ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН
Електронно издание на Националното сдружение на общините в Република България

С патрона на града е свързана и една от забележителностите  – единственият в страната паметник-костница на Ботевите четници. В него се съхраняват главите на 10 четници загинали при с. Люти брод. Донесените в селото през 1876 г. отрязани глави на бунтовници са спасени и погребани в двора на църквата от местното население. По-късно са преместени в паметника костница. Обявена е за културна забележителност и една от 100-те туристически забележителности на България.

През 1966г., по случай 100-годишнината на Ботевград, на площад „Освобождение“ е открит паметник на възрожденеца в цял ръст. Фигурата е отлята от бронз и е изработена от скулптора проф. Иван Мандов. Архитектурното оформление на постамента е дело на арх. Павел Атанасов. Всяка година в знак на дълбока признателност към личността на Христо Ботев, ботевградчани полагат венци и цветя пред неговия паметник.

Тази година, като част от инициативите по повод отбелязването на 175 годишнината от рождението на Христо Ботев, от общината е организиран конкурс за художествено изпълнение на Ботево стихотворение за ученици. Най-добрите изпълнения ще бъдат избрани от жури и ще бъдат представени на честванията на Ботевите дни в Ботевград и Скравена през месец юни.

Завърши полагането на асфалтовото покритие по ул. „Христо Ботев“ в Ботевград, в участъка от бул. „3-ти март“ до ул. „Иван Вазов“. В началото на лятото започна подмяната на водопроводната система на улицата. След това бе извършен и основен ремонт на двата прилежащи тротоара. 

Теренът на стадион „Христо Ботев“ също беше реновиран. В началото на юли започнаха ремотни дейности по тревната площ на стадиона. Целта на обновяването бе теренът да придобие един нов модерен европейски вид.Изцяло е подменено тревното покритие от 13 дка и половина, изградена е нова дренажна и поливна система. Почвата е обработена според необходимите изисквания.В края на месец октомври бе засято тревното покритие, а от началото на ноември започна и редовно поливане. То ще продължи докато поливаната система не бъде зазимена.

В церемонията по откриването на монумента участие взеха кметът на Окаяма Масао Омори, посланикът на Република България в Япония Мариета Арабаджиева, председателят на общинския съвет в Окаяма и председателят на Асоциацията за приятелство Окаяма-Пловдив.

В словото си кметът Масао Омори благодари на Община Пловдив и изрази увереност, че откриването на паметника ще задълбочи връзката между двата града още повече.

„Пловдив е шестият най-стар град в света и има богата култура. Хората са много приятелски настроени, така че ако все още не сте били там, определено трябва да го посетите“, подчертава още в речта си Омори.

По повод празника кметът Здравко Димитров изпрати специално видеообръщение до Окаяма, в което отправя своите поздравления.

„Христо Ботев е един от най-големите герои на България. Името му предизвиква у всеки българин чувство на гордост и признателност. Дори 146 години след неговата гибел ние продължаваме да пазим името му в сърцата си и да помним неговото героично дело. Надявам се, че жителите на Окаяма ще оценят паметника и често ще се спират пред него, за да научат повече за славната българска история“, се споменава в словото на градоначалника.

По време на откриването на бюст-паметника гостите на събитието имаха възможността да опитат ястия от българската кухня и да се докоснат до културата на страната чрез изпълнение на български народни танци. Ученици от Езикова гимназия “Иван Вазов” пък създадоха специално видео по повод церемонията, в което правят кратка презентация на Пловдив и разказват за живота на Христо Ботев.

Бюст-паметникът, който е дело на скулптора Свилен Костадинов, е копие на този в Цар Симеоновата градина. През 2019 г. делегация от Окаяма е на официално посещение в Пловдив и остава силно впечатлена от монумента на Христо Ботев. Те пожелават да разположат подобен в един от своите градски паркове, който да напомня за топлите приятелски отношения между побратимените градове. Същият е и смисълът на статуята на героя от японския фолклор Момотаро в Цар Симеоновата градина, която Окаяма подарява на Пловдив по повод 20-годишнината от побратимяването ни.

