Становища

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ,

Приложено Ви изпращаме становище на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) по проект на Закон управление на отпадъците (ЗУО), внесен от Министерския съвет в Народното събрание с № 51-502-01-62/13.11.2025 г.

Становището е разработено на база предложенията на общините след проведено писмено проучване и е одобрено от Управителния съвет (УС) на НСОРБ.

Обръщаме внимание, че предложенията на НСОРБ на етап обществено обсъждане на този Законопроект не са взети предвид. Разчитаме на народните представители да се запознаят в цялост с предложените от нас законови норми и да ги отразят във финалната редакция на законопроекта.

1. По § 2, за допълнение на чл. 11, ал. 10, изискващо при одобрение на плана за управление на строителни отпадъци (ПУСО) да се включва и проверка на целите за влагане на рециклирани строителни материали и/или продукти, преминали през подготовка за повторна употреба и/или оползотворени в обратни насипи инертни строителни отпадъци“.

Предлагаме да се предвиди издаването на методически указания или да се добави самостоятелна разпоредба в Допълнителните разпоредби (ДР), определяща минимални изисквания/критерии за осъществяване на такава проверка от общините (напр. изискване на допълнителни документи и доказателства за предлагани технологии, методи, изпитвания и пр.), както и за удостоверяване, че заявените рециклирани строителните отпадъци ще бъдат с необходимите качества и параметри за влагане или оползотворяване.

Мотиви: Съгласно Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (НМСОВРСМ), в частност Приложение № 8, са определени само количествени цели в проценти за рециклиране и оползотворяване, но не е уреден механизмът за тяхната проверка и доказване от страна на заявителя и/или проверяващия орган. Това създава нормативен вакуум и рискове от:

• формално одобрение на ПУСО, без реална проверка на възможностите за качествено влагане на материалите;
• прилагане на некачествени или неподходящи за влагане отпадъци, с последици за строителната безопасност и околната среда;
• липса на обективни и еднакви критерии, по които общините и/или компетентните органи да извършват проверка и одобрение.

2. По § 5 за чл. 18 относно доказване от страна на организациите по оползотворяване на изпълнението на задълженията си и постигането на целите.

2.1. Първата група предложения са свързани с разписване на нови норми за прилагане в пълнота на принципа за „разширената отговорност на производителя“ (РОП)

---

Предложение за примерни текстове на нова алинея към чл. 18: „Чл. 18 (10) Организациите по оползотворяване наред с отчетите по ал. 1 ежегодно представят пред министъра на околната среда и водите доклад с информация за:

1. количествата събрани масово разпространени отпадъци по произход (от бита или от търговски обекти др.);
2. разходи по съответните дейности, включително средна цена на тон събран, третиран или оползотворен отпадък;
3. средства, получени от продуктови такси и тяхното разходване;
4. постигнатите цели по вид отпадък и извършените дейности (събиране, транспортиране, рециклиране, оползотворяване);
5. информация за сключени договори с общини и процент на изпълнените целите в общините.

Министерството на околната среда и водите публикува на интернет страницата си обобщена информация от докладите, в срок ……...“

---

Мотиви: Прилагане на принципа на РОП в съответствие с чл. 8а от Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО), изисква системите за разширена отговорност на производителя да осигуряват ефективност, прозрачност и съразмерност между вноските на производителите и действителните разходи за третиране на отпадъците. Към момента в България няма пълен публичен достъп до информация какво реално се постигат като цели и разходи от организациите по оползотворяване, тъй като отчетите по ал. 1 на чл. 18 не са публични, а се представят само на министъра на околната среда и водите.

Предлагания от нас нов текст кореспондира с действащия  чл. 18, ал. 3 от ЗУО, в който е регламентирано, че „ Министърът на околната среда и водите може да назначи една текуща проверка по договорени процедури относно изпълнението на условията в издадените разрешения, поставените цели и изпълнението на изискванията, определени в този закон и в наредбите по чл. 13, ал. 1, в т.ч. проверка на икономическата информация, доказваща пуснатите на пазара продукти, в резултат на чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, събирането, повторната употреба, рециклирането и оползотворяването на отпадъците, както и на размера на начислените такси по чл. 59 и/или извършените разходи за дейности с отпадъци”. В тази връзка ние предлагаме законовото съдържанието на (евентуалната) проверката да стане ежегоден доклад от организациите към МОСВ и който ще се публикува в интернет, като допълнително следва да са посочат срокове да представяне и публикуване на информация.

До колкото имаме публична информация от 2012 година министърът на околната среда и водите, никога не е назначавал подобна проверка на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Публикуването на горната информация, вкл. с индикативни разходи ще позволи по-добра информираност на обществеността и възможност за контрол от страна на граждани, общини и други заинтересовани страни. Към тях може да се добавят и норми за създаване на клирингови къщи или друг контролен орган за он-лайн проследяване на количествата пуснати продукти на пазара и на количествата събрани, сортирани, рециклирани опаковки и други масово разпространени отпадъци.

2.1. Втората група предложения са свързани с необходимостта от увеличаване на националните цели за оползотворяване на масово разпространените отпадъци.

