Становища

Относно: (Ваши изх. № КПУГЖВГО-51-553-28-95/26.03.2025г. и №КРП-51-533-04-59/26.03.2025г.) Становище на НСОРБ по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД ЗЕВИ), със сигн. № 51-554-01-72, внесен на 21.03.2025г. от Делян Добрев и група народни представители

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИТОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАНКОВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КИРОВА,

На базата на проведено проучване сред общините, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

НСОРБ принципно подкрепя усилията за облекчаване и ускоряване на процедурите по изграждане на ВЕИ, но считаме, че това следва да се реализира при спазване на правната логика, институционалните компетентности и реалния административен капацитет на общините.

Значително разширеният обхват на задълженията на общинските центрове за административно обслужване (ЦАО) е практически неизпълним. Тези дейности изискват наличието на висококвалифициран персонал с техническа, енергийна и правна експертиза. Към момента в общинските администрации липсва капацитет за изпълнение на такива специфични функции, като вече съществуват сериозни затруднения в обезпечаването на действащите задължения с необходимите специалисти.

Конкретни предложения:

I. По § 6 – да се дефинира ясно административната процедура

С предложените изменения остава неясно разпределението на отговорностите между ЦАО и административните органи по ЗУТ. Създава се впечатление, че ЦАО отговаря за координирането и осъществяването на процедурите по ЗУТ. Това е юридически неточно, тъй като:

• разрешенията за строеж се издават от главния архитект, който е самостоятелен административен орган;
• решенията по ЗУТ не могат да бъдат контролирани, проследявани или организирани от ЦАО без законово основание.

Възлагането на координационни функции без ясни механизми и правомощия поражда правна несигурност и неяснота относно отговорността за спазване на срокове и процедурни етапи.

С чл. 22, ал. 8 се въвежда неясна административна процедура и начална дата. Не е ясно за какъв административен акт става въпрос – разрешение за строеж, съгласуване, виза и др. Ако се касае за процедура по ЗУТ, тя вече е ясно регламентирана.

Освен това, сроковете по чл. 8а от АПК за уведомяване на заинтересовани лица не могат да бъдат фиксирани, тъй като зависят от конкретни обстоятелства.

По отношение на предвидения в чл. 22, ал. 12 задължителен график, считаме, че същият е неприложим и юридически необоснован. ЦАО няма нормативни правомощия да задължава външни административни органи (РИОСВ, МК, НИНКН) и оператори със срокове.

Изготвеният график няма правна стойност на административен акт и не може да поражда задължения. Съществува риск от създаване на нереалистични очаквания в заявителите и търсене на отговорност от ЦАО за действия извън неговата компетентност. В тази връзка предлагаме графикът по чл. 22, ал. 12 да има индикативен, а не задължителен характер.

II. По § 7 - Съгласно чл. 25б, ал. 3 от законопроекта, се предвижда мълчаливо съгласие в случай на непроизнасяне по заявление. Това е в пряко противоречие със ЗУТ, където:

• сроковете за произнасяне по заявления за издаване на разрешение за строеж са ясно определени – 14 или 7 дни, в зависимост от наличието на одобрен инвестиционен проект и категорията на строежа;
• съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, при непроизнасяне в срок се прилага мълчалив отказ, а не съгласие;
• мълчаливият отказ подлежи на оспорване по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, в 14-дневен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе – този срок е специален и изрично предвиден за индивидуалните административни актове по ЗУТ.

Допълнително, чл. 58, ал. 4 от АПК предвижда, че мълчаливо съгласие може да бъде въведено само със закон, който пряко регулира съответната дейност – в случая това е именно ЗУТ, а не ЗЕВИ.

Съгласно чл. 58, ал. 4 от АПК, с мълчаливо съгласие не могат да се създават задължения, нито да се засягат права или законни интереси на трети лица, различни от заявителя. В случаите, когато в процедурата по съобщаване на разрешение за строеж има и други заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, прилагането на мълчаливо съгласие е недопустимо, тъй като засяга права извън кръга на заявителя.

Въпреки бързото процедиране на Законопроекта на първо и второ четене във водещата Комисия по енергетика, разчитаме, че съображенията на НСОРБ, изготвени след проучване сред общините, ще бъдат взети предвид при последващи промени в ЗЕВИ, каквито несъмнено ще бъдат небоходими предвид практическата неприложимост на процедираните с настоящия ЗИД текстове.