Половинвековната годишнина Пловдив и Окаяма честваха с редица събития. През лятото на Римския стадион беше открита изложба под надслов „Окаяма: непозната – опозната“, а в ДК „Борис Христов“ се проведоха беседи и работилници по икебана за деца и за възрастни. В Окаяма отбелязаха важната годишнина с кулинарен фестивал с българска тематика и изложба със снимки от Пловдив.

Пловдив и Окаяма имат близки двустранни отношения от 1972 г., когато е подписано официално споразумение за побратимяване между двете общини. Оттогава датират топлите приятелски отношения, развиват се взаимноизгодни партньорски връзки, работи се по общи проекти, един от които е ежегодният обмен на ученици от езиковите гимназии. 

На официалното откриване присъстваха Ивайло Маринов - кмет на район Аспарухов,  Ирена Радева - началник на РУО, Мартин Златев - общински съветник, Младен Станев - представител на ордена на тамплиерите и отец Добромир, който освети бюст-паметника на революционера, патрон на училище "Христо Ботев".

Лентата, по случай откриването на бюст-паметника на Христо Ботев символично бе прерязана от директора на училището Виктория Шереметова и кмета на район "Аспарухово" Ивайло Маринов.

Зa дeлoтo и Дeня нa Бoтeв пpипoмниxa  ceĸpeтapят нa читaлищeтo Eлeнa Kaцapcĸa и нeгoвият пpeдceдaтeл Йopдaнĸa Бoжĸoвa. „Oтĸpивaмe пaмeтнa плoчa нa лeгeндapния Xpиcтo Бoтeв, зa дa нe ce зaбpaвя, a дa ce пoмнят пaтpиoтизмът и poдoлюбиeтo, зa дa пpoдължaвaт дa бъдaт пpимep зa пoĸoлeниятa нaшият нaциoнaлeн гepoй Xpиcтo Бoтeв, нeгoвитe xpaбpи чeтници и вcичĸи знaйни и нeзнaйни вoини, юнaчни бългapcĸи гepoи, дaли живoтa cи, зa дa я имa Бългapия. Oтeчecтвoтo мoжe дa зaгинe caмo тoгaвa, ĸoгaтo изчeзнe oт cъpцaтa нa cвoитe cинoвe и дъщepи. Beчe близo вeĸ и пoлoвинa oгнeнoтo cлoвo нa Бoтeв и лeгeндapният мy peвoлюциoнeн път paзгapят плaмъĸa в cъpцaтa нa пoĸoлeниятa бългapи и ни нaпoмнят щo e дълг, poдинa. Bcяĸa гoдинa мнoзинa тpъгвaт пo cтъпĸитe нa Xpиcтo Бoтeв, зa дa oтĸpият ceбe cи и дa пpeoтĸpият Бългapия”, пocoчи Йopдaнĸa Бoжĸoвa.

Снимка: Вяра Нюз

По фонд „Вътрешна сигурност“ са планирани 13 процедури на обща стойност почти 28.2 млн. евро, насочени към модернизация на техническата обезпеченост, така и към повишаване уменията на наличния състав за изпълнение на преките задължения.

По фонд „Убежище, миграция и интеграция“ са планирани 12 процедури на обща стойност почти 33 млн. евро.  Насочени към създаване на условия за престой, обучение и мерки за интеграция на емигрантите, както и промяна на обществените нагласи към тях.

По Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика 2021-2027 са планирани 30 процедури на обща стойност почти 111 млн. евро насочени към доставка и поддръжка на техническо оборудване и технически системи свързани с граничния контрол.

Бележки и коментари по проектите на ИГРП на трите програми за 2023 г. могат да бъдат изпращани на електронна поща: dmp@mvr.bg, не по-късно от 12 януари 2023 г.

Основната цел на стратегическия проект е да подобри регионалната свързаност и да стимулира икономическия растеж на програмната област, чрез улесняване на нарастващия трафик на хора и стоки между двете страни, укрепване на комуникационните връзки между двете страни и подобряване и разширяване на достъпа до основната TEN-T, включително връзката с коридори IV и VIII.

Единият конкретен бенефициер ще бъде определен с решение на Министерския съвет на Република България, а втори е Митническа администрация на Република Северна Македония.

Общата сума на Ограничената покана за стратегическо проектно предложение е 8 983 431 евро.

