Становища

На Ваш № КРП – 51 – 553 – 04 – 116 / 23.07.2025 г.

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 51-502-01-37

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАНКОВ,

Благодарим Ви, че се обръщате към НСОРБ за предоставяне на становище по внесения от Министерски съвет ЗИД на ЗПУО.

След проучване сред общините и проведена дискусия по време на заседание на Управителния ни съвет, Ви предоставяме следните предложения в частта, засягаща ролята на общините в предучилищното и училищно образование:

1. ПОЗИЦИЯ ПО ПРЕДЛОЖЕНИ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ

Националното сдружение на общините в Република България принципно подкрепя инициативата на МОН за внасяне на промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Считаме, че законопроектът следва да даде адекватни и работещи решения на натрупаните в системата проблеми – акцент върху знания за сметка на умения и компетентности, недостатъчно добро качество на образованието, нарушена връзка между обучението и реалните потребности на пазара на труда, слаба обществена подкрепа и ограничени възможности за реализиране на общинска образователна политика и т.н.

Поради това, основната ни тревога е, че предлаганият проект не само не предвижда промени в посока разширяване правомощията на общините, но и ограничава още повече минималните възможности за провеждане на общинска образователна политика. През годините местните власти поеха тежки отговорности по реформиране на системата - оптимизация на мрежата, значително подобряване на материалната база, дейности по осмисляне свободното време на учениците, дори финансирането на частните детски градини и училища. Въпреки отредената им от закона роля само като финансиращ орган, общините доказаха, че отговорно и с огромна грижа се отнасят към бъдещето на българските деца и ученици.

В контекста на стремежа на местните власти да допринасят за по-доброто образование на българските деца, за нас са неразбираеми направените предложения за все по-голяма централизация на системата – подход, който не доведе до положителни промени през последните 10 години. Решения, които в момента са изцяло в правомощията на местната власт като например десегрегация на детски градини и училища и прием в училищата с двусменен режим, вече ще трябва да се съгласуват с началника на РУО. Кметът на общината ще трябва да го уведомява дори при обявяване на неучебен ден за празника на общината – дата, която е известна и утвърдена в общественото пространство. Още по-нереалистично е, в условията на криза, общината да предлага и да очаква решение на министъра на образованието и науката за обявяване на неучебни дни. Сега действащата разпоредба е доказала своята приложимост именно при извънредни ситуации и природни бедствия, които налагат спешна реакция с оглед запазване живота и здравето на децата.

Във връзка с гореизложеното, настояваме за внасяне на следните промени в законопроекта:

1. Да отпадне изменението на ал.3 и нова ал.4 на чл.105 (§38);
2. Да отпаднат нови алинеи 2-4 на чл.143 (§59);
3. Измененията на ал. 5 на чл. 347 (§158) да придобият следния вид:

(5): Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1, 2, 3 и 4 се съставят от:

1. длъжностни лица, определени със заповед на кмета на общината;
2. директори на детски градини или училища, определени със заповед на кмета на общината - за нарушения в района на обхват на съответната институция по чл. 264б по постоянен адрес на детето или ученика "
   
   
   4. Да отпадне предлаганото изменение на чл.347, ал.6

1. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ НА НОВИ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ

След организирани в рамките на две заседания дискусии в Управителния съвет на НСОРБ, настояваме в проекта да бъдат включени текстове за:

• Създаване на условия за поетапна промяна в системата на делегираните бюджети, чрез осигуряване на условия за апробиране на нови модели за финансиране на образователните институции в пилотни общини.

Практиката показа, че регламентираното в закона разпределение основно на база брой ученици не само не доведе до положителни промени, но и стана причина за недобри практики като „кражба“ на ученици, занижаване на изискванията, невписване на отсъствия и т.н. Поради демографския срив и намаляването на броя на децата, училищата в малките населени места са обречени на ниски бюджети, което е една от причините за влошаване качеството на образованието и е заплаха за тяхното съществуване. В допълнение, многобройни средства с целеви характер, които се предоставят на училищата чрез общинските бюджети, превърнаха общините в обикновени „разплащателни“ каси. Крайно време е този подход да бъде преосмислен – значителните допълнителни ресурси, които ежегодно се осигуряват за системата не доведоха до повишаване на качеството на обучителния процес, а по-скоро до ежегодно увеличаващи се преходни остатъци на училищата.

Както нееднократно сме имали възможност да коментираме с различните ръководни състави на Министерство на образованието и науката, считаме, че финансирането на образователните институции трябва да бъде пряко обвързано с обективни стандарти за качество, с ясно измерими показатели за резултат. При наличието на стандарти за качество, които държавата изисква от всяко училище, би било разумно консолидиране на средствата за образование на ниво община и тя, в диалог с директорите, родителите и бизнеса, да решава за какви дейности и какъв ресурс да бъде определен за всяка образователна институция.

• Създаване на правни възможности за въвеждане на мандатност на директорите на училища.

Ограничените възможности за освобождаване на директорите на общински училища, създадоха статута на „вечни“ директори. Считаме за наложително да се въведе мандат с разумна продължителност, след чието изтичане директорът да подлежи на атестация и в зависимост от резултатите да бъде преназначен или освободен. По този начин ще се повиши мотивацията за работа на директорите, ще се насърчи стремежа им за повишаване на резултатите и ще се даде възможност за привличане на добри образователни мениджъри. И обратно, системата ще може безпроблемно да се освободи от директори, които доказано неефективно управляват поверените им образователни институции. Оставаме отворени за обсъждане и на други подходящи варианти;

• Отпадане на всички ограничения за използване от общините на сградите на закритите училища.

Поставените в ЗПУО ограничения „изпъстриха“ нашите села (а вече и градове) с изоставени и рушащи се сгради, за чиято охрана общините отделят не малко средства. Тромавите процедури по доказване „липсата на обществена потребност“ и промяна в предназначението на сградите, не позволяват на общините ефективно да управляват собствеността си в полза на своите граждани. Поради това настояваме, общините да получат право да се разпореждат със сградите на закритите училища по общия ред, регламентиран в Закона за общинската собственост.

Уверени сме, че народните представители ще се отнесат с необходимата отговорност към направените от нас предложения и ще направят необходимите решителни крачки към осигуряване на по-добро образование за българските деца. Запазваме си правото за внасяне на допълнителни предложения в хода на обсъждане на законопроекта от 51-то Народно събрание.

Като се надявам нашето становище да бъде взето предвид при процедирането на законопроекта, оставам

С уважение,