ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН
Електронно издание на Националното сдружение на общините в Република България

Министерството на иновациите и растежа, което отговаря за реализацията на програмата, организираха събитие по представянето й: https://mig.gov.bg/vsichki-novini/v-kraya-na-2022-g-sthe-startira-programa-za-podkrepa-za-razvitie-na-industrialni-zoni-i-parkove/

В становището ни:

• Считаме, че трябва да се изясни визията за реализацията на бъдещата процедура за набиране на проекти по отношение на етапността й. Следва да се има предвид и, че Постановление № 114/08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, за разлика от аналогичното му по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, не предвижда преди провеждане на процедура чрез подбор, да се извършва предварителен такъв на проекти/ концепции за проектни предложения;
• В бъдещите Условия/ Насоки за кандидатстване по програмата, препоръчваме:
  • Да се разясни терминът „сходни територии“, както и попадат ли в обхвата им определените в Общите устройствени планове на общините устройствени зони, идентифицирани като производствени и складови такива;
  • Да се разпишат допустимите за финансиране дейности, включително задължителни такива, както и евентуални изисквания към терените на парковете/зоните/сходните територии, обект на бъдещо подпомагане – площ, местонахождение, собственост и др.;
  • Да се отрази, вкл. в критериите за подбор и оценка, заложената в програмата приоритизация на индустриални зони и паркове в трите северни региона NUTS2;
  • Да се осигури допълняемост и демаркация с предвидените за реализация сходни дейности по програмата за развитие на регионите 2021-2027.
• По проектите на критерии за подбор и оценка на съществуващи и нови оператори на индустриални зони препоръчваме:
  • да се посочат минимален брой точки, при които ще се финансира инвестицията, както и евентуални елиминационни критерии, т.е. такива чието неизпълнение ще води до директно отхвърляне на проекта;
  • да се преработят, поради дублирането им, част от критериите, както и да се включат нови;
  • да се завиши поне на 20 млн. лв. предвиденият максимален размер на безвъзмездна финансова помощ от 2 млн. лв. за нови/малки оператори.

НСОРБ благодари на екипите на общините Драгоман, Ракитово и Сливен, които подкрепиха изготвянето на общото ни становище.

Пълният текст на становището може да видите на: https://www.namrb.org/bg/deynost/stanovishta

1. Промени в Закона за публичните финанси (ЗПФ) за преотстъпване на общините на 20% от постъпленията от данъците върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) и на 10% от постъпленията от корпоративен данък.

Предложенията са насочени към създаване на трайни норми за условията и реда за разпределението им по общини, технологията за предоставянето им, както и за подобряване на разпоредбите за получаване на финансови компенсации в случай на увеличение на разходите на общините за изпълнение на нова държавна политика.

Разработените текстове предвиждат нов ред за определяне на общия размер на целевата субсидия за капиталови разходи за съответната година и повишаване на процента за общата изравнителна субсидия, както и трайно уреждане на текстове, които се преповтарят в ежегодните закони за държавния бюджет и/или в постановленията за техните изпълнения.

2. Промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за повишаване на събирамостта и по-пълно обхващане на облагаемите имущества.

Предложенията ще бъдат представени пред министрите на финансите – от служебното и редовното правителство, и пред председателя на Комисията по бюджет и финанси в 48-то Народно събрание.

Актуализирани предложения по бюджетната процедура за 2023 г.

Управителния съвет обсъди и прие актуализирани предложения по бюджетната процедура за 2023 г., изготвени в съответствие с РМС № 38/27.01.2022 г. и указанията на Министерството на финансите за подготовката и представянето на годишните проекти на бюджети за 2023 г. и на актуализираните бюджетни прогнози за 2024 г. и 2025 г.

