Становища

Относно: Становище на НСОРБ по проект на Постановление на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2026 г. (Ваш изх. № 91-00-366/04.08.2026 г.)   

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

Предвид обнародването на ЗДБРБ 2026 на 31 юли 2026 г., крайният възможен срок за приемане на общинските бюджети е 21 септември т.г. (съгласно условията на чл. 84 и чл. 94 от ЗПФ). В тази връзка постановлението следва да уреди преходните режими, възникнали преди приемането на общинските бюджети, да не създава нова несъразмерна административна тежест и да даде еднозначни правила за прилагане на ЗДБРБ за 2026 г.

Предложения на НСОРБ за конкретни редакции и допълнения в проекта:

1. В чл. 15 да се уреди цялостно финансирането на Инвестиционната програма за общински проекти, като се добавят нови ал. 6-9:

„(6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в едномесечен срок от обнародването на постановлението в “Държавен вестник” внася в Министерския съвет проект на акта, с който се определят проектите по чл. 113, ал. 1 от ЗДБРБ за 2026 г.

(7) С акта по ал. 6 се определят и условията и реда за финансирането на проектите по чл. 113, ал. 1 от ЗДБРБ за 2026 г. чрез бюджета на министерството на регионалното развитие и благоустройството за сметка на определените в централния бюджет средства за тази цел в размер до 600,0 млн. евро.

(8) Допустими за възстановяване от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са извършените през 2026 г. от бюджетите на общините междинни и окончателни плащания за дейности по проектите, определени с акта по ал. 6, които са временно финансирани със собствени средства на общината, с целева субсидия за капиталови разходи или със заемни средства, когато:

1. плащането е писмено съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
2. разходите са допустими съгласно сключеното споразумение и акта по ал. 6;
3. дейностите са изпълнени и приети по установения ред;
4. разходите не са финансирани или възстановени от друг публичен източник.

(9) Министерството на регионалното развитие и благоустройството проверява искането по ал. 8 и възстановява одобрените средства по бюджета на общината в срок до 20 работни дни от получаването на пълен комплект документи. Средствата се възстановяват до размера на допустимите разходи, в рамките на средствата по чл. 113, ал. 4, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и без да се надвишава максималната прогнозна стойност на споразумението или на подаденото искане. При установени непълноти Министерството на регионалното развитие и благоустройството уведомява общината в срок до 5 работни дни от получаването на искането.“

Мотиви: В предложените с проекта на ПМС текстове (чл.15) остава неясно по какъв начин ще бъдат приложени разпоредбите на чл. 113 от ЗДБРБ за 2026 г. Със ЗДБРБ за 2026 г. беше въведен нов модел за продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти. Чл. 113, ал. 4 от ЗДБРБ за 2026 г. въвежда два източника на финансиране, но в предложения вид проектът на чл. 15 урежда единствено трансфера, необходим за възстановяване на средствата към ББР, но не операционализира ресурса до 600 млн. евро през бюджета на МРРБ. Така съществена част от законово предвиденото финансиране остава без процедура, срокове и документи .

Също така законът изрично допуска общините да продължат изпълнението на проектите със собствени средства, с целевата субсидия за капиталови разходи или със заемни средства. Не е уредено обаче дали и при какви условия тези временно извършени от общинските бюджети плащания могат впоследствие да бъдат възстановени от средствата по Инвестиционната програма. Липсата на такава уредба създава риск общините да преустановят изпълнението на започнати договори или да извършат плащания без сигурност, че средствата ще им бъдат възстановени.

Предложеното допълнение не разширява обхвата или финансовия размер на Инвестиционната програма, а урежда възстановяване само за проекти, определени от Министерския съвет, само за допустими и доказани разходи, в рамките на максималната стойност на съответното споразумение и при липса на двойно финансиране. Допълнителна гаранция за държавния бюджет е изискването всяко междинно и/или окончателно плащане, което общината възнамерява впоследствие да поиска за възстановяване по Програмата, да бъде писмено съгласувано с МРРБ.

По този начин ще се осигурят едновременно продължаване на строителните дейности и защита на общинските бюджети. Общините няма да бъдат принуждавани да избират между спиране на обектите и поемане на непредвиден финансов риск, а ще се ограничат опасностите от просрочени задължения към изпълнителите, начисляване на лихви и неустойки и забавяне на изпълнението на проектите. Предложените срокове осигуряват и необходимата предвидимост при проверката и възстановяването на средствата.

2. В чл. 44:

2.1. В ал. 1, думите “5 дни” се заменят с “20 дни”, а думите “15 септември” се заменят с “30 септември”.

2.2. В ал. 2, в изречение първо текстът след думите ”определени по ал. 1 срокове” се заличава.

