ПК по здравеопазване

В онлайн формат се проведе второто заседание за тази година на Постояната комисия по здравеопазване (ПКЗ) на НСОРБ. Членовете й обсъдиха детайли от проект на Наредба за устройството и дейността на здравните кабинети и здравните изисквания към тях, преоставена от Министерство на здравеопазването (МЗ) на НСОРБ за становище преди обществено обсъждане, както и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №2 от 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни.

„Благодаря Ви за активността и присъствието, Вашата обратна връзка е изключително необходима, за да съставим единната ни гледна точка, заяви председателят на комисията и кмет на Община Търговище д-р Дарин Димитров в приветствието си към представителите на местната власт.

Нели Стайкова, секретар на ПКЗ и старши експерт НСОРБ, презентира проекта на Наредба за устройството и дейността на здравните кабинети и здравните изисквания към тях на Министерство на здравеопазването, както и възможностите за прилагане на предвидените промени на база на проведено проучване сред общините от НСОРБ.

Тя акцентира, че с наредбата се определят изискванията към устройството и дейността на здравните кабинети по чл. 26, ал. 1 от Закона за здравето; правата, задълженията и отговорностите на лицата, които работят в тях; изискванията към оборудването, лекарствените продукти, медицинските изделия и документацията, която се води; както и минималният брой деца или ученици, необходим за откриване на здравните кабинети в детските градини и училищата.

Фокус се постави и върху новите моменти в подзаконовия акт, които бяха обсъдени в последвалата дискусия – откриването на здравен кабинет към всяка детска градина и училище, в които е разкрита група или паралелка, както и ресурсното му обезпечаване по време на целия престои за отглеждане и обучение на децата.

По данни на НСИ и МОН, образователните институции и новооткритите филиали на детски градини (общинска и държавна собственост) за 2023/2024 г. са 4818. Ангажираните в здравните кабинети са 3786 (55 лекари и 3731 медицински лица и медицински сестри). Тази статистика не включва социалните услуги и показва, че дефицитът на кадри само в училищата и детските градини ще е малко над 1000 специалисти, в случай че се въведат изискванията от проекта на Наредбата.

Проучването на НСОРБ за здравните кабинети към 30.06.2024 г., в което участие взеха над 130 общини, обхваща данни за заетите лица в повече от едно детско или образователно заведение, както и профила и стажа на медицинските лица. Обобщеното становище показва, че в училищата 30% от общо заетите са лица в пенсионна възраст, 53% са с над 20 години придобит стаж и опит, 17% са с трудов стаж и опит до 20 години. Анализът при детските градини е, че 18% от общо заетите са лица в пенсионна възраст, а 49% са с над 20 години придобит стаж и опит. На въпроса дали може да се обезпечи медицински специалист за времето на целия престой на децата и учениците във всеки здравен кабинет, 57% от общините са отговорили с не, 19% с да, 24% нямат отговор.

В проучването общините заявяват още, че са необходими анализ и оценка на реалната обстановка на експертния потенциал на национално ниво за обезпечаване на медицинската грижа в училищата и детските градини, както и да се предприемат своевременни мерки за оптимизиране и подобряване на ситуацията. Общинските здравни експерти акцентират, че осигуряването на медицински специалисти, особено в малките населени места с малък брой ученици, изисква комплексен подход, който да отчита както демографските, така и финансовите и логистичните фактори.

Предложенията на местните власти включват варианти как с ограничения наличен ресурс от кадри да се осигури по-голям обхват на децата и учениците от здравни грижи, като се предвиди възможността един медицински специалист да обслужва повече от една детска градина или училище; възможност за алтернатива на медицинско лице, което да изпълнява същите функции - например обучение и квалифициране на учител или друг служител от образователната институция и др.

„Дефицитът на лекари и медицински специалисти, както и споменатият факт, че всяко трето медицинско лице в детското и училищното здравеопазване е в предпенсионна възраст, ни подсказва, че общините ще бъдат изключително затруднени и поставени в невъзможност за прилагане на текстовете на чл.6 и чл.11 от подготвния проект“, заяви Росица Димитрова – директор дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в община Велико Търново и зам.-председател на ПКЗ.

„Многократно сме заявявали позицията си пред централната власт, че подкрепяме всяка нормативна промяна, насочена към гарантиране здравето на българските деца. Считаме обаче, че всяка промяна следва да е съобразена с възможностите за ефективното й прилагане на практика“, добави тя.

