Становища

Относно: Становище по Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, публикуван на Портала за обществени консултации

УВАЖАЕМА Г-ЖО НЕЙКОВА,

По повод цитирания проект на РМС имаме следните конкретни предложения:

1. По § 6

1.1. По § 6, т. 2

Редакцията на ал. 2, съгласно която единствено Министерският съвет определя администрациите и специалностите, включени в Стипендиантската програма, изключва общинските администрации от участие в процеса на подбор. Считаме, че е необходимо да се предвиди ред, по който общините мотивирано да предлагат специалностите, за които изпитват недостиг на кадри и тези предложения да се вземат предвид при постановяването на решение по ал. 2.

Мотиви: Общинските администрации изпитват хроничен недостиг на експерти в области като устройство на територията, инженерни специалности, информационни технологии, обществени поръчки, екология, управление на европейски проекти и финансов контрол. Без надлежен ред за включване на общинските предложения в процедурата по ал. 2, разширяването на кръга участници по ал. 1 остава декларативно по отношение на местната власт.

1.2. По § 6, т. 5

• Относно назначаването по служебно правоотношение - от текста не става ясно дали в тази хипотеза назначаването се извършва без провеждане на задължителен конкурс или е достатъчно единствено проведеното по ал. 6 събеседване.

Мотиви: Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл назначаването се предхожда от конкурс, а изключенията са уредени изчерпателно в чл. 10, ал. 3, в който хипотезата по чл. 13а, ал. 6 не е включена. Ако волята на вносителя е назначаване без конкурс, това следва да бъде отразено чрез допълнение на чл. 10, ал. 3.

• Относно приложимостта на изпитателния срок - ал. 6 не препраща към уредбата на изпитателния срок, независимо дали последващото назначаване е по служебно или по трудово правоотношение.

Мотиви: Липсата на подобно препращане създава риск от нееднакво прилагане на разпоредбата от различните администрации при определяне на условията по трудовото/служебното правоотношение на новоназначения служител.

• Относно съотношението с чл. 9, ал. 2 – не става ясно дали задължението на стипендианта по ал. 1 да работи в администрацията за срок не по-кратък от една година създава ново основание за срочно служебно правоотношение като изключение от чл. 9, ал. 2 или се касае за правоотношение за неопределен срок, съпътствано единствено от самостоятелно задължение за минимален период на заетост.

Мотиви: Без изясняване на този въпрос съществува риск от правни спорове при евентуално предсрочно прекратяване на правоотношението, инициирано от стипендианта или от органа по назначаването.

2. По § 9

2.1. По § 9, т. 1

• Относно изречение първо - считаме, че текстът „не повече от осем дни месечно“ следва да отпадне. Броят на допустимите дни за работа от разстояние не следва да се фиксира в закона, а да бъде определян по преценка на органа по назначаването, съобразно спецификата на съответната администрация.

Мотиви: Общинските и районните администрации се различават съществено по големина, функции и обем на админисративно обслужване на гражданите. Фиксирането в закон на горна граница ограничава ненужно гъвкавостта на органа по назначаването.

• Относно изречение второ (при условие, че лимитът от осем дни по-горе бъде запазен в окончателния текст) – считаме, че текстът: „начинът на извършване на работа от разстояние се определят с устройствения правилник“ създава неяснота спрямо § 9, т. 2, с която досегашната ал. 2 на чл. 51а става ал. 3: „Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол на работата от разстояние се определят със заповед на органа по назначаване“. Не става ясно кой от двата акта - устройственият правилник или заповедта - урежда фактическото изпълнение на работата от разстояние.

Предлагаме изречение второ на ал. 1 да уреди единствено общите параметри:

„Броят на дните, както и звената, длъжностите или категориите дейности, за които може да се възлага работа от разстояние, се определят с устройствения правилник на съответната администрация.“

По този начин в устройствения правилник ще се определят само общите критерии (брой дни, звена, длъжности, категории дейности), докато конкретните организационни въпроси (кои служители, за кои дни, ред за заявяване, отчетност, комуникация, контрол) ще продължат да се уреждат със заповедта на органа по назначаване по ал. 3.

Мотиви: Предложената редакция премахва двусмислието кой акт какво урежда и предотвратява възникване на противоречива практика сред общинските администрации.

III. Други бележки

Обръщаме внимание, че изговената частична предварителна оценка на въздействието анализира предимно проблемите на централната изпълнителна власт (антикорупционни мерки, дейност на ИПА), докато въздействието върху общинските администрации, засегнати пряко от чл. 13а и чл. 51а, остава практически неизследвано.