Становища

Относно: Проект на Решение на МС за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, Ваш изх. № 03-00-328-25/14.03.2025 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДЕНЕВА,

Във връзка с проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, Ви уведомяваме, че поддържаме нашите три становища с изх. № И-446/25.02.2022 г., № И-1724(2)/12.10.2022 г. е изх. № И-1977(2)/21.11.2024 г. на НСОРБ, формирани след проведено писмено проучване сред всички заинтересовани общини в страната и представени при двете предходни съгласувания на законопроекта, както следва:

1. Не подкрепяме предложението по § 9 за чл. 27, ал. 11, където се допълва, че Програмите на общините за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми ще подлежат на оспорване по реда на АПК. И в нашите две предходни становища изразихме мотивирани опасения, че предлаганата промяната ще окаже значително негативно въздействие върху дейността на общините. Поради тази причина очаквахме в настоящето трето съгласуване да бъде разработена пълна оценка на въздействието, като изрично се анализира как новото предложение ще се отрази на местните власти.

Предложеният текст реално ще доведе до допълнителна административна тежест, въпреки че в частичната оценка на въздействието общините не са записани като заинтересовани страни. Бъдещото обжалване ще постави под риск срочното влизане в сила на програмите, което ще има негативен ефект за реалното изпълнение на заложените в тях общински мерки и ще породи несигурност дали и как ще се изпълняват мерките в тези програми. Независимо, че §9 е допълнен с въвеждането на инструктивни срокове за съда, според нас те, поради своя незадължителен характер, няма да доведат до по- бързо разглеждане на делата по АПК. Дори и да бъде допуснато предварително изпълнение, това може да забави усвояването на европейски и други средства и ще доведе до незаконосъобразното им разходване в случай, че съдът уважи исковете на жалбоподателите. Също така въвеждането на обжалване ще наложи ангажиране на вещи лица, юристи и др., което е свързано с допълнителни такси и разноски.

Не без значение е и факта, че с наличието на приети (влезнали в сила) програми по чл. 27 от ЗЧАВ се осигурява постигането на съответствие с действащото законодателство в областта на атмосферния въздух. Програмите предопределят общините като допустими бенефициенти за финансиране на мерки за подобряване на КАВ по европейски/международни и национални програми. Те са основание и общината да прилага местни административни, контролни и инвестиционни действия, съответстващи на изведените в програмата. С въвеждането на оспорване би се възпрепятствало изпълнението на горецитираните правомощия и няма да доведе до постигане на нормите за чист въздух.

Не на последно място от мотивите и във формуляра за частичната оценка на въздействието не става ясно, какви са причините за предложението и от кой европейски документ произтичат. В мотивите е записано единствено - „Процедура за Нарушение №2020/2106 за неизпълнение на задълженията на Република България по чл.23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, самостоятелно и във връзка с чл.4, параграф 3 и чл.19, параграф 1 от Договора за ЕС и чл.47 от Хартата на основните права във връзка с чл.9, параграф 3 от Орхуската конвенция.“ След направена справка не беше открита публична информация относно „Процедура за Нарушение №2020/2106“, за да можем да направим обосновано заключение, че тази процедура са отнася точно за Програмите на общините за КАВ. Според нас обществеността е включена в процеса на разработване и приемане на програмите, тъй като преди те да бъдат приети от съответните Общински съвети задължително се подлагат на публично обсъждане.