НСОРБ предлага размерът на общата изравнителна субсидия за 2023 г. да бъде увеличен с не по-малко от 33,5%, спрямо параметрите на актуализирания ЗДБРБ за 2022 г. Сдружението предлага и преразглеждане на механизма за разпределение на субсидията, като 409 млн. лв. от нея да следва сегашния разпределителен механизъм, а 45,8 млн. лв. – по нов компонент на формулата, до който имат достъп всички 265 общини въз основа на относителния дял на разходите за вода, горива и енергия в общо отчетените разходи за страната. 51 млн. лв. от ОИС да бъдат разпределени по нов компонент на формулата, до който имат достъп всички 265 общини въз основа на относителния дял на разходите за персонал в местните и дофинансирани дейности в общо отчетените разходи за персонал в тези дейности за страната на всички общини. НСОРБ предлага ръст на ОИС за 2024 г. в размер на 12% и още 9% през 2025 г.

Мотивите са базирани на общите проблеми на общините в условията на повишаващи се разходи за издръжка, отопление и нормативно обусловените ръстове на разходите за персонал в резултат на нарастването на минималната работна заплата и осигурителни прагове. Именно затова НСОРБ предлага разширяване на възможностите за достъп на общините до обща изравнителна субсидия.

По отношение на целевата субсидия за капиталови разходи, Сдружението ще настоява за ръст с 26,2% в новия бюджет на държавата. НСОРБ предлага 50 млн. лв. от тези средства да бъдат достъпни за всички 265 общини, като разпределението да бъде базирано на относителния дял на разходите на съответната община. В прогнозата за следващите две години – увеличението на общата изравнителна субсидия да бъде с не по-малко от 15% за 2024 г. и съответно за 2025 г. – с още 11%, настоява НСОРБ. Предложението цели осигуряване на подкрепа за общините в най-напрегнатата последна година за приключването и отчитането на европроектите от втория програмен период. На фона на нарасналите цени в строителството с предлагания ръст ще бъде гарантирано извършването на същия обем на инвестициите на местно ниво, спрямо предходни бюджетни години.

Поне с 20,7% повече трябва да бъдат средства по трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, смятат общините. За следващите 2 години НСОРБ предлага да бъде запазена тенденцията за нарастване, съответно с 15% за 2024 и 11% през 2025.

УС на НСОРБ счита, че размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности трябва да бъде не по-малък от 5 681,7 млн. лв. или с 583,1 млн. лв. повече от 2022 г., което е ръст с 11,4 %, спрямо актуализирания ЗДБРБ за 2022 г.

И тази година общините поставят акцент върху подцененото финансиране на общинската администрация. Приоритетно да бъде разчетен ръст на средствата за общинска администрация, вкл. и изборните длъжности от минимум 241,6 млн. лв. (52 % спрямо ЗДБРБ 2022 г., но с реална възможност за увеличение на възнагражденията в администрацията с до 33% с цел доближаване до средните възнаграждения в публичния сектор и тези в системата на образованието), ще настоява НСОРБ. От тези средства 62,5 млн. лв. да бъдат за осигуряване на достигнатите нива на възнагражденията с актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г., а останалите – за реализиране на националната политика по доходите за 2023 г. и укрепване капацитета на общинските администрации. Сдружението настоява и за ръстове около 10% за следващите две години. Разчетите са направени на база очаквания ръст на минималната работна заплата и обезпечаване на достатъчен ресурс за компенсиране на общото нарастване на издръжката и отоплението в резултат на инфлацията.

В двустранните срещи със секторните министерства и преговорите с Министерството на финансите НСОРБ ще се води от няколко приоритетни принципа:

• Актуализиране на разчетите на секторните министерства за развитието на действащите политики и през 2023 с отразяване и на ефектите от актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г. и поетите ангажименти по нормативни актове, приети през 2022 г.
• Гъвкави условия за допълване на всички разчети и предложения за 2023 г. в съответствие с предвидената политика по доходите, в т.ч. и такава, свързана с прогнозното увеличение на минималната работна заплата, минималните и максимални осигурителни прагове, КТД-та и др.
• Осигуряване на буфери за покриване на разходите във връзка със настоящото и бъдещо увеличение на цените на елекроенергията и енергоносителите, тъй като компенсацията за ел. енергията е гарантирана само до края на 2022 г.

