Становища

Относно: Становище на НСОРБ по проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (Ваше писмо изх. № 91-00-289/24.06.2026 г.)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

Във връзка с изпратения за съгласуване проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и материалите към него (https://www.minfin.bg/bg/legislation7/609 ), Националното сдружение на общините в Република България представя следното становище:

• НСОРБ отчита положително, че в проекта са предвидени увеличения на основните бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет и че са запазени редица разпоредби, които осигуряват гъвкавост при изпълнението на общинските бюджети през 2026 г. В този напреднал етап от годината, подкрепяме запазването на механизмите за предоставяне на общата субсидия за делегираните от държавата дейности, общата изравнителна субсидия, целевата субсидия за капиталови разходи, трансфера за зимно поддържане и снегопочистване и трансфера за компенсиране на ръста на минималната работна заплата в местните дейности.
• Същевременно сравнението между проекта на МФ и предложенията на НСОРБ, представени в рамките на консултациите по чл. 77 от Закона за публичните финанси, показва, че част от основните предложения на общините са отразени частично, а други липсват в законопроекта. Това създава риск от недофинансиране на основни публични услуги, ограничаване на инвестиционния капацитет на общините, натрупване на финансово напрежение при изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти и прехвърляне на държавно възложени разходи към собствените приходи на общините.
• Проектът на чл. 113 съдържа съществена промяна спрямо режима, прилаган през 2024 и 2025 г. Липсва приложение със списък на общинските проекти, въвеждат се нови условия за допустимост, финансирането се обвързва с определени нови изисквания. В тази връзка смятаме, че предложения подход следва да бъде прецизиран, за да се гарантира предвидимост, обективност, защита на общините и непрекъсваемост на вече започнати проекти.
• Потвърждаваме и посочените в Протокола за консултациите по чл. 77 от ЗПФ неотразени предложения на НСОРБ за увеличение на бюджетните взаимоотношения с цел гарантиране нормалната дейност на общините в оставащите месеци до края на 2026 г.

В тази връзка правим следните конкретни предложения по разпоредбите на законопроекта.

1. По чл. 74 (във връзка с § 17 от ПЗР - изменение на чл. 38, ал. 2 от ЗДСл) по принцип не възразяваме срещу уеднаквяване на осигурителния режим, но настояваме мярката да бъде финансово неутрална за общините и за служителите и да не влошава служебното правоотношение. За целта предлагаме:
   • Пълно осигуряване на средствата в стандарта за общинска администрация. Допълнителните разходи - както вноските за сметка на осигурените лица, така и увеличението на работодателските вноски вследствие на необходимото консолидиране - да се осигурят изцяло чрез стандарта за делегираната дейност „Общинска администрация", без да се поемат от собствените приходи на общините.
   • Гаранция за нетния доход в съответствие с НЗСДА, тъй като за ръководните длъжности в общинските администрации запазването на нетния доход изисква увеличение на основната заплата, което надхвърля максималните размери по НЗСДА. В тази връзка със законопроекта е необходимо едновременно с чл. 74 да се предвидят и последващи срокове за изменение на НЗСДА, така че необходимото увеличение да е допустимо и за общинските администрации, без да се нарушават таваните по степени и нива.
   • Последващо преодоляване на неравнопоставеността на служителите в общинските администрации, като след анализ и оценка се въведат норми и средства за отчитане и заплащане на клас прослужено време върху индивидуалната основна месечна заплата на държавните служители и да се уеднаквят правата им с тези на служителите по трудово правоотношение (вкл. достъп до средства за СБКО). В противен случай въвеждането на лична осигурителна тежест, без адекватни компенсаторни механизми ще влоши условията и ще задълбочи недостига на квалифицирани кадри в общинските администрации.

Мотиви: Разпоредбата на чл.74 от Проекта на ЗДБРБ за 2026 г. предвижда, считано от 1 август 2026 г., индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители по Закона за държавния служител да бъдат определени така, че след приспадане на задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък нетният размер да не бъде по-нисък от получавания към 31 юли 2026 г. размер, намален с дължимия данък. До този момент в публичното пространство последователно се коментираше възможност за поетапно поемане на осигурителната тежест от държавните служители. Предложеният текст в проекта на ЗДБРБ за 2026 г. не съдържа преходен механизъм или разсрочване на промяната, а предвижда поемането на осигурителните вноски да бъде извършено изцяло още от 1 август 2026 г. Ако това е действителното намерение на законодателя, считаме, че следва изрично да бъдат представени разчетите за финансовия ефект и мотивите за отказ от първоначално обсъждания поетапен подход.