Предлагаме да бъде преразгледана националната цел за оползотворяване на част от масово разпространените отпадъци, с особен акцент върху излезлите от употреба гуми (ИУГ). Понастоящем абсолютно всички общини в страната срещат сериозни затруднения при управлението на този вид отпадък, като събират тонове гуми и заплащат за тяхното крайно обезвреждане. Общините са поставени в ситуация да влагат значителни човешки и финансови ресурси за тяхното почистване и в последствие заплащане (над 150 лв./тон) за тяхното оползотворяване, за да намалят депонирането, както и риска за човешкото здраве и околната среда. На практика, организациите по оползотворяване на ИУГ отказват да приемат безвъзмездно събрани от общините гуми, тъй като вече са постигнали целите си за рециклиране, определени от действащото законодателство. В резултат на това, въпреки формално въведената система за екологосъобразно управление на ИУГ, не се осигурява реално функциониращ механизъм за тяхното пълноценно събиране и оползотворяване.

В случай, че общините самостоятелно извършват дейности по събиране, транспортиране, оползотворяване на масово разпространени отпадъци трябва да получават част от продуктовите такси, които събират организациите, съгласно предложението ни в т. 7 от настоящето становище.

3 По § 6 за допълване на чл. 19, ал. 3, т. 5 относно новото задължение на общините за обособяване най-малко на една общинска площадка за приемане на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община.

3.1. На първо място се констатира, че липсва предварителна оценка на въздействието върху общинските бюджети за изпълнение на тази нова дейност. В предложения законопроект и в мотивите към него не е предвиден механизъм за целево финансиране, което да обезпечи изпълнението на новите задължения на общините по чл. 19, ал. 3, т.5 от ЗУО за обособяване най-малко на една общинска площадка за приемане на строителни отпадъци от ремонтна дейност от домакинствата. С оглед гореизложеното, настояваме в законопроекта да бъде изрично предвидена възможност за осигуряване на необходимите средства чрез:

• Целево финансиране от държавния бюджет, или
• Средства от Програма „Околна среда“ (ПОС) или друг източник.

3.2. По конкретния текст на § 6 настояваме думата „обособи“ да бъде заменена с „осигури“, с което се гарантира нормативно призната възможност на общините да избират начина, по който ще изпълняват задължението си. Подобна формулировка вече е възприета в чл. 19, ал. 3, т. 11 от ЗУО относно площадките „за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, включително едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и др.“ – където се използва терминът „осигуряват“, а не „обособяват“.

С оглед на спецификите на отделните общини, следва да се предвиди правна възможност те да избират между:

• самостоятелно осигуряване и експлоатация на площадка за приемане на строителни отпадъци от ремонтна дейност на домакинствата;
• сключване на писмен договор с лице, притежаващо разрешение по чл. 35, ал. 1 от ЗУО за съответната дейност и вече разполагащо със съществуваща площадка на територията на общината,
• използване на мобилни пунктове за приемане на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата, чрез поставяне на допълнителен контейнер и/или други подходящи съоръжения. Този вариант ще бъде абсолютно допустим в случаите, когато в рамките на дадено регионално депо съществува площадка за строителни отпадъци, и същата следва да може да бъде използвана от всички общини – членове на съответното регионално сдружение. Тези общини следва да могат да организират събиране на строителни отпадъци само чрез поставяне на контейнери на своя територия, като впоследствие тези отпадъци се транспортират до площадката, разположена в рамките на регионалното депо.

Също предлагаме да се обмисли възможността площадките за приемане да бъдат „осигурявани“ съвместно от няколко общини, като се регламентира, че тези площадки ще обслужват определен брой жители, дори и живеещи на територията на две различни общини или отдалеченост от населените места. Според данните на НСИ за броя на населението на общините към 31.12.2024 г.[1] горните задължения се отнасят и за общини като Бойница с брой на населението 712 души; Макреш – 1115 души; Грамада – 1242 души; Чупрене – 1606 души и други от същия или подобен мащаб. Ясно е, че тези общини нито имат възможностите, нито вероятно нуждите да обособяват всяка на своята територията отделна площадка, поради което биха могли да направят съвместни такива.

---

Предложение за нова редакция на чл. 19, ал. 3, т. 5: „чл. 19, ал. 3, т. 5. организира събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община, както и осигурява най-малко една общинска площадка за тяхното приемане.“

Предложение за примерна нова редакция на чл. 19, ал. 6: „(6) Площадките по ал. 3, т. 5 и т. 11 се осигуряват и експлоатират самостоятелно от общината или чрез сключване на писмен договор с лице, притежаващо разрешение по чл. 35, ал. 1 за съответната дейност и за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1 или чрез мобилни пунктове или поставянето на контейнери. Общините с население по-малко от 3 хиляди души могат да изпълнят задълженията си по ал. 3 т. 5 и 11 чрез съвместно ползване на площадките на една или повече съседни общини.“

---

3.3. Обръщаме внимание, че ако допълнението касае единствено обособяване (изграждане) на нова отделна площадка то посочения в § 60, ал. 1 срок от 12 месеца за самостоятелно изграждане на нова площадка за строителни отпадъци е необосновано кратък, предвид следните обективни обстоятелства:

• необходимостта от извършване на процедури по ОВОС;
• необходимостта от извършване на процедури ЗУТ (отреждане на терен, промяна на предназначението; процедури за частични изменение на Устройствени планове, изработване и одобряване на ПУП, издаване на разрешение на строеж);
• провеждане на обществени поръчки вкл. за проектантски екипи, авторски надзор, строителство, закупуване на техника и др. ;
• външно съгласуване с институции;

Колкото и оптимистично да се подходи към срокът за изпълнение на този нов ангажимент по чл. 19, ал. 3, т. 5, той не може да е по- кратък от 18 месеца. Също така е необходимо осигуряване на финансиране, тъй като подобни средства в бюджетите на общините не са предвидени за настоящата година, а и с такса битови отпадъци не може да се финансират строителните отпадъци от домакинствата без предварително ограничаване на количествата за този вид отпадък.

