Становища

Относно: Становище по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, публикуван на Портала за обществени консултации

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ШИШКОВ,

По повод цитирания законопроект, НСОРБ проведе проучване сред общините.

Освен становища по конкретни разпоредби на настоящия законопроект, общините направиха и предложения за по-широки промени в нормативната уредба, които ще бъдат обсъдени на предстоящото заседание на ресорната Постоянна комисия на НСОРБ. Резултатите ще Ви представим допълнително, като се надяваме те да послужат за последващ диалог и съвместна работа по усъвършенстване на правната уредба.

Въз основа на обобщените резултати от проведеното прочуване, предоставяме на Вашето внимание следните

I. Конкретни предложения

1. По § 1

Предлагаме да се уточни обхватът на понятието „хидротехнически съоръжения“ в новата т. 9 на чл. 64, ал. 1, включително чрез легална дефиниция в допълнителните разпоредби, съобразена със специалното законодателство. Да се изясни и съотношението между съоръженията за аеронавигационно обслужване по новата т. 10 и инфраструктурата за електронни съобщителни мрежи по т. 6.

Мотиви: Ясното определяне на обхванатите обекти е необходимо за еднозначното прилагане на устройствените и строителните изисквания, включително за общинските язовири и прилежащите им съоръжения. Разграничението между т. 6 и новата т. 10 има значение и за прилагането на предложения с § 8 режим на търпимост, който включва обектите по т. 10, но не и тези по т. 6.

2. По § 2

• Предлагаме изключението по новата ал. 17 на чл. 148 да се прилага само за укрепителни мерки, необходими за устойчивостта и безопасната експлоатация на обекта. Необходимостта и обхватът им да се обосновават в проектната документация.
• Предлагаме в ал. 17 нотариално заверено съгласие на общината като собственик на засегнат имот да се дава от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.
• За свлачищните райони да се посочи кои от документите по чл. 96, ал. 3 се изискват при липса на подробен устройствен план в обхвата на мерките, като се запази участието на общината при определяне на териториалния обхват по чл. 96, ал. 3, т. 4.
• В чл. 148 да се създаде алинея, според която преди издаване на разрешението компетентният орган изпраща искането и проекта на кмета на всяка засегната община. Кметът на общината да се произнася в 14-дневен срок за засягането на общински имоти, на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и на предвижданията на общия устройствен план. При непостъпило в срока становище да се приема, че няма възражения, като това правило не се отнася до съгласието за общинска собственост.
• В ал. 18 да се предвиди тримесечен срок от влизането в сила на разрешението за внасяне на искането за одобряване на подробния план.

Мотиви: На общините е възложено да съобщават проекта на плана, да изпращат обявлението за обнародване, да го разгласяват и да го публикуват на интернет страницата на общината (чл. 128, ал. 1 и 2 и ал. 13, изр. последно). Към момента на съобщаването разрешението за строеж вече ще е издадено. Съгласно чл. 145, ал. 2 съгласуването на инвестиционния проект се състои в проверка за съответствие с предвижданията на подробния план. След разрешението изменения на проекта, които нарушават предвижданията на плана, са недопустими (чл. 154, ал. 2, т. 1 и ал. 4). Проектът обръща този ред и по този начин възраженията, предложенията и исканията по чл. 128, ал. 5 се подават до общинската администрация, когато решението за разположението на съоръженията вече е взето. Затова предлагаме общината да се произнесе преди разрешението, в кратък срок. Мълчаливото съгласие е по аналогия с чл. 128, ал. 6, т. 2 и чл. 128а, ал. 4.

Вносителят обосновава изключението с обстоятелството, че изискването за подробен план може да забави строителството и да постави в риск сигурността на гражданите и безопасната експлоатация на транспортния инфраструктурен обект за продължителен период. Мотивите не посочват конкретен случай или данни за продължителността на процедурата.

Оценката на въздействието по т. 1.3 обосновава невъзможността проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство единствено с изискването за подробен план. В нея не са разгледани други разпоредби на закона: разрешенията по частични работни проекти при бедствени и аварийни ситуации (чл. 148, ал. 6), планът-извадка (чл. 133, ал. 1), комплексният проект за линейни обекти на техническата инфраструктура (чл. 150, ал. 6) и скъсяването наполовина на сроковете след допускане на плана за национален обект или общински обект от първостепенно значение (чл. 156а).