Консултациите на МФ с НСОРБ по предложенията ни за общия размер на основните бюджетни взаимоотношения на общинските бюджети с централния бюджет и на другите ни предложения по законопроекта, както и съгласуването на механизма за разпределение на общата изравнителна субсидия и на целевата субсидия за капиталови разходи по общини следва да бъдат проведени в срок до 17 октомври 2022 г.

Анализ на състоянието на общинската администрация

УС на НСОРБ разгледа анализ на състоянието на общинската администрация, изготвен от екипа на НСОРБ, за който са използвани публично достъпни данни от НСИ и отчетите, подавани от общините в Информационната система на държавната администрация. Екипът на НСОРБ събра и допълнителни данни от общините за разходите за персонал за държавните служители в делегираната от държавата дейност „Общинска администрация“ при промяна на модела на осигуряване за държавните служители и за разходите за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения.

На базата на основните изводи за състоянието на общинската администрация предстои подготовката на конкретни предложения за изменения и допълнения в нормативните актове, уреждащи организацията на структурите и правоотношенията в общинската администрация, които да бъдат внесени за разглеждане от Съвета за административна реформа, след приемането им от УС.

Четете повече на: https://www.namrb.org/bg/aktualno/obshtinskata-administratsiya-prez-2021-g-sastoyanie-i-problemi

Участие на НСОРБ в подготвителните дейности за присъединяване на България към ОИСР

Управителният съвет обсъди и участие на НСОРБ в разговорите и подготвителните дейности за присъединяване на страната ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е сред основните цели на външната политика на Република България през последните пет години.

Основни цели на ОИСР са високо и устойчиво икономическо развитие, заетост и стандарт на живот, в комбинация с финансова стабилност. Присъединяването към организацията ще бъде не само признание за стабилността, потенциала и привлекателността на българската икономика за инвеститорите, но и ще бъде гарант за постоянния ангажимент на България към политики за социално и икономическо благополучие. Членството в организацията дава неограничен достъп до нейните статистически и аналитични ресурси и изследвания, както и възможност за диалог, обмен на добри практики и предложения за решения на общи проблеми с всички участници на глобалната сцена.

Регионалната политика е сред основните тематични направления в работата на ОИСР и обхваща редица области, затова и интересът на местните власти да бъдат част от процеса по присъединяване по отношение на сферите, засягащи техните компетенции, е сериозен.

България започна подготовката за присъединяването към ОИСР още през 2017 г., но решението за започване на разговорите по процедурата бе взето в началото на тази година. На 10 юни страната получи официално своята пътна карта за присъединяване, а на 13 и 14 юни в София се проведе първоначална мисията на ОИСР, на която бяха представени условията и етапите на присъединителния процес.

С писмо до министерствата на външните работи и на регионалното развитие и благоустройството Сдружението поиска да бъде включено като партнираща институция в Комитета по политика за регионално развитие, който оказва подкрепа при оценката и подобряването на териториалните политики, и вече участва в първото заседание на което председателства Междуведомствения координационен механизъм (МКМ) на 25 август. На него МРРБ предложи Сдружението като партнираща институция по още три правни инструмента, засягащи дейността на местните власти.

В становището ни:

• Настояваме за отстраняване на несъответствия между Условията за кандидатстване и заданието за проектиране. В първите са допустими, но не и задължителни СМР дейности за изграждане /надграждане на STEM среда, докато техническото задание не предвижда опционалност, а задължителност на същите;
• Предлагаме преразглеждане на критериите за оценка на проектните предложения по отношение на критерия за постигане на съответния клас на енергопотребление, в т.ч. присъждане на точки и за постигането на клас „С“, каквито не се предвиждат;
• Считаме, че трябва да отпаднат определените етапи за крайните получатели по изпълнението на инвестициите, предвиждащи обявяване на процедура за избор на изпълнител до края на първото тримесечие на 2023 г., издаване на решение за определяне на изпълнител и сключване на договор със същия съответно до края на второто и третото тримесечие на 2023 г. Тъй като действително в Решението за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на ПВУ, е заложен като етап за реализация сключването на договори с изпълнители за строителство и обновяване на образователните институции, индикативно до 3-то тримесечие на 2023 г. и при условие че този срок не може да се удължи, а неспазването му би имало негативни последици, то ще е много по- коректно в Условията да се заложат ясни и императивни изисквания за наличието на избран изпълнител за СМР при кандидатстването или преди подписването на договор за финансиране;
• Предлагаме да се укаже, ще са допустими ли разходи за: консултантски услуги за попълване на формуляра за кандидатстване и приложенията към него, както и за наемането на лица на срочни трудови договори извън утвърдената численост на персонала, за дейностите по организация и управление на проекта;
• Считаме и че е необходимо да се уточни, как ще се процедура в случай, когато две училища се помещават в една сграда с общ акт за общинска собственост, при условие че едното от тях е класирано в групите имащи шанс да получат финансиране например втора група, а другото е в 5-та група, т.е. без възможност да получи финансиране по процедурата.

Коментираме и нуждата от разясняване приложимостта на изискуеми документи на етап кандидатстване, както и отпадането на такива на етапа на сключването на договора финансиране.

Пълният текст на становището може да видите на:  https://www.namrb.org/bg/deynost/stanovishta

Благодарим на екипите на общините, които предоставиха коментари и бележки по пакета документи за кандидатстване и подкрепиха изготвянето на становището по процедурата.

Участваха почти 250 експерти от 9 държави – България, Румъния, Финландия, Полша, Испания, Кипър, Гърция, Турция, Италия, представители на браншови организации в системата на народната просвета, Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“.

Обучението на децата в ерата на дигитална трансформация и съвременните модели в образованието бяха фокус на разговорите. Дигитализацията агресивно влезе в училищата в периода на пандемия и бе първия глобален тест за нея, но живото общуване остава водещо и основополагащо особено в началния курс. Технологиите никога не могат да заменят големите учители, а са инструмент в ръцете им за подобряване на образователния процес.

Въпреки споровете за предимствата и недостатъците на онлайн обучението, то е новата норма в образованието и необходим ресурс за учениците и училищата по целия свят.

Община Варна първа в страната създаде програма и подкрепи финансово училищата за въвеждането на модела за работа „Едно към едно“, при който всеки ученик и преподавател разполага с лично електронно устройство за учене. Общо над 1000 деца и повече от 200 преподаватели от 13 училища преминаха през серия от обучения за работа с технологиите на Google. Това обяви кметът на Варна Иван Портних при откриването на форума.

Влиянието на местната общност в управлението на образованието бе темата на зам.-изпълнителния директор на НСОРБ Теодора Дачева.

„От гледна точка на общините, аз ще поставя основния открит за нас въпрос, по които си заслужава да помислим и като държава, и като общество - „Повиши ли се качеството на предучилищното и училищното образование?“. Отговорът не е еднозначен, но не можем да не признаем, че не успяваме да пречупим тренда на някои негативни тенденции – наличие на т.нар. елитни училища и такива, които сякаш изпълняват по-скоро социални функции, сегрегирани училища, незадоволителни резултати от външното оценяване и т.н. Редно е да си зададем въпроса – не се ли концентрираме прекалено много във формите, но не и в съдържанието? Не гоним ли бройките, но не и качеството? Не формираме ли позициите си само от гледна точка на личния си интерес, но не и водени от интересите на децата“, каза Теодора Дачева.

Зам.-изпълнителният директор на НСОРБ очерта действията, които могат да допринесат за исканата промяна. На национално ниво следва да се направи преоценка на политиките от гледна точка на качеството. Дискусията е наложителна и тя трябва да се води с всички заинтересовани страни. Сдружението смята, че трябва да се даде повече свобода на местните общности, които да решават какви са приоритетите им. Необходимо е подобряване на координацията между отделните системи – социална, здравна и образователна. Общината може да изпълнява ролята на мост между професионалните гимназии и бизнеса. На местно ниво следва да се търси баланс между училища, Центрове за подкрепа за личностно развитие, читалища, културни институции при изпълнение на извънкласните дейности.

