Становища

Относно: Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България 2026–2045 г., разработен в рамките на проект LIFE21-GIC-BG-LIFE WatClima „Водните стратегии на България за преход към климатично неутрално и устойчиво общество“, съфинансиран по Програма LIFE на Европейския съюз.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА,

Във връзка с проекта на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България 2026–2045 г. предоставяме следното становище, разработено след извършено проучване сред общините.

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) подкрепя необходимостта от актуална стратегическа рамка за управление и развитие на водния сектор, отчитаща климатичните промени, новите европейски изисквания, състоянието на водностопанската и ВиК инфраструктура, инвестиционния недостиг и необходимостта от по-устойчиво финансиране.

Постъпилите становища от общините потвърждават тази позиция, но същевременно очертават редица практически въпроси, свързани с изпълнимостта на предвидените мерки, финансовото им обезпечаване, ролята на местните власти, защитата на общинската собственост и инфраструктура и необходимостта от диференциран подход към различните типове общини.

Особено внимание следва да се обърне на малките, слабо населени, разпръснати, планински, карстови или екологично чувствителни територии, при които прилагането на единен подход може да доведе до неизпълними цели и непропорционална финансова тежест.

Поради това проектът на стратегия следва да бъде допълнен и прецизиран, така че да гарантира реална изпълнимост на предвидените мерки и да не допуска прехвърляне на нови отговорности към общините без ясно определени източници на финансиране, осигурен административен капацитет и работещи механизми за координация.

1. Относно характера на новата стратегия и връзката ѝ с действащата стратегическа рамка

Проектът следва по-ясно да мотивира защо се предлага приемане на изцяло нова стратегия, при положение че действащата Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор е с дългосрочен хоризонт до 2037 г.

Необходимо е изрично да се уреди съотношението между двата документа — дали новата стратегия отменя, заменя или актуализира действащата, както и как се третират неизпълнените мерки от дългосрочния период на предходната стратегия.

Това е важно както от гледна точка на правната яснота, така и с оглед проследимостта на поетите ангажименти, вече подготвените проекти и инвестиционните потребности на общините.

2. Правомощия, отговорности и финансово обезпечаване

В стратегията следва да бъде заложен основен принцип: всяко ново задължение или очакване към общините във водния сектор да бъде съпроводено с ясно определен финансов източник, срок, отговорна институция и механизъм за изпълнение.

Следва да се преустанови практиката чрез законова и подзаконова уредба, стратегически документи или планове за действие на общините да се възлагат задължения, без да е регламентирано и осигурено необходимото финансиране.

Особено важно е мерките, свързани с общинска инфраструктура — ВиК мрежи и съоръжения, местни водоизточници, съоръжения за защита от вредното въздействие на водите, минерални води и обекти за адаптация към климатичните промени — да не се възлагат изцяло за сметка на общинските бюджети.

Необходимо е да се предвидят целево държавно финансиране, многогодишни инвестиционни програми, възможност за авансово финансиране и опростени процедури за общини с ограничен финансов капацитет. Не следва малки и средни общини да бъдат задължавани да съфинансират инвестиционни проекти, когато размерът на необходимото съфинансиране надвишава реалните им бюджетни възможности.

Финансовата рамка на стратегията следва да отчита, че за част от общините проблемът не е липса на ангажираност или проектна необходимост, а обективна невъзможност да осигурят значителен собствен принос при ниска приходна база, намаляващо население и висока стойност на инфраструктурата на един жител.

3. Финансов модел, цена на водата, социална поносимост и Фонд за инвестиции във водния сектор

Предложеният в проекта финансов модел е една от най-съществените промени спрямо досегашната стратегическа рамка. Сред основните нови елементи са въвеждането на единна цена за доставка на вода, диференциран подход при цените за отвеждане и пречистване според спецификата на операторите, механизъм за водно социално подпомагане за уязвимите домакинства и създаване на специализиран Фонд за инвестиции във водния сектор.

НСОРБ не възразява срещу търсенето на по-справедлив и устойчив финансов модел за сектора. В същото време подобна промяна е чувствителна за общините, ВиК операторите и потребителите и следва да бъде въведена само при ясни гаранции за прозрачност, социална поносимост, защита на общинската собственост и реално насочване на средствата към инвестиции по места.