2.3. Ал. 3 да придобие следната редакция:

“(3) Към предложението на кмета на общината до министъра на финансите за трансформиране на целевата субсидия за капиталови разходи по ал. 1 в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на: неотложни текущи ремонти на общински пътища; на улична мрежа; на сгради - публична общинска собственост, както и за почистване на речни легла за осигуряване на нормалната им проводимост в урбанизираните територии, се прилагат следните документи:

1. справка за трансформиране на средства от целева субсидия за капиталови разходи по образец съгласно приложение № 6, съгласувана със служител от звеното по чл. 5, ал. 6 от Закона за устройство на територията;
2. копие от доклада на кмета на общината до общинския съвет, обосноваващ причините, поради които се предлага трансформиране на целевата субсидия за капиталови разходи в целеви трансфер;
3. копие от влязло в сила решение на общинския съвет за даване на съгласие кметът на общината да направи предложение до министъра на финансите за трансформиране на целевата субсидия.”

2.4. Ал. 4, 5 и 6 се заличават, а ал. 7. 8 9 и 10 се преномерират съответно на 4, 5, 6 и 7.

Мотиви: Предложението цели да възстанови прилагания през предходните бюджетни години ясен и работещ ред за трансформиране на целевата субсидия за капиталови разходи, като сроковете и изискуемите документи бъдат съобразени с извънредно късното приемане на държавния бюджет и с процедурата за приемане на общинските бюджети за 2026 г.

Предвидената в проекта възможност първото трансформиране да се извърши в срок до 5 дни от обнародването на постановлението е практически неприложима. В този период общините трябва да подготвят предложението на кмета, да осигурят разглеждането му от общинския съвет и да представят влязло в сила решение. Срокът не отчита необходимото технологично време за свикване и провеждане на заседание на общинския съвет, както и за влизане в сила на неговото решение.

Необходимо е сроковете да бъдат съобразени и с обстоятелството, че поради късното обнародване на ЗДБРБ за 2026 г. общинските бюджети могат законосъобразно да бъдат приети до втората половина на септември. При това положение срокът 15 септември може да изтече, преди част от общините да са приели бюджетите и капиталовите си разчети и да са установили обективно кои капиталови обекти няма да могат да бъдат реализирани до края на годината. Удължаването на първоначалния срок от 5 на 20 дни и определянето на следващ срок до 30 септември ще дадат реална възможност решенията за трансформиране да бъдат взети след цялостна оценка на изпълнението на капиталовата програма и в рамките на законоустановения бюджетен процес.

С предложените изменения се запазва доказалият своята приложимост през предходните години ред, при който към предложението на кмета се прилагат: справка по утвърден образец, съгласувана с компетентното техническо звено на общината; мотивиран доклад до общинския съвет; и влязло в сила решение на общинския съвет. Същият набор от документи е бил достатъчен за упражняване на контрол от Министерството на финансите при прилагането на режима през 2025 г., без да се изисква отделен анализ „разходи–ползи“.

В проекта за 2026 г., както и с ПМС 66/03.06.2026 г. за първи път се въвеждат допълнителни изисквания в доклада да се съдържат данни за годината на изграждане на всеки обект, последния извършен ремонт, броя на засегнатите лица, възможността за финансиране със собствени приходи, както и отделен анализ „разходи–ползи“, включващ прогнозна оценка за удължаване на живота на обекта, намаляване на авариите, дългосрочния ефект и сравнение между текущ и основен ремонт. Тези изисквания нямат аналог в режима за 2025 г., не са предвидени в чл. 55 ЗДБРБ за 2026 г. и са несъразмерни за неотложни ремонти, чиято цел е бързо предотвратяване на аварии и по-големи щети. Също така те значително усложняват процедурата, без да са обосновани с промяна в законовата цел или предмета на трансформирането, съгласно закона

Анализът „разходи–ползи“ е инструмент, който се използва основно при предварителната оценка и избора между инвестиционни алтернативи, включително при проекти с измерими финансови приходи или икономически ефекти. В разглеждания случай обаче не се взема решение за финансиране на нов инвестиционен проект, а за промяна на предназначението на вече предоставена целева субсидия с цел извършване на неотложни текущи ремонти и дейности по почистване на речни легла.

Обектите, посочени в разпоредбата - общински пътища, улична мрежа, сгради - публична общинска собственост, и речни легла в урбанизираните територии - обслужват обществени потребности и по правило се ползват безплатно и неограничено от населението. Те не генерират преки приходи, спрямо които да бъде извършено финансово сравнение на разходите и ползите. Ползите от ремонта се изразяват основно в подобряване на безопасността, предотвратяване на аварии, запазване на нормалната експлоатация на публичната инфраструктура и защита на населението и общинското имущество.

Освен това част от изискваните показатели - например точното удължаване на експлоатационния живот, количественото намаляване на бъдещите аварии и остойностяването на дългосрочния ефект - не могат да бъдат определени обективно за текущите ремонти и без допълнителни технически обследвания, инвестиционно проектиране и специализирани експертни оценки. Изготвянето им би изисквало допълнително време и средства и би било несъразмерно спрямо целта на процедурата, която е да осигури своевременно извършване на неотложни текущи ремонти.

Преценката дали е необходим текущ или основен ремонт следва да се основава преди всичко на фактическото и техническото състояние на обекта, характера и обхвата на необходимите строителни работи и приложимите правила за тяхното класифициране,  и най-важното – осигуряване на нормални условия за ползване на публичната инфраструктура. Тази преценка е обезпечена чрез съгласуването на справката със служител от специализираното звено по чл. 5, ал. 6 от Закона за устройство на територията, както и чрез мотивирания доклад на кмета и решението на общинския съвет.