Теодора Дачева призова за фокусиране върху бъдещето и образованието на децата, за ясна стратегия, разпределяне на ролите и отговорностите на отделните институции и оперативност между тях, за да се доближи образованието до потребностите на пазара на труда.

Сесиите, в които се включиха над 200 участници, се проведоха под мотото „Младите заедно за по-добро бъдеще“. Те обсъждаха теми като опазване на околната среда и справяне с климатичните промени, устойчиво развитие, култура и изкуство, наука и технологии, човешки права и равенство, градовете и спорта, градовете и архитектурата, кариерно планиране. На срещата присъстваха над 200 участници от различни балкански страни.

Организацията В40 Balkan Cities Network е създадена през ноември 2021 г. в Истанбул с участието на 25 общини от 11 държави, представляващи 55 млн. граждани. Амбицията е да се обхванат поне 100 града от региона на Балканите, които споделят обща визия за европейско бъдеще и подобряване на сътрудничеството между градовете. Основен акцент се поставя върху зелената трансформация, иновациите и интелигентните градове, туризма, равноправното партньорство между градовете и приобщаване на местните общности. Сред учредителите на Мрежата е кметът на община Кърджали и заместник-председател на УС на НСОРБ Хасан Азис.

През юни, под домакинството на Столична община, в София се състоя и форум на инициативата, с участие на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. В рамките на това събитие 10 български общини подписаха декларациите за присъединяването си към Мрежата. Повече за събитието: ТУК.

Дейностите на B40 се осъществяват от работни групи по основополагащите теми и приоритети: местни действия за климата; местна демокрация и миграция; интелигентни градове и дигитална трансформация; местно икономическо сътрудничество. Председателството на организацията е на ротационен принцип, а постоянният секретариат е в община Истанбул.

Свиленград е един от последно присъединилите се градове от България. С включването си в мрежата, кметът арх. Анастас Карчев декларира ангажимента на община Свиленград да работи по заявените общи ценности за регионално сътрудничество и стабилност между градовете. В младежката работна среща в края на август участваха четирима млади представители на общината.

„Кметът на Истанбул ни посрещна с думите, че е важно да се насърчават и обучават будните млади хора, които след десетина години ще са активните граждани, на които ще се разчита да управляват обществото и да решават актуалните проблеми”, каза Венета Станкова, младши архитект в общинската администрация. В работната група участваха още колегата й Костадин Костадинов, експерт проекти, младата учителка Полина Иванова и ученичката Христиана Ставрева.

Община Карнобат бе представена от трима млади делегати, които също се включиха активно в различни сесии.

Младите участници в срещата представиха своите градове с ентусиазъм и мотивация. В работните групи та предлагаха решения на проблемите и нуждите на градския живот, обсъждаха визията на градовете на бъдещето.

Троян: девет троянски студенти също присъстваха на срещите и лекциите с представители на бизнеса, обществения и частния сектор в рамките на срещата в Истанбул. Своите впечатления те споделиха с кмета на Троян Донка Михайлова. Разказаха за сериозните мерки и правила, установени от турските домакини, за задоволството си от установените контакти и новите приятелства, от наученото и обменения опит.

Продължава обновяването на пътната маркировка и пешеходните пътеки в град Сандански.

Чешмата е разположена на общински път Златоград – с. Аламовци, в района на язовир „Златоград“. Водохващането е извършено преди два века, като последното реновиране е било през 1979 година. Водата е изворна, като източникът на захранване е планински извор. Изследвана е и е годна за пиене.

Местните хора разказват, че чешмата никога не е пресъхвала. Златоград е бил район със силно развито овцевъдство и чешмите са се ползвали както за раздумка, така и за напояване на животните. Историята на "Илийковата чешмата" се свързва с легенда за трудна любов между овчар и местна девойка. Тогава на мястото е имало извор, а наследниците на влюбените построяват чешма, която да е на разположение на всички преминаващи. По-късно през нея минава и едино от разклоненията на известния Ксантийски друм, свързващ Родопите с Беломорска Тракия.

