Становища

Относно: Становище НСОРБ по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (ЗИД на ЗУО) на Ваш изх. № 04-00-1363/16.05.2025 г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНОВ,

Във връзка със съгласувателната процедура в МС и публичното обсъждане на проекта на Закон за изменение и допълнение Закона за управление на отпадъците (ЗИД на ЗУО) представяме на Вашето внимание становището на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Становището е одобрено от Управителния съвет на НСОРБ на заседанието му от 03.06.2025 г. и разработено на база предложенията на общините след проведено писмено проучване.

1. По § 2, за допълнение на чл. 11, ал. 10, изискващо при одобрение на плана за управление на строителни отпадъци (ПУСО) да се включва и проверка на целите за влагане на рециклирани строителни материали и/или продукти, преминали през подготовка за повторна употреба и/или оползотворени в обратни насипи инертни строителни отпадъци“.

Предлагаме да се предвиди издаването на методически указания или да се добави самостоятелна разпоредба в Допълнителните разпоредби (ДР), определяща минимални изисквания/критерии за осъществяване на такава проверка от общините (напр. изискване на допълнителни документи и доказателства за предлагани технологии, методи, изпитвания и пр.), както и за удостоверяване, че заявените рециклирани строителните отпадъци ще бъдат с необходимите качества и параметри за влагане или оползотворяване.

Мотиви: Съгласно Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (НМСОВРСМ), в частност Приложение № 8, са определени само количествени цели в проценти за рециклиране и оползотворяване, но не е уреден механизмът за тяхната проверка и доказване от страна на заявителя и/или проверяващия орган. Това създава нормативен вакуум и рискове от:

• формално одобрение на ПУСО, без реална проверка на възможностите за качествено влагане на материалите;
• прилагане на некачествени или неподходящи за влагане отпадъци, с последици за строителната безопасност и околната среда;
• липса на обективни и еднакви критерии, по които общините и/или компетентните органи да извършват проверка и одобрение.

2. По § 5 за чл. 18 относно доказване от страна на организациите по оползотворяване на изпълнението на задълженията си и постигането на целите.

2.1. Първата група предложения са свързани с разписване на нови норми за прилагане в пълнота на принципа за „разширената отговорност на производителя“ (РОП)

Предложение за примерни текстове на нова алинея към чл. 18: „Чл. 18 (10) Организациите по оползотворяване наред с отчетите по ал. 1 ежегодно представят пред министъра на околната среда и водите доклад с информация за:

1. количествата събрани масово разпространени отпадъци по произход (от бита или от търговски обекти др.);
2. разходи по съответните дейности, включително средна цена на тон събран, третиран или оползотворен отпадък;
3. средства, получени от продуктови такси и тяхното разходване;
4. постигнатите цели по вид отпадък и извършените дейности (събиране, транспортиране, рециклиране, оползотворяване);
5. информация за сключени договори с общини и процент на изпълнените целите в общините.

Министерството на околната среда и водите публикува на интернет страницата си обобщена информация от докладите, в срок ……...“

Мотиви: Прилагане на принципа на РОП в съответствие с чл. 8а от Рамковата директива за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО), изисква системите за разширена отговорност на производителя да осигуряват ефективност, прозрачност и съразмерност между вноските на производителите и действителните разходи за третиране на отпадъците. Към момента в България няма пълен публичен достъп до информация какво реално се постигат като цели и разходи от организациите по оползотворяване, тъй като отчетите по ал. 1 на чл. 18 не са публични, а се представят само на министъра на околната среда и водите.

Предлагания от нас нов текст кореспондира с действащия  чл. 18, ал. 3 от ЗУО, в който е регламентирано, че „ Министърът на околната среда и водите може да назначи една текуща проверка по договорени процедури относно изпълнението на условията в издадените разрешения, поставените цели и изпълнението на изискванията, определени в този закон и в наредбите по чл. 13, ал. 1, в т.ч. проверка на икономическата информация, доказваща пуснатите на пазара продукти, в резултат на чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, събирането, повторната употреба, рециклирането и оползотворяването на отпадъците, както и на размера на начислените такси по чл. 59 и/или извършените разходи за дейности с отпадъци”. В тази връзка ние предлагаме законовото съдържанието на (евентуалната) проверката да стане ежегоден доклад от организациите към МОСВ и който ще се публикува в интернет, като допълнително следва да са посочат срокове да представяне и публикуване на информация.

До колкото имаме публична информация от 2012 година министърът на околната среда и водите, никога не е назначавал подобна проверка на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци.

Публикуването на горната информация, вкл. с индикативни разходи ще позволи по-добра информираност на обществеността и възможност за контрол от страна на граждани, общини и други заинтересовани страни. Към тях може да се добавят и норми за създаване на клирингови къщи или друг контролен орган за он-лайн проследяване на количествата пуснати продукти на пазара и на количествата събрани, сортирани, рециклирани опаковки и други масово разпространени отпадъци.

2.1. Втората група предложения са свързани с необходимостта от увеличаване на националните цели за оползотворяване на масово разпространените отпадъци.

Предлагаме да бъде преразгледана националната цел за оползотворяване на част от масово разпространените отпадъци, с особен акцент върху излезлите от употреба гуми (ИУГ). Понастоящем абсолютно всички общини в страната срещат сериозни затруднения при управлението на този вид отпадък, като събират тонове гуми и заплащат за тяхното крайно обезвреждане. Общините са поставени в ситуация да влагат значителни човешки и финансови ресурси за тяхното почистване и в последствие заплащане (над 70 лв./тон) за тяхното оползотворяване, за да намалят депонирането, както и риска за човешкото здраве и околната среда. На практика, организациите по оползотворяване на ИУГ отказват да приемат безвъзмездно събрани от общините гуми, тъй като вече са постигнали целите си за рециклиране, определени от действащото законодателство. В резултат на това, въпреки формално въведената система за екологосъобразно управление на ИУГ, не се осигурява реално функциониращ механизъм за тяхното пълноценно събиране и оползотворяване.

В случай, че общините самостоятелно извършват дейности по събиране, транспортиране, оползотворяване на масово разпространени отпадъци трябва да получават част от продуктовите такси, които събират организациите, съгласно предложението ни в т. 7 от настоящето становище.

