ПК по култура

С разговор за предизвикателствата и по-доброто интегриране на дейността на читалищата в живота на местните общности започна заседанието на Постоянната комисия по култура към НСОРБ, която се проведе на 12 и 13 ноември в София. Председателят на комисията, кметът на Свищов Генчо Генчев, подчерта, че НСОРБ е поставяло пред Министерство на културата въпроса за необходимостта от сериозна реформа в начина на финансиране на читалищата. Сдружението винаги е настоявало за нов закон за читалищата, който да отговаря на съвременните потребности на обществото, за обвързване на подкрепата с публичен ресурс с реална дейност и резултати. Сформирането е работна група към министъра на културата, която ще работи за изменение и допълнение на законите за обществените библиотеки и за народните читалища, в която участват и представители на НСОРБ.

Българският феномен „Читалище“

Всеобщо е мнението, че тези оригинални български структури са нужни като пазители на културната идентичност, като съхранена традиция и единствени културни средища в много от малките населени места, в които те имат изключително важно и социално значение. Въпросите, които стоят на дневен ред, са как максимално да бъдат полезни за местната общност, как да се насърчава активността и инициативността им, как да бъдат гъвкави и адаптивни, как да се преодолее закостенялото възприемане на читалището като място само за любителско творчество. И местната власт, и читалищните дейци са на мнение, че трябва да се работи в посока модернизация, достъп до съвременно изкуство, активна комуникация с общността, работа по проекти и т.н.

Членовете на комисията обърнаха внимание на липсата на механизми за контрол по целесъобразното разходване на предоставяните субсидии и по законосъобразността на разходите на читалищата. Същевременно общините безвъзмездно им предоставят сгради, които поддържат със средства от общинските бюджети, заплащат режийни разходи и ремонти.

Законът за народните читалища е претърпял досега 15 изменения и нито едно не е променило съществено системата за държавно финансиране на дейността на читалищата. През миналата година анализът на Министерство на финансите потвърди становището, че е нужна промяна в механизма на финансиране за „субсидирана бройка“, който не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати. При проверени 87% от общия брой на регистрираните читалища в страната 8% от тях не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показатели, но получават държавна субсидия.

Споделяйки тези проблеми, с писмо до Сдружението се обърнаха представители на читалища от Ловешка област, които участваха в заседанието на Постоянната комисия по култура. Те поставят въпроси като нужда от контрол върху дейността, механизъм за стимулиране на работещите структури, адекватно заплащане на високо квалифицирания специализиран персонал, изравняване на стандартите за читалища с тези на библиотеките.

„Сигурно е че в населените места, които са 5200, винаги са съществували две институции –  читалището и кметският наместник. Нашата грижа е да ги запазим. Те са пазители на духа на общността. Именно защото са независими институции, общините трябва да бъдат техни партньори да им помогнат да възвърнат своя блясък и разцвет от епохата на създаването им през Възраждането“, обобщи темата Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ.

Тя постави въпроса за търсене на синергия в дейността на различни структури, които работят и се грижат за едни и същи потоци хора, за да се получи добър резултат.

Една добра форма за регламентиране на подкрепата за читалищата е програмата на Столична община „Активни читалища“.

Големият успех на програмата е, че я направихме заедно с читалищата. В първата сесия кандидатстваха над 70 софийски читалища с толкова много идеи и проекти – от изграждането на дигитални платформи, до запазване на традиционни обичаи и изкуства и обновяване на колекция с народни носии, каза Мирослав Боршош, председател на Комисията по култура на Столичния общински съвет и инициатор на програмата. Столична община е отделила 200 хил. лева, с които ще финансира 30 проекта.

Смятам, че най-традиционната ни инфраструктура за култура трябва да бъде възстановена. Читалищата останаха една от малкото общности за развитие на културата – най-адекватната структура. Много млади хора и деца нямат друг достъп до културата на места, каза още той.

Господин Боршош призова читалищата да бъдат активни, защото могат да разчитат на активна местна власт. Той благодари на НСОРБ за активната дейност в областта на културата и допълни, че проактивната политика на районите и на общините трябва да доведе до промяната в националната политика.

Заместник-кметът на Столична община и заместник-председател на Постоянната комисия Яна Генова представи опита на София за реализиране на програмата за подкрепа на читалищата. Тя разясни в детайли процесите и спомена, че трябва да има поне една година за подготовка, да се публикуват коректно всички условия и критерии за оценяване и те да бъдат спазени. Два от проектите, които са събрали най-много точки, са „От раклата на баба“ и Фестивал на младежките духови оркестри. Проектите са разнообразни, насочени към подрастващите, към хората в третата възраст, филмови проекти, проекти за арт терапия за хора с деменция и др.

