Становища

Относно: становище по Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНГЕЛОВА,

По повод цитирания проект, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

I. Принципни бележки

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) подкрепя усилията на Министерството на земеделието и храните за актуализиране на националната горска политика.

Анализът на състоянието на горския сектор за периода 2013-2021 г. ясно демонстрира значимостта на общинското горско стопанство – общините са собственици на 437 923 ха горски територии, което представлява 11,1% от общата горска площ в страната. Особено важно е, че 246 от 265 общини в България притежават горски територии, като 111 общини управляват площи над 1500 ха. Тези данни потвърждават, че общинското горско стопанство е значим компонент от националната горска политика.

Позитивните аспекти на стратегията включват признаването на ролята на общините като собственици на горски територии, обвързването с европейските стратегически документи и акцента върху устойчивото стопанисване и многофункционалността на горите. Същевременно е необходимо допълнително да се оценят специфичните нужди на общинското горско стопанство и да се заложат конкретни механизми за подкрепа на общините, както и ясни процедури за тяхното финансиране.

II. Kонкретни предложения

1. В Стратегическа цел 2 да се добави приоритет "Укрепване на капацитета на общините като собственици на горски територии."

Мотиви: От 265 общини в страната, 246 са собственици на горски територии, като 111 общини притежават над 1500 ха, а 135 - до 1500 ха. Управлението им се осъществява чрез различни правни форми - структурни звена в администрацията, търговски дружества или договори с ДГС/ДЛС. Тази разнородност в управленските модели отчита принципа на местното самоуправление, но създава и условия за поява на неравенства в капацитета за ефективно стопанисване на горските територии-общинска собственост.

2. В раздел 6 "Източници на финансиране" да се добави: "Създаване на финансов механизъм за подкрепа на общинските гори чрез отделяне на част от приходите от фонд „Инвестиции в горите“ за инвестиционни проекти на общините."

Мотиви: Държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ демонстрират стабилни финансови резултати - общите приходи се увеличават от 299 093 хил. лева в края на 2013 г. до 329 360 хил. лева в края на 2021 г., представляващи ръст от 10,1%, докато общините разчитат основно на ограничените си бюджетни средства за инвестиции в горската инфраструктура. Тези предприятия имат достъп до специализирани финансови инструменти като Фонд "Инвестиции в горите", който акумулира около 10% от средната продажна цена на дървесината за изграждане на пътища и противоерозионни съоръжения и при годишен оборот от 30-40 млн. лв. представлява значителен финансов ресурс за развитието на горския сектор Отделянето например на 15% от тези средства за общинските гори би осигурило 4,5-6 млн. лв. годишно, което съответства пропорционално на дела на общинските гори в националния горски фонд.

Предимството на този механизъм е, че не натоварва допълнително държавния бюджет, което е в съответствие с изискването на официалната финансова обосновка на стратегията. Вместо това той преразпределя вече генерираните от горския сектор приходи по начин, който отразява собствеността и отговорностите в управлението на горите. Само 85% от общините имат актуални горскостопански планове, а останалите 15% са в процес на изготвяне, което ясно демонстрира необходимостта от финансова подкрепа за подобряване на планирането и управлението на общинските горски ресурси.

Предложеният финансов ресурс от 4,5-6 млн. лева годишно би могъл да покрие най-належащи нужди на общинското горско стопанство - от изготвяне и актуализиране на горскостопански планове, през инвестиции в горската инфраструктура, до модернизация на лесовъдските практики и адаптация към климатичните промени. Това е особено важно предвид констатацията, че общинските гори постигат 91% възобновяване в освободените площи в сравнение с 96% в държавните горски територии, което показва потенциал за подобрение чрез целенасочени инвестиции.

3. В приоритета за "Подобряване на инвентаризацията и планирането" да се добави: "Осигуряване на безвъзмездна методическа и техническа подкрепа за общините при изготвяне и актуализиране на горскостопански планове."

Мотиви: За периода 2013-2020 г. е извършена инвентаризация на 3 713 028 ха горски територии на стойност 34 585 701 лв., като дейностите се извършват средногодишно върху площ от 458 571 ха (11,6% от площта на горските територии) за 4,9 млн. лв. годишно. Въпреки значителните инвестиции в планирането, само 3 областни плана са разработени до момента, като 15% от общините все още нямат актуални горскостопански планове. Липсата на методическа подкрепа и високата цена на инвентаризационните услуги създават бариери пред малките общини за актуализиране на своите планове за управление.