3. По§ 6 разделно събиране на пепел и сажди от домакинства:

3.1. По § 6 за допълване на чл. 19, ал. 3, т. 6 относно новото задължение на общините за разделно събиране на пепел и сажди от частни домакинства (в сила в тримесечен срок от обнародване на закона – § 63, ал. 3 от ПЗР):

Предлагаме това ново задължение на общините за разделно събиране на пепел и сажди от домакинства да бъде обособено в самостоятелна точка или член, с оглед на спецификата на този вид отпадъчен материал. В новата разпоредба следва:

• ясно да бъде посочен източникът на финансиране на дейността;
• да бъде предвидено задължение за Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да издаде наредба (указания), която да регламентира реда за събиране, транспортиране, съхранение, третиране и обезвреждане на този отпадък.

Предложение за текст за нова точка 16 в чл. 19, ал. 3: „чл.19, ал.3, нова т. 16. разделно събиране на пепел и сажди от домакинства съгласно наредба, издадена от министъра на околната среда и водите, която определя механизма за финансиране и организацията на дейностите по събиране, транспортиране, съхранение, третиране и обезвреждане на тези отпадъци.“

Мотиви: Предложението е обусловено от съществени разлики в състава и третирането на пепелта и саждите в сравнение с останалите отпадъци, изброени в действащата т. 6 на чл. 19, ал. 3 (хартия, картон, метали, пластмаси и стъкло). Докато изброените отпадъци са рециклируеми и за тях съществуват ясни правила и установени практики, то за пепелта и саждите в настоящият законопроект е предвидено единствено изискване за „разделно събиране“, без каквото и да било уточнение относно начина на тяхното транспортиране и възможностите и изискванията за обезвреждане или депониране.

Съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, пепелта и саждите от битов произход попадат в кодова група 10 – „отпадъци от топлинни процеси“, като някои подвидове се класифицират като опасни отпадъци, подлежащи на специален режим на управление. Това налага изрично регламентиране на реда и условията за тяхното управление, за да се гарантира както екологична, така и правна сигурност за общините и операторите.

В тази връзка предлагаме изработването на нова наредба от МОСВ, която да съдържа механизъм и минимални изисквания относно:

• видове контейнерите за разделно събиране;
• начини за събиране и транспортните средства;
• класификацията и кодовете по Наредба № 2/2014, по които да се отчитат отпадъците;

• документацията – необходимо ли е издаване на документи за събиране и транспортиране на такива отпадъци по чл. 35 от ЗУО;

• съхранението – условия за съхранението и изграждане на площадки и временни хранилища, необходими във връзка с изпълнение на новото изискване за изпитване най-малко веднъж годишно от акредитирана лаборатория;
• оползотворяване и/или обезвреждане – възможности, методи и регулаторни изисквания;
• мерките при наличие на опасни характеристики на отпадъка (както е възможно съгласно Наредба № 2/2014 за класификацията на отпадъците);
• възможности за депониране – анализ на възможността за депониране, предвид факта, че към момента редица общински депа са ограничени да приемат този вид материал и ще е необходимо промяна на настоящите им комплексни разрешителни (КР).

3.2. Констатира се също така, че липсва целево финансиране и предварителна оценка на въздействието върху общинските бюджети за изпълнение на тези дейности.

В предложения законопроект не е предвиден механизъм за целево финансиране, което да обезпечи изпълнението на новите задължения на общините по чл. 19, ал. 3, т. 6 и т. 16 от ЗУО за организиране на разделно събиране на пепел и сажди от домакинствата и за извършване на лабораторни изпитвания за съдържание на опасни вещества (PCDD/PCDF, диоксиноподобни PCB).

Това създава реален риск за неефективно или непълно прилагане на нормите, особено в контекста на увеличените разходи на общините по преминаване към нов модел за формиране на Такса битови отпадъци (ТБО), базиран на принципа „замърсителят плаща“. С оглед гореизложеното, настояваме в законопроекта да бъде изрично предвидена възможност за осигуряване на необходимите средства чрез:

• Целево финансиране от държавния бюджет, или
• Средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

Мотиви: Следва да се отчете, че поради липсата на изрична класификация на отпадъци като пепел и сажди като битови отпадъци, същите не попадат в обхвата на текущите план-сметки за разходите по ЗМДТ, което практически изключва възможността тези дейности да бъдат финансирани чрез ТБО.

3.3. Относно влизането в сила на разделното събиране на пепел и сажди считаме, че посочения 3 три месечен срок след обнародване на закона (§ 63, ал. 3 от ПРЗ) е нереалистичен и е правно неоснователен, с оглед на липсата на цялостна инфраструктурна готовност, както и методика, уреждаща финансирането и техническите изисквания към общините.

Предлагаме срокът да бъде удължен на не по-малко от 12 месеца от датата на обнародване на закона.

Предложение за нова редакция на § 63, ал. 3 ПЗР: „(3) В срок от 12 месеца от влизането в сила на този закон кметовете на общини изпълняват изискванията на чл. 19, ал. 3, (нова) т. 16, относно задължението за разделно събиране на пепел и сажди от домакинствата“

Мотиви: Целта на предложението е да се осигури законосъобразно, ефективно и реалистично прилагане на новото задължение за разделно събиране на пепел и сажди. Предвиденото в законопроекта кратко време не дава възможност за:

• издаване от МОСВ на наредба или методически указания, определящи реда за изпълнение;
• организиране на необходимата материално-техническа база (контейнери, транспорт, площадки);
• изменения на комплексните разрешителни (КР) на общинските депата с цел приемане на този вид отпадъци;
• осигуряване на бюджетно финансиране от централния бюджет;
• провеждане на информационни и разяснителни кампании сред гражданите, което е ключов фактор за прилагането на всяка мярка, изискваща активно участие на населението.

Освен това, от мотивите към законопроекта се разбира, че въпросното задължение се въвежда в изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2400 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г., с който се изменят приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021 относно устойчивите органични замърсители, който е в сила от 10 юни 2023 г., а едва с настоящето изменение на ЗУО през юни 2025 г. се предлага неговото законово разписване.

3.4. По § 6 за създаване на нова т. 16 към чл. 19, ал. 3 за извършването на изпитвания най-малко веднъж годишно, за установяване наличието и концентрацията на полихлорирани дибензо-р-диоксини и дибензофурани (PCDD/PCDF) и на диоксиноподобни полихлорирани бифенили (диоксиноподобни PCB) и за докладване на получените резултати чрез Националната информационна система „Отпадъци“ (НИСО) до 31 март на текущата година за предходната.“

Предлагаме допълнително да се поясни каква е целта за тези изследвания и съответно как ще бъде установен източника (домакинствата) на пепел, съдържаща опасни вещества, както и какви биха били отговорностите и правомощията при такова констатиране. Средства за извършване на изпитанията следва да бъдат осигурени от държания бюджет или ПУДООС (съгласно предложението ни в т. 3.2).

