Актуално

На заседанието, проведено на 29 януари, беше представен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. Чрез него се дава възможност за прилагане на традиционни методи при производството на някои храни с животински произход, както и на производителите на първични продукти да извършват директни доставки в цялата страна. Сега те са ограничени да доставят в областта на разполагане на фермата и в съседните области. Предложението се подкрепя от малките общини и НСОРБ от години.

Участниците в заседанието обсъдиха и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Програмата за управление на България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. предвижда изготвяне на нормативна уредба, която има за цел създаване на условия за организиране на фермерски пазари. С проекта се уреждат организацията и дейността на специализираните места за търговия на дребно с фермерски и занаятчийски храни. Целта е облекчен пазарен достъп за местните производители при спазване на базисни правила за качество. Прието бе предложението на НСОРБ за отпадане вменяването на местните власти на лабораторния контрол върху качеството на животинските и неживотински продукти. Този контрол остава в прерогативите на БАБХ.

На заседанието беше представена и информация по изпълнението на мерките от Плана за действие към Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021 г. - 2026 г.). Министър Вътев заяви, че голяма възможност за намаляване на разхищението на храна и насочване на излишъците към нуждаещите се дава първата у нас хранителна банка. Той отбеляза, че България унищожава около 680 000 – 700 000 т. храни годишно, които може да бъдат спасени чрез редица инициативи, в т.ч. чрез включване на домашните социални патронажи с активното съдействие на местните власти.

Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ на МЗХ представи проект на Ръководство за добри хигиенни практики при производство на малки количества храни в домашни условия. Спазването на това ръководство, под егидата на БАБХ, би насърчило предлагането на местни храни за целите на селския туризъм у нас.

Експертите информираха и за актуалното състояние на процедурата за отмяна на БДС 12:2010 „Българско кисело мляко“ и БДС 15:2010 „Българско бяло саламурено сирене“. Промяната е резултат от регистрирането на защитените наименования за произход „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“, като в спецификациите на двете защитени наименования за произход е заложено суровото мляко, което се използва при производството на тези продукти, да е 100% българско, а 80% от фуражите за млекодайните животни да са произведени в България.

В дневния ред на заседанието беше включена и информация за изготвянето на План за действие за Африканска чума по свинете, План за действие относно високопатогенна инфлуенца по птиците и Стратегия за ваксинация срещу птичи грип. Отчетено бе доброто взаимодействие от всички ангажирани страни, в т.ч. местните власти, при изпълнението на предходните планове по елиминиране на острозаразните заболявания по добитъка.

НСОРБ благодари на членовете на Постоянната комисия по земеделие, които откликнаха с коментари по законопроектите, касаещи директните доставки и пазарите на производители.

В четвъртото заседание на Националния съвет по храните участваха министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, министърът на здравеопазването проф. д-р Христо Хинков, заместник-министри на икономиката и индустрията и на труда и социалната политика, представители на министерствата на околната среда и водите и на образованието и науката, НСОРБ, Селскостопанската академия, Българската агенция по безопасност на храните, представители на неправителствения сектор, браншови организации на бизнеса от хранително-вкусовата промишленост и туризма.

Следващото заседание на Националния съвет по храните ще бъде през май.