Становища

Относно: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, изпратен за съгласуване по чл. 32 от УПМСНА (Ваш изх. № 91-00-449/25.09.2026 г.).

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

На първо място изразяваме нашата благодарност към Министерството на финансите за изготвянето на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИД на ЗМДТ), с който се цели осъвременяване на данъчните оценки на недвижимите имоти в Република България. Това е дългоочаквана, необходима и желана от общините стъпка за привеждане на данъчната основа в съответствие с актуалните икономически реалности. С настоящото становище изразяваме нашата подкрепа за законопроекта.

Актуализирането на данъчните оценки е необходимо както за постепенно преодоляване на натрупаното през годините несъответствие между нормативно определените данъчни стойности и реалните икономически и пазарни условия, така и за укрепване на собствената приходна база на общините и финансовата самостоятелност на местното самоуправление. Самото Министерство на финансите отчита, че данъчните оценки, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ, като цяло не са актуализирани от 2008 г., базисната данъчна стойност за сградите и земите в строителни граници не е променяна от 1997 г., а тази за земеделските земи - от 2009 г.

Предложеното поетапно увеличение на базисната данъчна стойност - с 30 на сто за 2027 г., с 35 на сто за 2028 г. и с 35 на сто за 2029 г., или общо със 100 на сто спрямо действащите стойности удовлетворява нашите предложения, поставяни последователно пред различните състави на министерството на финансите през последните години.

Практическите наблюдения на реалните казуси на местно ниво показват, че данъчните оценки са в пъти по-ниски от пазарната стойност на имотите. Това води до съществени вътрешни диспропорции - собственици на високостойностни имоти могат да дължат данък, несъответстващ на икономическата стойност на притежавания актив. Същевременно значителната дистанция между данъчната и пазарната стойност създава стимули при сделките да бъде декларирана цена, близка до данъчната оценка, вместо реално договорената цена. Осъвременяването на оценките следователно има значение не само за приходите, но и за ограничаване на предпоставките за неформални практики при сделките с недвижими имоти.

Подкрепяме и актуализирането на глобите и имуществените санкции по ЗМДТ, тъй като част от тях са загубили възпиращия си ефект. По-високите и икономически адекватни санкции биха имали по-силен дисциплиниращ ефект, включително по отношение на задълженията за деклариране на обстоятелства, имащи значение за местното облагане.

С оглед становището на Европейската комисия по правилата за държавните помощи приемаме мотивите за отмяна на невлезлите в сила разпоредби относно патентния данък за юридически лица, извършващи дейност като заведения за хранене и развлечения. Същевременно продължаваме да поддържаме искането ни за необходимостта в рамките на последващ диалог с ЕК да се потърси допустим модел за изменение на чл. 61з ЗМДТ, чрез което, след предварителна оценка за съответствие с правилата за държавните помощи, в обхвата на патентното облагане да бъдат включени и юридическите лица, извършващи дейности по Приложение № 4, когато отговарят на еднакъв за всички правно-организационни форми критерий за максимален годишен оборот.

Целта на това наше предложение е да се въведе данъчна неутралност спрямо правната форма за малките локални дейности, да се ограничи възможността еднакви по икономическо съдържание дейности да бъдат облагани съществено различно и да се осигури устойчив и предвидим собствен приход за общините. Не на последно място е и възможността за ограничаване на рисковете, установени с анализи на НАП, които показват, че голям процент от извършваните ремонтни дейности и козметични услуги остават извън регулация.

Разбираме също така и съображенията за изричното решение актуализираните оценки да не се прилагат при определянето на таксата за битови отпадъци, когато данъчната оценка се ползва като основа, което предпазва домакинствата от двойно натоварване в периода на прехода към новите основи на таксата. Т.е. ако законодателят вече признава необходимостта от тригодишно неутрализиране на ефекта от новите данъчни оценки върху ТБО, логично е в същия времеви хоризонт да бъде отчетена и фактическата готовност на общините за прилагане на новите основи по чл. 67, ал. 8 ЗМДТ. В тази връзка отбелязваме, че в законопроекта не е включено предложението на НСОРБ за осигуряване на специална уредба, която да позволи на общините, които нямат достатъчна и достоверна информация за прилагане на новите основи - да прилагат досегашния ред, установен с § 16 от ПЗР на ЗМДТ, вкл. и продължат да прилагат данъчната оценка като основа за лицата, които не са подали декларации за определяне на необходимия брой съдове.