Мотиви: Тези допълнения ще гарантират ефективно прилагане на разпоредбата и ще предотвратят възможни затруднения и противоречия в практиката по прилагането ѝ.

3.5. Предлагаме израза “частни домакинства” да се замени с “територията на общината”.

Мотиви: Пепел и сажди се генерират и извън частните домакинства, в т.ч. и от общински и държавни органи. Предлагаме да отпадне ангажимент за задължително извършване на анализи от акредитирани лаборатории. Това ще доведе до ненужно разходване на човешки ресур и финансов такъв в общините в цяла България (тук не говорим за тези с нарушено КАВ така, както е предложено).

Ако не се приеме, горното наше предложение, настояване израза „частно домакинство“ да се замени с думата „домакинство“, с оглед на установената европейска терминология в областта на статистиката и публичните политики относно лица и домакинства. В контекста на законодателството в ЕС и съответната практика на Евростат, понятието „домакинство“ е достатъчно ясно дефинирано и не се използва допълнителен термин „частно“.

4. По § 6 за допълване на чл. 19, ал. 3, т. 5 относно новото задължение на общините за обособяване най-малко на една общинска площадка за приемане на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община.

4.1. На първо място се констатира, че липсва предварителна оценка на въздействието върху общинските бюджети за изпълнение на тази нова дейност. В предложения законопроект и в мотивите към него не е предвиден механизъм за целево финансиране, което да обезпечи изпълнението на новите задължения на общините по чл. 19, ал. 3, т.5 от ЗУО за обособяване най-малко на една общинска площадка за приемане на строителни отпадъци от ремонтна дейност от домакинствата. С оглед гореизложеното, настояваме в законопроекта да бъде изрично предвидена възможност за осигуряване на необходимите средства чрез:

• Целево финансиране от държавния бюджет, или
• Средства от Програма „Околна среда“ (ПОС) или друг източник.

4.2. По конкретния текст на § 6 настояваме думата „обособи“ да бъде заменена с „осигури“, с което се гарантира нормативно призната възможност на общините да избират начина, по който ще изпълняват задължението си.

Подобна формулировка вече е възприета в чл. 19, ал. 3, т. 11 от ЗУО относно площадките „за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, включително едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и др.“ – където се използва терминът „осигуряват“, а не „обособяват“.

С оглед на спецификите на отделните общини, следва да се предвиди правна възможност те да избират между:

• самостоятелно осигуряване и експлоатация на площадка за приемане на строителни отпадъци от ремонтна дейност на домакинствата;
• сключване на писмен договор с лице, притежаващо разрешение по чл. 35, ал. 1 от ЗУО за съответната дейност и вече разполагащо със съществуваща площадка на територията на общината,
• използване на мобилни пунктове за приемане на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата, чрез поставяне на допълнителен контейнер и/или други подходящи съоръжения.

Също предлагаме да се обмисли възможността площадките за приемане да бъдат „осигурявани“ съвместно от няколко общини, като се регламентира, че тези площадки ще обслужват определен брой жители, дори и живеещи на територията на две различни общини или отдалеченост от населените места. Според данните на НСИ за броя на населението на общините към 31.12.2024 г.[1] горните задължения се отнасят и за общини като Бойница с брой на населението 712 души; Макреш – 1115 души; Грамада – 1242 души; Чупрене – 1606 души и други от същия или подобен мащаб. Ясно е, че тези общини нито имат възможностите, нито вероятно нуждите да обособяват всяка на своята територията отделна площадка, поради което биха могли да направят съвместни такива.

Предложение за нова редакция на чл. 19, ал. 3, т. 5: „чл. 19, ал. 3, т. 5. организира събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община, както и осигурява най-малко една общинска площадка за тяхното приемане.“

Предложение за примерна нова редакция на чл. 19, ал. 6: „(6) Площадките по ал. 3, т. 5 и т. 11 се осигуряват и експлоатират самостоятелно от общината или чрез сключване на писмен договор с лице, притежаващо разрешение по чл. 35, ал. 1 за съответната дейност и за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1 или чрез мобилни пунктове или поставянето на контейнери. Общините с население по-малко от 3 хиляди души могат да изпълнят задълженията си по ал. 3 т. 5 и 11 чрез съвместно ползване на площадките на една или повече съседни общини.“

4.3. Обръщаме внимание, че ако допълнението касае единствено обособяване (изграждане) на нова отделна площадка то посочения срок от 12 месеца за самостоятелно изграждане на нова площадка за строителни отпадъци е необосновано кратък, предвид следните обективни обстоятелства:

• необходимостта от извършване на процедури по ОВОС;
• необходимостта от извършване на процедури ЗУТ (отреждане на терен, промяна на предназначението; процедури за частични изменение на Устройствени планове, изработване и одобряване на ПУП, издаване на разрешение на строеж);
• провеждане на обществени поръчки вкл. за проектантски екипи, авторски надзор, строителство, закупуване на техника и др. ;
• външно съгласуване с институции;
• осигуряване на необходимото финансиране, тъй като подобни средства в бюджетите на общините не са предвидени за настоящата година, а и с такса битови отпадъци не може да се финансират строителните отпадъци.

Колкото и оптимистично да се подходи към срокът за изпълнение на този нов ангажимент по чл. 19, ал. 3, т. 5, той не може да е по- кратък от 18 месеца.

Предложение за нова редакция на § 63, ал. 1: „§ 63 (1) В срок от 18 месеца от влизане в сила на този закон кметовете на общини изпълняват изискванията на чл. 19, ал. 3, т. 5, при осигурено финансиране.

4.4 Също така е необходимо да бъде внесено уточнение от страна на МОСВ, на какви минимални критерии следва да отговарят тези площадки, когато общината избере вариант самостоятелно да ги осигурява и експлоатира. Трябва ли площадката на общината да отговаря, например на НАРЕДБА № Н-4 от 2.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци или друг нормативен документ или ще бъде облекчена процедурата.

