Становища

Относно: Становище на НСОРБ по проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (Ваш изх. № 91-00-530/05.12.2025 г., изведено в 23:46)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АНАНИЕВ

Проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. ведно с пълния пакет документи към него беше получен в деловодната система на НСОРБ в 23.55 часа на 05.12.2025 г. (петък) със срок за становище до 06.12.2025 г. (събота).

Обобщена информация за намалените субсидии в делегираните от държавата дейности, както и новите членове 116 и 117 за съкращаване на незаети щатни бройки и замразяване на заплатите на кметовете е изпратена на членовете на УС и КС по мейл в съботния ден, но не е съгласувана.

В тази връзка, по-долу Ви предоставяме експертните ни коментари, изготвени на база сравнение с постигнатите договрености по време на преговорите на УС на НСОРБ с МФ на 28.10.2025 г. и параметрите за общините, заложени във внесения на 13.11.2025 г. в Народно събрание първи вариант на Бюджет 2026.

Както и при предходния вариант на Законопроекта, така и на този етап изразяваме нашата воля за своевременно приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. при отчитане на финансовата, политическата и икономическа ситуация в страната, Европа и света.

Оценяваме положително запазената изцяло рамка за общините за 2026 г. в частта за местните дейности спрямо договорените условия и подписания Протокол по чл. 77 от ЗПФ.

Изразяваме увереност, че направените намаления в частта за делегираните от държавата дейности – общо с 30,1 млн. евро могат да бъдат компенсирани в течение на годината.

На тези основания приемаме предложеният нов вариант на законопроекта като добра основа за надграждане на съвместните усилия за осигуряване на оптимално функциониране на всички системи на местно ниво.

С оглед на това, че всички договорености и неотразени наши предложения са описани подробно в новия двустранен Протокол по чл. 77 от ЗПФ, който Ви изпращаме с отделно писмо и който съгласно чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗПФ е част от пакета документи към Законопроекта за държавния бюджет, се надяваме същият да бъде разгледан от Вас отново в частта на нашите предложения, които не са приети и те да бъдат отразени в окончателния законопроект.

За улеснение ги представяме отново, по-долу в синтезиран вид:

1. Настояваме за преразглеждане на предвидените намаления, спрямо предходния законопроект в частта на общата субсидия за делегираните от държавата дейности. В ревизирания законопроект общата субсидия за делегираните дейности е намалена на 4 498,0 млн. евро, в резултат на планираната по-ниската осигурителната тежест. Това намаление от 30,1 млн. евро спрямо договореното ниво пряко компрометира възможността за покриване на нарасналите разходи в ключови системи – образование, социални услуги и общинска администрация.
2. Настояваме за осигуряване на минимално увеличение на средствата с 18,5% за компонент „кметове и кметски наместници“ и с 20% за компонент „служители в общинска администрация“, необходими за реално финансово обезпечаване както на ръста на възнагражденията в бюджетния сектор, така и на новите законови ангажименти, възложени на общините през 2024–2025 г.

Следва да бъде отчетено, че НСОРБ неколкократно е изпращало в МФ конкретни обосновки и разчети за необходимостта от увеличение на ресурса за делегираната от държавата дейност „Общинска администрация“. Става въпрос за обезпечаване на възложените нови законови отговорности на общините, които изискват създаването на нови щатни бройки и назначаването на нови хора в общинските администрации, за да бъдат изпълнени тези нови ангажименти.

Изисканото от НСОРБ и обосновано с конкретни изчисления увеличение на средствата за „Общинска администрация“ е в общ размер на 74,3 млн. евро, спрямо ЗДБРБ за 2025 г., а осигуреното с новия законопроект е едва 46,6 млн. евро.

