Становища

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, сигн. № 51-654-01-11/22.01.2026 г., внесен от група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАНКОВ, 

По повод цитирания законопроект, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

Реално съществуващите проблеми с поддръжката на инфраструктурата в някои национални курорти са породени преди всичко от сключените през годините договори за тяхната приватизация. Собственици на туристически обекти в национални курорти плащат такси за поддръжка, но не са удовлетворени от качеството на услугите. Общини, на чиито територии са разположени национални курорти, имат ограничени ресурси и не винаги са в състояние да осигурят нивото на поддръжка, което изисква развитието на туризма.

Това е легитимен проблем, който изисква решение, но решението не може да бъде намерено чрез въвеждане на механизъм, който нарушава базисни принципи на местното самоуправление и управлението на публичните финанси.

Механизмът по чл. 56в противоречи на чл. 141, ал. 1 от Конституцията, според който общината има самостоятелен бюджет. Лишаването на общината от възможност да управлява собствени приходи и да взема решения за тяхното разходване премахва самото съдържание на местното самоуправление, превръщайки го във фикция. Местното самоуправление не може да съществува без финансова самостоятелност, а финансовата самостоятелност предполага реална власт върху местните приходи.

Предложената уредба влиза в противоречие с чл. 138 и чл. 139 от Конституцията, които гарантират участието на гражданите в управлението на общината чрез избрани от тях органи. Прехвърлянето на решенията за разходване на местни приходи към централен държавен орган заобикаля представителните общински органи - общинския съвет и кмета на общината, като ги лишава от конституционно предвидените им правомощия.  

Законопроектът влиза в пряко противоречие с чл. 3 от ЕХМС, който дефинира местното самоуправление като право и реална възможност на местните органи да регулират и управляват значителна част от публичните дейности. Ключовото понятие е „реална възможност“ - не формално признато право, а действителна възможност за самостоятелно вземане на решения и тяхното изпълнение. Автоматичното отнемане на 80% от определени приходи без общинско участие превръща местното самоуправление в празна декларация, тъй като общината запазва отговорностите, но губи средствата и властта върху тях.

Налице е противоречие с чл. 4, § 2 от ЕХМС относно пълната свобода на местните органи да упражняват инициатива по въпроси от местно значение. Туристическата инфраструктура, обществения ред и благоустройството на курортна територия са типично местни въпроси, които пряко засягат живота на местната общност. Прехвърлянето на тези правомощия към централния държавен орган и частноправни субекти нарушава принципа на субсидиарност, според който управленските решения трябва да се вземат на най-ниското възможно ниво, т.е. най-близко до гражданите.

Нарушава се чл. 9, § 1 от ЕХМС относно правото на общините на достатъчно собствени финансови ресурси, с които могат свободно да се разпореждат. Законопроектът не просто ограничава размера на местните приходи, а отнема правото на свободно разпореждане с тях. Общината се превръща в механичен прехвърлител на средства по указание на министър, без да може да прецени необходимостта, целесъобразността или приоритетността на разходите.

Предложената уредба противоречи на чл. 9, § 2 от ЕХМС, който изисква съответствие между финансовите ресурси и правомощията на местните органи. Законопроектът създава парадоксална ситуация - общината запазва отговорността за цялостното развитие на туристическата територия, за обществения ред, за координацията на местните дейности, но губи основния финансов ресурс за изпълнение на тези функции. Настоящият законопроект не само предопределя разходите, но изцяло отнема правото на решение от общината.

Законопроектът не е придружен с адекватна оценка на финансовите и други средства, необходими за прилагането на предложената уредба по чл. 28 ЗНА.

Липсват данни за размера на съответните приходи във всяка засегната община. Колко са приходите от туристически данък в курортите? Колко се събира от концесии и наеми? Каква част от общия общински бюджет представляват тези приходи? Без тази информация не можем да преценим дали прехвърлянето на 80% ще бъде дискомфорт или катастрофа за общинските финанси.

Не е представен анализ как засегнатите общини ще компенсират загубените приходи. Ще увеличават ли местните данъци и такси? Ще съкращават ли разходи? Ще търсят ли допълнително финансиране от централния бюджет? Всеки от тези варианти има сериозни социални и икономически последици, които трябва да бъдат обсъдени преди приемането на закона.

Липсва оценка на макроикономическия ефект. Прехвърлянето на значителни суми от общинските бюджети към частни субекти ще промени структурата на публичните и частните инвестиции в туристическите региони. Това може да има последици за заетостта, за приходите в централния бюджет, за конкурентоспособността на българския туризъм.  

Особено важно е да се оцени дали предложеният модел действително ще доведе до по-добро поддържане на инфраструктурата или просто ще прехвърли приходи без подобрение на качеството. Има ли доказателства, че частните собственици поддържат инфраструктурата безспорно по-ефективно от общините? Има ли сравнителен анализ с други държави? Без такива данни законопроектът се основава на непроверени предположения.

С оглед изложеното, предлагаме да се обмисли провеждане на широко обществено обсъждане с участие на заинтересованите страни относно проблемите на туристическата инфраструктура, не само в обхвата на отделни национални курорти.    

Като се надяваме, че предложенията ни ще бъдат взети под внимание, оставам

С уважение,