4.5. Важно е МОСВ да приеме, че задължението за осигуряване на площадка за разделно събиране на строителни отпадъци може да се изпълнява и чрез използването на мобилни пунктове и/или поставянето на контейнери. В случаите, когато в рамките на дадено регионално депо съществува площадка за строителни отпадъци, същата следва да може да бъде използвана от всички общини – членове на съответното регионално сдружение. В този контекст, общините могат да организират събиране на строителни отпадъци само чрез поставяне на контейнери на своя територия, като впоследствие тези отпадъци се транспортират до площадката, разположена в рамките на регионалното депо.

4.6. Не на последно място е подходящо нормативно да бъде регламентирано в Допълнителните разпоредби (ДР) - определение за същността на „строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата“, както и  какво да бъде допустимо количество строителни отпадъци, от ремонти дейности, които ще може да се докарват на площадката.

Предложение за вариант на примерни допълнителни разпоредби „§ 1, т. ... „Строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата“ са отпадъци от малки вътрешни ремонти – къртене на плочки, замазки, мазилки, дограма, гипсокартон и други подобни дейности от неиндустриален характер.“

 „§ ... Максимално допустимото количество строителни отпадъци от ремонтна дейност, което едно домакинство има право да предаде безвъзмездно на площадка за разделно събиране на отпадъци, се определя с наредба по чл. 43, ал. 1,“

Мотиви: С направеното предложение се осигурява по-голяма гъвкавост за общините при изпълнение на новото задължение, без това да компрометира екологичните цели на закона. В противен случай, особено по-малките общини, ще бъдат поставени в обективна невъзможност да изпълнят законовото изискване в посочения срок.

Допълнително, когато на територията на дадена община вече функционира площадка, изградена от частен оператор, който отговаря на всички нормативни изисквания, е неоправдано и икономически нецелесъобразно да се изисква изграждане на дублираща общинска инфраструктура.

По отношение на равния достъп на домакинствата, отбелязваме, че мобилните пунктове (чрез поставяне на допълнителен контейнер и/или други подходящи съоръжения) са доказана практика в други държави – членки на ЕС, която позволява по-широко териториално покритие, достъпност и ефикасност, особено в отдалечени и слабо населени места.

Не на последно място предложенията дават възможността за междуобщинско сътрудничество, което е особено важно за общините с малко население и ограничени ресурси (например общини като Бойница, Макреш, Чупрене и др.) и са в съответствие с принципите на ефективно управление на публичните ресурси и устойчиво развитие.

5. По § 6 за промяна на чл. 19, ал. 3, т. 11, относно осигуряването най- малко една площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други, като отпада текста „населени места с население, по-голямо от 10 000 жители на територията на общината, и при необходимост в други населени места.“

Потвърждаваме нашето предложение и мотиви, представени в горната т. 4 от нашето становище за нова редакция на чл. 19, ал. 6: „(6) Площадките по ал. 3, т. 5 и т. 11 се осигуряват и експлоатират самостоятелно от общината или чрез сключване на писмен договор с лице, притежаващо разрешение по чл. 35, ал. 1 за съответната дейност и за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1 или чрез мобилни пунктове. Общините с население по-малко от 3 хиляди души могат да изпълнят задълженията си по ал. 3 т. 5 и 11 чрез съвместно ползване на площадките на една или повече съседни общини.“

Също така предлагаме в § 63 от ПЗР да се създаде нова алинея, въвеждаща нов 18 месечен срок за изпълнение на новото изискване на чл.19, ал. 3, т. 11, с цел да се предотврати бъдещо противоречиво тълкуване.

Предложение за редакция на § 63, нова ал. 5от ПЗР: „§ 63, (5) В срок от 18 месеца от влизането в сила на този закон кметовете на общини изпълняват изискванията на чл. 19, ал. 3, т. 11.“

Съответно трябва да се отмени действащия  в ПРЗ  § 14 (1) „Площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 се осигуряват в срок до две години след влизането в сила на закона.“

Допълнително предлагаме да се въведат облекчени процедури и изисквания при самостоятелно изграждане от общините на подобни площадки.

Също така е подходящо да бъдат създадени текстове, с които да се определи до какво количество отпадъци от домакинство на година ще бъдат събирани безвъзмездно, като по този начин биха се ограничили възможността за бъдещи злоупотреби.

Конкретни текстове предлагаме да бъдат разработени съвместно с експертите но МОСВ.

Мотиви: Така се гарантира достъпност до общинските системи за разделно събиране, без да се натоварват прекомерно по-малките общини. Запазва се възможността за изграждане на допълнителни площадки, включително чрез мобилни пунктове, като избора остава в общините според тяхната специфика и нужди.

6. По § 6 за промяна на чл. 19, ал. 7 относно отпадане на забраната на общинските площадки да се разполагат контейнери – собственост на лица, които изпълняват задълженията си индивидуално, или на организации по оползотворяване.

Принципно сме съгласни с предложението да се позволи на общинските площадки да се поставят външни контейнери, но това трябва да стане според възможностите на общините, капацитета на площадките, както и след предварително уреждане на финансови и технически условия между двете страни.

Предложение за текст на нов чл.19, ал. 8: „чл.19 (8) На площадките по ал. 7 могат да се разполагат контейнери – собственост на лица, които изпълняват задълженията си индивидуално, или на организации по оползотворяване, при финансови условия и ред, определени в Наредбата по чл. 22“

Мотиви: Предложението ще осигури възможността за съвместно ползване на инфраструктурата, което ще е особено полезно в по-малки или отдалечени населени места, където е икономически нецелесъобразно да се изгражда паралелна инфраструктура. В същото време следва да се даде възможност на общините в зависимост от спецификите си да уредят конкретните финансови, технически и организационни условия в своите наредби. Така ще съчетава принципите на свободата на стопанска инициатива, при равнопоставеност на страните и защита на общинската собственост.

7. Ново предложение по чл. 19 за възможността за делегиране на правомощия на кметовете на кметства.

Предложение за примерен текст на нов ал. 9 на чл.19: „чл.19 (9) Кметът на общината може с писмена заповед да възложи изпълнението на задължението по ал. 3, т. 15 и на кмета на кметство, съобразно териториалната им компетентност и в рамките на предоставените им финансови средства. Заповедта следва да определя конкретния обхват на правомощията, сроковете за изпълнение и реда за отчитане.“

Мотиви: Въпреки че кметът на общината носи цялостната отговорност за управлението на отпадъците, на практика предотвратяването и почистването на нерегламентирани сметища изисква действия на място, особено в по-отдалечени или малки населени места. Делегирането на правомощия на кмета на кметство е в съответствие със чл. 46, ал. 1, т. 2, т. 5, т.12 и ал. 4 от ЗМСМА и въвеждането на изричен текст в ЗУО за т. 15 ще осигури допълнително по-голяма правна яснота. Включването на кметовете на кметства в процеса по наблюдение, сигнализиране и организиране на почиствания значително ще ускорят реакцията при възникване на нерегламентирани сметища и намалява разходите за последващо почистване. Делегирането да се извърши с писмена заповед с конкретни параметри, гарантиращи запазване на контрола от страна на кмета на общината и възможност за отчетност и проверка.