Съгласно Закона за общинската собственост придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи-общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Затова съгласието на общината като собственик на засегнат имот, което проектът изисква по чл. 149, ал. 2, следва да се дава въз основа на решение на общинския съвет. Формулировката „укрепителни конструкции и съоръжения“ е отворена, докато мотивите обосновават мярката с безопасната експлоатация. За свлачищните райони чл. 96, ал. 3, т. 5, 6, 7 и 8 се позовават на подробен устройствен план, доказателства за влизането му в сила или протокол за приемане на проекта му от експертен съвет, а т. 4 предвижда териториалният обхват да се определя от Държавното дружество за геозащита или клоновете му и от съответната община. Проектът не сочи кои от тези документи се изискват при липса на план. Мотивите не коментират свлачищните райони. Срокът за искането на плана предотвратява строеж, за който няма план.

3. По § 4

Предлагаме в чл. 154а, ал. 1 откритите нови теренни и/или геоложки обстоятелства да се удостоверяват със становище на специализиран орган, а изменението на проекта да има минимално определен обхват.

Предлагаме да се предвиди, че преди одобряването на проекта, кметът на засегнатата община се произнася в 14-дневен срок за засегнатите общински имоти, мрежи и съоръжения, а съгласието за общинска собственост се дава от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.

В чл. 154а, ал. 3 да се определи тримесечен срок от влизането в сила на заповедта за внасяне на искането за изменение на плана.

Законът да уреди последицата, ако изменението на плана бъде отказано или оспорено успешно.

Мотиви: Текстът на чл. 154а, ал. 1 повтаря изисквания на чл. 154, ал. 5 (нотариално заверено съгласие, заповед за допълване, неподновяване на срока), но урежда строителство на съоръжения, които не са предвидени с действащия подробен устройствен план. Съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1 съществено отклонение е това, което нарушава предвижданията на действащия подробен план, и изменения в обхвата на т. 1-4 са недопустими (чл. 154, ал. 4). Чл. 154, ал. 5 допуска само отклоненията по т. 5-8. Според мотивите на вносителите планът се изменя след заповедта, но не се обяснява защо изключението е необходимо и не се посочват примери от практиката.

Не е предвидено кой удостоверява хипотезата на открити нови теренни и/или геоложки обстоятелства.

Законопроектът не урежда правните последици, в случаите когато изменението на плана бъде отказано или оспорено успешно.

Строеж, извършван в несъответствие с предвижданията на действащия подробен план, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1.

4. По § 6

Предлагаме в чл. 209а, ал. 1 да се посочи органът, който съгласно специалния закон отчуждава и придобива имота и да се изясни отношението на този текст към чл. 208, ал. 1 и чл. 209 ЗУТ.

В чл. 209а да се създаде нова алинея за общинските имоти. За имоти-публична общинска собственост, прехвърлянето в полза на държавата да се уреди, съобразно чл. 7, ал. 2 ЗОС. За имоти-частна общинска собственост, придобиването да става по реда на Закона за общинската собственост с решение на общинския съвет.

Завземането на общински имот преди придобиването му да е допустимо само след съгласие на общинския съвет.

За имотите по чл. 211, ал. 1, т. 5 обезщетението да се внася по реда на чл. 211.

Мотиви: Чл. 205 ЗУТ урежда отчуждаването по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на имоти-собственост на юридически и физически лица. Чл. 209 ЗУТ вече урежда отчуждаване на части от поземлени имоти за разширяване на пътища от републиканската пътна мрежа и железопътни линии със заповед на областния управител. Законопроектът не изяснява как новият чл. 209а се отнася към действащия чл. 209 ЗУТ. Чл. 208, ал. 1 ЗУТ определя срок за започване на отчуждителните процедури-10 години от влизането в сила на подробните планове за елементи на техническата инфраструктура по чл. 64-публична собственост на държавата и общините. Тригодишният срок по чл. 209а, ал. 1 е срок за отчуждаване и придобиване, и връзката между двете разпоредби не е изяснена.

5. По § 7

Предлагаме в § 5, т. 31 след думата „хидромелиорациите“ да се добавят думите „хидротехниката и аеронавигационното обслужване“.

Мотиви: Съгласно § 5, т. 31 ДР ЗУТ „техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Законопроектът добавя само „хидротехниката“ и пропуска аеронавигационното обслужване, което чл. 64, ал. 1, т. 10 от проекта включва като елемент на техническата инфраструктура. Мотивите на вносителите констатират, че е направено допълнение на легалното определение, без да обясняват как то се съгласува с новите точки на чл. 64.