По данни от анализ, изготвен за нуждите на изграждането на Националната детска болница се посочва, че страната ни е една от държавите в ЕС с най-ниско осигуряване на медицински сестри (4,4 медицински сестри на 1000 души население). Освен това, само преди дни Народното събрание възложи на министъра на здравеопазването в срок до два месеца да подготви Стратегия за увеличение с минимум 30% на броя на правоспособните медицински сестри и акушерки за периода до 2030 г. Предвид това, местните власти са притеснени как ще се обезпечат здравните потребности на децата през целия престой във всяко училище и детска градина в страната, без значение големината на общината.

Децата са нашата най-голяма отговорност. Разчитаме че МЗ няма да пристъпи към утвърждаване на проекта на Наредбата, преди извършването на подробен анализ за въздействието й и възможностите за прилагане на предвидените промени. В противен случай, се опасяваме, че новите изисквания ще останат само добри пожелания, които не кореспондират с реалната ситуация в страната и ще бъдат изпълнени само частично, заключи Росица Димитрова.

„МЗ е ангажирано с организацията на работата и осигуряването на максимално добро здравното обсужване, в изпълнение на Закона за здравето. Вие, представителите на общините, сте основният изпълнител, натоварен с решаването на този казус. Затова конструктивният разговор е изключително необходим, решаването на проблема зависи от всички нас. Приветстваме насоките и позицията, че обезпечаването на дейността може да се случи чрез комплексни подходи“, заяви Илия Тасев, директор дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“ към МЗ.

Основната цел на МЗ е да постигне пълен обхват на обслужване на децата без дескриминация по отношение на района, големината на населеното място, както и наличието на деца със специфични здравни състояния, например с хронични заболявания.

Ако престоят на дете с диабет в детско заведение е 12 часа, а медицинското лице е с 8-часов работен ден, възниква въпросът кой се грижи за него през останалото време, даде пример представителят на здравното министерство и добави, че обща задача е да се намери най-добрият механизъм за оптимално осигуряване на здравни грижи за всички деца на територията на страната.

Желанието на МЗ е да се създаде работещ модел, затова именно форматът на ПКЗ е мястото за предоставяне и обсъждане на идеи, добави Илия Тасев.

„Трудно ще осигурим заети лица при тези ниски заплащания. Дори в голям университетски град, какъвто е Варна, имаме проблем с кадрите – за здравно обслужване в училищата и детските градини ни трябват поне още 44 медицински служители. Тенденция е минималната работна заплата при медицинските сестри и те напускат страната още след дипломиране“, заяви д-р Лидия Маринова, заместник-председател на Комисията и общински съветник в ОбС Варна. Тя добави, че е необходимо поддържане и актуализиране на квалификацията и уменията на специалистите по здравни грижи.

Рискуваме да напишем поредните текстове в нормативен акт, които ще останат добри пожелания, но няма да имат връзка с реалната ситуация, каза Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор на НСОРБ. Не е допустимо да се разглеждат детското и ученическото здравеопазване като отделна дейност. Реален е рискът да се обезкръвят лечебните заведения, които би трябвало да са приоритетни при осигуряването на медицински специалисти, заяви заместник-изпълнителният директор на НСОРБ и призова МЗ да обсъди наредбата с представите на болниците и частите от здравната система, които изпитват недостиг на медицински кадри.

Комисията обсъди въпроси, свързани с предложенията за устройството и дейността на здравните кабинети и здравните изисквания към тях, с цел подготовка на общо становище на НСОРБ, което ще бъде разглеждано от ръководството на Сдружението и предоставено на МЗ до края на септември.

Секретарят на комисията Нели Стайкова презентира новите моменти в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №2 от 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни. Основните промени са свързани с актуализация на:

• изискванията за приема на осигурявана чрез ежедневното меню разнообразна храна;
• препоръчителните стойности за среднодневен прием на енергия, общ белтък, мазнини и въглехидрати (осреднени стойности за момчета и момичета);
• терминологията, с цел уеднаквяване и избягване на грешно тълкуване, както и прецизиране на текстове с цел привеждане в съответствие с действащото право на Европейския съюз.

Въвеждат се изисквания по отношение на използваните храни в детските заведения и осигуряване на възможност за диетично хранене, съгласно поставената медицинска диагноза и лекарски указания за хранителния режим.

Актуализирани са ежедневните количества за консумация на сол и захар, общ прием на млечни продукти, както и оптимално количество витамини и минерали. Към продуктите, подходящи за храненето на деца, са добавени също нектари без добавена захар и изкуствени подсладители.

НСОРБ е уведомило общинските администрации за промените в наредбата и до 5 септември 2024 г. (четвъртък) се очакват мнения и конкретни предложения за подготовката на становище.

 /ИИ/