8. По § 7 за изменение на чл. 20, ал. 1, като предлагаме регламентиране, че кмета на общината може самостоятелно да изпълни задължението си да организира дейностите и по разделно събиране на масово разпространени отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 7.

Предложение за нова редакция на чл. 20, ал. 1 и нова ал. 5: „ Чл. 20. (1) Кметът на общината организира изпълнението на задълженията си за разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6 и т. 7 самостоятелно или като сключва договори при условия и ред, определен с решение на общинския съвет, със:

1. организации по оползотворяване, притежаващи разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел III, и/или
2. други лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздели I и II, за извършване на дейности по събиране, транспортиране, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъци на територията на съответната община, и/или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.

Нова (5) Общините, които самостоятелно изпълняват задълженията си по чл. 19, ал. 3, т. 7 за организиране на дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци, имат право да получават средства от събраните продуктови такси за съответния вид отпадък. Условията, редът и механизмът за предоставяне на средствата се определят с наредба на МОСВ.“

Мотиви: Общините, които самостоятелно организират дейности по разделно събиране на масово разпространени отпадъци (МОС) и изграждат или надграждат подобни системи, следва да получават средства за финансиране на тези дейности от постъпленията от продуктовите такси от ПУДООС и/или от организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци. По този начин действително ще се приложи принципа „замърсителят плаща“, залегнал в европейското и националното право, чрез които към момента единствено организациите по оползотворяване получават приходи от продуктови такси, събирани от производители и вносители.

В страната все повече общините са принудени самостоятелно да изпълняват същите задължения като организациите по оползотворяване (вкл. разделно събиране, транспортиране, оползотворяване), но за разлика от тях те не разполагат със същите финансови ресурси, въпреки че реализират същите публични екологични цели.

Въпросът е изключително важен особено за общините, за които няма интерес от страна на организациите по оползотворяване и те не могат да изпълнят ангажиментите си за организиране на системите за разделно събиране, както и постигане на целите за рециклиране по чл. 31, ал. 1 от ЗУО.

С предложенията се създава необходимата законова основа за финансова равнопоставеност, като се допуска достъп на общините до част от събраните продуктови такси за съответния отпадък, при ясно регламентирани условия.

9. Ново предложение по действащия чл. 33, ал.1

Предлагаме нова промяна в чл. 33. ал.1 от ЗУО, като се разпише, че системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки трябва да обхващат:

-всички жителите на територия на страната, като отпадне изискването „не по-малко от 6 000 000 жители“;

-задължително да се включват всички населени места с население, по-голямо от 700 жители (като се намали извикването от 5000 жители) и курортните населени места;

-вписване в закона на начина за пресмятане на жителите в населените места и общините, като той започне да се изчислява съгласно броя на населението по данни от Националния статистически институт за населението към 31 декември от предходната година. Към момента в чл. 23, ал. 3 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки- броят на жителите в населените места и общините се определя въз основа на последните данни за населението по настоящ адрес на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" на МРРБ, актуални към 1 януари на текущата година.

Предложение за нова редакция на чл. 33, ал. 1: „чл. 33 (1) Системите за разделно събиране на отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 6 и за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхващат всички жители на територията на страната и задължително включват:

т.1. всички населени места с население над 5 000 души и курортните населени места до 31.03.2026 г.

т. 2. всички населени места с население над 700 души и курортните населени места до 31.03.2027 г.

т. 3 жителите в населените места и общините по т. 1 и т. 2 се изчисляват съгласно броя на населението по данни от Националния статистически институт за населението към 31 декември от предходната година“.

Мотиви: Следва да се отбележи, че предложенията по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 са резултат от предварително постигнато съгласие с организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки. В рамките на проведени консултации беше отчетена необходимостта от поетапно разширяване на обхвата на системите за разделно събиране, като съвместно бяха определени разумни междинни срокове, които да позволят както технологична и логистична адаптация от страна на организациите, така и нормативна и организационна подготовка от страна на общините. Този постигнат консенсус отговаря и на нуждата по повишаване ефективността на системи за разделно събиране, както и прилагане в пълнота на принципите на „замърсителят плаща“ и „близост до източника“. Настоящият праг от 5000 жители изключва голям брой малки и средни населени места, въпреки че в тях има активен живот, бизнес или туризъм и те ежедневно генерират отпадъци от опаковки. Това води до несправедливо прехвърляне на разходите върху общините, които са принудени да организират алтернативни решения и самостоятелно да организират системи за разделно събиране на опаковки. Предложението ще спомогне и за предотвратяване на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

10. По § 10 за ал. 44, относно задължението на всички лица, свързани с образуване на отпадъци, събирането, транспонирането и или третирането на отпадъци и др. да водят отчетни книги чрез НИСО.

Изцяло подкрепяме предложението за подобряване на информационните системи за докладване на количествата отпадъци с цел елиминиране на натрупаните систематични грешки от страна на държавата, общините, организациите по оползотворяване и частния бизнес. Необходимо е да се разработи модел за единно докладване и събиране на информацията, свързана с количествата отпадъци от всички задължени лица, извършващи дейности с отпадъци в страната. Това като резултат, ще спомогне за преразглеждане на модела за отчитане и изчисляване на целите по чл. 31 от ЗУО, както и определяне на нови срокове за издаване на Заповедите по чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7/2013 г. от изпълнителният директор на ИАОС, за определяне на общините, които са изпълнили целите, и общините, които не са изпълнили тези цели за предходната календарна година.