Въвеждането на единна цена за доставка на вода следва да бъде предшествано от подробна оценка на въздействието върху отделните територии, оператори и групи потребители. Следва да се изясни как ще се определя цената, кои разходи ще се включват в нея, как ще се отчитат местните особености и как ще се избегне рискът от непрозрачно кръстосано субсидиране или необосновано повишаване на цената за крайните потребители.

Оценката следва изрично да анализира социалната поносимост на цената на ВиК услугите, включително ефекта върху домакинствата в малки, слабо населени и икономически уязвими общини. При риск от преминаване на прага на социална поносимост разходите за нови инвестиции, енергийна ефективност, климатична устойчивост и модернизация на инфраструктурата не следва да се прехвърлят изцяло върху крайните потребители чрез цената на водата. В тези случаи трябва да се предвидят компенсаторни механизми, държавна подкрепа или финансиране чрез Фонда за инвестиции във водния сектор.

Фондът за инвестиции във водния сектор следва да бъде уреден при ясни правила за управление, контрол, отчетност и участие на общините. Общините следва да бъдат включени в процеса на разработване на модела, както и в управлението или в консултативния механизъм към Фонда, тъй като значителна част от инфраструктурата е публична общинска собственост и инвестиционните решения пряко засягат местните общности.

Фондът следва да бъде насочен към конкретни инвестиции, а не само към централизирано събиране на средства. Разпределението на ресурса трябва да става по ясни и публични критерии, които отчитат реалните потребности на териториите — състоянието на инфраструктурата, проблемите с водоснабдяването, готовността на проектите, възможностите на населението да понася цената на услугата и по-високите разходи в малки, планински, разпръснати или слабо населени общини.

Механизмът за водно социално подпомагане следва да бъде разработен и въведен едновременно с промените в ценовия модел, а не след тях, за да не се допуска рязко увеличение на цената на водата за уязвими домакинства без действаща компенсация.

Преди въвеждането на новия финансов модел следва да бъдат изготвени оценка на въздействието върху цената на ВиК услугите по региони и групи потребители, модел за управление на Фонда с участие на общините, ясни критерии за разпределение на средствата, механизъм за публична отчетност, работещ модел за водно социално подпомагане и преходен период за въвеждане на новите правила.

4. Роля на общините при управлението на водния сектор и въвеждане на диференциран подход

Разделът за ролята на общините не следва да се ограничава само до необходимостта от повишаване на капацитета им. Необходимо е да се предвидят реални инструменти за участие на общините в планирането, приоритизирането, финансирането и контрола върху изпълнението на мерките във водния сектор.

Следва да бъде изрично отчетена и ролята на общините по отношение на местните водоизточници, включително когато те имат значение за питейното водоснабдяване, резервното водоснабдяване, адаптацията към климатичните промени или местното икономическо развитие. Вземането на решения относно такива ресурси следва да се извършва в пряко сътрудничество със съответната община.

В тази връзка стратегията следва да гарантира защита на общинската собственост върху ВиК системите и съоръженията, отчетност на ВиК операторите към общините и потребителите, участие на общините при бъдещите финансови механизми и недопускане на автоматична централизация, която ограничава ролята на местното самоуправление.

Следва да се направи и оценка на ефективността на съществуващите институционални структури във ВиК сектора, включително Асоциациите по ВиК и Българския ВиК холдинг, с оглед тяхната добавена стойност, финансово отражение, връзка с общините и принос към решаването на реалните проблеми на инфраструктурата.

В стратегията следва да бъде заложен изричен принцип, че при планирането на мерките и разпределянето на финансовия ресурс се отчитат различията между общините — площ, брой и разпръснатост на населените места, гъстота на населението, дължина и състояние на ВиК мрежите, геоложки и екологични ограничения, както и социалната поносимост на цената на водата.

Не е достатъчно финансирането да се определя основно според броя на населението или еквивалент жители. В малките и разпръснати общини инвестиционната потребност често е висока именно заради голямата територия, дългите мрежи, отдалечените населени места, карстовите райони, защитените зони и високите разходи за поддръжка.

Поради това следва да се въведат допълнителни критерии за приоритизация, включително показател за териториална фрагментация, който да отчита съотношението между дължината на мрежата, броя населени места, площта на общината и броя на обслужваното население.