Следва да се отчете и спецификата на служебното правоотношение. За разлика от лицата, работещи по трудови правоотношения, държавните служители не получават допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, а размерът на основната им заплата не нараства автоматично с натрупването на стаж. Наред с това за държавните служители са предвидени редица ограничения и несъвместимости, включително по отношение упражняването на допълнителна трудова дейност и извършването на дейности, които могат да породят конфликт на интереси.

В случай че законодателят възприеме предложения подход и въведе задължителни осигурителни вноски за сметка на държавните служители, считаме, че следва да бъде извършен и цялостен преглед на действащите ограничения и особености на служебното правоотношение. Въвеждането на допълнителна лична осигурителна тежест, без едновременно с това да бъдат преразгледани част от съществуващите ограничения и компенсаторни механизми, би довело до влошаване на условията на служебното правоотношение.

Поради това предлагаме, предложената промяна да бъде съпътствана от законодателни решения, насочени към постигане на по-справедлив баланс между правата и задълженията на държавните служители, включително чрез преценка на възможностите за облекчаване на част от действащите ограничения.

2. По чл. 90 да се създаде нова ал. 3:

„(3) Алинея 1 не се прилага, когато просрочените задължения са възникнали във връзка с изпълнение на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, и са резултат от забавено верифициране, забавено възстановяване на средства, обжалване, процедура по налагане на финансова корекция или друго обективно обстоятелство, което не произтича от трайна невъзможност на общината да изпълнява финансовите си задължения.“

Мотиви: Общините са основни бенефициенти и изпълнители на проекти с европейско финансиране. В много случаи временното натрупване на задължения по сметки за средства от ЕС не е показател за структурно финансово затруднение, а резултат от спецификата на проектния цикъл, забавени плащания, верификации, обжалвания или административни процедури. Автоматичното прилагане на режима за финансово оздравяване при такива случаи би било непропорционално и би демотивирало общините да изпълняват сложни инвестиционни проекти. Предлагаме чл. 90 да бъде допълнен, така че просрочени задължения по сметки за средства от ЕС да не водят автоматично до третиране на общината като община с финансови затруднения, когато просрочието произтича от забавено верифициране, забавено плащане от управляващ орган, обжалвания, финансови корекции или други обективни обстоятелства извън контрола на общината.

3. Предлагаме чл. 100 да отпадне или алтернативно това изискване да се прилага само за общините с финансови затруднения по чл. 130а. от ЗПФ.

Мотиви: Предложението на МФ предлага „подчиняване“ разходването на собствен, вече формиран ресурс на местните власти на задължително предварително съгласуване с изпълнителната власт, преди бюджетът изобщо да е приет от общинския съвет. Подобно предложение за решение е в противоречие с финансовата самостоятелност на общините и конституционните разпоредби, че „общината има самостоятелен бюджет". Самостоятелността включва правото общината сама да съставя, приема, изпълнява и да се разпорежда с бюджета си, в т.ч. с преходните остатъци, които включват и натрупани в предходни години собствени средства. Предварителното съгласуване с министъра на финансите на месечното разпределение на плащанията от преходния остатък превръща „самостоятелния" бюджет в съгласуван с централната власт и изпразва конституционната гаранция от съдържание. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Европейска харта за местното самоуправление (по чл. 5, ал. 4 КРБ) местните власти имат правото на достатъчни собствени средства, „с които да се разпореждат свободно" при упражняване на правомощията си, а съгласно чл. 8, ал. 2 се ограничава административния контрол върху местните власти само до спазване на законността. В тази връзка предварителното „съгласуване" на разпределението на плащанията е контрол за целесъобразност, който Хартата не допуска. В тази връзка с годишния закон за държавния бюджет не следва да се дерогира институционалното разпределение на компетентностите по ЗПФ и по ЗМСМА.

