Становища

Относно:  Становище НСОРБ по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИД на ЗВ), публикуван за публично обсъждане.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНОВ,

Във връзка с публичното обсъждане на проекта на Закон за изменение и допълнение Закона за водите (ЗИД на ЗВ) представяме на Вашето внимание становището на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), което е разработено на база предложенията на общините след проведено писмено проучване.

1. По § 1 за изменение на чл. 21, ал. 1 - предлагаме думите „издаден сертификат“ да се замени с „издадена първична балнеологична оценка или балнеологична оценка“.

Мотиви: Считаме, че предложението е в посока на синхронизиране разпоредбите на ЗВ и Наредба №1. Първична балнеологична оценка и балнеологична оценка, според нас са две понятия, характеризиращи различни етапи при процедурите, касаещи цялостното разработване на нашите находища с минерални води.

По-долу сме маркирани разпоредбите в Наредба №1, които подкрепят нашето предложение:

„Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., бр. 102 от 2016  г. , в сила от 23.12.2016 г.) (1) Когато в находище на минерална вода няма съоръжения, предназначени за водовземане или за проучване на минералните води, или съществуващите съоръжения са технически негодни за изпълнение на специализирани изследвания за химичния състав и свойства на водата, се издава първоначална балнеологична оценка на базата на наличната официална информация и данни от проучването и/или експлоатацията на находището на минерална вода.

(2) Първоначалната балнеологична оценка по ал. 1 е основание за:

1. актуване на минерална вода като публична общинска собственост;
2. издаването на разрешителни за водовземане чрез нови съоръжения.

(3) Разрешаване на ползването на съоръженията по ал. 2, т. 2, предназначени за водовземане по реда на ЗУТ, и на реализиране на водовземането се извършва след издаване на балнеологична оценка на базата на актуални изследвания на минералната вода от изграденото съоръжение.“.

2. По § 11 за създаване на нова т. 5 в чл.191, ал.1, свързана с разширяване на отговорностите на кмета по контрола – предлагаме текстът да бъде допълнен, като по- ясно се разпише по какъв начин кметовете на общини ще осъществяват контрола по „изпълнението на условията и задълженията в издадените разрешителни за водовземане и/или ползване на води и водни обекти – публична общинска собственост, както и състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на водите и съоръженията за измерване на водните количества“.

Мотиви: Към момента липсва нормативно определен механизъм за упражняване на този контрол. Това създава сериозен риск от правна и организационна неяснота. Също така, следва допълнително да бъде регламентиран и редът на взаимодействие между кметовете и съответните Басейнови дирекции, които към момента осъществяват контролните функции по реда на чл. 188 от Закона за водите. Необходимо е ясно разграничаване на компетенциите между двете страни, определяне на процедурите за координация и обмен на информация, както и на механизми за последващи действия при установяване на нарушения.

Изразяваме също основателни притеснения относно липсата на достатъчно квалифицирани специалисти в областта на управлението на водите в общинските администрации. Поемането на контролни функции без осигурени човешки и технически ресурси би довело до формално изпълнение на задълженията, без реално постигане на целите на закона.

Предлагаме разпоредбата да бъде допълнена с текст, който ясно регламентира механизма на осъществяване на контролната дейност от страна на общините, реда за координация с Басейновите дирекции, както и възможности за предоставяне на техническа помощ, обучение и ресурсна подкрепа.

3. По § 16 за допълнение на § 133 - изцяло подкрепя предложението за възможност за удължаване на срока за безвъзмездно предоставяне на минерални води на общините до 25 години, така както е уредено в предложения нов § 133 от ЗИД на Закона за водите. Подкрепата ни се основава на изложените в мотивите към законопроекта аргументи, свързани с необходимостта от дългосрочна предвидимост и устойчиво управление на ресурсите от минерални води от страна на местната власт.