5. Питейно водоснабдяване, водоснабдителна инфраструктура и адаптация към климатичните промени

Постъпилите становища от общините потвърждават, че в редица територии продължават проблемите с воден режим, недостатъчен дебит на водоизточниците, лоши качествени показатели на водата, амортизирани водопроводи и недостатъчна поддръжка на съоръженията за пречистване, обезманганяване и контрол на качеството на питейната вода. Тези проблеми са особено остри в малки, планински, периферни и разпръснати общини.

В проекта са отчетени рисковете, свързани със засушаване, липса на алтернативни водоизточници, необходимост от намаляване на загубите на вода и изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2020/2184 относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека. В Плана за действие са предвидени мерки за пречиствателни станции за питейни води и за разширяване на мониторинга на питейните води, но е необходимо те да бъдат по-ясно обвързани с реалните инвестиционни потребности по места.

Приоритетно следва да се подкрепят мерки за хидрогеоложки проучвания, сондажи и резервни или алтернативни водоизточници; реконструкция на довеждащи водопроводи, вътрешни водопроводни мрежи, резервоари, помпени станции и съоръжения за пречистване и контрол на качеството на питейната вода; свързаност между водоснабдителни системи, когато това е технически и икономически обосновано; както и ускорено намаляване на загубите на вода като една от най-важните мерки за адаптация към засушаване и недостиг на воден ресурс.

При определяне на приоритетите за финансиране не следва да се отчита само броят на засегнатите жители. Необходимо е да се вземат предвид степента на воден стрес, техническото състояние на инфраструктурата, готовността на проектите, дължината на мрежите, разпръснатостта на населените места, наличието на карстови или защитени територии и социалната поносимост на цената на услугата.

В малки и периферни общини инвестициите често са високи, а броят на потребителите е малък. Затова за такива територии следва да се предвидят целево държавно финансиране, компенсаторни механизми или специални програми, така че необходимите инвестиции за гарантиране на качествено и непрекъснато питейно водоснабдяване да не се прехвърлят изцяло върху цената на водата за крайните потребители.

6. Минерални води

Положително е, че в проекта на стратегия минералните води намират по-видимо място като ресурс за местно икономическо развитие, туризъм, балнеология, енергийна ефективност и адаптация към климатичните промени. Това съответства и на натрупания практически опит на общините, особено на тези, на които са предоставени държавни находища и водовземни съоръжения за управление и ползване.

В същото време този потенциал често остава нереализиран поради липса на финансиране за проучвания, сондажи, довеждаща инфраструктура и модернизация на съществуващи водовземни съоръжения. Част от съоръженията са остарели или амортизирани, а процедурите за тяхното възстановяване, дублиране или изграждане на резервни сондажи са сложни и трудно приложими на местно ниво.

Предвидените в стратегията мерки за минералните води следва да бъдат конкретизирани, финансово обезпечени и обвързани с участието на общините. Необходимо е да се гарантират целево финансиране за хидрогеоложки проучвания и доказване на ресурс, възстановяване и модернизация на съществуващи водовземни съоръжения, изграждане на довеждаща инфраструктура и подкрепа за общински проекти за устойчиво използване на минерални води за балнеология, туризъм, отопление, обществени услуги и местно развитие.

Решенията за управление, ползване, инвестиции и развитие на минералните води следва да се вземат с участието на съответната община, тъй като именно на местно ниво се проявяват икономическите, социалните и инфраструктурните ефекти от използването на този ресурс.

7. Канализация и пречистване на отпадъчни води

При разработването на Националната програма за прилагане на Директива (ЕС) 2024/3019 относно пречистването на градските отпадъчни води и при изпълнението на мерките в Плана за действие следва да се осигури реалистичен и финансово обезпечен подход към канализационната инфраструктура и пречистването на отпадъчни води в малките и средните населени места.

В редица общини има подготвени технически и работни проекти, които остават неизпълнени поради липса на финансиране. Това задълбочава регионалните различия и затруднява изпълнението на европейските изисквания в областта на градските отпадъчни води.

