Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, сигн.№ 51-554-01-102/08.05.2025 г., внесен от група народни представители

Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, сигн.№ 51-554-01-102/08.05.2025 г., внесен от група народни представители

16.05.2025

НСОРБ

изх.№ И-864(2)/16.05.2025.

ДО

Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ

51-то НС

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, сигн.№ 51-554-01-102/08.05.2025 г., внесен от група народни представители

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛЕКСАНДРОВА,

По повод цитирания законопроект, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

I. Принципни бележки

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) категорично не подкрепя предложението за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители в частта, която отменя чл. 2, ал. 2 и ал. 3, премахвайки възможността на общините да възлагат събирането на публични вземания на частни съдебни изпълнители (ЧСИ), поради следните аргументи:

Предложените промени представляват непропорционална намеса в конституционно гарантираната фискална автономия на местните власти. Общините имат правото и задължението да осигуряват адекватно финансиране на местните дейности и услуги чрез ефективно събиране на местните данъци и такси. Лишаването на общините от правото на избор относно начина за събиране на техните публични вземания подкопава принципите за местно самоуправление, заложени в Европейската харта за местно самоуправление и в Конституцията на Република България.

Законопроектът противоречи на чл. 3, параграф 1 от Европейската харта за местно самоуправление, който определя, че местното самоуправление представлява "правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела", както и на чл. 4, параграф 2, утвърждаващ принципа на субсидиарност, според който "местните власти разполагат с пълна свобода на действие по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт". Ограничаването на инструментите за събиране на общинските вземания нарушава чл. 9, параграф 1 и 3 от Хартата, които гарантират правото на местните власти на "достатъчно собствени финансови ресурси, с които да могат да се разпореждат свободно при упражняването на правомощията си" и че "поне част от финансовите ресурси на местните власти трябва да се формира от местни данъци и такси, размерът на които те имат правомощие да определят в рамките на закона". Предложените промени сериозно възпрепятстват ефективното събиране на тези финансови ресурси.

От гледна точка на Конституцията, законопроектът влиза в противоречие с чл. 136, ал. 1, който определя общината като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, както и с чл. 140 и 141, които утвърждават правото на общината на собственост, самостоятелен бюджет и постоянни финансови източници. Особено важен е чл. 141, ал. 2, 3 и 4, който гарантира, че "постоянните финансови източници на общината се определят със закон", че "общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон" и че "общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон". Ограничаването на механизмите за събиране на тези финансови източници намалява възможността на общините да планират и изпълняват самостоятелно своите бюджети, което е в пряко противоречие с конституционната им автономия.

Тези противоречия са особено обезпокоителни в светлината на принципа на пълните и неограничени правомощия на местните власти (чл. 4, параграф 4 от Хартата), който постановява, че "пълномощията, поверени на местните власти, обикновено трябва да бъдат пълни и неограничени. Те не могат да бъдат оспорвани или ограничавани от друга власт - централна или регионална, освен в случаите, предвидени в закона." Предлаганите промени ограничават съществуващи права на общините без адекватна обосновка и без осигуряване на алтернативни инструменти за ефективно събиране на публични вземания.

Ефективността на частните съдебни изпълнители при събирането на вземания е многократно доказана в практиката. По данни от проучване на НСОРБ, проведено през 2023 г. сред 265 общини, в над 70% от случаите частните съдебни изпълнители постигат по-висока събираемост за по-кратък срок в сравнение с държавните съдебни изпълнители. Тази ефективност се дължи на по-добра техническа и информационна осигуреност на ЧСИ, по-висока мотивация поради различната система на заплащане, по-голяма гъвкавост и проактивност при проследяване на имуществото на длъжниците, както и по-ниска натовареност в сравнение с държавните съдебни изпълнители.

Поради липсата на правомощия за самостоятелно провеждане на производства по принудително изпълнение на публични общински вземания, общините разчитат основно на сътрудничеството си с ЧСИ, които представляват важен и често единствен ефективен инструмент за осигуряване на навременни постъпления в общинския бюджет.

Противно на очакванията, че премахването на ЧСИ при публичните вземания ще облекчи гражданите-длъжници, ефектът в средносрочен и дългосрочен план може да бъде точно обратният. Забавеното предприемане на действия по принудително изпълнение ще доведе до натрупване на по-големи задължения с лихви. Общините ще бъдат принудени да налагат по-тежки административни санкции, за да компенсират по-ниската събираемост. Влошената финансова ситуация на общините ще доведе до намаляване на обхвата и качеството на публичните услуги за всички граждани, включително и за изрядните платци. Ще се наруши социалната справедливост, тъй като гражданите, които редовно плащат своите данъци и такси, ще страдат от последиците на намалените приходи в общинския бюджет.