4. В Стратегическа цел 3 да се добави приоритет: "Развитие на местната икономика чрез устойчиво използване на общинските горски ресурси."

Мотиви: Недървесните горски продукти имат значителен неизползван потенциал. Общият размер на приходите от недървесни горски продукти в държавните гори намалява от 1 922 466 лв. през 2013 г. до 1 254 553 лв. през 2021 г., което сочи на необходимостта от нови подходи за оползотворяване на горските ресурси.

5. В мерките за развитие на туризма да се добави: "Създаване на програми за подкрепа на общините за развитие на туристическа инфраструктура в общински горски територии."

Мотиви: Данните сочат, че 94% от горските територии са достъпни за рекреация, което представлява огромен потенциал за туристическо развитие. Площта на горите с основна функция рекреация е 186 097 ха, въпреки намалението с 57 630 ха поради прекатегоризиране към по-строги консервационни режими.

Анализът показва наличие на сравнително добра мрежа от планински пътеки и изградена паркова инфраструктура, но същевременно констатира сериозни слабости: хаотично застрояване с места за настаняване, небалансирано развитие и неблагоустроеност на селищната мрежа, неразвита туристическа инфраструктура в дестинациите за екотуризъм, компрометирана пътна инфраструктура и лошо сметосъбиране. Общинските гори, разположени в близост до населени места, имат стратегическо значение за развитието на достъпен и устойчив туризъм.

6. В Стратегическа цел 3 да се включи мярка: "Насърчаване на междуобщинското сътрудничество за съвместно управление на горски територии в съседни общини."

Мотиви: Много горски масиви се простират на територията на няколко общини, но управлението се осъществява фрагментирано. Горските екосистеми не следват административни граници - проблемите с вредители, болести, пожари и ерозия изискват координирани регионални действия. Данните за лесозащитни мероприятия показват, че годишно 1,3-3,8% от горските територии са засегнати от различни фактори, което налага съвместни усилия за превенция и контрол на местно ниво.

7. В приоритета за горска педагогика да се добави: "Включване на общинските администрации в програмите за повишаване на квалификацията в областта на горското стопанство."

Мотиви: Анализът на работната сила в горския сектор показва системен подход към повишаване на квалификацията в държавните предприятия - проведени са 603 обучения за периода 2013-2020 г. за работа с нови технологии и професионална техника. Социалният профил на заетите показва значително подобрение - служителите с висше образование се увеличиха от 1594 през 2013 г. на 1974 през 2020 г. (ръст от 23,84%).

Общините в същото време нямат достъп до специализирани програми за обучение. Това създава дисбаланс в компетентностите между различните управляващи структури и ограничава капацитета на общините за ефективно и устойчиво стопанисване на горските си ресурси.

8. В мерките за борба с незаконните действия да се включи: "Укрепване на ролята на общинските власти в превенцията и контрола на незаконни действия в общинските гори."

Мотиви: Данните за лесозащитни мероприятия показват, че за периода 2013-2020 г. засегнатите гори от биотични, абиотични и антропогенни фактори варират от 1,3% до 3,8% от общата горска територия в страната. Информационната система на ИАГ отчита средно 11,75 трудови злополуки годишно при 7629 заети в държавните предприятия, което подчертава важността на локалния контрол и превенция.

Общинските власти имат предимството на близостта до терена и познанието на местните условия, което ги прави ключови партньори в превенцията на незаконни действия. Системното регистриране на незаконни сечи в пробните площи показва сериозни проблеми с опазването на горите, които изискват засилено сътрудничество между всички нива на управление.

9. В приоритетите за противопожарна защита да се добави: "Осигуряване на финансиране за общините за изграждане на противопожарна инфраструктура в общинските гори."

Мотиви: Анализът на щетите в горите показва, че горските пожари са сериозна заплаха, която не познава административни граници. През периода 2013-2021 г. са извършени 4569,8 ха нови противоерозионни залесявания, което демонстрира мащаба на необходимите възстановителни дейности след природни бедствия.

Данните за абиотични фактори показват значително намаляване на щетите - от 383 786 дка през 2018 г. до 41 134 дка през 2020 г., което потвърждава ефективността на превантивните мерки. Общинските гори, често разположени в периферията на горските масиви и в близост до населени места, играят решаваща роля като буферни зони и първа линия на защита срещу разпространението на пожари към урбанизираните територии.