4. В чл. 113 относно устойчивото и гарантирано продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти със средства от държавния бюджет през 2026 г. и в рамките на СБП 2026 - 2028, предлагаме:
   • В ал. 1, запетаята и думите след нея „с определена прогнозна стойност в колона „Прогнозна стойност на проекта за 2025 г. (хил. лева)“ на“ се заменят с „по“.
   • В ал. 1, т. 1 след думите “31 декември 2025 г.“ се добавя следният текст „и/или когато кметът на общината е подал в срок до 31 декември 2025 г. искане за сключване на споразумение и изискуемите документи“.
   • В ал. 1, т.2 думите „юли“ се заменят със „септември“.
   • Текстът по ал. 4 да придобие следната редакция:

„(4) Определените по ал. 1 проекти могат да се финансират за междинни и окончателни плащания и от общините със собствени средства, както и със заемни средства до възстановяването им по реда на ал. 3.“

• В ал. 5 да се добави изречение второ, както следва: „До сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ или друг правно обвързващ акт за финансиране по програми и механизми на Европейския съюз, проектът продължава да се финансира по реда на този член.“

Мотиви: Оценяваме усилията за довършване на вече започнатите проекти в най-мащабната за последните години Инвестиционна програма за общински проекти, стартирала през 2024 г. Необходими са ясни гаранции за изпълнението и приключването на проектите в пълен обем съгласно гласуваните от Народното събрание в Приложение № 3 в рамките на средносрочната бюджетна прогноза 2026 – 2028 г. Предложените редакции от НСОРБ на чл. 113 имат за цел да осигурят предвидим, справедлив и практически приложим ред за продължаване на финансирането на Инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г. и в средносрочен хоризонт, като се защитят вече предприетите от общините действия по подготовка, възлагане и изпълнение на проектите.

Добавянето на хипотезата, при която кметът на общината е подал в срок искане за сключване на споразумение и изискуемите документи, е необходимо, за да не бъдат изключвани проекти по причини, които не са зависили от общината.

В редица случаи общините са изпълнили своите задължения - подали са заявления, представили са документи, провели са съгласувателни действия и са вложили административен, организационен и финансов ресурс, но процедурата по подписване на споразумението не е приключила поради административно забавяне, необходимост от допълнителни проверки или действия на централни органи. При тези обстоятелства би било несправедливо и непропорционално проектът да отпадне само поради липса на подписано споразумение към определена дата, когато общината е действала своевременно и добросъвестно.

Предложението запазва изискването за наличие на реална проектна готовност, но предотвратява санкционирането на общините за забавяне извън техния контрол.

Замяната на датата 1 юли 2026 г. с 1 септември 2026 г. е необходима с оглед реалните срокове за подготовка, обявяване и провеждане на обществени поръчки, приключване на съгласувателни процедури, разглеждане на жалби, избор на изпълнител и откриване на строителна площадка.

Инфраструктурните проекти се намират в различна степен на готовност. Част от тях са на етап обявена обществена поръчка, други са с избран изпълнител или сключен договор, а трети са достигнали до откриване на строителна площадка. Поради това условията не следва да се тълкуват кумулативно. Достатъчно е към определената дата да е изпълнено поне едно от изброените обстоятелства, което доказва реална проектна готовност и намерение за изпълнение.

Предложението за удостоверяване от съответните управляващи органи е необходимо, за да се избегне субективна или неясна преценка дали даден проект може да бъде финансиран по европейски програми.

Самата теоретична възможност даден проект да попадне в обхвата на европейска програма не означава, че за него има реално осигурено финансиране. Необходимо е това обстоятелство да се установява от компетентния управляващ орган, който разполага с информация за допустимостта, наличния ресурс, критериите за подбор, етапа на процедурата и възможността проектът да бъде реално финансиран.

Така се гарантира, че проекти няма да бъдат изключвани от националната инвестиционна програма само въз основа на хипотетична възможност за европейско финансиране.

Предложената редакция на ал. 4 осигурява допълнителна гъвкавост при изпълнението на проектите, като допуска общините да използват собствени средства, целева субсидия за капиталови разходи или заемни средства за междинни и окончателни плащания.

Тази възможност е важна за случаите, в които забавяне на плащанията би довело до спиране на строителството, начисляване на неустойки, невъзможност за спазване на договорни срокове или риск от компрометиране на обекта. Същевременно тази възможност следва да се разглежда като допълнителен инструмент за гъвкавост, а не като заместване на държавния ангажимент за финансиране на проектите, включени в програмата.

Общините следва да могат да използват такива източници при ясни условия, без това да води до загуба на правото им на последващо финансиране или рефинансиране по програмата.

