформа в правната уредба на националните курорти, е внесен без провеждане на публично обсъждане по реда на Закона за нормативните актове. Отсъствието на публична консултация лишава законодателния процес от възможността за оценка на въздействието, за идентифициране на практически проблеми и за балансиране на интересите на всички засегнати страни, включително на общините.

II. Конкретни предложения

1. По чл. 56б и чл. 56в

Изпълнението на осемте кумулативни критерия изисква немалко финансови ресурси и административен капацитет за изграждане и поддържане на инфраструктура, осигуряване на медицински услуги и обществен ред, но законопроектът не съдържа разпоредби за осигуряване на финансиране от държавния бюджет. Съгласно чл. 141, ал. 5 от Конституцията държавата подпомага общините при осъществяване на местното самоуправление. Когато законът възлага на общините нови функции или изисква изпълнение на стандарти, надхвърлящи обичайните им задължения, следва да бъде осигурено съответно финансиране.

Предлагаме да се предвиди, че Министерският съвет приема програма за подкрепа на националните курорти, която определя условията, реда и размера на финансовата подкрепа. Общините, на чиято територия са обявени национални курорти, да имат приоритет при разпределяне на средства по национални и европейски програми за развитие на туризма.

Когато националният курорт се разполага на територията на повече от една община, възникват въпроси относно процедурата за кандидатстване, разпределението на задълженията и правата на участващите общини. Не е уредена процедура за съгласуване между общините при противоречия в интересите.

Предлагаме в чл. 56в да се предвидят следните хипотези:

• когато националният курорт се разполага на територията на две или повече общини, заявлението се подава съвместно от всички засегнати общини след приемане на координирани решения от съответните общински съвети. В този случай критериите по чл. 56б, ал. 1 се изпълняват кумулативно от всички участващи общини, като всяка община е отговорна за изпълнението на критериите на своята територия.
• участващите общини могат да сключат споразумение за разпределение на задълженията и координация на дейностите, свързани с управлението на националния курорт, като споразумението се приема с решение на съответните общински съвети и се представя като приложение към заявлението.
• при липса на съгласие между общините за съвместно кандидатстване всяка община може да кандидатства самостоятелно за обявяване на национален курорт на своята територия, ако изпълнява самостоятелно всички критерии по чл. 56б, ал. 1.

Мотиви: Съвместното заявление изисква съгласие на всички общини, което осигурява еднопосочна политика и предотвратява потенциални конфликти между тях. Кумулативното изпълнение на критериите означава, че не всяка община трябва да има отделно летище или аптека, а е достатъчно тези обекти да съществуват на общата територия. Споразумението конкретизира разпределението на задачите, координацията на дейностите и разпределението на приходите. Възможността всяка община да кандидатства самостоятелно при липса на съгласие е алтернативен вариант, но изискването тя да изпълнява самостоятелно всички критерии е по-тежко и естествено стимулира сътрудничеството.

2. По чл. 56г

Общината като заявител е изключена от решаващо участие в комисията. Това противоречи на чл. 138 и чл. 141, ал. 1 от Конституцията, както и на чл. 17, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА, според който общинският съвет създава условия за развитие на туризма. Когато общината е заявител и основен носител на местната туристическа политика, нейното изключване от решаващо участие представлява недопустима намеса в местното самоуправление.

Предлагаме в чл. 56г, ал. 2 да се включи представител на общината-заявител като член на комисията с право на решаващ глас, определен с решение на общинския съвет.

Мотиви: Предложението осигурява баланс между държавния контрол и общинската автономия, изразяваща се чрез участието с право на глас. Общината познава най-добре местните условия и специфики, което осигурява вземане на информирани решения.

3. По чл. 56е

Предвиденото решение на Министерския съвет за обявяване на национален курорт не е обвързано със срок за произнасяне след постъпване на предложението от комисията. Това препятства общината-заявител, която може да остане без възможност в обозрим период да планира своята политика и инвестиции.

Предлагаме да се предвиди, че Министерският съвет разглежда предложението и се произнася с решение в срок до три месеца от постъпването му.

4. По чл. 56к

Предлагаме в чл. 56к да се предвидят следните хипотези:

• общината има право да представи писмени възражения по направените констатации и предписания от проверката в 14-дневен срок от получаването им;
• предписания могат да се издават само за констатирани закононарушения и подлежат на обжалване по реда на АПК.

Мотиви: Ограничаването на предписанията само до законови нарушения предотвратява контрол за целесъобразност, който не е допустим при местното самоуправление – чл. 144 от Конституцията.

5. По чл. 56л

Основанията за заличаване са формулирани по начин, който допуска широко тълкуване и субективна преценка. Понятието „невъзможност да се осъществяват целите“ не е обективизирано и не съдържа измерими показатели. Понятието „обоснован риск от опасност“ е неясно относно нивото на риск и начина на неговото установяване. Понятието „риск от нанасяне на вреда на устойчивото развитие“ е изключително общо.

Предлагаме чл. 56л, ал. 2 да се прецизира, като се въведат обективни и измерими критерии.

6. По чл. 56м

Предлагаме в чл. 56м, ал. 1 да се предвиди, че организацията и управлението на туристическите дейности на територията на националните курорти и специфичните въпроси, свързани с развитието на националните курорти като туристическа дестинация, се уреждат с наредба на общинския съвет. Да се предвиди, че наредбата се приема в срок до шест месеца от влизането в сила на решението на Министерския съвет за обявяване на националния курорт.

Мотиви: Осигуряване на съответствие със ЗНА и ЗМСМА относно нормотворческите правомощия на общинския съвет. Шестмесечният срок дава разумно време на общината за изготвяне и приемане на наредбата след официалното обявяване на курорта.

7. По § 5 ПЗР

Предлагаме §5 ПЗР да се прередактира като се предвиди, че законът влиза в сила от датата на обнародването му в Държавен вестник, с изключение на разпоредбите на чл. 56б, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8, които влизат в сила 18 месеца след неговото обнародване.

Мотиви: Основната част на закона влиза в сила по общия ред, за да стартира процедурата за обявяване на национални курорти. Действието на критериите по т. 4, т. 5 и т. 8, които изискват наличие на ефективна организация за спазване на обществения ред и осигурено медицинско обслужване, техническа, електронна съобщителна и туристическа инфраструктура, и наличие на аптека, се отлагат за период от 18 месеца. Този преходен период дава време на общините да планират и извършат необходимите инвестиции.

Като се надяваме, че предложенията ни ще бъдат взети под внимание, оставам

С уважение,