---

Предложение за нова редакция на § 60, ал. 1: „§ 63 (1) В срок от 18 месеца от влизане в сила на този закон кметовете на общини изпълняват изискванията на чл. 19, ал. 3, т. 5, при осигурено финансиране.

---

3.4 Необходимо да бъде внесено уточнение от страна на МОСВ, на какви минимални критерии следва да отговарят тези площадки, когато общината избере вариант самостоятелно да ги осигурява и експлоатира. Трябва ли площадката на общината да отговаря, например на НАРЕДБА № Н-4 от 2.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци или друг нормативен документ или ще бъде облекчена процедурата.

3.5. Не на последно място е подходящо нормативно да бъде регламентирано в Допълнителните разпоредби (ДР) - определение за същността на „строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата“, както и  какво да бъде допустимо количество строителни отпадъци, от ремонти дейности, които ще може да се докарват на площадката.

---

Предложение за вариант на примерни допълнителни разпоредби „§ 1, т. ... „Строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата“ са отпадъци от малки вътрешни ремонти – къртене на плочки, замазки, мазилки, дограма, гипсокартон и други подобни дейности от неиндустриален характер.“

 „§ ... Максимално допустимото количество строителни отпадъци от ремонтна дейност, което едно домакинство има право да предаде безвъзмездно на площадка за разделно събиране на отпадъци, се определя с наредба по чл. 43, ал. 1,“

---

Мотиви: С направеното предложение се осигурява по-голяма гъвкавост за общините при изпълнение на новото задължение, без това да компрометира екологичните цели на закона. В противен случай, особено по-малките общини, ще бъдат поставени в обективна невъзможност да изпълнят законовото изискване в посочения срок.

Допълнително, когато на територията на дадена община вече функционира площадка, изградена от частен оператор, който отговаря на всички нормативни изисквания, е неоправдано и икономически нецелесъобразно да се изисква изграждане на дублираща общинска инфраструктура.

По отношение на равния достъп на домакинствата, отбелязваме, че мобилните пунктове (чрез поставяне на допълнителен контейнер и/или други подходящи съоръжения) са доказана практика в други държави – членки на ЕС, която позволява по-широко териториално покритие, достъпност и ефикасност, особено в отдалечени и слабо населени места.

Не на последно място предложенията дават възможността за междуобщинско сътрудничество, което е особено важно за общините с малко население и ограничени ресурси (например общини като Бойница, Макреш, Чупрене и др.) и са в съответствие с принципите на ефективно управление на публичните ресурси и устойчиво развитие.

4. По § 6 за промяна на чл. 19, ал. 3, т. 11, относно осигуряването най- малко една площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други, като отпада текста „населени места с население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината, и при необходимост в други населени места.“

Изразяване съгласие с това предложение за задължително изграждане на площадки във всички общини. Потвърждаваме нашето предложение и мотиви представената в горната т. 3 - общините с население по-малко от 3 хиляди души могат да изпълнят задълженията си по ал. 3 т. 5 и 11 чрез съвместно ползване на площадките на една или повече съседни общини.

---

Нова редакция на чл. 19, ал. 6: „(6) Площадките по ал. 3, т. 5 и т. 11 се осигуряват и експлоатират самостоятелно от общината или чрез сключване на писмен договор с лице, притежаващо разрешение по чл. 35, ал. 1 за съответната дейност и за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1 или чрез мобилни пунктове. Общините с население по-малко от 3 хиляди души могат да изпълнят задълженията си по ал. 3 т. 5 и 11 чрез съвместно ползване на площадките на една или повече съседни общини.“

---

Допълнително предлагаме да се въведат облекчени процедури и изисквания при самостоятелно изграждане от общините на подобни площадки. Също така е подходящо да бъдат създадени текстове, с които да се определи до какво количество отпадъци от домакинство на година ще бъдат събирани безвъзмездно, като по този начин биха се ограничили възможността за бъдещи злоупотреби.

Мотиви: Така се гарантира достъпност до общинските системи за разделно събиране, без да се натоварват прекомерно по-малките общини. Запазва се възможността за изграждане на допълнителни площадки, включително чрез мобилни пунктове, като избора остава в общините според тяхната специфика и нужди.

5. По § 6 за промяна на чл. 19, ал. 7 относно отпадане на забраната на общинските площадки да се разполагат контейнери – собственост на лица, които изпълняват задълженията си индивидуално, или на организации по оползотворяване.

Принципно сме съгласни с предложението да се позволи на общинските площадки да се поставят външни контейнери, но това трябва да стане според възможностите на общините, капацитета на площадките, както и след предварително уреждане на финансови и технически условия между двете страни. Затова предлагаме създаването на нова алинея 8, която да се регламентира съвместната работа на общините и организации по оползотворяване.

