Актуално

Развитието и управлението на услугите в домашна среда и организацията за предоставяне на мобилни услуги бе тема на дискусионен форум в рамките на Седмата годишна среща на национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините.

Фокусът бе върху новата философия в Закона за социалните услуги, която залага ново разбиране и е насочен изцяло към човека и неговия достоен живот. Старата концепция разглеждаше социалните услуги на парче, свързано с конкретни места за настаняване и предоставяне на фиксирани услуги. Въвеждането на изискване за интегриран подход и междусекторно предоставяне на услуги е фундаментален принцип в новия закон. В закона се въвежда възможност за междуобщинско сътрудничество – за предоставяне на услуги в партньорство. Регламентира се сключване на споразумения за предоставяне на услуга от една община за жителите на друга, както и за споразумение между общините за предоставяне на услуги на областно ниво. Главната цел е всеки нуждаещ се, независимо в кое населено място се намира, да може лесно да достигне до качествена и подходяща услуга. ЗСУ предоставя по-голяма гъвкавост на доставчиците на услугите, съобразени с нуждите на общността. В резултат на промените, има 263 практики в общините за предоставяне на асистентската подкрепа в зависимост от потребностите на хората в тях.

Свобода, която дава законодателството, цели да се осигури подкрепа за всеки потребител, но тя не е безгранична. Например интегрираните здравно-социални услуги трябва да съблюдават изискванията на два закона и на няколко системи.

Участниците в срещата поставиха и темата за подготовката на специалисти за реализиране на новия модел на работа, защото се изискват широки компетентности.

Диана Петрова, директор на дирекция в Агенцията за качество на социалните услуги (АКСУ) обърна внимание на значението на партньорството. „През контролните дейности виждаме, че където няма партньорство, много трудно се реализират социалните услуги“, каза тя.

Позицията на АКСУ е, че няма неправилен подход при предоставяне на социалните услуги, защото той е създаден в зависимост от спецификата и нуждите на местната общност.

Агенцията публикува на страницата си анализи от плановите тематични проверки за начина на организиране и предоставяне на социални услуги и по отчетите от общините.

За първи път тази година АКСУ проведе процедура за кандидатстване, оценка, подбор и утвърждаване на добри практики за високо качество и ефективност на социалните услуги. Те ще бъдат обявени на страницата на Агенцията.

Венелина Богданова, началник-отдел в МТСП, се включи по темата за развитие и управление на услугите в домашна среда, които определи като най-добрата подкрепа, оценена от потребителите.

Тя обясни завишения брой субсидирани потребители на асистентската подкрепа в предложението за Карта на социалните услуги с търсене на възможност за продължаване на подкрепата „грижа в дома“ чрез държавния бюджет.

Представени бяха услугите телеасистенция и телекеър, подходящи за хора над 50 г. с хронични заболявания и трайни увреждания. Интелигентната система за независим живот се базира на използване на персонални електронни устройства от потребителите, които дават възможност за дистанционно наблюдение на физиологични показатели в реално време и сигнализиране при риск за здравето и безопасността на лицето в дома му.

Иновативните услуги се предоставят от 2022 г. на територията на областите Враца, Видин и Монтана. Наблюдението на активността и състоянието на потребителите се извършва 24 часа 7 дни в седмицата от специално обучен екип с медицинско образование.

Илия Тасев, директор дирекция в Министерство на здравеопазването, коментира Наредбата за здравните кабинети в детските заведения и училищата, в която ще се регламентира и изискване за здравни кабинети в социални услуги с над 20 потребители.

Не е уреден въпросът с детските ясли, където няма изискване за здравен кабинет, а само за медицински сестри. МЗ ще поиска в наредбата за дейността на детските ясли да се заложи изискване за осигуряване на „спешна чанта“.

Илия Тасев коментира и дискусионния въпрос за консултациите в отдалечени райони. В ПВУ е заложено към общините да се насочат средства за обособяване на място с необходимите условия за извършване на медицински прегледи седмично от различни специалисти. Той засегна и възможността за надграждане с телемедицина.

От УНИЦЕФ представиха успешни проекти за патронажна грижа за бременни и семейства с деца до 3 г. в общините Сливен, Котел, Нова Загора, Твърдица, за ранна детска интервенция в общините Хасково, Нова Загора (Сливен, Стара Загора, Чирпан), за разкриване на детски центрове за застъпничество и подкрепа в София, Шумен, Монтана, по линия на Европейска гаранция за детето в Сливен, Котел, Нова Загора, Твърдица, Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Бургас, Айтос, Средец.

В съгласие с МТСП, УНИЦЕФ ще изследва интегрираното предоставяне на подкрепа в избрани страни от ЕС, вкл. в България.

Дискусионен форум разгледа европейски и национални програми за финансиране на социалната инфраструктура и социалните услуги. Подкрепа за развитие на дългосрочната грижа в България е по линия на три инструмента.