Ползваме случая да отбележим, че в законопроекта не са включени и други предложения, внесени от НСОРБ пред Министерството на финансите с наши писма изх. № И-1226/29.06.2026 г. и И-1311 (2)/27.07.2026 г. преди изготвянето на законопроекта.

В тази връзка и въз основа на решения на Управителния съвет и получените в НСОРБ становища от общините, правим следните конкретни предложения, които считаме за необходими, за да бъде постигната целта на реформата - устойчива, справедлива и предвидима система на облагане с местни данъци:

1. Нормативно уреждане на управляем преход към новите основи за определяне на таксата за битови отпадъци

Мотиви: В публикувания законопроект този въпрос не е решен. Предвидената от Министерството на финансите корекция на данъчната оценка за целите на таксата за битови отпадъци през 2027-2029 г. е правилна и необходима, защото не допуска актуализирането на базисните данъчни стойности само по себе си да доведе до увеличение на ТБО там, където данъчната оценка е допустима основа. Разпоредбата в този си вид може временно да ограничи риска от шоково увеличение, но създава необходимост от поддържане на паралелна коригирана данъчна оценка и не дава на общините ясен правен и финансов режим за 2027 г. и следващите години.

Предложеният от МФ механизъм не решава основния проблем, многократно поставян от НСОРБ - различната степен на техническа, информационна и организационна готовност на общините за прилагането на новите основи по чл. 67 ЗМДТ.

Прилагането на новия режим за определяне на ТБО изисква надеждни данни за броя на ползвателите, имотите, съдовете и количествата отпадъци, оперативен електронен обмен с първичните администратори на данни, адаптирани информационни системи, изменение на общинските наредби, нови план-сметки и достатъчна обществена информираност. Действащият чл. 67 предвижда количество отпадъци като водеща основа, но допуска и брой ползватели, площ и други конкретно определени способи за отделните услуги.

Вече предложихме на Министерството на финансите преходът да бъде удължен до края на 2029 г., така че общините да могат да започнат прилагането на новия режим през 2027, 2028 или 2029 г. според фактическата си готовност. Предложихме още и резервен механизъм при неприета план-сметка, срок до 31 януари за общините, преминаващи към новите основи, ежегоден мониторинг и безплатен електронен достъп до необходимите данни от първичните администратори.

Поради това предлагаме в преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ да бъдат включени вече представените от НСОРБ текстове, с които:

• до 31 декември 2029 г. общините да могат поетапно да преминават към основите по чл. 67, ал. 8 ЗМДТ, като до момента на преминаването запазят възможността за прилагане на досегашния режим;
• когато не е определен нов размер или не е приета необходимата план-сметка, да действа ясен резервен механизъм за събиране на таксата на базата на размера към 31 декември на предходната година;
• за общините, които започват прилагането на новите основи през съответната година, план-сметката да може да бъде одобрена до 31 януари;
• да се определят по-ясно режимите за освобождаване от ТБО по чл. 71, т. 2, вкл. и чрез правомощие на общинския съвет да урежда реда и условията за това освобождаване, както и да дава определение за това какво означава незастроен имот и имот, който „не се ползва през цялата година“;
• за общините, приложили новите основи през 2026 г. и следващите да се прецизира разпоредбата на чл. 66, ал. 3, т. 2 относно срока за приемане на план-сметката (обвързан със срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси), но не позволяващ пълноценно прилагане на изискуемите срокове по АПК.
• общините да имат нормативно гарантиран безплатен електронен достъп до необходимите данни на държавните първични администратори, по аналогия на разпоредбите на чл. 24 от Закона за НАП.
• в преходния период да се запази възможността за ползване на отчисленията по ЗУО чрез вътрешни компенсирани промени по план-сметка.

Предложеният от нас преходен режим не представлява отказ или отлагане на принципа „замърсителят плаща“, тъй като и в момента общините са създали условия за определяне на ТБО въз основа на деклариран брой и вид съдове. Напротив, предложеният режим създава условия европейският принцип да бъде приложен реално, въз основа на достоверни данни, обективни изчисления, работещи информационни системи и финансово поносима промяна за гражданите и бизнеса.