6. По § 8

Предлагаме следното:

• В § 8 да се създаде алинея, според която удостоверението не санира липсата на права върху имота и не засяга правата на трети лица.
• В ал. 2 заявленията да се подават в тригодишен срок от влизането на закона в сила.
• В ал. 3 съставът на комисията да се определи и да включва представители на общината и на експлоатационните дружества.
• В ал. 4 да се определи шестмесечен срок за представяне на документите след констативния протокол, с еднократно удължаване, и правна последица при непредставяне-отказ.
• В ал. 5 да се определи срок за издаване на удостоверението, да се уредят мотивираният отказ и обжалването му по реда на чл. 215 и да се предвиди такса за услугата.
• В ал. 6 публикуването да се извършва от издалия удостоверението орган в тридневен срок.
• В ал. 9 спирането да засяга само производствата по чл. 225 и 225а, да е до шест месеца и да е под условие-при подаване на заявление с декларацията по ал. 4, т. 1 и документ за собственост. Да не обхваща влезлите в сила заповеди и производствата по чл. 224 и 224а за спиране на строителството и забрана на достъпа, а при непредставяне на документи или при отказ производствата да се възобновяват служебно.
• Ал. 10 да се замени с препратка към § 53, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 2015 г.), с което приложното му поле се разширява и за тези строежи.

Мотиви: § 8 обхваща строежи, представляващи елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 7, 9 и 10, започнати или завършени до влизането в сила на този закон, без крайна дата за изграждането и без срок за заявления. В мотивите си вносителите констатират, че възможността за установяване на статут на търпимост съществува над 20 г, че кръгът от случаи би трябвало да е изчерпан или сведен до минимум и че се констатират фрапиращи случаи на превратно прилагане на този правен институт с цел „узаконяване“ на нови строежи.

§ 16 ПЗР се отнася до строежи, изградени до 7 април 1987 г., и такива от 1987 до 1998 г. и след 1998 г., декларирани в срокове до 31 декември 1998 г. и в шестмесечен срок от обнародването. § 127, ал. 1 се отнася до строежи, изградени до 31 март 2001 г., а производството по ал. 2 започва със заявление в едногодишен срок. Въвеждането на пореден законов режим без посочване на дата и срок не е съвместим с изводите, изложени в мотивите.

Оценката на въздействието описва обектите като изцяло публична собственост, а мотивите-като обекти с предназначение за трайно задоволяване на обществени нужди, голяма част от които са национални обекти, обекти с национално значение и обекти с първостепенно общинско значение. Текстът не изисква публична собственост и в ал. 4, т. 2 допуска документ за собственост, документ за учредено право на строеж в чужд имот или документ за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон. Мотивите визират обекти без пълна или с липсваща строителна документация, докато ал. 1 обхваща само такива, за които няма строителни книжа.

§ 16, ал. 1 ПЗР изисква строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата, действали по време на извършването му. Законопроектът не изисква допустимост по плановете, докато чл. 225, ал. 2, т. 1 определя като незаконен строеж, извършван в несъответствие с предвижданията на действащия подробен план. Удостоверението установява статут, но законопроектът не посочва, че то не заменя вещното право върху имота.

Ал. 3 предвижда комисия, назначена от органа, и проверка в тримесечен срок от подаването на заявлението, но не определя състава ѝ. Ал. 4 изисква декларация, документ за собственост, проект-заснемане, обследване по чл. 176в, договори с експлоатационните дружества, положителни становища на специализираните контролни органи, проекто-идентификатор или удостоверение на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и технически паспорт, но не определя срок за представянето им. Ал. 5 указва кога се издава удостоверение, но не урежда срок за издаването му, отказ и обжалване.

Ал. 9 предвижда, че висящите производства по чл. 224, 224а, 225 и 225а спрямо обектите по ал. 1 се спират след подаването на заявлението по ал. 2, без срок и без условие. Единствената последица е прекратяването им при издаване на удостоверение или разрешение. Чл. 224 и 224а имат за предмет спиране на изпълнението и забрана на достъпа до строеж, чл. 225 и 225а - премахване на незаконни строежи. Чл. 224а и 225а са правомощия на кмета на общината за строежи от четвърта до шеста категория. Ал. 10 повтаря почти дословно § 53, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 2015 г.), който обаче се отнася за търпимите строежи по § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1. Затова предлагаме препратка, която разширява приложното му поле.

7. По § 9

Предлагаме да се уточни, че конструктивното становище се изготвя от правоспособен проектант по част „Конструктивна“, а съдържанието и обхватът му се съобразяват с вида и характеристиките на строежа.

Във второто изречение да се предвиди, че времето на изграждане се установява по реда на § 127, ал. 9 и при съмнение органът го проверява служебно по архивни материали и кадастрални данни. Служебната проверка на устройствената допустимост следва да бъде уредена с ясни процедурни правила, срок и критерий.