Не са отчетени последните изменения в нормативната уредба, с които на общините бяха прехвърлени редица нови функции, които изискват допълнителен експертен капацитет и ресурс, а именно: създаване на административни центрове по ЗЕВИ, нови задължения по Закона за защита от домашно насилие, ангажименти по регистрацията и контрола на електрически превозни средства от 2026 г. и др. Същевременно, през 2026 г. се очаква на местната администрация да бъдат прехвърлени и изцяло нови ангажименти по законопроектите за електрическата мобилност, киберсигурност, атракционни услуги и др.

Заетите в общинска администрация са хората, които изпълняват националните политики на местно ниво, предоставят всякаква информация и отчети на държавните структури, осигуряват реализирането на законовоопределените правомощия на органите на местна власт, обслужват пряко гражданите и бизнеса „лице в лице“ на гишетата, в кметствата и в електронна среда, като издават документи, планират развитието на населените места, отговарят при кризи. Недостатъчното финансово осигуряване на възнагражденията на тези служители неминуемо ще доведе до още по-голямо текучество и забавяне на услугите, което пряко засяга и гражданите, и бизнеса.

В тази връзка предложеното от нас увеличение не е „прищявка“ на общините, а инвестиция в качеството на услугите за всички нас и има за цел да подкрепи общините в сложния процес по задържане, привличане и мотивиране на квалифицирани специалисти за работа в местната администрация.

3. Настояваме да се търсят варианти и за осъвременяване и по-адекватно обезпечаване от държавния бюджет на ръста на трансферите за местни дейности, в средно- и дългосрочен план.

Освен делегираните от държавата услуги, общините осигуряват и множество местни дейности – поддръжка на пътища и улици, улично осветление, паркове, спортни и културни мероприятия, общинска полиция, поддържане на територии за обществено ползване, паркове и др. Тези дейности се финансират от собствените приходи на общините (местни данъци, такси) и от ключовите трансфери от държавния бюджет за местни дейности, които гарантират, че и по-бедните общини могат да предоставят базови услуги.

В проектобюджета за 2026 г. за взаимоотношенията на държавния бюджет с общинските бюджети са заделени общо 5.077 млрд. евро, от които едва 509,6 млн. евро или 10% са трансфери за местни дейности. В т.ч. са предвидени 255.66 млн. евро за обща изравнителна субсидия (подкрепяща общини с нисък приходен потенциал и високи разходни потребности), 27 млн. евро за трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, 255 млн. евро за целева субсидия за капиталови разходи (инвестиции и текущо поддържане на инфраструктура), както и 42.2 млн. евро допълнителни трансфери, основно за компенсиране на увеличението на минималната работна заплата в местните дейности. Тези числа демонстрират ангажимент на правителството и МФ към общините, но в повечето случаи остават под необходимото ниво, особено на фона на сериозното нарастване на разходите за труд, енергия, материали и осигуряване изискванията на секторното законодателство.

За да не се налага общините да компенсират недостига чрез орязване на услуги или повишаване на местни данъци, е нужно предприемането на реални действия за по-адекватно финансиране в средно- и дългосрочен план и съществено увеличаване на размера на следните ключови субсидии за местни дейности:

• Общата изравнителна субсидия, като основен инструмент за солидарност, който изравнява капацитета на по-малките и бедни общини при осигуряването на жителите им на основни услуги (текущи ремонти, улици, осветление, културни дейности и др.), сравними с останалите части на страната. Адекватният на потребностите размер на тази субсидия носи индиректни ползи и за бизнеса, като гаранция, че държавата осигурява сходни условия на предоставяне на ключови местни услуги в цялата страна, без опасност от свръхнатоварване с високи ставки на местните данъци в по-бедните региони.
• Целевата субсидия за капиталови разходи, като жизненоважен инструмент, гарантиращ недопускането на влошаване състоянието на инфраструктурата.
• Трансферът за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, чрез който държавата гарантира, че всяко населено място – дори малките села – ще бъдат достъпни и обезопасени през зимата и при усложнения на климатичната обстановка. Ресурсното осигуряване на зимното поддържане и снегопочистването на общинските пътища е от критично значение както за гражданите (с цел достъп на спешна медицинска помощ, училищни автобуси и обществен и специализиран транспорт), така и за местния бизнес (осъществяване на доставки, туризъм и др.).
• Трансферът за компенсиране ръста на минималната работна заплата в местните дейности - гаранция, че наетите работници в звената и услугите към общините ще получат своевременно планираното увеличение на минималната работна заплата през 2026 г., без да се налагат пропорционални увеличения на таксите и цените на местните услуги, съкращения и/или намаляване обхвата на услугите. Осигуряването на подобна компенсация е важно и за местния бизнес, тъй като евентуално увеличение на местни такси или непредоставяне на определени местни услуги, индиректно би се отразило на икономическата среда в общините.