В подкрепа на нашето предложение си позволяваме да цитираме и Определение № 552 от 24.01.2022 г. на Върховния административен съд на Република България - Шесто отделение, по адм. дело № 334/2022 г. за обжалване на Решение № 204/22.04.2021 г. на Столичен общински съвет за приемане на Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021 – 2026 г. В Определението на ВАС се подчертава, че приетата програма на Столична община „……съдържа териториално-административна характеристика, оценка на замърсяването чрез посочване на резултатите от измерванията, анализ на ситуацията, европейски практики за намаляване на вредните емисии и др., както и мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез план за действие. Видно е, че в основната си част програмата е аналитична и като такава не съдържа волеизявление, което да засяга или застрашава права. Единствено отклонение от тази аналитична дейност са предложените мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух. В тях са описани насоките по сектори (транспорт, битово отопление, строителство и др.), които ще се следват, за да се достигнат заложените в плана по-ниски нива на замърсяване на атмосферния въздух. Затова в тази част програмата е вътрешноведомствен акт, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, като съгласно изключението в тази разпоредба актът може да е административен, респективно да подлежи на оспорване, но само ако засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая обаче няма данни, нито наведени твърдения от частните жалбоподатели, че някоя/някои от мерките ги засягат. Несъгласието им с предложените мерки, които смятат за недостатъчни, не обосновава засягане на техен пряк и непосредствен интерес.“

В заключение, изразяваме нашето опасение, че самоцелното въвеждане на оспорване по реда на АПК без извършен анализ на въздействието и без посочването на сериозни мотиви единствено би възпрепятствало изпълнението на общинските програми и няма да доведе до постигане на нормите за чист въздух.

2. В нашите предходни две становище посочихме, че опазването на чистотата на въздуха е споделена отговорност на множество отговорни лица и не на последно място на гражданите от битовия сектор. В тази връзка отново предлагаме законопроекта да бъде допълнен, като се разпишат необходимите разпоредби, свързани с:

2.1. нов механизъм за гарантиране качеството на дървесината, която се пуска на пазара и се използва за битово отопление. В тази връзка в ЗЧАВ следва да се създаде нов стандарт, по подобие на изискванията за въглищата, който да урегулира продажбата на дървесина, съпътстващ се с реален контролен механизъм и санкции. Необходимо е законово да се спре продажбата и да се ограничи възможността за ползване на дървесина с висока влажност. Съответно, търговците на дървата за битово отопление следва да носят отговорност при продажба на дърва, които не отговарят на изискванията наред с определяне на адекватни контролни функции. Към настоящия момент приетата от Министерство на земеделието Наредба № 6 за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление е невъзможно да ограничи пускането на пазара и ползването на дървесина с висока влажност. Обръщаме внимание, че прилагането на изисквания към качеството на дървесината за отопление е втората мярка с най-голям принос за намаляване на емисиите на ФПЧ, определена в Националната програма за качество на въздуха.

2.2. определяне на допустими емисии на вредни вещества – замърсители на атмосферата и за малки/домашни горивни инсталации, с мощност до 50 кW, което също да бъде обвързано с приложими разпоредби за контрол и налагане на санкции.

          2.3. определяне на допустимите емисии на вредни вещества – замърсители на атмосферния въздух от т.нар. скари, барбекюта, пицарии, и др. заведения за бързо хранене. В случай, че се въведат такива нива на допустими емисии, ще трябва да се доразработи и нормативната база при проектирането на такива заведения - същите да бъдат оборудвани със съответни филтри и/или пречистващи съоръжения, което да даде възможност на контролните органи при проверка да налагат санкции. Чрез действащата към настоящия момент нормативна уредба такъв контрол и санкции не могат да се приложат.

          2.4. правила за ежегодно подаване към общините на информация от домакинствата, използващи дърва и въглища за отопление, както и количествата на използваното гориво през изминал отоплителен сезон. Също така е необходимо да бъде подавана и аналогична информация за начина на отопление и количествата използвано гориво за отопление и от юридическите лица (извън лицата подлежащи на емисионен контрол от РИОСВ), тъй като към настоящия момент такава информация се събира само от НСИ, при преброяване на населението, което се извършва на период от 10 години, а е необходимо за целите на годишната инвентаризация на емисиите от битовото отопление да се събират актуализирани данни на годишна база.

          2.5. определяне на нови стандарти за еко дизайн на отоплителните съоръжения в бита. Това е заложено и в Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух и тази мярка следва да се приложи като национална политика, за да се стимулират домакинствата да ползват предимно новите еко-уреди. Без политика на ниво държава, общините не могат самостоятелно да приложат тази мярка и контролират всички жилища и помещения.