Добавеното изречение в ал. 5 е ключово за защита на общините при насочване на проекти към европейско финансиране. Необходимо е ясно да се разграничи „възможност за кандидатстване“ от „реално осигурено финансиране“. До момента на сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ или до издаване на друг правно обвързващ акт проектът няма гарантиран финансов източник. Ако през този период бъде прекратено финансирането по националната инвестиционна програма, общината може да остане с поети договорни задължения, но без осигурен ресурс. Предложението предотвратява такъв финансов вакуум и гарантира непрекъсваемост на изпълнението. То е особено важно за проекти с вече сключени договори, започнати строителни дейности или подадени искания за плащане.

5. Предлагаме като допълнителни нови разпоредби на ЗДБРБ за 2026 г. да се включат и такива, действали до 2022 г., вкл. относно осигуряването на подкрепа за общините при разплащането на наложени финансови корекции (възстановяване на нормата за тристранните споразумения и поемането на 80 на сто от дължимите финансови корекции по европроекти).

Мотиви: Предложението цели възстановяване на работещ механизъм за подкрепа на общините при разплащането на наложени финансови корекции по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, чрез включване в ЗДБРБ за 2026 г. на разпоредби, аналогични на действалите до 2022 г., включително възможността за сключване на тристранни споразумения и поемане от държавния бюджет на 80 на сто от дължимите финансови корекции.

Финансовите корекции по европейски проекти често възникват в резултат на сложни и променящи се правила, различна административна и съдебна практика, последващи тълкувания на процедурите по ЗОП, указания на управляващите органи или констатации на одитни органи след приключване на процедурите. В значителна част от случаите те не са резултат от умишлено нарушение, злоупотреба или недобросъвестно поведение на общината, а от прилагане на сложна нормативна рамка при изпълнение на публични инвестиции в обществен интерес.

Липсата на механизъм за държавна подкрепа при финансови корекции създава сериозен риск за общинските бюджети. Дори една значителна корекция по инфраструктурен проект може да доведе до блокиране на собствения ресурс на общината, натрупване на просрочени задължения, ограничаване на капиталовата програма, невъзможност за съфинансиране на други европейски проекти и влошаване на финансовите показатели по Закона за публичните финанси.

Възстановяването на нормата за тристранните споразумения ще осигури ясен, прозрачен и контролиран ред за уреждане на тези задължения между общината, съответния управляващ орган и Министерството на финансите. Подобен механизъм не освобождава общината от отговорност, а въвежда предвидим начин за споделяне на финансовия риск, така че изпълнението на други публични услуги и инвестиции да не бъде компрометирано.

Поемането на 80 на сто от дължимите финансови корекции от държавния бюджет представлява балансиран подход. От една страна, държавата подпомага общините за запазване на финансовата им стабилност и за продължаване на инвестиционната активност. От друга страна, запазването на 20 на сто собствено участие на общината поддържа необходимата финансова дисциплина и отговорност при управлението на проектите.

Този механизъм е особено необходим през 2026 г., когато общините ще изпълняват едновременно проекти по приключващия програмен период, новите програми 2021–2027 г., както и проекти по националната Инвестиционна програма за общински проекти, част от които могат да бъдат насочени към европейско финансиране. Без гаранции за справедливо разпределение на риска при финансови корекции, общините ще бъдат демотивирани да поемат по-сложни инвестиционни проекти, а това ще намали усвояването на европейски средства и ще забави модернизацията на местната инфраструктура.

Предложението е насочено към защита на обществения интерес, тъй като финансовите корекции по общински проекти в крайна сметка засягат местните общности - чрез отлагане на ремонти, ограничаване на услуги, намаляване на инвестиции и пренасочване на собствен ресурс от други важни дейности. Възстановяването на този механизъм ще позволи общините да продължат да бъдат активен и надежден бенефициент на европейски средства, без единични корекции да застрашават цялостната им финансова устойчивост.

6. В Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 41а:

„§ 41а. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 16 от 2021 г., бр. 8, 17 и 104 от 2022 г., бр. 66, 80 и 106 от 2023 г. и бр. 70 и 81 от 2024 г., бр. 113 от 20205 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 81 от 2024 г. и бр. 113 от 2025 г.) в § 16 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 3:

а) текстът преди т. 1 се изменя така:

„(3) от 1 януари 2027 г. до 31 декември 2029 г. таксата за битови отпадъци може да бъде определена по следния ред:“

б) в т. 9 думите „през 2026 г.“ се заменят с „в течение на годината“;

в) в т. 11, буква „а“ след  думата „образец“ се добавя „и ред, определени с наредбата по чл. 9“.

