Становища

Относно: становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, сигн. № 52-654-01-69/18.06.2026 г., внесен от група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЛЯБИНКОВ,

По повод цитирания законопроект, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

Поддържаме позицията си, изразена в наши становища по законопроекти със сигн. № 954-01-21 и сигн. № 51-554-01-166, които са изготвени на база на проведено проучване сред общините и по-конкретно с длъжностните лица по гражданско състояние. Аргументите, изложени в нашите становища от 2019 г. и 2025 г., остават актуални и приложими към настоящия законопроект, тъй като предложените законодателни промени по същество възпроизвеждат предходните предложения.

1. Относно забраната при издаването на документи за гражданско състояние да се изисква от страна на длъжностните лица предоставянето на лични данни, които са съществували в ЕСГРАОН, но са били заличени (§ 1).

Смятаме, че това може да доведе до редица неблагоприятни правни последици за правата на гражданите.

При оценката на практическата осъществимост на това изискване следва да се вземат предвид следните обстоятелства:

Личните регистрационни картони са създадени през 1977 г. чрез анкетиране на населението и в тях в много случаи има информация, която не съответства на актовете за гражданско състояние (единствените документи с доказателствена стойност) за месторождение, за имена по акт за раждане, семейно положение, деца, родители, братя, сестри и т.н. Автоматизираната информационна система – Национална база данни „Население” е създадена през 1994 г. чрез създаване на записи на личните регистрационни картони.

Промяната на имената при т.нар. „възродителен процес” е извършена за много кратко време, като административната процедура се е извършвала в населеното място, където се е намирало лицето в момента, а не по месторождение, където се намират първоначалните актове и регистрационни картони. Много от тогавашните „молби за промяна на име” по неизвестни причини не са отразявани в актовете за гражданско състояние. Това води в много случаи до затруднения при издаване на удостоверения и преписи от актове, в които не са отразени извършените през годината промени.

По същия начин са извършвани и процедурите по възстановяване/промяна на имената в периода 1990-1993 г. по административен или съдебен ред. С цел улеснение на гражданите процедурите отново са били по местонахождение на лицата в момента, а не по месторождение. Възстановяването на имената е по желание и в редица случаи не е направено от всички членове на една фамилия. Има много случаи и в които живеещи на различни места родственици (братя, сестри) посочват различни бащини и фамилни имена. От друга страна молбите и съдебните решения не винаги са отразени в актовете по гражданско състояние.

На основание горецитираното, в много от случаите на длъжностните лица в общините се налага да изискват допълнителна информация (и документи) от лицата, желаещи да получат удостоверения или преписи от актове за гражданско състояние. Това е изцяло в интерес на тези граждани и има за цел да установи действителното фактическо положение относно тяхното гражданско състояние.

Разпоредбата създава правна неяснота в конструкцията „данни, които се намират в ЕСГРАОН... но са били заличени”. Данните не могат едновременно да „се намират” и да „са били заличени” от една и съща система. Това създава правна несигурност.

Разширяването на действието към „всички официални документи, издавани и връчвани от администрацията” излиза извън предмета на ЗГР и засяга всички административни услуги на общините, което е извън обхвата на целите и функциите на гражданската регистрация.

Липсват ясни критерии кои данни се считат за „заличени” и как да се установи тяхното предишно съществуване.

2. Относно предложения санкционен режим (нов чл. 116б) по § 2

С § 2 от законопроекта се предлага създаването на нов чл. 116б от ЗГР, с който се въвежда административнонаказателна отговорност за нарушения на чл. 40, ал. 2. Предвидената глоба е в размер на 255,65 евро, а при повторно нарушение – 2556,46 евро. Същият размер на санкцията е предвиден и за ръководителя на съответната администрация.

Предложеният санкционен режим поставя въпроса за съразмерността на санкциите спрямо характера на евентуалното нарушение. При положение че самата материалноправна разпоредба на чл. 40, ал. 2 е неясна и допуска различно тълкуване, въвеждането на значителна санкция за длъжностните лица и за ръководителите на администрациите създава риск от несигурност в практиката.

Следва да се има предвид, че длъжностните лица по гражданско състояние работят с актове и регистри, част от които са съставени преди десетилетия, при различна нормативна уредба и при различна административна практика. В много случаи изискването на допълнителна информация от гражданите има за цел именно да предотврати грешки и да защити техните права. Санкционирането на такова поведение, без ясни критерии кога то е допустимо и кога е нарушение, би имало демотивиращ ефект върху служителите и би затруднило практическото изпълнение на функциите по гражданска регистрация.

Предложеното значително увеличение на санкцията при повторно нарушение също следва да бъде допълнително обсъдено от гледна точка на принципа на пропорционалност. Размерът и структурата на санкциите следва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, степента на обществена опасност и с останалите административнонаказателни състави в Закона за гражданската регистрация.

3. Относно предвиденото служебно заличаване на имената, наложени по време на „възродителния процес” (§3)

С § 3 от законопроекта се предлага създаване на нов § 1в в Преходните и заключителните разпоредби на ЗГР. С него се предвижда Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството служебно да заличава принудително наложените по време на т.нар. „възродителен процес” имена на българските граждани, които са възстановили предишните си имена. Предвижда се и служебно възстановяване на имената на български граждани, починали до 30 юни 2001 г., чиито имена са били принудително променени и не са били възстановени приживе.

Не е ясен обхватът на предвиденото служебно заличаване и възстановяване - дали то се отнася само до електронната база данни или и до личните регистрационни картони и други хартиени носители. Не е уредено и по какъв начин ще се извършва заличаването или отбелязването на данни върху хартиен носител – чрез зачертаване, отбелязване, съставяне на нов картон или по друг ред.

При всички случаи подобна служебна процедура може да доведе до неблагоприятни последици за правата на гражданите и техните наследници. Възможни са множество житейски и правни хипотези – например лице, родено и сключило брак с едно име, развело се с друго име, едно от децата е възстановило предишно бащино и фамилно име, а друго – не. Неблагоприятни правни последици биха могли да настъпят и при доказване на трудов или осигурителен стаж, образователен ценз, наследствени права, родствени връзки, собственост и други права и обстоятелства с правно значение.

Предложената разпоредба създава нова процедура, различна от уредената в действащия § 1б от ЗГР. Докато § 1б урежда права на живи лица, включително деца на починали лица и лица, родени след принудителната промяна на имената, новата разпоредба предвижда служебно възстановяване на имена на починали лица, без да е предвидено искане от наследниците или друг ясен ред за участие на заинтересованите лица.

Правото на име е лично неимуществено право. Поради това следва прецизно да се прецени дали и при какви условия може да се предвиди служебно възстановяване или заличаване на име след смъртта лицето.  

Общините не разполагат с необходимите документи за установяване на всички хипотези на принудително сменени имена и последващо възстановяване или невъзстановяване на имената. Част от документите се намират в различни администрации, архиви или съдилища, а в редица случаи липсва пълна проследимост между първоначалните актове за гражданско състояние, личните регистрационни картони, съдебните решения, молбите за промяна и електронните записи.

Липсва уредба и на основни административнопроцесуални правила: кой орган извършва конкретната проверка; въз основа на какви документи се приема, че едно име е било принудително наложено; как се установява дали лицето е възстановило имената си; как се процедира при противоречиви данни; как и дали се уведомяват заинтересованите лица и наследниците; предвижда ли се възможност за възражение; какви са правните последици от извършеното служебно заличаване или възстановяване.

Като се надявам, че предложенията ни ще бъдат взети под внимание, оставам

С уважение,