Становища

Относно: Предложения за промени в Закона за управление на отпадъци (ЗУО)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Благодарим за конструктивно проведената среща на 25.07.2024 г. с представителите на Управителния съвет на НСОРБ и за Вашето активно участие и ангажираност относно възможността за подобряване на текстовете на Закона за управление на отпадъци (ЗУО).

Във връзка с поетия ангажимент по време на срещата, представяме на Вашето внимание в обобщен вид основните четири групи предложения на общините за промени в ЗУО, както следва:

I. Подобряване на взаимодействието между общините и организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци и прилагане в пълнота на принципа за „разширената отговорност на производителя “ (РОП):

1. Еднозначно дефиниране, че производителите и вносителите на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, са 100% оперативно и финансово отговорни за разходите по тяхното събиране, сортиране и изпълнение на целите за оползотворяване;
2. Промяна в критериите за обхванато население, при отчитане на особеностите на съответните общини: географско положение, количества на отпадъците от опаковки, икономическо развитие, отдалеченост от съоръжения за третиране, релеф и др.
3. Въвеждане на пакет от мерки за подобряване прозрачността и ефективността в дейността на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Целта е събраните продуктови такси да са видими за потребителите и да се даде възможност за проследяване за какво на практика те се заплащат.
4. Разписване на законови норми за контрол на организациите по оползотворяване, като се публикуват на страницата на МОСВ докладите за изпълнение на техните цели по оползотворяване, като се изведат индикативни данни за цена на тон събран и третиран отпадък.
5. Разработване на адекватна методика за контрол на докладваните количества от производители/вносители на продукти на българския пазар.
6. Възможен подход за контрол по т. 4 и т. 5 е въвеждане на доказани европейски практики – като клирингови къщи или друг контролен орган за он-лайн проследяване на количествата пуснати продукти на пазара и на количествата събрани, сортирани, рециклирани опаковки и други масово разпространени отпадъци.
7. Законови мерки за подобряване на партньорството между общините и организациите по оползотворяване. Към момента организациите представят типови Договори, по които общините трудно постигат съгласие за промени в техните клаузи. Също така все по-трудно се осъществява комуникация и се получават множество откази за сключване на договори с различни организации и по - конкретно със занимаващите се с излезлите от употреба гуми, с отработени масла, негодни за употреба батерии и акумулатори, с опасните отпадъци и лекарства и др. В случай на подобни откази, единствената възможност за общината е тя самостоятелно да финансира крайното обезвреждане на тези продукти. По този начин заплатените от гражданите такси при закупуване на продуктите се събират единствено от организациите, като общините са лишени от възможността да получат необходимото финансиране за тези дейности.
8. Намиране на справедливо решение за разходване на средствата, събирани в ПУДООС чрез целево финансиране на общините за организиране на дейности по разделно събиране на масово разпространени отпадъци и стимулиране на гражданите за разделното им събиране. Въпросът е изключително важен особено за общините, за които няма интерес от страна на организациите по оползотворяване и те не могат да изпълнят ангажиментите си за организиране на системите за разделно събиране, както и постигане на целите за рециклиране по чл. 31, ал. 1 от ЗУО.
9. През първите години при преминаването към новите основи за изчисляване на Такса „Битови отпадъци“ да се въведе така наречения модел „от врата на врата“ за масово разпространени отпадъци от опаковки.
10. Прекратяване на практиките на организациите по оползотворяване да отчитат изпълнението на целите за отпадъци от опаковки основно от пунктове за вторични суровини, където са събрани отпадъци и от бизнес източници и от системите за събиране от домакинствата чрез контейнерите за битови отпадъци.
11. Прекратяване на практиката за изпълнение на целите за отпадъци от опаковки с материали които не са опаковки, като печатните издания, офис консумативите, отпадъчната хартия от печатници и др.
12. Въвеждане на практики по самостоятелно отчитане на събраните, сортирани и рециклирани отпадъци от опаковки с произход от домакинства и от бизнес източници.

Мотиви: През последните 20 години в България се получи изкривяване на концепцията за създаване на системите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци и прилагане на принципа на „разширената отговорност на производителя“ (РОП). Този принцип е създаден в страните от ЕС, за да подпомага местните власти в скъпоструващото създаване и поддържане на системи за разделно събиране и рециклиране на отпадъци от опаковки и други рециклируеми отпадъци, както и на отпадъци, които притежават опасни свойства. За съжаление в България се констатира разминаване в отговорностите и задълженията в тази сфера, при което общините стават отговорни за възникнали проблеми в резултат от неправилно формирани политики и липса на адекватен контрол на национално ниво. Вменяват се отговорности на общини, включително и за масово разпространени отпадъци, които са изцяло под отговорност на производителя и съответно на Организациите по оползотворяване. Поради тази причина е необходимо цялостно преразглеждане на нормите, касаещи организациите по оползотворяване с цел ясно и обективно дефиниране на техните оперативни и финансови отговорности на база реалното количество на този вид отпадъци във всяка една община, както и засилване на контролните функции от страна на министерството.

Системите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци са една от възможностите за намаляване на отпадъците в контейнера за битова смет чрез алтернативен на такса „Битови отпадъци“ източник на финансиране на събирането. Сами по себе си са те са икономически инструмент/стимул за намаляване на такса „Битови отпадъци“. Без извършването на реформа в досегашния модел за управление на масово разпространени отпадъци и липсата на ясни критерии за извършване на дейностите по третиране на масово разпространени отпадъци - такса „Битови отпадъци“, еко-таксите (за масово разпространените отпадъци) и отчисленията за депониране прогресивно ще нарастват за гражданите и бизнеса и управлението на отпадъци в България няма да се подобри, нито ще бъдат постигнати целите за рециклиране.