---

Предложение за текст на нов чл.19, ал. 8: „чл.19 (8) На площадките по ал. 7 могат да се разполагат контейнери – собственост на лица, които изпълняват задълженията си индивидуално, или на организации по оползотворяване, при финансови условия и ред, определени в Наредбата по чл. 22“

---

Мотиви: Предложението ще осигури възможността за съвместно ползване на инфраструктурата, което ще е особено полезно в по-малки или отдалечени населени места, където е икономически нецелесъобразно да се изгражда паралелна инфраструктура.

В същото време следва да се даде възможност на общините в зависимост от спецификите си да уредят конкретните финансови, технически и организационни условия в своите наредби. Така ще съчетава принципите на свободата на стопанска инициатива, при равнопоставеност на страните и защита на общинската собственост.

6. Ново предложение по чл. 19 за възможността за делегиране на правомощия на кметовете на кметства.

---

Предложение за примерен текст на нов ал. 9 на чл.19: „чл.19 (9) Кметът на общината може с писмена заповед да възложи изпълнението на задължението по ал. 3, т. 15 и на кмета на кметство, съобразно териториалната им компетентност и в рамките на предоставените им финансови средства. Заповедта следва да определя конкретния обхват на правомощията, сроковете за изпълнение и реда за отчитане.“

---

Мотиви: Въпреки че кметът на общината носи цялостната отговорност за управлението на отпадъците, на практика предотвратяването и почистването на нерегламентирани сметища изисква действия на място, особено в по-отдалечени или малки населени места. Делегирането на правомощия на кмета на кметство е в съответствие със чл. 46, ал. 1, т. 2, т. 5, т.12 и ал. 4 от ЗМСМА и въвеждането на изричен текст в ЗУО за т. 15 ще осигури допълнително по-голяма правна яснота. Включването на кметовете на кметства в процеса по наблюдение, сигнализиране и организиране на почиствания значително ще ускорят реакцията при възникване на нерегламентирани сметища и намалява разходите за последващо почистване. Делегирането да се извърши с писмена заповед с конкретни параметри, гарантиращи запазване на контрола от страна на кмета на общината и възможност за отчетност и проверка.

7. По § 7 за изменение на чл. 20, ал. 1, като предлагаме регламентиране, че кмета на общината може самостоятелно да изпълни задължението си да организира дейностите и по разделно събиране на масово разпространени отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 7.

---

Предложение за нова редакция на чл. 20, ал. 1 и нова ал. 5: „ Чл. 20. (1) Кметът на общината организира изпълнението на задълженията си за разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6 и т. 7 самостоятелно или като сключва договори при условия и ред, определен с решение на общинския съвет, със:

1. организации по оползотворяване, притежаващи разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел III, и/или
2. други лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздели I и II, за извършване на дейности по събиране, транспортиране, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъци на територията на съответната община, и/или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

Нова (5) Общините, които самостоятелно изпълняват задълженията си по чл. 19, ал. 3, т. 7 за организиране на дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци, имат право да получават средства от събраните продуктови такси за съответния вид отпадък. Условията, редът и механизмът за предоставяне на средствата се определят с наредба на МОСВ.“

---

Мотиви: Общините, които самостоятелно организират дейности по разделно събиране на масово разпространени отпадъци (МОС) и изграждат или надграждат подобни системи, следва да получават средства за финансиране на тези дейности от постъпленията от продуктовите такси от ПУДООС и/или от организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци. По този начин действително ще се приложи принципа „замърсителят плаща“, залегнал в европейското и националното право, чрез които към момента единствено организациите по оползотворяване получават приходи от продуктови такси, събирани от производители и вносители.

В страната все повече общините са принудени самостоятелно да изпълняват същите задължения като организациите по оползотворяване (вкл. разделно събиране, транспортиране, оползотворяване), но за разлика от тях те не разполагат със същите финансови ресурси, въпреки че реализират същите публични екологични цели.

Въпросът е изключително важен особено за общините, за които няма интерес от страна на организациите по оползотворяване и те не могат да изпълнят ангажиментите си за организиране на системите за разделно събиране, както и постигане на целите за рециклиране по чл. 31, ал. 1 от ЗУО.

С предложенията се създава необходимата законова основа за финансова равнопоставеност, като се допуска достъп на общините до част от събраните продуктови такси за съответния отпадък, при ясно регламентирани условия.

8. Ново предложение по действащия чл. 33, ал.1. Предлагаме нова промяна в чл. 33. ал.1 от ЗУО, като се разпише, че системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки трябва да обхващат:

-всички жителите на територия на страната, като отпадне изискването „не по-малко от 6 000 000 жители“;

-задължително да се включват всички населени места с население, по-голямо от 700 жители (като се намали извикването от 5000 жители) и курортните населени места;

-вписване в закона на начина за пресмятане на жителите в населените места и общините, като той започне да се изчислява съгласно броя на населението по данни от Националния статистически институт за населението към 31 декември от предходната година. Към момента в чл. 23, ал. 3 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки- броят на жителите в населените места и общините се определя въз основа на последните данни за населението по настоящ адрес на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" на МРРБ, актуални към 1 януари на текущата година.