Предложението на НСОРБ за конкретни редакции относно таксата за битови отпадъци е представено в Приложение № 1.

2. Разширяване на диапазона на ставките на туристическия данък, като се увеличи горната граница.

Мотиви: С чл. 61с, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси на общинския съвет е предоставено право да определи размера на туристическия данък според населеното място и категорията или регистрацията на мястото за настаняване, но при максимален размер от 1,53 евро (3,00 лв.) за нощувка.

Предложението не означава автоматично увеличаване на туристическия данък във всички общини. То цели единствено разширяване на законовия диапазон, в рамките на който съответният общински съвет може да отчете характеристиките на местния туристически пазар, категорията на местата за настаняване, цените на нощувките и натоварването върху общинската инфраструктура. Решението за конкретния размер продължава да принадлежи на общинския съвет, като възможността за приемане на изменение в действащите размери и годината, от която евентуална промяна ще влезе в сила следва да бъдат съобразени с икономическата ситуация на съответната територия и профила на туристите. По данни на Министерството на туризма, приходите от нощувки на чуждестранни туристи традиционно формират над 59% от общите приходи от нощувки в местата за настаняване, което е допълнителен аргумент за това, че предложението не създава допълнителна данъчна тежест за българските граждани.

В допълнение, икономическите условия в страната са се изменили значително. Като илюстрация, хармонизираният индекс за групата „Ресторанти и хотели“ е 129,45 при база 2015=100 през юли 2020 г., докато през септември 2025 г. достига 184,84. Съпоставката между тези две наблюдения показва увеличение от приблизително 43 на сто, макар показателят да обхваща по-широка група услуги от самото настаняване.

Паралелно нарастват и общинските разходи, пряко или косвено свързани с туристическата дейност – поддържане и обновяване на публичните пространства, транспортна и пътна инфраструктура, с по-голяма натовареност в туристическия сезон, осветление, културен и спортен календар, туристическа информация, достъп до природни и културни забележителности и т.н.

НСОРБ вече е поставяло неколкократно пред Министерството на финансите предложението за увеличаване на максималната ставка, така че да бъде възможна по-ясна диференциация между местата за настаняване с различна категория, локация и ценови сегмент.

Предлагаме допълнително да се обсъди и бъдещ модел, при който туристическият данък се дължи от пряко от туриста, а лицето, предоставящо нощувката, действа като събирач и вносител. Това е по-разбираем модел за гражданите и бизнеса, доближава приходната логика до европейската практика за city tax и позволява по-добро разграничаване между цената на нощувката и публичния принос за местната инфраструктура.

Туристическите общини поставят и специфични проблеми на малките семейни места за настаняване от клас Б, които са натоварени с режим, практически близък до този за по-големите хотелиерски обекти. В тази връзка е необходимо МФ съвместно с Министерството на туризма и НСОРБ да изготвят предложения за подобряване функционалностите на ЕСТИ и да разработят облекчен административен режим, включително принцип на едно гише, при който данните, подадени към една институция, да се използват служебно и от останалите, без ежемесечно дублиращо деклариране.

3. Разширяване на горния диапазон на ставките на данъка при възмездно придобиване на имущество от 3 на 7 на сто върху оценката на прехвърляното имущество

Мотиви: С чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ е определен диапазон от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество. Подобна промяна на законовия максимум не представлява централизирано увеличение на данъка.

Данъкът при придобиване е еднократен и е свързан с настъпването на събитие, свързано с придобиване на имущество. При недвижимите имоти данъчната основа е уговорената цена, когато тя е по-висока от данъчната оценка, което позволява размерът на задължението да следва икономическата стойност на сделката.

Законодателната промяна само би предоставила допълнително пространство за решение на местния орган, без да задължава никоя община да приложи максималната ставка.

Допълнителните приходи имат естествена връзка с разходите, които силно активният пазар на недвижими имоти поражда за местната инфраструктура - транспортен достъп, улици, паркиране, детски градини, училища, зелена система и други публични услуги.

С оглед социалната чувствителност на мярката е възможно да се обсъди и поетапно разширяване на законовия диапазон, например максимум 4 на сто през първата година и 5 на сто от следващата, без това да засяга правомощието на общинския съвет да запази действащата местна ставка.