При прилагането на Директива (ЕС) 2024/3019 следва да се отчете, че в малки, разпръснати и слабо населени общини изграждането на канализационни мрежи и ПСОВ може да изисква непропорционално висок ресурс спрямо броя еквивалент жители.

Затова стратегията следва да предвиди възможност за поетапно изпълнение, алтернативни и децентрализирани технически решения, различни срокове и специални финансови механизми за общини, при които стандартният подход е икономически или технически трудно приложим.

Като приоритетни следва да бъдат изведени проектите за ПСОВ, канализационни мрежи и довеждаща инфраструктура, особено когато имат висока степен на готовност или когато липсата на канализация и пречистване създава риск за водните тела, общественото здраве и местното развитие.

8. Защита от вредното въздействие на водите, ранно предупреждение и управление на дъждовните води

В стратегията следва да се засили практическата насоченост на мерките за защита от вредното въздействие на водите, включително чрез развитие на системи за мониторинг, ранно предупреждение, оповестяване и координация между отговорните институции.

Постъпилите становища от общините показват, че на местно ниво вече има натрупан опит и работещи решения за наблюдение на речни корита, дерета, язовири и други рискови водни обекти в реално време. Тези локални системи за мониторинг и ранно предупреждение са полезни, но не са достатъчни, ако останат изолирани само в рамките на една административна територия. Водните обекти и рискът от наводнения не следват границите на общините, поради което ефективното управление изисква регионално и национално свързана система, с общи стандарти за данни, оперативна съвместимост и постоянен обмен на информация между съседни общини и компетентните държавни органи. Този опит следва да бъде използван при доразвиването на националните и регионалните системи за ранно предупреждение и реакция при риск от наводнения.

В проекта вече е предвидена мярка за изграждане и поддържане на система за управление на водите в язовирите в реално време, прогнозиране на наводнения и предупреждение за опасност за населението и бизнеса. Тази мярка е важна и следва да бъде запазена, но е необходимо да бъде доразвита така, че да обхване и общинското и регионалното ниво на управление на риска.

Значителна част от щетите при интензивни валежи възникват не само по големите водни обекти, а и по дерета, малки речни участъци, корекции в урбанизирани територии и други рискови водни обекти, за които често липсва постоянен мониторинг. Поради това в Плана за действие следва да се предвиди разширяване на съществуващата мярка чрез изграждане и надграждане на общински и регионални системи за мониторинг в реално време, ранно предупреждение и оповестяване, оперативно съвместими с националните системи и с обмен на информация между компетентните институции.

В рамките на същото направление следва да се засили и акцентът върху управлението на дъждовните води в урбанизираните територии. Интензивните валежи, високият дял на запечатани площи, остарялата или недостатъчна отводнителна инфраструктура и смесените канализационни системи увеличават риска от локални наводнения, щети върху общинска инфраструктура и замърсяване на водните тела.

Затова в Плана за действие следва да се предвидят мерки за изграждане, реконструкция и модернизация на системи за управление на дъждовните води в населените места, включително чрез зелена инфраструктура, резервни буферни обеми, отводнителни съоръжения, разделяне на дъждовни и битовите води, както и обвързване с устройственото планиране и плановете за защита при бедствия.

9. Язовири, малки водоеми и водностопански съоръжения

В стратегията следва да се постави по-ясен акцент върху малките язовири, водоемите и другите водностопански съоръжения с местно значение. За част от тях продължават да съществуват неясноти относно собствеността, стопанисването, техническото състояние, класификацията по степен на опасност и отговорността за поддръжка и контрол.

Тези съоръжения често имат важно значение за защита от вредното въздействие на водите, напояване, резервно водоснабдяване или местно развитие, но същевременно могат да създадат сериозен риск при липса на поддръжка и финансиране. Не е достатъчно отговорността да бъде формално възложена на собственика или на общината, ако не са осигурени необходимите средства, експертиза и ясен ред за действие.

В стратегията и плана за действие следва да се предвидят актуален регистър на язовирите, малките водоеми и рисковите водностопански съоръжения, с данни за собственост, оператор, техническо състояние и степен на опасност; ясно разграничаване на отговорностите между държавата, общините, собствениците, операторите и контролните органи; както и целево финансиране за технически обследвания, аварийни ремонти, проектиране, реконструкция, мониторинг и привеждане на съоръженията в безопасно състояние.