II. Въвеждане на депозитната система за връщане на опаковки за напитки от пластмаса, метал и стъкло.

Към МОСВ от началото на 2022 г. е сформирана експертна група с представители на организациите от всички браншове, с цел въвеждане на тази система. Към момента работната група все още не е приключила своята работа с избор на приложим модел и приемане на законодателни промени, регулираща събирането на този вид опаковки.

Мотиви: Както е известно, опаковките за напитки са около 50% от обема на генерираните отпадъци, а възвръщаемостта на депозитите постига проценти на рециклиране от над 90% в държавите с въведена депозитна система. Българските граждани все повече припознават този модел, и малкото поставени вендинг машини в страна се използват при голям интерес и от тях се събира значително количество опаковки.

III. Подобряване на информационните системи за докладване на количествата отпадъци с цел елиминиране на натрупаните систематични грешки от страна на държавата, общините, организациите по оползотворяване и частния бизнес.

1. Разработване на модел за единно докладване и събиране на информацията, свързана с количествата отпадъци от всички задължени лица, извършващи дейности с отпадъци в страната.
2. Преразглеждане на модела за отчитане и изчисляване на целите по чл. 31 от ЗУО, както и определяне на нови срокове за издаване на Заповедите по чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7/2013 г. от изпълнителният директор на ИАОС, за определяне на общините, които са изпълнили целите, и общините, които не са изпълнили тези цели за предходната календарна година.
3. Запазване на разпоредбите в чл. 64, ал. 5 -7 от ЗУО, по силата на които размерът на отчисленията за битови отпадъци се намалява при изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО.

Мотиви:

В България данни, свързани с отпадъците се отчитат в различни институции като Изпълнителна Агенция по околна среда (ИАОС) и Националния статистически институт (НСИ), които от своя страна анализират получената информация за различни цели. Съответно тези институции имат различно ниво до достъп до събраната от тях информация, което затруднява получаването им от общините.

Също така тази форма на събиране на информация забавя издаването на ежегодните Заповеди за изпълнение на целите за рециклиране по чл. 31, ал. 1 от ЗУО. Съгласно Наредба № 7/2013 г. ежегодно Изпълнителна агенция по околна среда в срок до 30 септември трябва да обобщи и публикува на информация за предходната календарна година по общини. Съответно в срок до 20 ноември изпълнителният директор на ИАОС определя с мотивирана заповед общините, които са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, и общините, които не са изпълнили тези цели за предходната календарна година. Към настоящият момент (юли 2024 г.) последната издадена Заповед е от 2023 г. и се отнася за целите за 2020 г. Това поставя в невъзможност общините да предприемат навременни коригиращи действия за подобряване на съответните показатели, както и да имат навременна информация за финансовите средства, с които ще разполагат при определяне размера на ТБО.

IV. Допълване на наказателните разпоредби в ЗУО, с правомощия за кметовете на общини да установяват и налагат наказания.

1. Допълнение в нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗУО, като се разпише, че в общинските Наредби могат да се определят и мерки от местно значение по поддържането на чистотата на територията на общината, както и правото да се налагат глоби (имуществени санкции) при нарушение на наредбата.
2. Изменение на чл. 157, ал. 1 от ЗУО, като се предоставят правомощия на кметове на общини да установяват и наказват лицата, допуснали най-малко следните действия:

- нарушаване разпоредбите относно събирането, включително разделното, съхраняването, транспортирането или третирането на битови или строителни отпадъци; (чл. 136, ал. 1, т. 1)

- нарушаване изискванията за разделно събиране, транспортиране или третиране на отпадъци според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка (чл. 136, ал.1, т. 2);

- извършване на продажба на опаковани стоки и не приемане без заплащане от крайните потребители на използвани опаковки и/или отпадъци от опаковки от същия вид, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба (чл. 143, ал. 3, т. 1);

- липса на организиране на разделно събиране на отпадъците от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради и/или не ги е предало на лицата по чл. 33, ал. 4 (чл. 143, ал. 3, т. 2).

Мотиви:

През последните години се установи съдебна практика за отмяна на разпоредби от общинските наредби по чл. 22 от ЗУО, свързани с налагането на санкции на нарушителите поради липса на законова делегация за това. Поради тази причина е необходимо в закона да се разпишат нови разпоредби, позволяващи санкции от страна на общините на лицата и търговски обекти, допуснали нарушения по събирането, (вкл. разделното), съхраняването, транспортирането или третирането на битови или строителни отпадъци. По този начин местните власти ще бъдат подпомогнати при поддържането на чистота на територията на общините без риск от съдебна отмяна на техните актове.

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

Горните промени ще позволят на общините да извършват цялостно подобряване на техните системите за управление на отпадъците, което ще осигури плавното преминаване към модела на изчисляване на Такса „Битови отпадъци“ на база количество. Те трябва да ни приближат и към постигане на целите за образуване на по-малко отпадъци, повече рециклиране и намаляване процента на депонирането.

Потвърждаваме нашата готовност да продължи съвместния ни диалог с цел реалното отразяване на горните предложения в Закона и съответната подзаконова нормативна уредба.

Относно сформирането на бъдеща съвместна работна група за експертно обсъждане на промените, отговорното лице от страна на НСОРБ е Десислава Стойкова, юрисконсулт в НСОРБ, тел.: 0882 62 97 81, е-поща: d.stoikova@namrb.org