На тези основания, предлагаме:

3.1. Допълнително увеличение на трансфера за компенсиране ръста на минималната работна заплата в местните дейности с още 1,3 млн. евро (общ ръст спрямо ЗДБРБ за 2025 г. със 7,7 млн. лв.), като общият размер на средствата в ЗДБРБ за 2026 г. за този трансфер достигнат 43,5 млн. евро.

3.2. Допълнително увеличение на средствата за обща изравнителна субсидия с още 10,2 млн. евро (постигане на общ ръст от 30,7 млн. евро, спрямо ЗДБРБ за 2025 г.), като в ЗДБРБ за 2026 г. общият размер на тази субсидия достигне 265,9 млн. евро.

3.3. Допълнително увеличение на средствата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища с още 4,3 млн. евро (постигане на общ ръст от 6.3 млн. евро, спрямо ЗДБРБ за 2025 г.), като в ЗДБРБ за 2026 г. общият размер на тази субсидия достигне 31.3 млн. евро, включително и чрез предвиждането им като резерв в централния бюджет, който да бъде предоставян по обективни критерии и предварително определени условия за достъп, в случаите на недостиг на средства, когато общинските пътища свързват населените места с републиканската пътна мрежа, както и при влошени климатични условия.

4. Настояваме за гаранции, че проектите по Инвестиционната програма за общински проекти по чл. 115 от законопроекта и Приложение № 3 ще бъдат своевременно и в достатъчна степен финансирани.

В тази връзка предлагаме:

4.1. В чл. 115, предлагаме:

4.1.1. В ал. 10, текстът да стане изречение първо, като преди думите „верифициране“, се добави „сключване на споразуменията по ал. 1,“. Да се добави второ изречение със следното съдържание: „В акта по изречение първо се определят и конкретни срокове, които не могат да бъдат по-дълги от:

1. за подписване на споразуменията по ал. 1 от министъра на регионалното развитие и благоустройството – до 30 календарни дни от датата на входиране на искане от кмета на община за подписване на споразумение;
2. за авансови, междинни и окончателни плащания по сключените споразумения по ал. 1 - до 15 календарни дни от датата на входиране на искане от кмета на общината за авансово, междинно или окончателно плащане.“

4.1.2. В ал. 11, думите „само“ да се заменят с „както и“, като в края на изречението се добави „в рамките на одобрения общ ресурс за съответната община по Приложение № 3“.

5. Подкрепяме предложеният в § 13, § 14 и § 15 на законопроекта подход за осигуряване на преходен период и гаранции, че влизането в сила от 2026 г. на новия подход за определяне на таксата за битови отпадъци ще се прилага поетапно, в зависимост от технологичната готовност на всяка една община.

Считаме, че едновременното и прибързано налагане на новите модели и основи за определяне на таксата за битови отпадъци от 2026 г. във всяка една община, без яснота за резултатите от проведените кампании и подготовка, гражданите може да не разберат как да намалят количеството отпадъци чрез рециклиране и разделно събиране. В резултат, вместо положителен екологичен ефект, ще има само финансова санкция за данъкоплатците (повсеместно увеличение на финансовата тежест за гражданите и/или бизнеса), пораждаща обществено недоволство.

