Становища

Относно: Проект на ПМС за изменение и допълнение на две наредби, издавани от министъра на околната среда и водите – Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС) и Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНОВ,

Във връзка с публикувания на обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет (ПМС) за изменение и допълнение на Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, представяме на Вашето внимание становището на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), подготвено след писмено проучване сред общините.

Предлагаме в цитираната Наредбата, издавана от Министерския съвет, изрично да бъде установен редът за разходване на средствата, постъпващи от продуктовата такса, предвидена в Приложение № 1, част Д, раздел III от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (обн. ДВ, бр. 91 от 2021 г.).

В тази връзка, настояваме текстът от проекта на чл. 5, ал. 5 „Постъпилите средства по ал. 4 се разходват съгласно правилата за работа на ПУДООС.“ да бъде изменен, както следва:

чл. 5, ал. 5: „Пълният размер от постъпилите средства по ал. 4 се разпределя към общините в срок до 31 май на текущата година, пропорционално на броя на населението в съответната община, по данни на Националния статистически институт (НСИ).“

Мотиви:

Правната природа на продуктовата такса я определя като публичен приход със строго целево предназначение, събиран по силата на нормативен акт. Съгласно екологичното законодателство и принципа за „Разширена отговорност на производителя“, тези средства не представляват общ фискален приход, а са предназначени единствено за финансиране на дейности, свързани с предотвратяване, ограничаване и компенсиране на вреди върху околната среда.

Именно такова предназначение има и новата продуктова такса за тютюневи изделия, по приложение № 1, част Д, раздел III от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (обн. ДВ. бр.91 от 2021 г.).

За нея конкретно в чл. 9, ал. 3 от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, е посочено, че производителите на определени тютюневи изделия (с пластмасови филтри) следва целево да покриват разходите за:

1. събиране на отпадъците от продуктите, които са изхвърлени в обществени системи за събиране, включително за инфраструктурата и нейното функциониране (например подходящи контейнери на обичайни места на замърсяване с отпадъци), и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци;
2. почистване на замърсяването с отпадъци, които произтичат от употребата на продуктите по ал. 1, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци;
3. провеждане на национални представителни проучвания по чл. 13.

Тези задължения недвусмислено предполагат разходването на съответните средства да бъде осъществявано от публични органи, каквито са общините, и които реално са ангажирани с дейностите по събиране и почистване на битови отпадъци в урбанизираните територии.

Същите изисквания за целевия характер на таксата са залегнали и в член 8 „Разширена отговорност на производителя“ от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г., относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. В цитирания член е посочено, че „ По отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в раздел III на част Д от приложението към настоящата директива, държавите членки правят необходимото производителите да покриват и разходите за събирането на отпадъците от тези продукти, които са изхвърлени в обществени системи за събиране, включително за инфраструктурата и нейното функциониране, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци. Разходите може да включват създаването на специална инфраструктура за събирането на отпадъците от тези продукти, като например подходящи контейнери за отпадъци на обичайни места на замърсяване.“

Също така, не може да се възприеме подходът, при който разходването на таксата се определя по "правилата за работа на ПУДООС", тъй като това, според нас, е юридически необосновано и изцяло липсва конкретика за бъдещия механизъм за разпределение. Съгласно Правилника за устройството и дейността на ПУДООС, средствата на предприятието се разходват по общи правила за реализиране на екологични проекти, чрез безвъзмездно финансиране или отпускане на заеми, без обвързаност с конкретните задължения на производителите, произтичащи от разширената отговорност.

В тази връзка, с цел гарантиране на правната сигурност и ефективност при изпълнение на задълженията по Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и Директива (ЕС) 2019/904, настояваме:

• да се въведе ясно разписан механизъм, относно разходването на събраните средства в ПУДООС;
• да се гарантира, че средствата ще постъпват в бюджетите на общините, които имат конкретните задължения по събиране, почистване и третиране на този вид отпадъци;
• да се въведе принципът на справедливо разпределение на средствата въз основа на населението на всяка община, по данни на НСИ;
• да се избягва нецелево разходване на продуктовата такса от схемата на разширена отговорност на производителя на пластмасови продукти за еднократна употреба, които не са съобразени с конкретните ангажименти по европейската и национална нормативна уредба.

Не на последно място, подобен текст беше включен в първоначалната редакция на Наредбата, публикувана за обществено обсъждане на 25.09.2024 г., където беше разписан механизъм за пропорционално разпределение на средствата към общините — механизъм, съответстващ на принципите на прозрачност, предвидимост и законосъобразност при управление на публичните финанси.

УВАЖАЕМИ Г-Н ГЕНОВ,

Във връзка с текущите усилия за подобряване на подзаконовата нормативна уредба в областта на управлението на отпадъците, бихме искали да обърнем внимание и на необходимостта от спешен преглед и промени в още две наредби, касаещи масово разпространени отпадъци.

На първо място, настояваме за актуализиране на Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми. Към момента общините в цялата страна събират значителни количества гуми, изоставени по улиците, дерета и други обществени терени. Независимо че местните власти нямат законово задължение да управляват този вид отпадъци, те на практика поемат тази отговорност, за да запазят чистотата на населените места и да предотвратят замърсяване на околната среда, включително и да опазят чистотата на атмосферния въздух.

За съжаление, това води до значителни разходи от общинските бюджети – към момента достигащи до 1000 лв. на тон за предаване към оторизирани инсталации. Липсата на ефективна система за обратно приемане и реална ангажираност на организациите по оползотворяване поставя общините в затруднено положение и пречи на намирането на дългосрочно и устойчиво решение на проблема.

Във връзка с горното настояваме да бъде разгледана възможността за:

• увеличаване на целите за рециклиране и оползотворяване, както и по-ясно дефиниране на отговорностите на участниците в системата;
• повишаване на проследимостта и контрола върху количествата излезли от употреба гуми;
• стимулиране на рециклиращите и оползотворяващи предприятия да работят с общините при преференциални условия, като разходите се поемат от лицата, пускащи гуми на пазара;
• създаване на механизъм за централизирано събиране и предаване.

Второто предложение е свързано с Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. Във връзка с предстоящите промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО) считаме за необходимо своевременно да се подготвят и съответни изменения в тази наредба, които да осигурят по-ефективно и справедливо прилагане на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Част от основните ни предложения са:

• системите за разделно събиране трябва да обхващат всички жители на територията на страната, като бъде премахнато изискването за обхват от „не по-малко от 6 000 000 жители“;
• поетапно задължително включване на всички населени места с население над 700 души, както и на курортните селища;
• увеличаване на броя на съдовете за събиране на отпадъци от опаковки от домакинствата в обхванатите населени места;
• унифициране на данните, като броят на жителите се изчислява по официалните данни на Националния статистически институт към 31 декември на предходната година, вместо по информация от ГРАО;
• възможността общините самостоятелно да изграждат или надграждат системи за разделно събиране на опаковки, както и да имат право на финансиране чрез събраните продуктови такси.

Оставаме на разположение за съвместни обсъждания и предоставяне на допълнителна информация с оглед финализиране на предложените разпоредби.