Мотиви: В България данни, свързани с отпадъците се отчитат в различни институции като Изпълнителна Агенция по околна среда (ИАОС) и Националния статистически институт (НСИ), които от своя страна анализират получената информация за различни цели. Съответно тези институции имат различно ниво на достъп до събраната от тях информация, което затруднява получаването им от общините. Тази форма на събиране на информация забавя издаването на ежегодните Заповеди за изпълнение на целите за рециклиране по чл. 31, ал. 1 от ЗУО. Съгласно Наредба № 7/2013 г. ежегодно Изпълнителна агенция по околна среда в срок до 30 септември трябва да обобщи и публикува на информация за предходната календарна година по общини. Съответно в срок до 20 ноември изпълнителният директор на ИАОС определя с мотивирана заповед общините, които са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, и общините, които не са изпълнили тези цели за предходната календарна година. Към настоящият момент (юли 2025 г.) последната издадена Заповед е от 2023 г. и се отнася за целите за 2020 г. Това поставя в невъзможност общините да предприемат навременни коригиращи действия за подобряване на съответните показатели, както и да имат навременна информация за финансовите средства, с които ще разполагат при определяне размера на ТБО.

Също така отбелязваме, че е допуснат технически пропуск, като липсва текст на новосъздадената ал. 11.

11. По § 13 за чл. 48 за създаване на нова ал. 10. Предлагаме да се промени срокът за представяне на план-графика от МОСВ за почистване на пътища, както и да се разшири кръгът на задължените лица.

Предложение за нова редакция на ал.10 на чл. 48 „Чл. 48. (10) Всички лица които са собственици на пътища или ги стопанисват на правно основание изготвят и предоставят в МОСВ веднъж годишно месечен план-график за почистване и транспортиране на отпадъците от съоръженията по чл. 12, т. 1, в срок до 31 март на текущата година. Информацията се предоставя с копие до съответната РИОСВ.”

Мотиви: Общините често стопанисват пътища, които са част от републиканската пътна мрежа и са собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“. Чрез изричното упоменаване на стопанисването „на правно основание“ общините ще имат правно основание да изготвят и представят  план-графика.

Предложеният нов срок 31 март (вместо 31 януари) е съобразен с процеса по бюджетиране в общините и ще позволи по-реалистично и ефективно планиране на дейностите.

12. По § 19. за чл. 60, ал. 9 след думите „разходването на средствата от отчисленията" се добавя текста, „ведно с лихвите“. Предлагаме да се обмисли аналогично изменение и в чл. 62, ал. 1, като се включи същият текст – „ведно с лихвите“.

Предложение за допълнение на чл. 62, ал. 1: Чл. 62. (1) За изпълнение на задължението си по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото или на участък или клетка от него при наличие на необходимите условия за закриване съгласно наредбата по чл. 43, ал. 1 собственикът на депото подава заявление до директора на съответната РИОСВ за разходване на сумите от сметката по чл. 60, ал. 2, т. 1 или 2 ведно с лихвите“.

Мотиви: Предложението е в съответствие с подходът за предложеното за изменение по § 20 (относно чл. 64, ал. 4), където изрично се урежда възможността за разходване на лихвите заедно със самите отчисления.

Също така във връзка с предложените изменения по § 19. и § 20. Следва да се предвидят изменения в Наредба 7 от 2013 г.

13. По § 44 за чл. 112 регламентиращ контрола, осъществяван от кмета.

Предлагаме в ал. 1, т. 5 след думата „битови“ се добави „ строителни, както и други отпадъци”.“

Предлагаме в новата ал. 2 да отпадне изричното посочване, че системи за видеонаблюдение са „на общините". 

Предложение за допълнение в т. 5, ал. 1, чл. 112: „Чл. 112. (1) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира:

5. изоставянето на битови, строителни, както и други отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне.“

Предложение за нова редакция чл. 112, ал. 2: „(2) Контролът по ал. 1 може да бъде осъществяван и посредством технически средства или системи за видеонаблюдение”.

Мотиви: Предложението в ал. 1, допълнение на т. 5 е поради факта, че в практиката на общините, при проверки на място на нерегламентирани замърсявания и/или незаконни сметища се установяват наличие и на други видове отпадъци, в т.ч. части от автомобили, седалки, текстилни изрезки, автомобилни гуми, пластмаси, опаковки и др. Формализирането на видовете отпадъци в разглежданата разпоредба води до невъзможност на кметовете да образуват административно - наказателни производства при изхвърлянето на отпадъци, различни от битовите и строителните.

Предложението за новата ал. 2 е поради факта, че такива системи и технически средства могат да бъдат собственост или да се стопанисват освен от общините, така и от други компетентни органи, включително Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите и други администрации. Уточнението „на общините“ ограничава кръга на възможните собственици или оператори на системите за видеонаблюдение. Това може да създаде затруднения при прилагането на разпоредбата, особено в случаи, когато видеонаблюдението се осъществява от централни или специализирани администрации по силата на законови или подзаконови актове. По тази причина предлагаме редакция, която да допуска възможността техническите средства и системите за видеонаблюдение да бъдат изграждани и използвани от всяка компетентна институция, а не само от общините.

14. Ново предложение по действащия чл. 117 за подобряване управлението и контрола на отпадъците от лечебни и здравни заведения във връзка със зачестилите случаи на нерегламентирано изхвърляне на този вид опасни отпадъци.

Предложение за нова редакция на чл. 117: „Чл. 117 Директорът на РЗИ и директорът на РИОСВ или оправомощени от тях длъжностни лица упражняват контрол на:

1. дейностите по третиране на опасни отпадъци в лечебните и здравните заведения.
2. нерегламентираното изхвърляне на опасни отпадъци, образувани от лечебните и здравните заведения.

(2) При установяване на нарушения, компетентните длъжностни лица по ал. 1 предприемат административни мерки по реда на този закон, включително издаване на предписания, съставяне на актове за установяване на административни нарушения и уведомяване на други компетентни органи, когато е необходимо.“

Мотиви: В действащата редакция на чл. 117 липсва ясно и пълно определяне на обхвата на контролните функции по отношение на опасните отпадъци, включително фазите на управление, които са критични за безопасността – съхранение, опаковане, транспорт и отчетност. Предложената редакция също така избягва неправомерното препращане на сигнали от РИОСВ към кметовете на общини за тези отпадъци, тъй като общините нямат нормативни правомощия за контрол върху опасни отпадъци, особено когато те произхождат от специализирани субекти като болници и лаборатории. Промените са в синхрон със Закона за здравето, Закона за опазване на околната среда и европейските изисквания за управление на медицински и биологични отпадъци, класифицирани като опасни.