10. При регулирането на възмездното ползване на екосистемни услуги да се предвиди създаване на подходяща нормативна уредба за общинските гори с улеснени процедури и възможности за въвеждане на по-благоприятни условия.

Мотиви: Анализът разкрива парадоксална ситуация - въпреки успешното картиране на девет типа екосистеми и реализирането на значими европейски проекти като "PoliciES", "MetEcoSMap" и "ForOurFuture", които са създали солидна научна основа за оценка на екосистемните услуги, все още не е приета Наредбата за условията и реда за възмездно ползване на горски екосистемни услуги. Това положение засяга основно общините, които предоставят множество екосистемни услуги от обществено значение - водоснабдяване на селищата, почвозащитни функции, въглеродно улавяне, рекреационни възможности и биоразнообразие.

Общините се характеризират с по-ограничени административни ресурси в сравнение с държавните горски предприятия, което означава, че сложни бюрократични процедури могат сериозно да ги възпрепятстват да се възползват от възможностите за компенсиране на екосистемните услуги. В същото време общинските гори обслужват директно нуждите на местните общности и имат ясно изразена социална функция. Те инвестират собствени средства в поддържането на екосистемните функции чрез противопожарна защита, лесовъдски мероприятия и природозащитни дейности, но не получават адекватни приходи за тези дейности, което ограничава възможностите им за по-нататъшни инвестиции в устойчиво управление на горските ресурси.

11. Да се добави приоритет: "Повишаване устойчивостта на общинските гори към климатичните промени чрез подкрепа за сухоустойчиви дървесни видове и адаптивно управление."

Мотиви: Анализът на състоянието на горския сектор за периода 2013-2021 г. разкрива тревожни тенденции, които ясно демонстрират въздействието на климатичните промени върху българските гори и необходимостта от спешни адаптивни мерки. Данните показват, че средната възраст на горите се е увеличила значително от 53 на 60 години за периода 2010-2020 г., което е индикатор за забавен растеж и намалена жизненост на горските екосистеми. Паралелно с това се наблюдава тревожно намаляване на годишния масов прираст от 14,3 млн. м³ през 2010 г. на 13,5 млн. м³ през 2020 г., което представлява загуба от 800 000 м³ годишно или около 5,6% спад.

Климатичните промени и честото засушаване през последните години са довели до сериозни щети в горските екосистеми, като особено уязвими се оказват иглолистните култури и издънковите гори. Засегнатите гори от биотични, абиотични и антропогенни фактори варират от 1,3% до 3,8% от общата горска територия, като климатичните аномалии стават все по-честа причина за масово съхнене и биотични нападения. През периода 2013-2021 г. са извършени 4569,8 ха нови противоерозионни залесявания, което демонстрира мащаба на необходимите възстановителни дейности след климатични щети.

Общинските гори са особено уязвими към тези промени поради ограничените им ресурси за адаптивни мерки и превантивни действия. За разлика от държавните предприятия, които разполагат с по-големи финансови възможности и оперативни екипи, общините често нямат капацитет да реагират бързо и адекватно на климатичните предизвикателства. Анализът показва, че общинските гори постигат 91% възобновяване в освободените площи в сравнение с 96% в държавните горски територии, което частично се дължи и на недостатъчните ресурси за прилагане на адаптивни лесовъдски практики.

Въвеждането на сухоустойчиви дървесни видове и адаптивно управление в общинските гори е важно за запазването на тяхната продуктивност и екосистемни функции в условията на променящия се климат. Данните за намаляващия прираст и увеличаващите се щети показват, че традиционните подходи за горско стопанство вече не са достатъчни. Общините се нуждаят от подкрепа за преминаване към климатично адаптирани дървесни видове, подобряване на водния режим в горите и прилагане на превантивни мерки срещу екстремни климатични явления. Това включва не само техническа помощ, но и финансова подкрепа за закупуване на подходящ посадъчен материал, обучение на персонала и модернизиране на лесовъдските практики в съответствие с променящите се климатични условия.

В заключение, отбелязваме, че предложенията ни за подобряване на стратегията адресират широк кръг проблеми - от целева финансова и институционална подкрепа на общините-собственици на горски територии, през липсата на достатъчен административен капацитет, до огромния неизползван потенциал на общинските гори за местното икономическо развитие. Създаването на целенасочени програми за обучение на кадрите в общинските горски структури е също необходима мярка за ефективното управление на националните горски ресурси.

Като се надяваме, че предложенията ни ще бъдат взети под внимание, оставам

С уважение,