ПК по култура

През изминалата година нито една книга не са прочели 40% от хората у нас. Четящите са прочели по средно 9 книги, като повече четат жените – 66% спрямо малко над 50% от мъжете. Все пак расте делът на хората, които заделят повече средства от семейния бюджет на купуване на книги. Това сочат данните на проучването Индекс "Право на култура", проведено от агенция "Алфа рисърч", съвместно с „Фабрика за идеи“ и Обсерваторията за икономика на културата и финансирано от Гьоте Институт България.

В рамките на заседанието на Комисията по култура на НСОРБ в София д-р Диана Андреева-Попйорданова – директор на Обсерватория по икономика на културата и преподавател в УНСС, и Янина Танева от „Фабрика за идеи“ запознаха присъстващите с резултатите, като представиха и разделението по регионален признак (Вижте повече за заседанието: ТУК).

В проучването участват над 1000 души, разделени различни критерии – пол, възраст, тип населено място, образование, семеен и социален статус. Освен данни за посещаемост, се обръща специално внимание на достъпа, възможността и причините за посещение/непосещение на културни дейности. Фокус в изследването са т.н. дълбоко субсидирани дейности – такива, които получават субсидиране от държавен бюджет (през Министерство на културата), но и през общините. „Интерес за нас е доколко всеки един лев се връща обратно при българските граждани. Приоритетна група са децата, младежите и особено студентите, които за жалост взе по-често твърдят, че не се интересуват от културни дейности. Не очакваме във всяко малко населено място да има кино или театрален салон, още по-малко опера и балет. С повече усилия обаче може да се уреди достъп до култура с програми за мобилност или транспортни ваучери, за да може съществуващата културна инфраструктура да бъде достъпна за всички“, заяви д-р Диана Андреева-Попйорданова.

Тя добави, че за втора поредна година свети „червената лампа“ за разбирането какво всъщност е „културна дейност“. Според данните от проучването, българите разпознават „посещение на заведение с жива музика“ като културна дейност. Поставянето на операта и балета в противоположния край на статистиката, повдига темата за причината, която прави сценичните изкуства непредпочитани. 

Като причина за непосещаването на културни събития българите на първо място посочват липсата на средства и физически достъп, а на следващо – ограниченото свободно време при хората от големите градове между 26 и 55 години.

Едно от затрудненията, които се споменават, е цената на билетите, особено в градовете, които не са областни центрове. В дела на хората, за които културните събития са твърде скъпи, попадат няколко възрастови групи, като на първо място са хората на възраст над 65 години. Те имат изграден вкус и интерес към участие в културни дейности, имат и свободно време, но са с ниски доходи, които основно са пенсиите, каза д-р Андреева. Според изводите от изследването, те изразяват желание и готовност да посещават събития в съседни населени места, ако им бъде осигурен транспорт. Именно затова едно от предложенията на организаторите на срещата за стимулиране на достъпа до култура е въвеждането на ваучери за транспорт, както и диференцирани цени на билети за пенсионери и учащи. Освен тях предлагат и приемането на културен паспорт за гражданите между  6 и 26 г., както и за пенсионерите.

Като възможни решения авторите на изследването предлагат създаването на национална програма за достъп до култура, финансирана от държавния бюджет, в разработването на която да участват различни институции. Поставя се акцент и върху ролята на общините, към които следва да се насочат повече публични финанси. Сред другите идеи за насърчаване на участие в културния живот са въвеждането на диференцирана ценова политика, ваучери за транспорт – особено за малките населени места, ваучерна система за културно участие, както и създаването на културни паспорти за деца и младежи на възраст от 6 г. до 26 г., модернизиране на читалищата и инвестиция в работещите. 

В рамките на учредителното заседание на ПКК към НСОРБ участие взе и заместник-министърът на културата Амелия Гешева. Вижте повече: ТУК.