Когато става въпрос за независима организация, винаги стои въпросът за представителността, каза госпожа Генова и добави, че е проведена анкета с всички читалища на територията на столицата, вписани в регистъра. Данните показват, че читалищата имат идейния и творчески капацитет и в тяхно лице имаме адекватен културен оператор, каза още тя.

Яна Генова е на мнение, че трябва да се изясни смисъла, който се влага в призива за модернизиране на културните институти, както и да се разяснят механизмите за консултации с културния и гражданския сектор. Зам.-кметът на София благодари специално на НСОРБ за активността и поставянето на дневен ред на важните въпроси по темата за читалищата.

Средствата за култура, които НСОРБ отстоява

Комисията се запозна с основния пакет предложения на НСОРБ за подготовката на държавния бюджет за 2025 г., в частта „Култура“, които ще бъдат отстоявани в рамките на преговорите с Министерството на културата и с министъра на финансите. Темата представи изпълнителният директор на НСОРБ. Предложението на Сдружението е средствата по стандарти за делегираните от държавата дейности и съответно брутният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности в група „Култура“ да бъде увеличен с минимум 58 млн. лв. (с 26%) спрямо достигнатите нива за 2024 г., т.е. да станат 303 млн. лв.

Веселка Иванова, началник отдел на НСОРБ, представи възможностите за финансиране на общински проекти чрез бюджета на Министерство на културата и ЕС. За първи път тази година НСОРБ участва в подготовката на националните програми в сферата на културата, за които бяха договорени средства в бюджета за 2024 г. Сдружението отстоява принципни позиции като отпадането на предложения механизъм, според който общините трябва да поемат отговорността за отчитането и изпълнението на проектите.

Началникът на отдел Програми и проекти на общините представи и схемата за безвъзмездна помощ по ПВУ “Ново поколение местни политики за култура” – за големи и малки общини, и предложението на НСОРБ. Представени бяха възможностите за финансиране от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за реконструкция, ремонт, реставрация, закупуване на оборудване и обзавеждане на обекти, свързани с културния живот.

В търсене на решение по темата „авторски права“

Много сериозен бе разговорът за проблема със заплащането на авторските права. Съгласно Закона за авторското право и сродните му права, на общините са възложени задължения и отговорности като ползватели при организиране на публични събития с използване на музикални и свързани с тях литературни произведения. През последните години, случаите на съдебни дела срещу общини за нарушаване на закона зачестиха, като причините за това не е отказът на общинските администрации да спазват разпоредбите, а липсата на яснота по отношение на прилагането и прозрачност при определяне на действащата тарифа на Организацията за колективно управление на права „Музикаутор“.

НСОРБ системно информира Министерството на културата за съществуващите проблеми, касаещи взаимоотношенията на общините с носителите на авторски и сродни права, участващи в събития, концерти, фестивални и други прояви, но до момента усилията ни да предизвикаме реакция на ресорното ведомство са безуспешни. С решение на УС на НСОРБ Сдружението ангажира по проблема и екип от компетентни юристи в сферата на авторското и сродните права.

Адвокат Венета Гайдарджиева, която участва в заседанието на комисията, проследи детайлно свършената до момента работа от НСОРБ и екипа на кантората. Тя сподели и за текущото производство срещу Музикаутор, като монополист, от което става ясно, че и самите автори не са доволни от ситуацията в момента. Очертават се най-основните проблеми с тарифите на операторите, които са некомпетентност на базата за определяне на възнагражденията и неадекватно обосноваване какъв обем от „материал“ е използван в дадено събитие. Адвокат Гайдарджиева сподели решения на различни европейски държави, като Дания и Нидерландия, които имат изключително прост и ясен модел, с три критерия – брой присъстващи, процент от приходите и процент използвано музикално съдържание. В процеса на дискусия бе споделено, че в Германия сумите са формирани на база площта, която ще бъде използвана за събитието в рамките на един ден и които са абсолютно приемливи.

Комисията излъчи четирима представители, които изложиха позицията на общините по темата на среща в Министерство на културата с ръководството на Музикаутор. Заедно с изпълнителния директор Силвия Георгиева и юрисконсулта Пламен Петров, в разговора участваха председателят на комисията Генчо Генчев – кмет на Свищов, Вероника Тодорова – зам.-председател на комисията и зам.-кмет на община Троян, Таня Колчакова-Янева – зам.-кмет на Пазарджик, Миглена Войнова – началник отдел „Култура, духовно развитие и изкуство“, община Русе. Четете повече ТУК.