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година по реда на ал. 3, таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.“

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Разпоредбите на общинските наредби в частта за таксата за битови отпадъци и решенията на общинските съвети, приети по досегашния ред, запазват действието си до приемането на актовете за определяне на таксата за битови отпадъци по основите, посочени в чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси, но не по-късно от 31 декември 2029 г.“

4. Създават се ал. 7 - 14:

„(7) Считано от 1 януари 2027 г. до 31 декември 2029 г. общинският съвет, който определя таксата за битови отпадъци по ал. 3 може да приеме различни основи за отделни населени места, за отделни зони в тях, за селищни образувания, за различни категории задължени лица и за отделни услуги.

(8) Считано от 1 януари 2027 г. до 31 декември 2029 г. общинският съвет по ал. 7 определя в най-малко за едно населено място и/или зона и/или селищно образувание и/или за различни категории задължени лица и/или за отделни услуги по чл. 3, т. 6 на територията на общината следните основи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци:

1. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване:

а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;

б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;

в) брой ползватели на услугата в имота;

2. за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения:

а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;

б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;

в) брой ползватели на услугата в имота;

3. за услугата по чистотата на териториите за обществено ползване:

а) брой ползватели на услугата в имота;

б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.

(9) Основите по ал. 8 и начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци за съответната услуга се приемат с наредбата по чл. 9. Решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, както и вида и източника на информация за изчисляване на размера на таксата.

(10) Общинският съвет, при приемане на основите по ал. 8, може да приема допълнително диференциране при определяне на размера на таксата за битови отпадъци по ред и при условия, определени с наредбата по чл. 9.

(11) Изборът на населено място, зона в населено място, селищно образувание, категория задължени лица и/или услуга се извършва с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(12) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година по реда на ал. 7 - 11, таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

(13) Министерството на финансите, съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерство на иновациите и дигиталната трансформация и Националното сдружение на общините в Република България, извършват ежегоден мониторинг на прилагането на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като в рамките на бюджетната процедура за съответната година се отчитат техническата готовност на системата за управление на отпадъците и на информационните системи, актуалността на данните в националните регистри и степента на събираемост на вземанията.“

(14) За осъществяването на функциите и правомощията по Раздел I „Такса за битови отпадъци“ от ЗМДТ органите по приходите на общините имат право на безплатен достъп до информация от първичните администратори на данни - Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, Агенцията по вписванията, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и от други държавни и общински органи и доставчици на обществени услуги, като те са длъжни да я предоставят безплатно, по електронен път и в електронен вид в 14-дневен срок от датата на поискването.

5. В същите преходни и заключителни разпоредби се създава нов § 16а:

„§ 16а. (1) За общините, които през 2027 г., 2028 г. или 2029 г. започват да определят таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси, срокът за одобряване на план-сметката по чл. 66, ал. 3 от същия закон за всяка от услугите по чл. 62 е до 31 януари на съответната година.

(2) За общините по ал. 1 чл. 68, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси не се прилага за съответната година.

(3) Когато в срока по ал. 1 общинският съвет не е приел план-сметката по чл. 66, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси за всяка от услугите по чл. 62 от същия закон, таксата за битови отпадъци за съответната година се събира от лицата по чл. 11 от същия закон на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, освен когато таксата за битови отпадъци за съответната година е определена или се събира по реда на § 16, ал. 3 - 5.“

6. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 81 от 2024 г. и бр. 113 от 2025 г.) в § 13, ал. 1 от заключителните разпоредби думите „31 декември 2026 г.“ се заменят с „31 декември 2029 г.“.
7. В Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (обн., ДВ, бр. 113 от 2025 г.) в § 8 се правят следните изменения:
8. В ал. 1 думите „за 2026 г.“ се заменят със „за 2026 г. и 2027 г.“.
9. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Дължимите месечни отчисления за 2026 г. и 2027 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени месечни отчисления на общините по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за предходната година, за които е прието решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април на текущата година.“