---

Предложение за нова редакция на чл. 33, ал. 1: „чл. 33 (1) Системите за разделно събиране на отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 6 и за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхващат всички жители на територията на страната и задължително включват:

т.1. всички населени места с население над 5 000 души и курортните населени места до 31.03.2026 г.

т. 2. всички населени места с население над 700 души и курортните населени места до 31.03.2027 г.

т. 3 жителите в населените места и общините по т. 1 и т. 2 се изчисляват съгласно броя на населението по данни от Националния статистически институт за населението към 31 декември от предходната година“.

---

Мотиви: Следва да се отбележи, че предложенията по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 са резултат от предварително постигнато съгласие с организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки. В рамките на проведени консултации беше отчетена необходимостта от поетапно разширяване на обхвата на системите за разделно събиране, като съвместно бяха определени разумни междинни срокове, които да позволят както технологична и логистична адаптация от страна на организациите, така и нормативна и организационна подготовка от страна на общините. Този постигнат консенсус отговаря и на нуждата по повишаване ефективността на системи за разделно събиране, както и прилагане в пълнота на принципите на „замърсителят плаща“ и „близост до източника“. Настоящият праг от 5000 жители изключва голям брой малки и средни населени места, въпреки че в тях има активен живот, бизнес или туризъм и те ежедневно генерират отпадъци от опаковки. Това води до несправедливо прехвърляне на разходите върху общините, които са принудени да организират алтернативни решения и самостоятелно да организират системи за разделно събиране на опаковки. Предложението ще спомогне и за предотвратяване на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

9. По § 9 за чл. 44, относно задължението на всички лица, свързани с образуване на отпадъци, събирането, транспонирането и или третирането на отпадъци и др. да водят отчетни книги чрез НИСО.

Изцяло подкрепяме предложението за подобряване на информационните системи за докладване на количествата отпадъци с цел елиминиране на натрупаните систематични грешки от страна на държавата, общините, организациите по оползотворяване и частния бизнес. Необходимо е да се разработи модел за единно докладване и събиране на информацията, свързана с количествата отпадъци от всички задължени лица, извършващи дейности с отпадъци в страната. Това като резултат, ще спомогне за преразглеждане на модела за отчитане и изчисляване на целите по чл. 31 от ЗУО, както и определяне на нови срокове за издаване на Заповедите по чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7/2013 г. от изпълнителният директор на ИАОС, за определяне на общините, които са изпълнили целите, и общините, които не са изпълнили тези цели за предходната календарна година.

Дори предлагаме и пуснатите на пазара количества продукти (свързани с масово разпространените отпадъци) да подлежат на докладване в НИСО, което ще осигури проследимост, обективност на данните и реално постигане на целите от организациите по оползотворяване. Това ще елиминира предпоставките за изкривяване на отчетните резултати. Също така с предложението ще се осигури и надеждна база данни, необходима за въвеждането и функционирането на бъдещата депозитна система за опаковките от напитки.

Мотиви: В България данни, свързани с отпадъците се отчитат в различни институции като Изпълнителна Агенция по околна среда (ИАОС) и Националния статистически институт (НСИ), които от своя страна анализират получената информация за различни цели. Съответно тези институции имат различно ниво на достъп до събраната от тях информация, което затруднява получаването им от общините. Тази форма на събиране на информация забавя издаването на ежегодните Заповеди за изпълнение на целите за рециклиране по чл. 31, ал. 1 от ЗУО. Съгласно Наредба № 7/2013 г. ежегодно Изпълнителна агенция по околна среда в срок до 30 септември трябва да обобщи и публикува на информация за предходната календарна година по общини. Съответно в срок до 20 ноември изпълнителният директор на ИАОС определя с мотивирана заповед общините, които са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, и общините, които не са изпълнили тези цели за предходната календарна година. Към настоящият момент (юли 2025 г.) последната издадена Заповед е от 2023 г. и се отнася за целите за 2020 г. Това поставя в невъзможност общините да предприемат навременни коригиращи действия за подобряване на съответните показатели, както и да имат навременна информация за финансовите средства, с които ще разполагат при определяне размера на ТБО.

10. По § 13 за създаване на чл. 48б и чл. 48в.

Предлагаме към чл. 48в да бъде предвиден аналогичен механизъм за ежегодно публично оповестяване и на данните за масово разпространените отпадъци, като те се публикуват на интернет страницата на ИАОС в 7-дневен срок от утвърждаването му от министъра на околната среда и водите.

Мотиви: Така, както в чл. 48б е уредено годишното публично отчитане на управлението на битовите отпадъци, следва да се гарантира и публичност на данните по чл. 48в и за масово разпространените отпадъци, включително относно количествата пуснати на пазара продукти, събраните и оползотворени количества, както и изпълнението на целите от организациите по оползотворяване. Подобна регулация ще осигури прозрачност, проследимост и обществен контрол върху дейностите с отпадъци – битови и масово разпространени и ще създаде равнопоставеност между общини и организации по оползотворяване.

11. Предлагаме в чл. 62, ал. 1, в края на изречението да добави следния текст „ведно с лихвите“.

---

Предложение за допълнение на чл. 62, ал. 1: Чл. 62. (1) За изпълнение на задължението си по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото или на участък или клетка от него при наличие на необходимите условия за закриване съгласно наредбата по чл. 43, ал. 1 собственикът на депото подава заявление до директора на съответната РИОСВ за разходване на сумите от сметката по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2 ведно с лихвите“.