Градски пространства за култура

В творческата атмосфера на едно специално място в сърцето на столицата – Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентралата“, се проведе вторият ден от заседанието на Постоянната комисия по култура. Работата по амбициозния проект започна през 2014 година като съвместна инициатива на група независими артисти и Столична община.

Успехът му се дължи на факта, че се случи по правилния начин като отворен обществен процес, с множество публични дискусии, кръгли маси, привличане на независими артисти, институции,  публика и медии, разказа директорът Веселин Димов, инициатор на идеята за превръщане на изоставено индустриално пространство в център за съвременни изкуства. Обявен бе международен конкурс за архитектурен проект, който отрази идеята за бъдещата функционалност на центъра.

Благодарение на обратната връзка от всички заинтересовани страни и съветите на множество чуждестранни експерти с опит в създаването и поддържането на такива центрове, днес „Топлоцентралата“ е модерно културно пространство за създаване и представяне на независими творчески проекти и развитие на съвременни форми в изкуствата.

Първоначално „Топлоцентралата“ получи статут на общински културен институт. През 2021 г., с постановление на Министерския съвет, той бе преобразуван в първия за страната Регионален център за съвременни изкуства, което осигури на екипа ежегодна целева подкрепа и от държавния бюджет. Регионалният културен институт подпомага културни организации и творци на свободна практика, създава, представя и разпространява артистични продукти в областта на съвременните визуални изкуства, сценични и перформативни изкуства, циркови изкуства, градско изкуство, художествени практики в дигитална среда, музика и литература.

Заместник-директорът на центъра Весела Кондакова заяви готовността на екипа да сподели опита си с други общини. Тя призова за взаимодействие за разпространение на културни проекти, реализиране на турнета в страната и подкрепа за млади творци. Центърът предоставя пространства за танцови спектакли, театрални представления, пърфоманси, партита, концерти, прожекции, корпоративни събития, изложби, конференции като предоставя възможности за различна организация на сцена и публика. Мотивираният и креативен творчески екип на центъра се ангажира и с коопродуциране на проекти.

Около 20% от всички събития на „Топлоцентралата“ са с вход свободен.

Повече за регионалния център може да научите ТУК. 

НСОРБ благодари на Столична община и на екипа на "Топлоцентралата" за възможността Постоянната комисия по култура да проведе заседанието си в артистичното пространство на регионалния център.

Темата за безплатните културни събития продължи с участието на представителите на музикалната индустрия – Марина Василева и Мила Георгиева от Управителния съвет на Българска музикална асоциация.

Те изразиха тревогата на творците, че публично финансирани събития с вход свободен разрушават икономическата екосистема на музикалните индустрии и приучават публиката, че музиката е безплатна. Музикалните дейци разбират и подкрепят необходимостта от безплатни културни дейности за насърчаване на приобщаването и достъпността на социално слаби и маргинализирани социални групи, но същевременно смятат, че разпространението на безплатни за публиката събития изкривява общественото възприятие за стойността на изкуството.

Сдружението декларира, че споделя изразената позиция на музикалните дейци, като обърна внимание и на факта, че културните събития със свободен вход, не са „безплатни“ за общините, които инвестират публични средства за поддържане на културния живот в населените места. На заседанието на Постоянната комисия по култура бе потвърдено мнението, че този проблем е многоаспектен, касае различни сфери на живота и управлението, затова няма еднозначен отговор. Трябва в диалог да бъде намерен разумният баланс, който да защити нормалното функциониране на творческите индустрии и в същото време да не бъде пречка за упражняване на конституционно гарантираното право на всеки „да се ползва от националните и общочовешките културни ценности“.

Българската музикална асоциация работи по проект за картографиране на музикалния сектор в страната, част от който е мобилно приложение на сценичните пространства, което ще бъде достъпно за изтегляне безплатно чрез Google Play и Apple Store за всеки, който иска да организира музикално събитие и да представи музика на живо. С широкия си обхват приложението ще допринесе за популяризирането на пространствата, които ще бъдат събрани в него, както и на събитията, които се случват в тях, чрез Календара на музикалните събития на БМА - https://calendar.bgma.bg/. Информация за сценичните пространства е събрана от интернет, културни календари и проведени анкети. Ако някоя община иска да добави информация, може да попълни този формуляр.

 /МБ/