3. В ал. 3 думите „за 2026 г.“ се заменят със „за 2026 г. и 2027 г.“.“
4. В § 43 се правят следните изменения и допълнения:

а) в т. 6 накрая точката се заменя с точка и запетая;

б) създава се т. 7:

„7. Параграф 41а, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Мотиви: Преминаването към новите основи за определяне на такса битови отпадъци е една от най-сложните реформи за общините. То изисква промяна в информационни системи, регистри, отчетност, комуникация с граждани и бизнес, нови методики и практически решения по населени места. Без преходни гаранции съществува риск от срив в приходната част на план-сметките, което би застрашило сметосъбирането, сметоизвозването, третирането на отпадъци и поддържането на чистота. В тази връзка предложението има за цел да осигури управляем, поетапен и правно предвидим преход към прилагане на основите за определяне на таксата за битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси. Практическата подготовка на общините показва необходимост преходният период да бъде удължен до 31 декември 2029 г., при едновременно въвеждане на конкретни задължения за поетапно прилагане на новите основи.

Предлага се до 31 декември 2029 г. да се запази възможността таксата за битови отпадъци да се определя по преходния ред, като разпоредбите на общинските наредби и решенията на общинските съвети, приети по досегашния ред, запазват действието си до приемането на актовете за определяне на таксата по основите, посочени в чл. 67, ал. 8, но не по-късно от 31 декември 2029 г. Така се избягва нормативен вакуум и се гарантира събирането на приходи за финансиране на услугите по чл. 62.

Предвидена е възможност в периода от 1 януари 2027 г. до 31 декември 2029 г. общинските съвети да приемат различни основи за определяне на размера на таксата за отделни населени места, зони, селищни образувания, категории задължени лица и отделни услуги. Едновременно с това се въвежда задължение общинският съвет да определи най-малко за едно населено място, зона, селищно образувание, категория задължени лица и/или отделна услуга приложими основи, съответстващи на количествения подход.

Предложеният механизъм не представлява отлагане на реформата, а въвежда поетапен модел за реално прилагане на принципа „замърсителят плаща“, съобразен с различната техническа, организационна и информационна готовност на общините.

Създава се нов § 16а за общините, които през 2027 г., 2028 г. или 2029 г. започват да определят таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 8. За тях се предвижда срокът за одобряване на план-сметката за съответната година да бъде до 31 януари, като изрично се изключва приложението на чл. 68, ал. 2 за тази година. При неприета план-сметка таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, освен когато таксата е определена или се събира по преходния ред.

Предлага се и изменение на § 13, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 101 от 2013 г.), с което влизането в сила на ограничението относно използването на данъчната оценка като основа се отлага до 31 декември 2029 г. Това е необходимо за съгласуване на режима с удължения преходен период.

С измененията в § 8 от закона, обнародван в ДВ, бр. 113 от 2025 г., се предлага режимът за месечните отчисления по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците да обхване и 2027 г., включително по отношение на срока за внасяне, възстановяването на неусвоени средства и неначисляването на лихви.

За въвеждането на новите основи е необходим достъп на общините до надеждни и актуални данни. Поради това се предлага органите по приходите на общините да имат право на безплатен достъп до информация от първичните администратори на данни и от други държавни и общински органи и доставчици на обществени услуги, като информацията се предоставя по електронен път и в електронен вид.

Предвижда се ежегоден мониторинг на прилагането на новите преходни механизми, при който да се отчитат техническата готовност на системата за управление на отпадъците и на информационните системи, актуалността на данните в националните регистри и степента на събираемост на вземанията. Това ще даде възможност за своевременно планиране на последващи организационни, финансови и законодателни мерки.

Предложението § 41а да влезе в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“ е обусловено от необходимостта общините своевременно да организират нормативната, бюджетната, информационната и административната подготовка за прилагане на преходния режим. Поради това се предлага съответно допълване на § 43 с нова т. 7.

Очакваният резултат е осигуряване на плавен преход към новите основи за таксата за битови отпадъци, запазване на финансовата устойчивост на общините, предотвратяване на риск от неприемане на план-сметки и създаване на практически условия за поетапно въвеждане на количествения подход.

Предложените по-горе редакции не целят разширяване на разходите без основание, а гарантиране на непрекъсваемостта на основните публични услуги, защита на инвестиционния капацитет на общините и по-справедливо разпределение на отговорностите между държавата и местната власт.