---

Мотиви: Предложението е в съответствие с подходът за предложеното за изменение по § 16 за чл. 60, ал. 9 и § 17 за чл. 64, ал.4, където изрично се урежда възможността за разходване на лихвите заедно със самите отчисления и обезпечения.

12. По § 33 за изменение на чл. 82, ал. 3, т. 2 и по § 37 за изменение на чл. 91, ал. 1, т. 2.

Изразяваме несъгласие по тези два параграфа, с които се дерогира установеното в закона - „усвояване на банковата гаранция в полза на министъра на околната среда“  и „отнемане на издаденото разрешение“ – при неизпълнение до 5 % на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1 за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране или оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци.

Поддържането на санкционния механизъм е необходимо за гарантиране на реалното изпълнение на целите по чл. 14, ал. 1, за защита на обществения интерес и постигане на устойчиво управление на масово разпространените отпадъци. Предложеният текст води до недопустимо отслабване на регулаторната рамка и следва да бъде отхвърлен.

Мотиви: Неизпълнението на целите трябва да носи реални последици. Единствено по този начин организациите по оползотворяване ще имат ясни финансови и административни стимули да изпълняват своите задължения. Отменянето на санкциите при неизпълнение до 5 % значително намалява ефективността на регулаторния механизъм и подкопава целите на Закона за управление на отпадъците.

Тези текстове поставят общините в ситуация на неравнопоставеност. Местните власти не разполагат с никакъв авансов процент при неизпълнение на задълженията си, което създава двоен стандарт и нарушава принципа за равнопоставеност между организациите и общините в системата за управление на отпадъците.

Не на последно място се въвежда риск за разделното събиране на масово разпространени отпадъци в цялата страна. В настоящата ситуация на промени в изчисляването на такса битови отпадъци на база количество е необходимо сериозно стимулиране на разделно събиране. Предлаганата дерогацията още повече ще намали мотивацията на организациите да постигат поставените цели. Това може да доведе до и още по- голямо недостигане на националните цели за рециклиране и оползотворяване, за което към момента единствено общините се посочват за виновни.

Както МОСВ отбелязва в Съгласувателната таблица по настоящия ЗИД на ЗУО:

„Следва да се има предвид, че Република България има задължения във връзка с изпълнение на европейското законодателство за постигане на определени цели по рециклиране, намаляване на депонирането и ограничаване на замърсяването. Санкционирането на бездействие на местно ниво е ключов инструмент за избягване на наказателни процедури и финансови санкции срещу страната.“

Ние допълваме, че не може да се толерира и бездействие от страна на организациите по оползотворяване, включително непостигане на заложените цели по разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Санкционирането на организациите при неизпълнение е необходим инструмент за осигуряване на реално изпълнение на националните цели, за защита на обществения интерес и за предотвратяване наказателна процедура срещу страна.

13. Ново предложение по действащия чл. 117 за подобряване управлението и контрола на отпадъците от лечебни и здравни заведения във връзка със зачестилите случаи на нерегламентирано изхвърляне на този вид опасни отпадъци.

Предложение за нова редакция на чл. 117: „Чл. 117 Директорът на РЗИ и директорът на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица упражняват контрол на:

1. дейностите по третиране на опасни отпадъци в лечебните и здравните заведения.
2. нерегламентираното изхвърляне на опасни отпадъци, образувани от лечебните и здравните заведения.

(2) При установяване на нарушения, компетентните длъжностни лица по ал. 1 предприемат административни мерки по реда на този закон, включително издаване на предписания, съставяне на актове за установяване на административни нарушения и уведомяване на други компетентни органи, когато е необходимо.“

Мотиви: В действащата редакция на чл. 117 липсва ясно и пълно определяне на обхвата на контролните функции по отношение на опасните отпадъци, включително фазите на управление, които са критични за безопасността – съхранение, опаковане, транспорт и отчетност. Предложената редакция също така избягва неправомерното препращане на сигнали от РИОСВ към кметовете на общини за тези отпадъци, тъй като общините нямат нормативни правомощия за контрол върху опасни отпадъци, особено когато те произхождат от специализирани субекти като болници и лаборатории. Промените са в синхрон със Закона за здравето, Закона за опазване на околната среда и европейските изисквания за управление на медицински и биологични отпадъци, класифицирани като опасни.

14. Ново предложение за допълване на чл. 128 от ЗУО в раздел I „Принудителни административни мерки“ (ПАМ)

Предлагаме да се разпише като принудителна административна мярка (ПАМ) - временно изземване (или отнемане) на техническите и превозните средства на нарушителите, които са помогнали за нарушението, свързано с управление на отпадъци.

