Становища

Относно: Обществено обсъждане на проект на Постановление на Министерския съвет за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции, бихме искали да Ви информираме, че Националното сдружение на общините в Република България принципно подкрепя пакета документи, със следните бележки:

Считаме, че участието на общините в осъществяването на мерките и инвестициите в Плана ще има ключово значение, отчитайки ролята им при изпълнението на политиките за опазване на околната среда и прехода към климатична неутралност, както и функциите им за подобряване качеството на живот на гражданите и предоставянето на по-ефективни публични услуги.

В тази връзка изразяваме нашето удовлетворение от включването на НСОРБ като партнираща институция по трите компонента на Плана. В същото време, в съответствие с чл. 5 на Регламент (ЕС) 2023/955 предлагаме следните промени в проекта на ПМС, които ще доведат до по-добрата възможност за участие и принос на общините във всички етапи от подготовката и изпълнението на Плана:

1. По чл. 6, ал. 3 – НСОРБ да бъде включено в междуведомствената работна група, отговорна за организацията и координацията на подготовката на Плана. Отчитайки изключително кратките срокове за подготовка, считаме, че това ще подобри координацията с местното ниво на самоуправление на достатъчно ранен етап и по този начин ще се намали риска от промени или забавяния в процеса на изпълнение.

2. По чл. 17 – доколкото членовете на Консултативния съвет за партньорство не са посочени, предлагаме НСОРБ да участва в този орган, като национална представителна организация на общините в страната.

В допълнение, бихме искали да представим и следните принципни коментари по отношение на механизма за разработване на отделните компонентни от Плана и функциите по управление на мерките и инвестициите.

1. По чл. 8, ал.3 – за водеща институция по разработването на компонент 2 „Транспортен сектор“ е посочено Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Същевременно, по отношение на прилагането на политиките в сектора, разработването на нормативни промени и прилагане на интегрирани политики, компетентното водещо министерство е Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Предвид тежките проблеми с липсата на обществен транспорт, които до голяма степен се дължат на липсата на интегрираност между транспортните схеми, намираме за подходящо МТС да има водеща роля при формирането на политиките в сектор Транспорт, които ще бъдат финансирани чрез Социалния план за климата. Финансирането на тези политики е задача, която може да бъде реализирана от МЗХ, което има отличен капацитет и експертиза да работи с голям брой общини – бенефициенти. В тази връзка, бихме искали да посочим, че НСОРБ ще подкрепи която и да е определена водеща институция, но обръщаме внимание на необходимостта от комплексни и интегрирани решения в транспортния сектор, които да доведат до осигуряване на достъп до обществен транспорт за всички български граждани.

2. По чл. 16, ал. 1, т. 2 – да се обмисли целесъобразността от разделянето на отговорностите по управлението на мерките и инвестициите, засягащи уязвимите домакинства и ползватели на транспорт в селските и в градските райони между два управляващи органа. Съгласно Регламент (ЕС) 2023/955 сред допустимите мерки и инвестиции в плана следва да бъдат такива с трайно въздействие, стимулиращи използването на финансово приемлив и достъпен обществен транспорт и подкрепящи частни и публични субекти, включително кооперации, при разработването и предоставянето на устойчива мобилност по заявка, услуги за споделена мобилност и възможности за активна мобилност. В тази връзка разделянето на инвестициите на градски и селски райони би довело до изкуствено разделяне на евентуални проекти за транспортни схеми, които следва да обслужват междуселищните връзки между малки или отдалечени населени места и градските центрове, което и към момента е проблемно.

Предлагаме също така разширяване на формулировката в §1, т. 5, така че да обхваща по-добре всички възможни групи уязвими ползватели на транспорт. В чл. 2 на Регламент (ЕС) 2023/955 е посочено, че „транспортна бедност“ включва не само липсата на достъп, но също така и наличието на ограничен достъп до транспорт, необходим за достъпа им до основни социално-икономически услуги и дейности. В тази връзка предлагаме сред обстоятелствата за определяне на „уязвими потребители на транспорт“ да се включи и липсата на редовен обществен транспорт (с по-малко от 1 курс/ден до общинския център/ учебно заведение/ лечебно заведение и др. социално-икономически услуги).

Считаме, че по този начин ще бъдат отчетни по-адекватно разпоредбите на чл. 2, ал. 12 от Регламент (ЕС) 2023/955 относно дефиницията на "транспортната бедност", както и ще се изпълнят по-пълноценно основните цели на Социалния фонд за климата за социално справедлив преход към неутралност по отношение на климата.

По отношение на разпределение на средствата за България от Социалния фонд за климата по области на интервенция, считаме, че приоритет следва да се отдаде на компонент „транспортен сектор“ и обмисляне на по-голям дял на ресурса за решаване на проблемите с транспортната бедност, като се отчита доминиращото финансиране за енергийна ефективност от други източници.

Доколкото в Регламента няма посочени ограничения за разпределението на средствата за транспорт, но е посочен таван на разходите за мерките, предвиждащи временно пряко подпомагане на доходите от 37,5 % от прогнозните общи разходи за плана, то бихме предложили намаляване на дела за прякото подпомагане на доходите и увеличаване на дела за транспортен сектор.

Като считаме, че директното финансово подпомагане на уязвимите домакинства и ползватели на транспорт трябва да е комбинирано с мерки и инвестиции за осигуряване на екологични транспортни средства, зарядни станции, необходимия софтуер, центрове за обслужване, обучение на персонала и други. Това би довело до по-висока степен на устойчивост и по-голяма ефективност на мерките и инвестициите след приключването на проектите по Плана.

В тази връзка, е важно да споделим, че в периода ноември - декември 2023 г., НСОРБ проведе проучване на потребностите за обновяване на автопарка на градския транспорт и училищните автобуси. В рамките на това проучване изискахме от общините да ни предоставят конкретни данни за потребностите от електробуси или еквивалентни екологични транспортни средства за превоз на пътници по градските и междуселищните автобусни линии и за обезпечаване на ученическия транспорт, а резултатите предоставихме на министъра на финансите. Набраните данни имаме готовност да предоставим при стартиране на работната група за изготвяне на проекта на Плана. Считаме, че за целите на дефинирането на последващите действия при подготовката на Социалния план за климата, тази информация би била полезна.

Надяваме се, че така предоставените бележки и коментари ще бъдат отчетни при финализирането на проекта на Постановление.

Като благодарим за традиционно доброто ни сътрудничество, оставаме на разположение за активно участие в процеса на подготовка и изпълнение на Плана.