3. Чистотата на въздуха изисква и национални решения и определяне на ясни правомощия, отговорности и контролни функции на всички отговорни институции. През последните години законодателството беше многократно изменяно, като се прехвърли на общините пълната отговорност за осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територията, независимо, че други компетентни органи имат правомощия да определят националните политики и регулации, както и да разрешават условията за дейността на различни източници на емисии - битово отопление, транспорт, промишленост, пренос на замърсители при трансгранично замърсяване и др. Считаме, че кметовете следва да носят отговорност, само когато е доказано, че източника на замърсяване е на територията на съответната община и те действително са имали достатъчно законови правомощия да осъществят контрол и санкциониране върху този източник. В тази връзка отново предлагаме разписването на нови норми относно:

          3.1. създаване на процедура на национално ниво за контрол и мониторинг на трансграничния пренос на замърсяващи вещества, за фоновото качество на атмосферния въздух, което ще даде основание държавата да се позове на този пренос в случай на наказателна процедура, като се обоснове, че източниците на замърсяване са извън територията на страната;

          3.2 създаване на национален механизъм, който да позволява приспадане на превишения на ФПЧ, които се дължат на източници извън територията на страната – например пренос от Сахара и др. – подобна процедура се прилага в Гърция;

          3.3. създаване на процедура на национално ниво за контрол и управление на дейности за намаляване на общото фоново в т.ч. и регионално замърсяване, участващо във формиране на качеството на атмосферния въздух на ниво община. Това ще даде възможност за формиране на комплексна оценка и контрол при формиране на КАВ, не само на ниво община, а и на регионално ниво, върху което местна власт на съответната община с нарушено КАВ не разполага с правомощия за регулиране на дейности, участващи макар и косвено при формиране на общото количество емисии.

          3.4 за осъществяването на контрол на трафика при въвеждане на нискоемисионни зони за ограничаване на емисиите от транспорта е необходимо да бъде разработен механизъм или протокол за обмен на данни между институциите, както и регламентиране в приложимото законодателство. За тези зони е необходимо да се разчита изключително на съдействие на Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, органите на КАТ „Пътна полиция“ и МВР, за да може да се осъществи обмена на данни от екологичната категория на автомобилите, както и за автоматизираното проследяване на изпълнението на наложените забрани за навлизане в определените територии, чрез камери и автоматизирани средства и за издаване на фишове и актове за налагане на глоби и санкции на нарушителите.

          3.5 подобряване на нормите, свързани с възможността общините да извършват контрол върху домакинствата, използващи непозволени горива (отпадъци, мокра дървесина или незаконно добити въглища). Също така налагане на санкции на лицата, които не осигуряват достъп до помещенията.

4. Необходимо е да бъдат инициирани промени в нормативната уредба извън обхвата на Закона за чистота на атмосферния въздух, както следва:

          4.1. в Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, като предоставянето от МТСП/АСП на помощи на домакинства за отопление да не включва дърва и въглища за отопление, а да бъдат допустими само екологични алтернативи. В случай, че продължат да се предоставят помощи за отопление с дърва и въглища да бъде разработен приложим механизъм чрез МТСП/АСП и съответната община, домакинствата, кандидатстващи за помощи за отопление да бъдат насочвани (задължени) по установена процедура на общината да кандидатстват за подмяна на отоплителния уред, като по този начин да се намали кръга лица, които получават помощи за отопление с дърва и въглища.

          4.2. в Наказателния кодекс да бъде включено инкриминирането на горенето на отпадъци и отпадъчни материали с цел ограничаване на нерегламентираното изгаряне на отпадъци.

Отчитайки важността на въпроса с подобряване качеството на атмосферния въздух, се надяваме, че нашите предложения ще бъдат отразени при бъдещото процедиране на законопроекта.