Заличаването на ал. 4–6 не влияе на контрола върху законосъобразното и целево разходване на средствата. Запазват се правомощието на министъра на финансите да одобри компенсираната промяна, задължението за отчитане на извършените разходи и публикуването на отчетните справки на интернет страницата на общината. Продължават да се прилагат и общите изисквания на Закона за публичните финанси, Закона за обществените поръчки, счетоводното законодателство и свързаните актове във връзка с последващия финансов контрол и одити.

Предложената редакция на разпоредбата на чл. 44 запазва необходимата прозрачност и отчетност, но премахва несъразмерната административна тежест, която би могла да доведе до забавяне или невъзможност за трансформиране на средствата и съответно до неизвършване на неотложни ремонти до края на бюджетната година, а оттам и до по-голямо влошаване на състоянието на публичната инфраструктура.

3. Предлагаме текстът в чл. 58 да стане ал. 1 и да се добавят нови алинеи 2. 3 и 4, както следва:

„(2) Когато размерът, необходим за изпълнение на чл. 74 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., надвишава максималния размер за съответното ниво и степен по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата, индивидуалната основна месечна заплата се определя над този максимален размер само до размера, необходим за запазване на гарантирания нетен доход. В този случай степента се запазва и § 3б от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата не се прилага.

(3) Новият размер се определя считано от 1 август 2026 г. независимо от датата на издаване на индивидуалния административен акт. Промяната не се счита за увеличение въз основа на годишна оценка на изпълнението и не ограничава последващо увеличение при наличие на основание по Наредбата.

(4) Министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика дават съвместни указания по прилагането на ал. 1-3.“

Мотиви: Предложената редакция на чл. 58 урежда единствено запазването на степента, но не решава как се определя заплатата, когато необходимият по чл. 74 размер надхвърля максимума за степента или за ниво 4. С ПМС № 61 от 7 май 2026 г. максималните размери в приложение № 1 към Наредбата бяха увеличени приблизително с размера на вече извършената 5-процентна индексация от 1 януари. В таблицата не е оставен достатъчен резерв за второто увеличение, необходимо от 1 август за запазване на нетния доход.

От 1 август личните задължителни осигурителни вноски за държавните служители се разпределят по реда на КСО и ЗЗО, а максималният месечен осигурителен доход е 2 300 евро. При възнаграждения под този праг изпълнението на чл. 74 изисква увеличение на брутната основна заплата да бъде с приблизително 6,95 на сто. Самото преместване в следваща степен по § 3б не решава случаите на степен 4 и случаите, при които и следващият максимум е недостатъчен.

4. Предлагаме да се създаде нов чл. 59, както следва:

„Чл. 59. (1) Ограниченията по чл. 114, ал. 2 и 3 не се прилагат за участие на служители или представители на бюджетна организация в обучение или събитие, организирано от друго лице, когато участието:

1. е необходимо за професионалното и служебното развитие по чл. 35 от Закона за държавния служител или за поддържане и повишаване на професионалната квалификация по чл. 228а от Кодекса на труда;
2. произтича от нормативно установени правомощия или задължения, от договор, програма или проект, от членство в организация с нестопанска цел, или от покана на държавен орган, орган на местното самоуправление, висше училище, професионална организация, институция на Европейския съюз или международна организация;
3. е за специализирано обучение, за което няма равностойна възможност за провеждане в дигитална среда или от публична обучителна институция.

(2) В случаите по ал. 2 могат да се извършват разходи за такса за участие, пътни, дневни и квартирни пари в рамките на утвърдения бюджет и при спазване на нормативната уредба. За обученията на държавни служители разходите се извършват и в рамките на средствата за професионално и служебно развитие по чл. 35, ал. 8 от Закона за държавния служител.“

Мотиви: Буквалното тълкуване на чл. 114, ал. 2 може да доведе до преустановяване не само на организираните от самата бюджетна организация изнесени съвещания и обучения, а и на участието на нейни представители във външни професионални събития. Това противопоставя задължението на органа по назначаването да осигурява условия за обучение по чл. 35, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител, с предвидените по ал. 8 изисквания за осигуряване на средства за професионално и служебно развитие в размер до 2 на сто от планираните средства за работна заплата, както и със задължението на работодателя по чл. 228а от Кодекса на труда да поддържа и повишава професионалната квалификация.

Целта на ограничението - преустановяване на разходите за изнесени вътрешни мероприятия и съпътстващи неслужебни прояви - може да бъде постигната без блокиране на специализираното обучение, междуинституционалния обмен и представителството на държавните служители, общините и бюджетните организации.

5. Техническа редакция в чл. 16, ал. 4 - думите „в срок по-късно от 17 декември 2026 г.“ да се заменят с „в срок не по-късно от 17 декември 2026 г.“.

Като разчитаме, че предложенията ще бъдат обсъдени и отразени в окончателния проект на постановлението

С уважение,