Специален подход следва да се предвиди за съоръжения, които са прехвърляни между общини, държавни дружества и държавни институции, но за които не е осигурен реален механизъм за поддръжка и финансиране.

Към тази тема следва да се отнесе и планирането на големи водностопански, хидроенергийни или многофункционални проекти, които засягат конкретни общини и региони. При такива проекти следва да се гарантира участие на засегнатите общини още на етап планиране, както и оценка на въздействието върху местното развитие, съпътстващата инфраструктура, екологичните изисквания и интересите на местното население.

10. Нормативна рамка, публични данни и експертен капацитет

Стратегията следва да предвиди цялостен преглед и систематизиране на нормативната уредба в областта на управлението на водите и ВиК сектора. Многократните изменения в законовата и подзаконовата уредба водят до разпокъсана регулация, различни тълкувания и затруднения при подготовката и изпълнението на инвестиционни проекти.

Необходимо е да се подобри координацията между МОСВ, МРРБ, басейновите дирекции, КЕВР, ВиК операторите, областните администрации и общините. Това следва да включва ясни правила за обмен на информация, съгласуване на инвестиционни намерения и проследяване на изпълнението.

Особено важно е да се надгради и обедини съществуващата информационна основа чрез актуални и публично достъпни регистри и цифрови слоеве за водоизточници, ВиК мрежи и съоръжения, язовири и водоеми, рискови участъци, собственост, оператори, техническо състояние и планирани инвестиции. Без надеждни и достъпни данни е трудно да се прави обективно планиране, приоритизиране и контрол на изпълнението.

Следва да се предвидят и облекчени условия за реконструкция и рехабилитация на съществуваща публична инфраструктура, включително ВиК мрежи, резервоари, довеждащи водопроводи и помпени станции, когато не се променя предназначението на инфраструктурата.

Кадровият дефицит във водния сектор също следва да бъде отчетен като риск за изпълнението на стратегията. Необходим е устойчив експертен капацитет при планирането, проектирането, експлоатацията, контрола, цифровизацията и управлението на риска. Затова стратегията следва да предвиди мерки за подготовка и трайно задържане на специалисти, партньорства с университети и професионални училища, както и механизми за експертна подкрепа при сложни технически проекти.

11. Планове за действие, приоритизация и проследимост на мерките

В проекта е предвиден План за действие, структуриран чрез отделни програми за изпълнение на стратегическите цели. Подходът е приемлив, но в окончателния вариант следва да се подобри проследимостта на мерките, особено когато те засягат общинска инфраструктура, местни водоизточници, ВиК обекти, минерални води или защита от вредното въздействие на водите.

За всяка мярка, в която общините са посочени като водеща или партнираща институция, следва ясно да бъдат определени конкретният ангажимент, източникът на финансиране, необходимият административен капацитет и механизмът за координация с останалите отговорни институции. Общините не следва да бъдат включвани формално като партньори по мерки, без да е ясно какъв ресурс и какви инструменти ще бъдат осигурени за изпълнението им.

Необходимо е също по-ясно да се обозначат мерките, които са включени в повече от една програма, но се финансират само по един от плановете за действие. В тези случаи следва да се посочат водещата програма, източникът на финансиране и връзката с останалите стратегически цели, за да се избегне неяснота при изпълнението, отчитането и контрола.

Тъй като Планът за действие е развиващ се документ, следва да се предвиди ред за периодичната му актуализация с участие на общините. Това е необходимо при промяна на инвестиционните потребности, възникване на воден режим, нови европейски изисквания, промяна във финансовите източници или наличие на нови проекти с висока степен на готовност.

Добре е да се предвиди и периодичен публичен преглед на изпълнението на мерките — с информация за напредъка, осигуреното финансиране, забавените или неизпълнени мерки и необходимите коригиращи действия.

В заключение, подкрепяме необходимостта от актуална и дългосрочна стратегическа рамка за управление и развитие на водния сектор. За да бъде изпълнима, стратегията следва да бъде обвързана с ясни финансови механизми, реалистични срокове, диференциран подход към различните типове общини и гарантирано участие на местните власти при планирането и изпълнението на мерките.

Оставаме на разположение за участие в последващата работа по прецизиране на стратегията и плана за действие към нея.