Сега действащите разпоредби и подход за определяне на таксата, макар и несъвършени, са поне достатъчно обективни и предвидими и възможността общините, които желаят да продължат да ги използват и през следващата година ще осигури необходимото време за работа с местната общност и определянето на взаимно приемливи решения, основи и размери.

Визията на общините е ясна и отговорна: те не бягат от реформата, а напротив – предлагаме план как да се случи безболезнено и резултатно. Този гъвкав подход гарантира, че там, където има възможност, реформата стартира, а където няма готовност – няма да бъдат приемани неконсултирани с местната общност решения, които да доведат до увеличение на финансовата тежест за определени групи данъкоплатци.

Подкрепяме и предложеният със законопроекта механизъм за защита на приходите на общините, в случаите, когато общинският съвет е приел промени в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, но не е успял навреме да приеме нов размер на таксата или план-сметка за 2026 г., да се прилага старият размер на таксата от предходната година. Така се гарантира стабилност на общинските бюджети и избягване на правен вакуум, който би оставил най-значимата местна услуга – чистотата на населените места без финансиране.

Недопускането на повсеместно увеличение на финансовата тежест за гражданите през 2026 г. ще бъде показател, че държавата и местната власт работят в синхрон и с грижа за хората, която в дългосрочен план ще доведе и до по-чисти градове и села, и до по-голяма мотивация за намаляване на битовите отпадъци и разширяване на системата за разделно събиране.

6. Изразяваме резерви по отношение на предложените разпоредби в чл. 116 от законопроекта, с оглед на това, че съгласно Конституцията на Република България общините имат самостоятелен бюджет, извън републиканския и за разлика от администрацията на централната изпълнителна власт, както и на нейните териториални структури, числеността в общинската администрация не се регулира с решения на Министерския съвет, а се определя от общинския съвет в рамките на разполагаемия ресурс.

В чл. 116 от законопроекта се предвижда за периода 2026 – 2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини да извършат оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт с цел намаление на не по-малко от 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца.

Конституцията на Република България (чл. 136 и чл. 141) установява, че общината има право на собствен бюджет и самостоятелно решава въпросите от местно значение. Въпрос от местно значение е определянето от общинския съвет на структурата и числеността на общинската администрация, в рамките на средствата, определени по стандарти и утвърдени със ЗДБРБ за съответната година и с общинския бюджет. В този смисъл, включването на общините в общото задължение за редукция на щатните бройки по чл. 116, определено на национално ниво, представлява пряка намеса в правомощията на органите на местното самоуправление. От друга страна, за разлика от държавната администрация, много често при възлагането на конкретни правомощия на общините с нормативни актове се определя, че същите се изпълняват от звено или служител в общинската администрация или пък, че в общинската администрация се определя координатор по определена държавна политика.

Не е отчетено и че част от щатните бройки в общинската администрация се финансират изцяло от собствени приходи на общините (местни данъци, такси и др.).

По тези причини, механичното приравняване на държавната и общинската администрация за целите на общо дефинирано съкращение е правно и концептуално необосновано. Администрациите на централните органи на изпълнителна власт и техните териториални структури не следва да се приравняват еднозначно с администрацията в общините. 

В подкрепа на това са и официалните данни за състоянието на администрацията за 2024 г., които показват, че общинската администрация не е „по-раздутата“ част от публичния сектор, нито е основният източник на незаети щатни бройки.

При обща щатна численост около 143 хил. бройки за администрацията с общо незаети - 11 411 бр., общинските и районните администрации като част от нея формират приблизително 28 хил. щатни бройки (около 20 % от общия щат), в.ч. и изборните длъжности на кметове на общини, райони, кметства и длъжностите на кметските наместници. Незаетите щатове са под 1 864 (около 16 % от всички незаети щатни бройки в администрацията). Степента на вакантност на длъжности в държавната администрация (8,3%) е по-висока от тази в общинската (6,6%), което означава, че целта за съкращаване на 5 500 незаети щата може да бъде постигната само с намаляване на 57,6% от общо 9 547 незаети в държавната администрация.  

