За една истинска кръгова икономика, страната се нуждае от едно изключително добро сътрудничество между държава, бизнес и общество. Трансформацията е нелек процес и е добре да се осъществява с помощта на държавата, с баланс към бизнеса и разбирането на гражданите, каза заместник-министърът на околната среда и водите Виктор Атанасов при откриването на форума "Зелена трансформация 2024".
Това е второто издание на форума, чиято тема тази година е "Кръгова икономика и устойчиво развитие – хора, материали и бизнес модели". Събитието, организирано от сп. Enterprise, Българската стопанска камара и "Ентърпрайз Юръп Нетуътрк", събра представители на бизнеса, администрацията и неправителствения сектор, за да обсъдят добрите практики, ключовите политики и стандартите за зелена трансформация на икономиката и обществото.
В панела, посветен на новия начин на формиране на такса „битови отпадъци“ на база количество, участие взе Десислава Стойкова, юрист и експерт по устойчиво развитие в НСОРБ.
Тя представи сериозната работа в общините и Сдружението след обнародването на новата Наредба за реда за изготвяне и образеца на план сметката. Във всички местни администрации бяха създадени екипи от общински експерти, които се заеха с набирането на първоначалната информация, анализиране на приложимостта на всяка от допустимите по закона основи, съобразявайки се със спецификата на общината, населените места в нея и организацията на дейностите по управление на отпадъците на територията й.
Сдружението подготви консултативни материали, организира и множество работни срещи по групи общини за споделяне на опит и намиране на работещи решения. Активна бе работата и с експертите на Информационно обслужване по моделите за всяка конкретна община.
Много местни администрации предприеха промени на своите системи за управление на битовите отпадъци, с фокус върху разделното събиране и оптимизация на сметосъбирането. Те инвестираха и в модернизация на инфраструктурата, закупиха нови контейнери и превозни средства, оборудвани с нови технологии за измерване на количествата отпадъци.
Един голям процент от общините имаха готовност още в края на тази година да приведат изчисляването на такса битови отпадъци по регламентирания в наредбата начин, каза Стойкова.
“За съжаление, в процеса на интензивната работа се констатираха много пропуски. Това е очаквана реформа, но много сериозна. От една страна е сериозна реформа в процеса на управление на отпадъците, но от друга страна е и финансова реформа. Оказа се, че съществуват много законодателни пропуски и празноти", поясни експертът към НСОРБ.
Единият от проблемите е свързан с определянето на членовете на домакинствата в еднофамилни или многофамилни жилища. Общините се сблъскват с липсата на законово основание за достъп до информационните масиви на Националната агенция за приходите и на Националния осигурителен институт. Друга конфликтна точка е Законът за управление на етажната собственост.
Друг закон, който следва да претърпи изменение, за да могат общините да се съобразят с наредбата, е Законът за гражданската регистрация. Когато на адрес има регистрирани 15-20 лица и ако те трябва да заплатят Такса „Битови отпадъци“ на ползвател, то това ще бъде едно изключително изкривяване на определяне и правилното изпълнение на формулата, уточни Стойкова.
Нуждата от промените в тези закони са коментирани с Министерството на финансите.
"Но важна остава работата с Министерството на околната среда и водите. Защото в основния Закон за управление на отпадъците очакваме един законопроект, който трябваше да се появи на 10 септември, в който да се подобрят няколко текста. Един от тях е подобряване на партньорството на общините с организацията на оползотворяване на опаковки", добави тя.
Надежда Бобчева, зам.-кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столична община, сподели, че фокусът върху такса „битови отпадъци“ често е свързан с финансовата страна, а срещу това плащане гражданите очакват да получат услуга, за предлагането на която общината прави разходи.
„Нашата цел е да „извадим“ колкото се може повече отпадъци от сивите контейнери за смесен битов отпадък. Системите за събиране и третиране на отпадъците в София са изградени, идеята е колкото се може по-малко отпадъци да попадат в сивите контейнери, а заводът за отпадъци ще се експлоатира ефективно. През настоящата година са подновени договорите за събиране и оползотворяване на електронни отпадъци, опасни отпадъци, масла и др. Важно е и изграждането на инсталация за едрогабаритни отпадъци, които общината събира по график и по райони“, сподели Надежда Бобчева.
Участниците в събитието се обединиха около мнението, че държавата, общините, гражданите и бизнесът трябва да работят в партньорство, за да се осъществи трансформацията и да се постигне реално работеща кръгова икономика, а отпадъците да се възприемат като ресурс и да се управляват пълноценно.
/МБ/