Законопроектът не е придружен от детайлен анализ на въздействието върху общинските бюджети, както изисква чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Неминуемо, предложените промени биха довели до намаляване на събираемостта на местните данъци и такси, удължаване на сроковете за събиране на задълженията и увеличаване на разходите на общините за администриране на процеса по събиране на вземанията.

Някои от разпоредбите, след допълнително прецизиране, биха могли да имат благоприятен ефект за общините. Такива са например новите алинеи в чл. 16, изискващи от частните съдебни изпълнители да предоставят незабавен достъп до изпълнителните дела и безплатни сметки за размера на дълга и таксите, промяната в чл. 78, забраняваща събирането на такси и разноски за извършване на изпълнителни действия в срока за доброволно изпълнение или създаването на чл. 85, предвиждащ дисциплинарно наказание за частни съдебни изпълнители при системно превишаване на размера на таксите.

Въпреки тези положителни моменти, те далеч не компенсират сериозния негативен ефект от пълното премахване на възможността общините да възлагат събирането на публичните си вземания на частни съдебни изпълнители.

II. Конкретни предложения

Настояваме действащите редакции на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧСИ да се запазят.

Мотиви: Както вече беше отбелязано, възможността за възлагане на публични вземания на ЧСИ е ключов инструмент за ефективно събиране на общинските приходи, особено за малките общини. Отмяната на тези разпоредби ще доведе до значително намаляване на събираемостта на местните данъци и такси, което ще се отрази негативно на капацитета на общините да предоставят качествени публични услуги.

Законопроектът идентифицира като основен проблем прекомерно високите такси, начислявани от частните съдебни изпълнители при събиране на публични вземания. Подкрепяме по принцип идеята за регулиране на таксите, но считаме, че пълното премахване на възможността общините да ползват услугите на ЧСИ е непропорционална мярка спрямо идентифицирания проблем. Смятаме, че е възможно да се постигне баланс, при който гражданите да бъдат защитени от прекомерни такси, а общините да запазят достъпа си до ефективен механизъм за събиране на вземанията. По-адекватен и балансиран подход в случая би бил регулиране на размера на таксите чрез специални разпоредби в тарифата за публичните вземания, засилване на контрола върху дейността на ЧСИ и въвеждане на по-строги санкции при нарушения. В тази връзка би могло да се обмислят следните мерки:

  • Въвеждане на таван на таксите при публични вземания, като общият размер на всички такси за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не надвишава напр. 5% от задължението. Това значително ще намали финансовата тежест за длъжниците, в сравнение с настоящата ситуация, където таксите могат да достигнат до една десета от задължението или дори повече.
  • За допълнителна защита на длъжниците с по-малки задължения, може да се въведе фиксиран максимален размер на таксите за публични вземания до 100 лв., който да не надвишава 10 лв. общо. Това ще предотврати случаите, в които размерът на таксите надхвърля основното задължение и ще направи системата по-справедлива.
  • Удължаването на срока за доброволно изпълнение при публични вземания до минимум 30 дни, през който период не се начисляват такси и разноски, би осигурило на длъжниците допълнително време за погасяване на задълженията им без допълнителни разходи и ще стимулира доброволното изпълнение.

III. Открити въпроси

  • Законопроектът не е съпроводен с оценка дали държавните съдебни изпълнители разполагат с необходимия капацитет да поемат допълнителната натовареност от публичните вземания на общините.
  • Законопроектът не предвижда компенсаторни механизми, които да неутрализират негативните финансови последици за общините от загубата на ефективен инструмент за събиране на вземания. Необходимо е да се обмислят алтернативни инструменти, като увеличаване на щата и финансирането на общинската данъчна администрация или допълнителни трансфери от държавния бюджет, които да компенсират очакваното намаляване на приходите.
  • Не е оценено необходимото време за техническа адаптация на информационните системи на общините при прехвърляне на делата към държавните съдебни изпълнители.
  • Не е отчетено различното въздействие на предложените промени според размера и типа на общините. Малките общини, особено тези в селските райони, са много по-зависими от ефективността на събирането на местни данъци и такси и разчитат в по-голяма степен на ЧСИ, а не на публичните изпълнители на НАП, поради ограничения си административен капацитет. Равнопоставеността на общините предполага да се предвидят мерки за подкрепа на по-уязвимите общини, които биха били най-силно засегнати от промените.

Като разчитаме, че предложенията ни ще бъдат взети под внимание при процедирането на законопроекта, оставам

С уважение,