В този контекст включването на общинските администрации в общата числова квота за съкращения не се основава на обективен анализ, а води до произволно третиране на различни по своя характер работодатели.

Едновременно с това, важен аргументи срещу приравняването на общинската към държавната администрация е и фактът, че общините са основният доставчик на административни и други услуги за гражданите и бизнеса – местни данъци и такси, строителни разрешения, гражданско състояние, социални и здравни услуги, поддръжка на местната инфраструктура, обслужване на отдалечени населени места и др. Прилагането на хоризонтално съкращение на незаети щатни бройки върху общинската администрация би имало несъразмерно тежки последици за малките и периферни общини, където и сега възможностите за наемане на повече служители са минимални, а натоварването – високо. Това съкращение няма да донесе съществен ефект за централния бюджет, но ще влоши качеството и достъпността на услугите и ще изтласка общините към аутсорсинг на част от услугите на по-висока цена или към повишаване на местните данъци и такси.

В допълнение, предложената разпоредба не отчита и редица обективни причини за наличието на „трайно незаети“ щатни бройки, които в повечето общини не се дължат на „излишна“ администрация, а на:

• прекалено завишени нормативни изисквания (например към вътрешни одитори и други експерти с контролни функции, където се изискват специфични сертификати и професионален опит, рядко срещани на местния пазар на труда);
• значително по-ниски възнаграждения в сравнение с държавната администрация и частния сектор, което прави общините неконкурентни като работодател;
• трудности при привличане на архитекти, инженери, IT специалисти и други експерти в малки и отдалечени общини.

Административното съкращаване на тези щатни бройки, без преглед на секторното законодателство и реалните законово възложени задължения и потребности на общините, би довело до трайно ограничаване на капацитета за изпълнение на правомощията на органите на местна власт.

В тази връзка предлагаме:

6.1. В чл. 116 думите „и кметовете на общини“ да отпаднат, а „чл. 36-38“ се заменят с „чл. 38, ал. 1“, така че нормата да обхваща единствено администрацията, която е част от централната изпълнителна власт по смисъла на Закона за администрацията.

6.2. По възможност да се предвиди разпоредба, гарантираща, че в периода до 2028 г. ще бъде извършен преглед на секторното законодателство, така че да бъдат преразгледани и изискванията за задължително създаване и поддържане на определени щатни бройки в администрациите и за тяхната задължителна допълнителна квалификация и опит.

Уважаема госпожо Георгиева,

Уважаеми г-н Ананиев,

В обстановка на необходимост от фискална консолидация, обществен консенсус и напреднал процес по въвеждане на еврото, българските общини остават основният доставчик на услуги, които гражданите свързват пряко с държавата.

Предлаганите от НСОРБ корекции в законопроекта са ограничени по обем, стъпват върху вече договорените параметри в рамките на законово установената процедура по ЗПФ и имат единствената цел да гарантират, че нито една община няма да бъде принудена да компенсира недостиг на средства чрез влошаване на качеството на услугите или чрез рязко нарастване на местните данъци и такси.

Убедени сме, че приемането на нашите предложения ще укрепи финансовата устойчивост на местните бюджети, ще потвърди ролята на общините като равноправен партньор на централната власт и ще подпомогне реализацията на общите ни цели за стабилен икономически растеж, социална кохезия и успешна интеграция на България в Еврозоната.

За нас и общините, своевременното приемане на Бюджет’2026 е важна стъпка към гарантиране на финансовата стабилност на публичния сектор през следващата година, но само при условие, че има осигурен ефективен диалог, партньорство и балансираност на съответните държавни решения, които са наша обща отговорност към гражданите и бизнеса.

С уважение,