15. По § 46. За чл. 120 за създаване на нова ал. 2 със следния текст „(2) Контролните органи по чл. 119, ал. 1 осъществяват последващ контрол чрез извършване на проверка за проследяване изпълнението на дадените предписанията по чл. 113, ал. 3, чл. 119, ал. 7 и ал. 1“

Коментар: Считаме, че посочването на „ал. 1“ в края на изречението е техническа грешка. В текста вече се цитира чл. 119, ал. 1 в началото, поради което повторното ѝ упоменаване накрая е излишно или неясно. Ако все пак се има предвид друга ал. 1 –следва изрично да се уточни, за да се избегне правна неяснота.

16. Ново предложение за допълване на чл. 128 от ЗУО в раздел I „Принудителни административни мерки“ (ПАМ)

Предлагаме да се разпише като принудителна административна мярка (ПАМ) - временно изземване (или отнемане) на техническите и превозните средства на нарушителите, които са помогнали за нарушението, свързано с управление на отпадъци.

Предложение за нова редакция на чл. 128: „Чл. 128. Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице:

4. изземва временно или отнема в полза на държавата технически средства, машини, транспортни средства или друго имущество, използвани при извършване на нарушения по този закон
   

Мотиви: Към момента се установява, че паричните глоби и санкции не постигат желания ефект. Също така глобите не респектират лица, които нямат декларирани доходи, без собственост, трудови доходи и точен адрес за откриване и връчване на документите по адм. наказателните преписки. Според нас изземването на използваните за нарушението средства (камиони, самосвали, машини и др.) има пряко възпиращо и превантивно действие. Мярката е насочена единствено към имущество, пряко използвано при извършването на нарушението – напр. при нерегламентирано изхвърляне на отпадъци в природни територии, речни корита, земеделски земи и др. Възможността за временно изземване (до приключване на административното производство) позволява защита на интересите на добросъвестни трети лица и осигурява процесуален баланс. Подобна мярка вече съществува в Закона за движение по пътищата и Закона за горите.

17. Ново предложение за създаване на правна норма, свързана с превоз и изхвърляне на строителни отпадъци от малки фирми, които не са регистрирани по ЗУО.

Това води пряко до образуване на нерегламентирани сметища, тъй като отпадъците се транспортират и изоставят без проследимост. В тази връзка предлагаме създаването на нова разпоредба, която до обхваща и лицата, които извършват транспортиране на строителни отпадъци от дейности по къртене, ремонтиране, събаряне или други подобни дейности. Те трябва да бъдат задължени да представят на компетентните органи доказателство за предаването на отпадъците на лице, притежаващо съответно разрешително или регистрационен документ по ЗУО. По принцип следва да се ограничи правото на тези лица (без разрешително за дейности с отпадъци), освен ако те извършват превоз в рамките на еднократна услуга и е придружено с доказателство за предаване на отпадъците.

Предложение за нов законов текст: „Чл. 35а (1) Лицата, които извършват транспортиране на строителни отпадъци от дейности по къртене, ремонтиране, събаряне или други подобни дейности, са длъжни:

1.да съставят документ, удостоверяващ произхода, вида, количеството и произхода на отпадъка;

2. в срок до 5 работни дни от извършения превоз да представят на компетентния орган доказателство за предаването на отпадъците на лице, притежаващо съответно разрешително или регистрационен документ по ЗУО.

 (2) Доказателството по ал. 1, т. 2 се удостоверява с приемо-предавателен протокол, кантарна бележка или друг документ, издаден от обекта, приел отпадъка.

(3) Лица, които не притежават разрешително за дейности с отпадъци, нямат право да извършват превоз на отпадъци, освен ако това не е в рамките на еднократна услуга и е придружено с доказателство за предаване на отпадъците.

(4) Нарушението по ал. 1 и 3 се санкционира с глоба или имуществена санкция съгласно чл. 133, ал. … (нови текстове).

Мотиви: С предложението ще се осигури проследимост на отпадъка, тъй като в момента липсва задължение за деклариране/удостоверяване на крайна точка за отпадъка – това създава сив сектор и възможност за незаконно изхвърляне. Много малки фирми или физически лица извършват къртене и ремонтни дейности без регистрация по ЗУО и не спазват регламентите, но трябва да бъдат задължени да докажат какво са направили с отпадъка. Това ще улесни проверките на РИОСВ и общините, като те ще могат да изискват представяне на документ за всяка дейност по транспортиране на отпадъци. Мярката няма да затрудни добросъвестните изпълнители, а ще създаде правна основа за санкции срещу системните нарушители.

18. По § 50 за създаване на нов чл. 133а за налагане на санкция ФЛ или юридическо лице, което не предава за обезвреждане празни опаковки от използвани продукти за растителна защита и/или на негодни за употреба продукти за растителна защита и др.

Подкрепяме изцяло въвеждане на нова наказателна разпоредба по чл. 133а в ЗУО, но в чл. 157, ал. 2 е пропуснато да се посочи компетентният контролен орган (най-вероятно РИОСВ), който ще установява нарушенията. Липсата на такава норма би довела до невъзможност за ефективно прилагане на санкцията.

19. По § 51 за изменение на чл. 134, ал. 3 предлагаме освен повишаване на глобата да се отнемат и издадените разрешения или регистрационни документи по реда на чл. 35.

Предложение за редакция на чл. 134, ал. 3: „ чл. 134 (3) При повторно нарушение се налагат санкции, както следва:

1. по ал. 1 - в размер от 8 000 до 16 000 лв. и отнемане на издадените разрешения или регистрационни документи по реда на чл. 35;

2. по ал. 2 - в размер от 40 000 до 200 000 лв. и отнемане на издадените разрешения или регистрационни документи по реда на чл. 35.“

 

20. По § 55 относно състави в чл. 151 за налагане на санкции спрямо кметовете на общини.

20.1. Предлагаме темата да бъде допълнително обсъдена след финализиране на промените в чл. 19, които предвиждат нови задължения за тях. По принцип, прекомерният акцент върху санкционния подход има риск да измести фокуса от нужния институционален диалог и сътрудничество между централната и местната власт към формализирано търсене на отговорност. Това не е целесъобразно в контекста на фактическите затруднения, пред които са изправени общините – включително липса на методическа подкрепа, недостиг на финансови средства и технически капацитет за изпълнение на наложените им задължения по Закона. Предвид горното, настояваме новите санкционни състави по чл. 151 да бъдат разгледани и обосновани в съответствие с предвидените в чл. 19 нови ангажименти, както и след извършване на оценка на въздействието върху общините.