В същото време, с цел повишаване на правната яснота и еднакво прилагане на закона, предлагаме допълване на нормата с едно ново изречение, както следва:   

„§ 133  (18) Срокът по ал. 1 може да бъде удължаван до 25 години с решение на министъра на околната среда и водите при мотивирано искане от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет. Искането може да бъде подадено по всяко време преди изтичането на срока по ал. 1.“

Мотиви: Считаме, че в първоначалната редакция на нормата не е категорично ясно уредена възможността общините да подават искане за удължаване на срока за безвъзмездно предоставено находище на минерална вода преди изтичането на първоначалния срок от 25 години, което може да доведе до правна несигурност и разнопосочно тълкувате и съответно ограничаване на възможността за дългосрочно планиране от общините и затруднения при инвестиционни намерения.

Също така предложените нови ал. 21 и 22 регулират единствено реакция в последната година на срока, но не става ясно дали искане може да бъде подадено на по-ранен етап, например след 10 или 15 години от началото на срока.

Предложеното от нас допълнение ще внесе необходимата яснота и ще гарантира предвидимост за общините в управлението на минералните ресурси, както и ефективно взаимодействие с МОСВ при реализиране на публични и частни инвестиции, свързани с използването на минералната вода.

4. С оглед настоящата задълбочаваща се кризата, свързана с липсата на достатъчно вода в страната, предлагам следните три нови изменения в закона:

4.1. В чл. 151 ал. 2, т. 2, буква „е“, да придобие следната редакция:

„е) Издава разрешителни за водовземане и/или ползване в предвидените в този закон случаи, както и режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, определени с приложение № 1, след изрично писмено предложение на кметовете на общини, населението на които се ползва от водата в тези язовири за питейно-битово водоснабдяване, дадено в срок от една седмица, преди изтичането на календарния месец.“

4.2. В чл. 151 ал. 2, т. 2 буква „ж“ е отменена, поради което на мястото на отменената разпоредба, предлагаме следния текст:

„ж) В случай на липса на предложение от кметовете на общини в посочения в буква „е“ срок, се приема, че кметът на общината е съгласен с графика, изготвен от Министерство на околната среда и водите. При утвърждаване на месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, Министърът на околната среда и водите е длъжен да се съобрази с предложението на кметовете на общини.“

4.3. В чл. 53 ал. 1 да придобие следната редакция:

„ (1) Начинът на използването на водите на комплексните и значими язовири по приложение № 1 се определя з годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, при спазване на процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 151 ал. 2, точка 2, буква „е“ и  „ж“.

Съответно след приемане на законовите промени, следва да бъде променена и Наредбата за ползването на повърхностните води

Мотиви: Поради климатичните промени, температурите се повишават и това води до намаляване на водата във водоизточниците и недостиг на вода за питейно-битови нужди. Близо 100 общини в България са с населени места, в които има режим на водоподаването. В някои части от България, достигането до населението на редовно водоподаване е значително затруднено. Съгласно разпоредбите на чл. 53 от Закона за водите въз връзка с чл. 151 ал. 2 точка 2 буква „е“ от същия закон, Министърът на околната среда и водите, издава разрешителни за водовземане и/или ползване на предвидените в този закон случаи, както и режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, определени в приложение № 1. Комплексните и значими язовири, определени в Приложение № 1 към Закона за водите са 52 броя. Те водоснабдяват голяма част от населените места в общините в България. Кризата с водата в Плевен показа, че хората не протестират пред Министерство на околната среда и водите, които издават режимните графици за водовземане, а протестират пред общините. Хората не могат да разберат, че от кметовете не зависи нищо, по отношение на разрешените количества за водовземане. Водата е основно благо и всеки един човек има човешкото право да се ползва от нея. За населението на общините, най- близките до тях хора са представителите на местната власт и за това, когато се случат извънредни обстоятелства, каквото е липсата на вода за питейно — битови нужди, те се обръщат първо към кметовете на общини. Считам, че гласът на кметовете трябва да бъде чут и при определяне на количествата вода, които следва да бъдат използвани за питейно-битови нужди, за напояване, за поддържане на водния отток и за преработка от ВЕЦ-овете, становище трябва да изразят и кметовете на общини, населението на които се ползва от това основно човешко благо.

Надяваме се тези наши предложения да бъдат взети под внимание при окончателното приемане на закона.

С увереност в доброто ни взаимно сътрудничество, оставам

С уважение,