Мотиви: Преложените в законопроекта разпоредби се отнасят до строежи без ограничение по вид, не само до техническа инфраструктура. Законопроектът не определя кой изготвя становището, какво е съдържанието му и как органът го преценява. Мотивите на вносителя констатират фрапиращи случаи на превратно прилагане на режима на търпимост с цел „узаконяване“ на нови строежи. Съгласно § 127, ал. 9 времето за извършване на строежа се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации. Мотивите на вносителите сочат, че с § 9 се възлага на компетентните административни органи служебно да проверяват устройствения им статут и да носят съответната отговорност. Служебната проверка е без процедура, срок и критерий.

II. Анализ на оценката на въздействието върху общините

Въпросът дали се изисква цялостна предварителна оценка поради очаквани значителни правни последици (т. 9) е оставен без отговор, макар законопроектът да засяга права на собственост, обезщетения и устройствено планиране.

Общините не са разгледани като заинтересована страна. В т. 3 се посочват „265 общински администрации“ и „40 районни администрации“. По всички варианти за трите проблема въздействията са описани като „няма специфични въздействия“, а по препоръчителния вариант-„не са идентифицирани отрицателни въздействия“.

Законопроектът обаче поставя нови задачи на общините. § 8 предвижда съставяне на комисия, проверка в тримесечен срок, констативен протокол, удостоверение и публикуване. § 9 създава ново документално изискване и служебна проверка за удостоверенията по § 16 и § 127 и довършване на висящите производства по новия ред. Общините съобщават проектите на плановете (чл. 128). Публикуването в регистъра се организира от кмета на общината (чл. 5, ал. 5). Собствените им правомощия по чл. 224а и 225а за строежи от четвърта до шеста категория се спират по § 8, ал. 9.

В т. 6.2 се заявява, че се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги, а след това, че с промените не се създават нови регулаторни режими и услуги. § 8 създава нов ред за издаване на удостоверение за търпимост. Т. 6.1 относно промяната в административната тежест просто преразказва целите.

По проблем 3 препоръчителният вариант е описан с „Административна тежест: не се променя“, макар § 9 да добавя ново изискване. По проблеми 1 и 2 същият вариант е описан като такъв, който ще доведе до облекчаване на административната тежест. Оценката описва обектите като изцяло публична собственост, докато законопроектът не поставя такова условие. Т. 6.5 посочва, че рискове не са идентифицирани, макар мотивите на вносителя да констатират фрапиращи случаи на превратно прилагане на режима на търпимост.

Мотивите на вносителите сочат, че законопроектът не налага необходимостта от допълнителен финансов ресурс, а оценката по проблеми 1 и 3-че не е налице необходимост от допълнителни средства. Законопроектът обаче изисква комисия (§ 8, ал. 3), обследване по чл. 176в, технически паспорт и проект-заснемане (§ 8, ал. 4). Тези изисквания генерират разходи, които в оценката не са разгледани. По т. 6.1.2 въпросът за таксата е без отговор. Оценката по проблем 2 не съдържа оценка на разходите за обезщетенията по чл. 209а, включително пропуснатите ползи и иска по ал. 2.

Оценката сравнява „без действие“, приемане на законопроекта и „нерегулативна намеса“, последната отхвърлена със съображението за липса на предвидимост. Не е разгледан по-тесен регулаторен вариант. По проблем 2 в т. 1.3 е посочено само, че при действащата уредба се изисква изработване и одобряване на подробен план. Не са разгледани чл. 133, ал. 1, чл. 148, ал. 6, чл. 150, ал. 6 и чл. 156а. Оценките на вариантите по ефективност, ефикасност и съгласуваност са еднакви за трите цели („3-1-3“), без мотиви.

Оценката не разглежда въздействието върху общите и подробните устройствени планове на общините. Не се разглеждат изменението на подробните планове по искане на възложителя (§ 2, ал. 18; § 4, чл. 154а, ал. 3) и служебното отразяване на обектите в общия устройствен план по чл. 129, ал. 6, когато обектите на техническата инфраструктура са разположени на територията на повече от една община.

С оглед изложеното, предлагаме оценката да бъде допълнена с анализ на въздействието върху общините, а въпросът по т. 9 да бъде решен с оглед на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗНА, посочен в оценката. Допълнението следва да съдържа числови данни за обектите по § 8, включително за общинските, и финансова обосновка на разходите за общините и на обезщетенията по чл. 209а. То трябва да обхваща още и сравнение с по-тесни варианти и с чл. 133, ал. 1, чл. 148, ал. 6, чл. 150, ал. 6 и чл. 156а, както и отстраняване на противоречията в т. 6.1, 6.2 и 6.5.

Като се надяваме, че предложенията ни ще бъдат взети под внимание, оставам

С уважение,