Относно: Становище по проект на Стратегия за управление на данните на Република България 2026-2030 г., публикуван на Портала за обществени консултации
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,
По повод цитирания проект, Ви предоставяме следното становище:
I. Принципни бележки
Подкрепяме необходимостта от приемане на стратегически документ, насочен към създаване на последователна рамка за управление, достъпност, качество, сигурност и повторно използване на данните. Качествените и надеждни данни са съществена предпоставка за ефективно публично управление, развитие на електронните административни услуги, намаляване на административната тежест и вземане на решения, основани на доказателства.
Отчитаме, че проектът има хоризонтален характер и обхваща данните, създавани в изпълнение на правомощията на организациите от обществения сектор по смисъла на Закона за достъп до обществена информация, включително пространствените данни по Закона за достъп до пространствени данни. В анализа на заинтересованите страни е посочено, че в обхвата на организациите от обществения сектор попадат и органите на местното самоуправление в Република България.
В тази връзка считаме, че при финализирането и последващото изпълнение на Стратегията следва да бъдат отчетени спецификите на местното самоуправление, доколкото общините създават, поддържат и използват различни категории данни при предоставянето на административни услуги и изпълнението на законово възложените им функции.
Мерките по Стратегията, които имат отражение върху общините, следва да бъдат въвеждани след предварителна оценка на административното, финансовото и техническото им въздействие върху местната власт. Общините разполагат с различен кадрови, технологичен и финансов капацитет. Поради това бъдещите изисквания следва да бъдат съобразени с реалните възможности на общинските администрации и да бъдат придружени от ясни правила, приложими технически решения и достатъчен срок за изпълнение.
Считаме, че прилагането на Стратегията не следва да води до възлагане на нови задължения за общините, за които не е осигурено финансиране. Предвидените мерки за публикуване, актуализиране, каталогизиране, стандартизиране, автоматизирано предоставяне и контрол на качеството на данните могат да изискват организационен и технически ресурс. Поради това, когато изпълнението на конкретни мерки изисква действия от страна на общините, следва да бъде осигурено съответното финансиране, методическа подкрепа, обучение и достъп до приложими технически инструменти.
Стратегията следва да включи Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) като приложима нормативна уредба. Изграждането на пространства за данни и публично-частният обмен неизбежно засягат обработката на лични данни. Следва да се предвиди задължително извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните (DPIA по чл. 35 от GDPR) при проектирането на всяко секторно пространство за данни.
Подкрепяме принципа за отвореност на данните, но считаме, че той следва да бъде формулиран и прилаган при стриктно спазване на всички приложими законови ограничения. Публикуването и повторното използване на данни не следва да се разглежда като автоматично задължение за предоставяне на всяка информация, създавана или съхранявана от организациите от обществения сектор. Необходимо е да се отчита защитата на личните данни, сигурността, търговската, статистическата и професионалната тайна, правата на интелектуална собственост, общественият ред, правата и законните интереси на трети лица, както и ограниченията, предвидени в специални закони.
Статутът на Акта за данните (Регламент (ЕС) 2023/2854) следва да бъде коригиран - Регламентът се прилага от 12 септември 2025 г. и не е предстоящо, а действащо законодателство. Компетентните органи по АД към момента на приемането на стратегията не са определени с акт на Министерския съвет. Определянето им следва да бъде формулирано като приоритетна мярка, а не като цел за 2030 г.
С оглед навлизането на цифрови и „умни” решения в различни сфери на местното управление считаме за необходимо Стратегията да предвиди ясни правила и методическа подкрепа по отношение на данните, които се създават извън административните регистри, включително чрез видеонаблюдение, сензори, свързани устройства и други технически системи. За общините е важно тези правила да бъдат предварително изяснени и приложими на практика, така че използването на подобни решения да се осъществява законосъобразно, сигурно и без създаване на допълнителна административна и финансова тежест.
Стратегическа цел 3 „Осигуряване на сигурност на данните” следва да се основава на Директива NIS2 (Директива (ЕС) 2022/2555) и Закона за киберсигурност. В проекта целта е формулирана изцяло на концептуално ниво, без обвързване с тези нормативни актове.
При последващото разработване на планове за действие, стандарти, методически указания и технически спецификации следва да бъде осигурено участие на представители на общините. Това е необходимо, за да се гарантира, че мерките ще бъдат практически приложими и съобразени с действащите информационни системи, административните процеси и капацитета на общините.
По отношение на предвидените механизми за контрол следва да се прилага балансиран подход. Преди прилагането на санкционни механизми е необходимо да бъдат осигурени ясни стандарти, методически указания, технически инструменти, обучения и реалистични срокове за изпълнение. Санкционният подход не следва да бъде водещ механизъм за постигане на целите на Стратегията, особено когато неизпълнението може да произтича от липса на ресурс, техническа готовност или яснота относно приложимите изисквания.
Конкретни предложения
- В раздел „Финансиране” да се допълни, че мерките по Стратегията, които имат отражение върху дейността на общините, се реализират при осигурено финансиране, методическа подкрепа, обучение и приложими технически решения. При планирането на тези мерки следва да се отчита различният административен, технически и финансов капацитет на общините.
- Предлагаме да се предвиди създаване на централизирано споделено техническо решение за малките и средните общини за автоматизирано публикуване на данни към Портала за отворени данни. Целта от 20% автоматизирано публикуване до 2030 г. е практически непостижима за общините без такова решение.
- В раздел „Наблюдение, контрол, отчитане и оценка” да се предвиди, че при разработването на планове за действие, стандарти, методически указания и оценка на изпълнението се осигурява участие на заинтересованите страни, включително представители на общините.
- Считаме за необходимо принципът „отвореност по подразбиране” да бъде допълнен с изрично уточнение, че публикуването и повторното използване на данни се извършва при спазване на всички приложими законови ограничения. Това уточнение следва да обхваща ограниченията, свързани със защитата на личните данни, сигурността, търговската, статистическата и професионалната тайна, правата на интелектуална собственост, обществения ред и правата и законните интереси на трети лица.
- При последващото разработване на стандартите и техническите спецификации по изпълнение на Стратегията да се предвиди поетапно прилагане на мерките от страна на организациите от обществения сектор, включително общините. Това ще позволи изискванията да бъдат въведени при реалистични срокове, съобразени с наличната техническа инфраструктура, човешкия ресурс и необходимостта от обучение.
- Предлагаме при изграждането на нови национални решения за достъп, обмен и повторно използване на данни да се прилага принципът на еднократно събиране и многократно използване на данните. Следва да се избягва създаването на паралелни задължения за дублиращо въвеждане, поддържане или изпращане на идентични данни в различни информационни системи.
- Шестте категории данни с висока стойност по Регламент (ЕС) 2023/138 (геопространствени, метеорологични, статистически, дружествени, мобилност, наблюдение на Земята) следва да бъдат идентифицирани в оперативните цели и показателите за резултат на стратегията, а не третирани като обща категория.
Като се надяваме, че бележките и предложенията ни ще бъдат взети предвид, оставам
С уважение,


png.png)


png.png)