20.2. Друг основен проблем е налагането на персонални санкции на кметовете за нерегламентирани сметища, образувани върху частни или държавни имоти и той следва да бъде нормативно разрешен чрез ясно разграничаване на отговорностите по собственост. В контекста на трайната тенденция към увеличаване на нерегламентираните сметища и замърсяване с отпадъци, често без установен извършител, предлагаме да се разпише, че кметът на общината организира почистването на замърсени терени – само когато същите са общинска собственост, включително прилежащи пътища и инфраструктура. В допълнение не трябва да се налагат персонални административни наказания на кмета на общината за нерегламентирани сметища, образувани върху частни или държавни имоти, когато не е налице бездействие по отношение на задълженията, пряко възложени по закон. Това е необходимо, тъй като общината няма правомощия да извършва действия в чужда собственост, включително поради липса на достъп или правно основание. Към момента се разходват публични средства в нарушение на закона, когато общини са принуждавани да чистят имоти, които не са в тяхна собственост, при това без да могат да търсят обезщетение. Санкционирането на кмета в такива ситуации е непропорционално, демотивиращо и противоречи на принципа за лична вина в административно - наказателното право.

21. По § 58. За създаване на нов чл. 157а, относно нови веществени доказателствени средства в административно - наказателния процес".

Предлагаме да се разшири обхватът на допустимите доказателствени материали, като се включат: други държавни органи – например МВР, БАБХ, ИАОС и др., които също могат да извършват контролни действия и да разполагат с видеонаблюдение или други технически средства, както и граждани, които със свои устройства (напр. мобилни телефони) често първи заснемат екологични нарушения – нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, горене на кабели, замърсяване и др.

Предложение промяна в чл. 157а: „Чл. 157а  Изготвените с технически средства или системи за видеонаблюдение на общините, РИОСВ, други държавни органи или граждани снимки и видеозаписи, заснемащи или записващи датата и точния  час на нарушението, са веществени доказателствени средства в административно - наказателния процес".

Мотиви: Считаме, че предлагания текст на чл. 157а ограничава кръга на лицата и органите, чиито снимки и видеозаписи могат да се използват като веществени доказателствени средства в административно - наказателния процес, само до общините и регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ). Това не отразява реалната практика, в която други държавни органи и граждани също разполагат с възможности и технически средства за документиране на нарушения.

22. Предложение за изменение на Наказателния кодекс

Въпреки съществуващите административно - наказателни механизми, предвидени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС), практиката показва, че те не изпълняват достатъчно ефективно своята възпираща и превантивна функция. Независимо от високите размери на предвидените глоби, нерегламентираното изхвърляне на строителни отпадъци и земни маси продължава да бъде масов проблем на територията на цялата страна. Данните сочат ръст в броя на новосъздадените нерегламентирани сметища, особено в периферните зони на урбанизирани територии и в райони с ограничен административен контрол. В този контекст се налага криминализиране на най-опасните и обществено значими случаи на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци чрез създаването на нов наказателен състав – чл. 353и от Наказателния кодекс. Въведеният състав предвижда наказания, съответстващи на степента на обществена опасност, включително при квалифицирани случаи с последици за здравето, околната среда или стратегическа инфраструктура.

Предложение за създаване на нов чл. 353и в Наказателния кодекс: „Чл. 353и. (1) Който изхвърли, депонира или разтовари строителни отпадъци или земни маси, но не в определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба в размер от десет до двадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея.

(3) Когато с деянията по ал. 1 или 2 се създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от тридесет до петдесет хиляди лева.

(4) Когато с деянията по ал. 1 и ал. 2 са причинени или са могли да бъдат причинени вреди на стратегически обекти от значение за националната сигурност, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от петдесет до сто хиляди лева.

(5) В случаите по ал. 3 и 4, съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му.

(6) В маловажни случаи наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.“

Съответно в ЗУО, следва да се промени свързаните разпоредба, като в чл. 133, ал. 1, т. 1 след думите „неразрешени за това места“ се поставя запетая и се добавят думите „ако деянието не съставлява престъпление“.

Мотиви: Включването на състав в Наказателния кодекс, свързан с изхвърляне, депониране или разтоварване на строителни отпадъци или земни маси, в определените за това места, би увеличило превантивната и възпираща роля на наказателното право в областта на опазване на околната среда. Съща така ще отговори на общественото очакване за по-строго санкциониране на замърсителите и нарушителите и ще подкрепи усилията на общините и контролните органи в борбата с нерегламентираните сметища.

Предвижда се също възможност за конфискация на МПС, използвано при извършване на престъплението, което е доказано ефективна практика за въздействие върху нарушителите и ограничаване на рецидивите. Налице е и възможност за по-леко наказание при маловажни случаи, което позволява индивидуализиране на наказателната отговорност.

Паралелно с това се предлага съответна промяна в чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО с цел ясно разграничаване между административно нарушение и престъпление. Добавянето на фразата „ако деянието не съставлява престъпление“ осигурява необходимата свързаност между ЗУО и НК и предотвратява припокриване на отговорности.

23. Използваме съгласувателната процедура по законопроекта, за да обърнем внимание и на още един съществен проблем – липсата на яснота относно площадките за депониране на земни и земно-скални маси. Считаме, че е необходимо допълнително нормативно да бъдат изяснени изискванията към тези площадки и тяхното изграждане. В условията на засилено строителство в страната е особено важно този процес да бъде ясно регламентиран, тъй като на практика често се наблюдава нерегламентирано изсипване на такива маси на териториите на общините. Предлагаме да се въведе нормативно изискване всички площадки за депониране на земни и земно-скални маси да бъдат вписани в публичен регистър, поддържан от РИОСВ или общините. Това ще улесни контрола, проследимостта и ще осигури прозрачност. Подходящо е в ЗУО или в наредба към него да се въведе отделна дефиниция за земни и скални маси, отделно от останалите строителни отпадъци, тъй като в момента често има спор дали те представляват отпадък по смисъла на закона и това създава сиви зони в нормативната уредба.

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

Горните промени ще позволят на общините да извършват цялостно подобряване на техните системите за управление на отпадъците, което ще осигури плавното преминаване към модела на изчисляване на Такса „Битови отпадъци“ на база количество. Те трябва да ни приближат и към постигане на целите за образуване на по-малко отпадъци, повече рециклиране и намаляване процента на депонирането.

Потвърждаваме нашата готовност да продължи съвместния ни диалог с цел реалното отразяване на горните предложения в Закона и съответната подзаконова нормативна уредба.

[1] Население по области, общини, местоживеене и пол