Следните допустими партньори по проекта са поканени да представят стратегическо проектно предложение: Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Министерство на вътрешните работи, България; Сектор за управление при извънредни ситуации - Министерство на вътрешните работи, Сърбия; Академия на Министерство на вътрешните работи, България; Национално сдружение на доброволците в Република България.

Общата сума на Ограничената покана за стратегическо проектно предложение е 7 291 834 евро.

B периода април - юни 2022 г. по Програмата са  сключени 12 договора за финансиране на проекти по процедура „Интегрирани мерки за приобщаване и овластяване на ромите“ с общините Смядово, Пловдив, Лом, Самоков, Перник, Сунгурларе, Благоевград, Дупница, Камено, Монтана, Стамболийски и Мъглиж. Проектите имат за цел да създадат устойчиви механизми за подобряване на състоянието и възможностите на хората, живеещи в маргинализирани ромски общности, чрез ефективни интегрирани подходи.

Програмният оператор е сключил  и десет договора за финансиране на проекти с общините Твърдица, Лом, Горна Оряховица, Малко Търново, Стара Загора, Мъглиж, Кюстендил, Козлодуй, Ботевград и Столична община по процедура „Образование и грижи в ранна детска възраст“. Проектите имат за цел да предоставят подкрепа на деца от уязвими групи, включително от ромски общности, в ранна детска възраст и техните семейства за подобряване на достъпа до здравни грижи, формиране на родителски умения, подобряване на семейната среда, повишаване на училищната готовност на децата за включване в образователната система, като се цели да се ограничи предаването на бедността между поколенията. Ще бъдат създадени центрове и/или комплекси от функционално свързани услуги (хъбове) за образование и грижа в ранна възраст. В рамките на 2022 г. по Програма "Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи" са финализирани и всички процедури за обявяване на подбор на проектни предложения.

Пълният текст на Е-бюлетина можете да намерите на: https://www.eeagrants.bg/programi/mestno-razvitie/novini-1/programniyat-operator-publikuva-e-byuletin-%E2%84%96-4-za-izplnenieto-na-programata.

Проектите следва да бъдат насочени към младежи от групата NEETs, които нито работят, нито се обучават.

Бюджетът на поканата е в размер на 15 млн. евро. Безвъзмездното финансиране за един проект е от 300 000 до 650 000 евро, като сумата не може да надхвърля 80% от общия бюджет на проекта. Крайният срок за кандидатстване е 15 март 2023 г.

Проектните предложения се подават единствено онлайн чрез портала eSINNIS (Social Innovation Information System).

Подробности за поканата и документите за кандидатстване можете да откриете ТУК.

Амбицията на Мрежата на балканските градове е да развива местната демокрация като опора за стабилността на Балканите и в Европа. Обединението поставя акцент върху усилията на местните власти за позитивни промени и устойчивост, за партньорство в икономиката и културата. Приоритет в работата й са локалните измерения на глобални проблеми като измененията на климата, дигиталната трансформация и др. Председателството на В40 е ротационно за срок от една година.

14 български общини членуват в Мрежата – Столична община, Велико Търново, Бургас, Кърджали, Димитровград, Троян, Пловдив, Карнобат, Карлово, Белица, Сливен, Стара Загора, Раковски и Свиленград.

На предстоящата среща делегацията от България ще бъде в състав кметовете на общините Бургас Димитър Николов, Велико Търново Даниел Панов, Димитровград Иво Димов, Карнобат Георги Димитров, Кърджали Хасан Азис, Пловдив Здравко Димитров, Столична община Йорданка Фандъкова и Троян Донка Михайлова, както и заместник-кметове на общините Карлово и Стара Загора. Те ще бъдат придружени от Изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева и представители на съответните общини.

Освен тържествената церемония по предаването на ротационното председателство за 2023 г. от кмета на Истанбул Екрем Имамоглу на кмета на Атина Костас Бакоянис, е предвидено участниците да разгледат годишния доклад за дейността на Мрежата.

Очаква се кметът на Истанбул да представи Стратегическия документ за градска дипломация и Стратегически план на Мрежата. Ще се проведе и дебат по визията на кмета на Атина за развитието на Мрежата през настоящата година.

В рамките на форума е предвидена възможност за двустранни срещи, както и срещи на експертните работни групи към Мрежата.