---

Предложение за нова редакция на чл. 128: „Чл. 128. Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице:

4. изземва временно или отнема в полза на държавата технически средства, машини, транспортни средства или друго имущество, използвани при извършване на нарушения по този закон

---

Мотиви: Към момента се установява, че паричните глоби и санкции не постигат желания ефект. Също така глобите не респектират лица, които нямат декларирани доходи, без собственост, трудови доходи и точен адрес за откриване и връчване на документите по адм. наказателните преписки. Според нас изземването на използваните за нарушението средства (камиони, самосвали, машини и др.) има пряко възпиращо и превантивно действие. Мярката е насочена единствено към имущество, пряко използвано при извършването на нарушението – напр. при нерегламентирано изхвърляне на отпадъци в природни територии, речни корита, земеделски земи и др. Възможността за временно изземване (до приключване на административното производство) позволява защита на интересите на добросъвестни трети лица и осигурява процесуален баланс. Подобна мярка вече съществува в Закона за движение по пътищата и Закона за горите.

15. Ново предложение за създаване на правна норма, свързана с превоз и изхвърляне на строителни отпадъци от малки фирми, които не са регистрирани по ЗУО. Това води пряко до образуване на нерегламентирани сметища, тъй като отпадъците се транспортират и изоставят без проследимост. В тази връзка предлагаме създаването на нова разпоредба, която до обхваща и лицата, които извършват транспортиране на строителни отпадъци от дейности по къртене, ремонтиране, събаряне или други подобни дейности. Те трябва да бъдат задължени да представят на компетентните органи доказателство за предаването на отпадъците на лице, притежаващо съответно разрешително или регистрационен документ по ЗУО. По принцип следва да се ограничи правото на тези лица (без разрешително за дейности с отпадъци), освен ако те извършват превоз в рамките на еднократна услуга и е придружено с доказателство за предаване на отпадъците.

---

Предложение за нов законов текст: „Чл. 35а (1) Лицата, които извършват транспортиране на строителни отпадъци от дейности по къртене, ремонтиране, събаряне или други подобни дейности, са длъжни:

1.да съставят документ, удостоверяващ произхода, вида, количеството и произхода на отпадъка;

2. в срок до 5 работни дни от извършения превоз да представят на компетентния орган доказателство за предаването на отпадъците на лице, притежаващо съответно разрешително или регистрационен документ по ЗУО.

 (2) Доказателството по ал. 1, т. 2 се удостоверява с приемо-предавателен протокол, кантарна бележка или друг документ, издаден от обекта, приел отпадъка.

(3) Лица, които не притежават разрешително за дейности с отпадъци, нямат право да извършват превоз на отпадъци, освен ако това не е в рамките на еднократна услуга и е придружено с доказателство за предаване на отпадъците.

(4) Нарушението по ал. 1 и 3 се санкционира с глоба или имуществена санкция съгласно чл. 133, ал. … (нови текстове).

---

Мотиви: С предложението ще се осигури проследимост на отпадъка, тъй като в момента липсва задължение за деклариране/удостоверяване на крайна точка за отпадъка – това създава сив сектор и възможност за незаконно изхвърляне. Много малки фирми или физически лица извършват къртене и ремонтни дейности без регистрация по ЗУО и не спазват регламентите, но трябва да бъдат задължени да докажат какво са направили с отпадъка. Това ще улесни проверките на РИОСВ и общините, като те ще могат да изискват представяне на документ за всяка дейност по транспортиране на отпадъци. Мярката няма да затрудни добросъвестните изпълнители, а ще създаде правна основа за санкции срещу системните нарушители.

16. По § 50 за създаване на нов чл. 133а за налагане на санкция ФЛ или юридическо лице, което не предава за обезвреждане празни опаковки от използвани продукти за растителна защита и/или на негодни за употреба продукти за растителна защита и др.

Подкрепяме изцяло въвеждане на нова наказателна разпоредба по чл. 133а в ЗУО, но в чл. 157, ал. 2 най- вероятно поради технически пропуск не се посочва компетентният контролен орган (най-вероятно РИОСВ), който ще установява нарушенията. Липсата на такава норма би довела до невъзможност за ефективно прилагане на санкцията.

17. По § 50 за изменение на чл. 134, ал. 3 предлагаме освен повишаване на глобата да се отнемат и издадените разрешения или регистрационни документи по реда на чл. 35 на едноличен търговец или юридическо лице.

Предложение за редакция на чл. 134, досегашна ал. 3: „ чл. 134 (3) При повторно нарушение се налагат санкции, както следва:

1. по ал. 1 - в размер от 8 000 до 16 000 лв. и отнемане на издадените разрешения или регистрационни документи по реда на чл. 35;
2. по ал. 2 - в размер от 40 000 до 200 000 лв. и отнемане на издадените разрешения или регистрационни документи по реда на чл. 35.“

18. По § 55 относно състави в чл. 151 за налагане на санкции спрямо кметовете на общини.

Предлагаме темата да бъде допълнително обсъдена след финализиране на промените в чл. 19, които предвиждат нови задължения за тях. По принцип, прекомерният акцент върху санкционния подход има риск да измести фокуса от нужния институционален диалог и сътрудничество между централната и местната власт към формализирано търсене на отговорност. Това не е целесъобразно в контекста на фактическите затруднения, пред които са изправени общините – включително липса на методическа подкрепа, недостиг на финансови средства и технически капацитет за изпълнение на наложените им задължения по Закона. Предвид горното, настояваме новите санкционни състави по чл. 151 да бъдат разгледани и обосновани в съответствие с предвидените в чл. 19 нови ангажименти, както и след извършване на оценка на въздействието върху общините.

19. По § 60.