4. Предлагаме законопроектът да бъде допълнен с правило за последваща регулярна актуализация на формулите за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти след 2029 г.

Мотиви: Механизмът следва да стъпва на официални данни на НСИ, на обобщени данни за сделки с недвижими имоти и на периодичен преглед на коефициентите за местоположение, вкл. и при нова категоризация на населените места. Без такова правило системата отново ще натрупа изоставане и вътрешни диспропорции и след няколко години ще се наложи нова еднократна политически трудна корекция.

Следва да бъде предвидена и актуализация на таблиците за земеделските земи, чиято данъчна оценка се ползва при изповядване на сделки, но дори и с увеличението - продължава да бъде значително по-ниска от реалните пазарни стойности.

5. Други предложения на НСОРБ, представяни и в предходни години:

• При земеделски имоти, върху които са разположени фотоволтаични съоръжения или които фактически не се използват за земеделска дейност, следва да се въведе облагане с данък върху недвижимите имоти или специално правило, което да отчита стопанското използване на имота.
• Във връзка с предвижданите реформи в системата на Кадастъра за повишаване на пълнотата, точността и актуалността на кадастралната карта и кадастралните регистри като основа за електронното управление и защитата на правото на собственост (Приоритет 13.5. от Програмата за управление на РБ) да бъдат предприети действия за опростяване и унифициране на данните за облагаемите обекти чрез автоматизирано обвързване с видовете обекти в този регистър.
• Също така е необходимо в следващите години да бъде разгледана тежестта на трудно проверимите характеристики на имотите като електрификация, водоснабдяване, канализация, асансьор, телефонизация и други подобни показатели във формулата за определяне на данъчната оценка.
• В частта за моторните превозни средства предлагаме данъчната основа при възмездно придобиване да бъде уговорената цена, но не по-ниска от застрахователната стойност.
• При финансов лизинг приходът от данъка за моторни превозни средства да постъпва в общината по постоянния адрес или седалището на действителния ползвател на автомобила, когато той е вписан в свидетелството за регистрация.
• Прилагане на еднократен режим за уреждане на непререгистрираните пътни превозни средства със стари регистрационни номера и за превозни средства, които фактически не съществуват или не се движат, но продължават да фигурират в общинските данъчни бази. След изтичане на определения срок следва да се даде правно основание компетентното звено на Пътна полиция да прекратява служебно регистрацията, а общината да закрива съответната данъчна партида.
• Предлагаме да се предвиди изрична нормативна възможност за служебно, безплатно и по възможност автоматизирано получаване на данни от Агенцията по вписванията, АГКК, МВР, ГРАО, НАП, НОИ, ИА „Автомобилна администрация“ и други първични администратори на данни, когато тези данни са необходими за установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси.
• Във връзка с чл. 101 от ЗДБРБ за 2026 г. и възможността да прекратяване на регистрация на МПС от лица, включително чуждестранни граждани без изискване за установяване наличието или липсата на задължения за местни данъци, предимно граничните общини сигнализират за редица трудности или невъзможност да бъдат събрани публичните вземания.
• Усъвършенстване на режима за установяване, връчване и събиране на местни публични вземания от чужди граждани и при липса на действащ правен субект, като за целта Министерството на финансите, съвместно с Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на електронното управление и НСОРБ разработят нормативни решения за:
  • въвеждане при придобиване на недвижим имот или регистрация на моторно превозно средство от чужд гражданин на задължение за посочване на надежден адрес за кореспонденция в страната и електронен адрес за връчване на съобщения, както и задължение за актуализирането им;
  • създаване на възможност за еднозначна идентификация на чуждестранните лица в системите за местни приходи чрез устойчив идентификатор и автоматизиран обмен с компетентните държавни регистри;
  • уреждане на ред за служебно получаване на информация относно смъртта на чуждестранни собственици и за установяване на наследниците им, когато това е възможно чрез наличните национални или международни информационни системи;
  • нормативно уреждане на случаите на моторни превозни средства, които трайно са изведени от страната или фактически не съществуват, но продължават да фигурират като регистрирани и да генерират местни данъчни задължения;
  • създаване на специален ред за данъчните партиди на недвижими имоти и МПС, останали формално собственост на заличени юридически лица, така че да не се натрупват несъбираеми вземания без идентифицируем длъжник.