По ПВУ с бюджет 753 млн. лв. се цели реформиране на съществуващите домове за стари хора, ЕЕ за социална инфраструктура на социални услуги, нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за хора с увреждания

Процедурата за реформиране на домовете за стари хора е насочена към привеждане на 82 съществуващи дома за 5 598 потребители в съответствие със стандартите за качество на резидентната грижа за възрастни. До 10 юли са подадени 81 проекта, от които са одобрени 49 и са сключени 28 договора.

По мярката за ЕЕ за социална инфраструктура на социални услуги интересът е слаб, подадени са само 4 проектни предложения

Процедурата за нови услуги за резидентна грижа е разработена, определени са допустимите 64 общини, предвижда се съгласуване с НСОРБ преди да бъде обявена.

Процедура „Изграждане и оборудване на нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и специализирани социални услуги за лица с увреждания“ по НПВУ, по която Сдружението формира становище. Едно от предложенията е възприето и срокът за кандидатстване по процедурата е удължен с 1 месец – до 30 октомври.

Вторият инструмент, по който се финансира дългосрочната грижа е Програмата за развитие на човешките ресурси. По процедура „Грижа в дома“, на която бюджетът бе увеличаван три пъти, услуги получават 38 702 лица. По настояване на Управителния съвет на НСОРБ бе договорено със служебния министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов и осигурено финансиране до края на годината.

Другият инструмент – Програмата за развитие на регионите с бюджет 139,7 млн. лв., е насочена към нови услуги за резидентна грижа за лица без увреждания, възрастни в невъзможност за самообслужване и лица с трайни увреждания + медицински грижи и нови услуги за осигуряване на подслон.

Другата програма, която финансира една от най-търсените услуги и на първо място по изпълнение в България, е Програма „Храни и основно материално подпомагане. Благодарение на устойчивото партньорство и включване на общините, услугата “Топъл обяд” обхваща почти 70 хиляди потребители, представя се без прекъсване и включва широк спектър съпътстваща подкрепа.

С подкрепата на НСОРБ, програмата бе обезпечена с допълнителен ресурс в размер на 12,3 млн. лв., което позволи повишаване на стойността на порцията топъл обяд.

Като допълнение на подкрепата за ранно детско развитие, услугата “Детска кухня” с партньори 64 общини ще обхване да края на 2025 година 5423 деца от 10 месеца до 3 години от: семейства без доходи или с ниски доходи, самотни родители (осиновители)с ниски доходи; приемни семейства и семейства на роднини или близки, при които са настанени деца.

Част от програмата на форума бе представяне на добри практики по предоставяне на социални услуги и обекти на социалната инфраструктура на община Монтана. Участниците се запознаха на място с дейността на „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ и „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания“, Комплекс за здравни и социални услуги „Св. Мина“, където са ситуирани следните социални услуги: „Дневен център за деца и младежи с увреждания“, „Център за настаняване от семеен тип за деца под постоянна медицинска грижа“ и „Звено майка и бебе“.

Последният ден от срещата бе посветен на добри практики за приобщаващи политики за подкрепа на децата и младите хора. Габриела Горанова-Димчева, зам.-изпълнителен директор на Агенция по заетостта открои ролята на общините не само като работодател, но и като мултипликатор на информация. Тя подчерта , че полето за взаимодействие е много обширно и сътрудничеството между местните власти и Агенцията е изключително важно.

Госпожа Димчева направи обзор на мерките, финансирани по линия на Националния план за действие на заетостта, Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Националния план за възстановяване и устойчивост. Коментирани бяха условията за привличане на млади хора за стажуване и евентуално задържане на работа. Кметове споделят, че по програмите за заетост няма хора с траен интерес да останат в общинските администрации, че има проблем като цяло с мотивацията, защото не е редно да няма кандидати за длъжност “специалист“ за разлика от интереса към охранителната дейност.

Участниците в срещата коментираха, че трябва да се подобри връзката на социалните услуги с бюрата по труда, за да може младите хора, излизайки от институцията, да получат подкрепа за придобиване на опит и намиране на работа.

В дискусиите участваха: представители на АКСУ – Диана Петрова, директор дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“, Цветанка Паунова, началник-отдел „Северозападен“, и Цветелина Иванова, началник-отдел „Югоизточен“; представители на АСП – Венелина Богданова, началник-отдел „Социални услуги за пълнолетни лица“, Росица Лалева, главен експерт „Социални услуги за деца“; Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване“, дирекция „Социално включване“, МТСП; Илия Тасев, директор дирекция в Министерство на здравеопазването; Цветан Спасов, главен директор на ГД „Европейски фондове и международни връзки”; Мария Железарова, началник-отдел „Верификация“ ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти”; Анна Ангелова-Филипова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операциите“, и Мариела Петкова, началник-отдел „Мониторинг и оценка“, УО на Програма за храни; Моника Стоянова, главен експерт в отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, УО на ПРР; Габриела Горанова-Димчева, заместник-изпълнителен директор на Агенция по заетостта и общински експерти.

Модератори бяха Росица Димитрова, директор дирекция „Социални политики, здравеопазване, транспорт“, община Велико Търново, съпредседател на ПК по демографски и социални политики на НСОРБ, и д-р Анелия Димитрова, заместник-кмет „Управление на европейски проекти и образование“, община Свищов.