19.1. Предлагаме нова редакция на § 60, ал. 1 със следното съдържание: „§ 60 (1) В срок от 18 месеца от влизане в сила на този закон кметовете на общини изпълняват изискванията на чл. 19, ал. 3, т. 5, при осигурено финансиране.“

Мотивите са подробно описани в т. 3 от настоящето становище.

19.2. В ал. 2 където е разписано, че „Разделното събиране на отпадъците от обувки и текстил се въвежда чрез системите по чл. 14, ал. 2.“ – предлагаме да добави ново изречение със следното съдържание. „В срок до 1 януари 2026 г. се въвежда разделно събиране на отпадъците от обувки и текстил“

Макар по принцип в Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на един закон да се разписват норми с временно действие или регулиращи гратисни (преходни) срокове за улесняване прилагането на основните текстове на закона – по отношение на текстилните отпадъци не е предвиден срок или пояснение кога реално следва да стартира новата система.

Съгласно чл. 11 от Рамковата директива 2008/98/ЕО, най-късно до 1 януари 2025 г. следва да бъде въведено разделно събиране на текстилни отпадъци Към настоящия момент обаче се наблюдава тревожна липса на напредък в националното прилагане на това изискване.  С обнародваните изменения в Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 19 от 2021 г.) в страната беше въведен принципът на разширена отговорност на производителя (РОП) за текстилни и обувни отпадъци. Основните ключови измененията в ЗУО, в тази област са следните:

• Чл. 45 – Въвежда се задължение за водене на публичен регистър от ИАОС за лицата, пускащи на пазара обувки и текстил;
• Чл. 82 – Определя се размерът на банковата гаранция за организациите по оползотворяване на обувки и текстил: 500 000 лв.;
• Чл. 84 – Регламентират се условията за издаване на разрешение: всяка организация по обувки и текстил трябва да има предварителни договори с минимум 10 общини, покриващи общо над 1 млн. жители. Общините имат право да сключат договор само с една такава организация (с изключение на градове с население над 300 000 души с районно деление);
• Чл. 84а, ал. 2 – Предварителните договори с общините трябва да отговарят на минимални изисквания, които да бъдат разписани в специална наредба по чл. 13, ал. 1 от ЗУО.

Независимо от приетите и влезнали в сила законови норми, към настоящия момент липсва подзаконовата нормативна рамка, чрез която този принцип може да бъде приложен на практика. Специалната Наредбата за управление на отпадъците от текстил и обувки, предвидена по чл. 13, ал. 1 от ЗУО, макар и публикувана за обществено обсъждане още през август 2021 г., все още не е приета въпреки обществено и институционално очакване. Липсва и публично оповестена информация от страна на МОСВ за причините за нейното недоброяване, както и ангажиране по отношение на нови сроковете за нейното окончателно утвърждаване.  Така, макар че действащия ЗУО предвижда ясно разпределение на отговорностите за текстилните отпадъци, липсата на Наредба по чл. 13, ал. 1 блокира създаването на устойчиви системи за тяхното разделно събиране и третиране. Въпреки тази ситуация, някои дружества, които подготвят своята регистрация като организации по оползотворяване на текстилни отпадъци, започнаха да сключват предварително договори с общини и да изграждат пилотни системи с поставянето на над стотици контейнера в страната. За съжаление през последните няколко месеци, тези фирми започнаха да изтеглят вече разположените от тях контейнери за текстил от общините поради липса на устойчиво финансиране и правна яснота. Част от тях вече официално са изпратили писма до общини с искане за финансиране на разходите по поддръжка на системата. В резултат на това, общините към момента са поставени в ситуация на правна несигурност тъй като липсват правила относно възлагането, финансирането и взаимодействието с организации по оползотворяване, които към момента дори не могат да бъдат лицензирани поради отсъствието на наредба. С оглед създалата се ситуация и съществуването на реалния риск страната да не изпълни задълженията си по европейското законодателство.  Изключително важно е да се подчертае, че липсата на разделно събиране на текстилни отпадъци оказва пряко влияние върху размера на такса „битови отпадъци“ (ТБО). Текстилът, като част от потока смесени битови отпадъци, постъпва директно на депата, водейки до:

• увеличени разходи за транспортиране и депониране;
• нарушаване на техническата работа на съоръженията за механично сортиране, поради оплитане на текстил в оборудването;
• нерегламентирано изгаряне или изоставяне на отпадъци, което създава екологичен риск и замърсяване на въздуха.

Тези последици пряко се отразяват върху необходимите средства за управление на отпадъците на местно ниво и водят до увеличено финансово бреме за жителите, тъй като разходите се калкулират в основата на такса Битови отпадъци (ТБО). Това от своя страна е в пряко противоречие с принципа разширена отговорност на производителя (РОП), заложен в европейското и националното законодателство.

Надяваме се горните предложения да бъдат приети, тъй като те ще дадат възможност на общините да извършват цялостно подобрение на своите системи за управление на отпадъците, като същевременно осигурят плавен преход към модела на изчисляване на Такса „Битови отпадъци“ на база количество. Предложенията ще допринесат за постигане на стратегическите цели за намаляване на образуването на отпадъци, увеличаване на рециклирането и понижаване на процента на депониране, като същевременно стимулират ефективното изпълнение на задълженията на всички участници в системата за управление на отпадъците.

[1] Население по области, общини, местоживеене и пол