Подобни изменения са необходими не само като мярка за повишаване на събираемостта, но и за подобряване качеството на данъчните регистри. Натрупването на задължения на починали лица, заличени юридически лица, фактически несъществуващи МПС или лица, които не могат да бъдат индивидуализирани и уведомени, изкуствено увеличава размера на отчетените недобори и създава невярна представа за реалната ефективност на общинската приходна администрация.

Запазваме си правото да внесем допълнителни бележки и предложение в обявения срок на обществената консултация, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗНА.

Като разчитаме на Вашата подкрепа за отразяване на направени предложения,

С уважение,

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

ЗА ПРЕХОДЕН РЕЖИМ ЗА ТАКСАТА ЗА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 16 от 2021 г., бр. 8, 17 и 104 от 2022 г., бр. 66, 80 и 106 от 2023 г. и бр. 70 и 81 от 2024 г., бр. 113 от 20205 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 81 от 2024 г. и бр. 113 от 2025 г.) в § 16 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3:

а) текстът преди т. 1 се изменя така:

„(3) Таксата за битови отпадъци за 2026 г., 2027 г., 2028 г. и 2029 г. може да бъде определена до 31 декември на предходната година по следния ред:“

б) в т. 9 думите „през 2026 г.“ се заменят с „в течение на годината“;

в) в т. 11, буква „а“ след  думата „образец“ се добавя „и ред, определени с наредбата по чл. 9“.

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Когато до 31 декември на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за съответната година по реда на ал. 3, таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.“

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Разпоредбите на общинските наредби в частта за таксата за битови отпадъци и решенията на общинските съвети, приети по досегашния ред, запазват действието си до приемането на актовете за определяне на таксата за битови отпадъци по основите, посочени в чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси, но не по-късно от 31 декември 2029 г.“

4. В същите преходни и заключителни разпоредби се създава нов § 16а:

„§ 16а. (1) За общините, които през 2027 г., 2028 г. или 2029 г. започват да определят таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси, срокът за одобряване на план-сметката по чл. 66, ал. 3 от същия закон за всяка от услугите по чл. 62 е до 31 януари на съответната година.

(2) За общините по ал. 1 чл. 68, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси не се прилага за съответната година.

(3) Когато в срока по ал. 1 общинският съвет не е приел план-сметката по чл. 66, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси за всяка от услугите по чл. 62 от същия закон, таксата за битови отпадъци за съответната година се събира от лицата по чл. 11 от същия закон на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, освен когато таксата за битови отпадъци за съответната година е определена или се събира по реда на § 16, ал. 3 - 5.

(4) Министерството на финансите, съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерство на иновациите и дигиталната трансформация и Националното сдружение на общините в Република България, извършват ежегоден мониторинг на прилагането на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като в рамките на бюджетната процедура за съответната година се отчитат техническата готовност на системата за управление на отпадъците и на информационните системи, актуалността на данните в националните регистри и степента на събираемост на вземанията.

(5) За осъществяването на функциите и правомощията по Раздел I „Такса за битови отпадъци“ от ЗМДТ общините имат право на безплатен достъп до информация от първичните администратори на данни - Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, Агенцията по вписванията, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и от други държавни и общински органи и доставчици на обществени услуги, като те са длъжни да я предоставят безплатно, по електронен път и в електронен вид в 14-дневен срок от датата на поискването.

5. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 81 от 2024 г. и бр. 113 от 2025 г.) в § 13, ал. 1 от заключителните разпоредби думите „31 декември 2026 г.“ се заменят с „31 декември 2029 г.“.
6. В Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси се създава нов параграф, както следва:

„ … (1) Месечните отчисления за 2027 г. и 2028 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Средствата могат да бъдат използвани и за почистване на нерегламентирано изхвърлени отпадъци.

(2) Дължимите месечни отчисления за 2027 г. и 2028 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни отчисления за предходната година по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет за съответната година, в срок до 30 април на текущата година.

(3) Не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления за 2027 г. и за 2028 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.

7. Параграф …. Измененията и допълненията влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“.“