С благоустрояването на „Илийковата чешма“ общината обнови външния вид, възстанови бетоновото корито и шапката. Направена е нова облицовка с ивайловградски камък. Пространството около чешмата е оборудвано с пейки и съдове за отпадъци.

Темите обект на дебат касаят многосекторното сътрудничество между заинтересованите страни и имат за цел да представят добри практики по участието им в Дунавската стратегия за  по-успешното и устойчиво бъдеще в региона на река Дунав. Събитието ще е онлайн, като регистрация може да се направи на: https://danubestrategy.eu/events/9th-danube-participation-day

Следващите два дни, на 19-20 октомври, ще се проведе 11-тият годишен форум по Стратегията на ЕС за Дунавския регион- https://danube-region.eu/danube-events/11-eusdr-annual-forum/ Той ще в рамките на Украинското председателство на Стратегията и под надслов „Устойчив и сигурен Дунавски регион: Възстановяване. Развитие. Единство“. Форумът ще е в хибриден формат, т.е. онлайн и на място в гр. Кошице, Словакия. Темите обект на дискусии са свързани с новите предизвикателства и възможности пред Дунавския регион, енергийната сигурност и устойчивата икономика, човешкия капитал и пазара на труда, участието на младежите в Стратегията, засилване на сътрудничеството и интеграция в ЕС. Предварителна регистрация за форума, на: https://danube-region.eu/danube-events/11-eusdr-annual-forum/.

„Зеленият преход на гарите“ е първият български проект, спечелил финансиране от Европейския институт по иновации и технология – European Institute of Innovation and Technology (EIT), реализиран съвместно с инициативата „Нов европейски „Баухаус“. Цeлтa му e в диалог между различни институции, бизнеси, експерти и граждани, да намери решения за устойчивото развитие на бившитe индycтpиaлни пpocтpaнcтвa в paйoнa нa Cтoчнa Гapa и Гapa Πoдyянe и тяxнoтo интeгpиpaнe в aĸтивния живoт нa гpaдa. Проектът е инициатива на глaвния apxитeĸт нa Cтoличнa oбщинa Здpaвĸo Здpaвĸoв, ĸoopдинaтop е мyлтидиcциплинapният eĸип нa ГPAДOCKOΠ, официален партньор на инициативата „Нов европейски Баухаус“, в диaлoг c Mиниcтepcтвo нa тpaнcпopтa, Haциoнaлнa ĸoмпaния Жeлeзoпътнa инфpacтpyĸтypa (HKЖИ) и Бългapcĸи дъpжaвни жeлeзници (БДЖ).

Вече е извършен пространствен урбанистичен анализ на терените и е проведено мултидисцпилинарно архитектурано студио с участието на студенти от четири университета – Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), ETH Zürich, Politecnico di Milano и Universita degli studi di Napoli. Те са обменили опит и са изследвали модели на адаптивна градска инфраструктура. Представена бе и изложба на студентските проекти на тема “Зеления преход на гарите”, включващи различни идеи за бъдещето на терените около Сточна гара и гара Подуяне – разпределителна, от преизползване на съществуващите сгради за производство, покрити пазари, споделени офиси и културни функции до ново строителство, което да отговори на социалните нужди на жителите на съседните квартали чрез изграждането на достъпни жилища с допълнителни обслужващи функции. Още една възможна посока е включването на терените в градската тъкан чрез развитието на интермодални транспортни хъбове с многофункционален характер. Проектите търсят решения за свързване на северните и южните квартали чрез изграждане на пешеходни и веломостове и серии от публични пространства.

Доклад ще обобщи всички изводи и резултати и ще представи идеи за възможни следващи стъпки за развитие на района на Сточна гара и гара Подуяне. Следващата стъпка е ангажирането на местните жители на кварталите и дефиниране на пилотни проекти с широко съгласие.