Актуално

Промените в Закона за движението по пътищата трябва да отчитат правомощията и реалните възможности на общините, да бъдат подкрепени с пълна оценка на въздействието и да предвиждат необходимото финансово, техническо и административно обезпечаване. Тази позиция защити изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева по време на заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към Народното събрание на 23 септември.

Комисията разгледа на първо четене седем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Сред основните теми бяха режимът „Служебен абонамент“, обособяването на места за кратък престой пред детски и учебни заведения, достъпът на общините до средства от Фонда за безопасност на движението, движението на таксиметрови автомобили в бус лентите, дигитализацията на административните процедури и въвеждането на т.нар. „дигитална скоба“.

След проведените обсъждания по-голямата част от законопроектите не получиха подкрепата на комисията. Резултатите от гласуванията до голяма степен потвърдиха възраженията и резервите, изложени от НСОРБ – за липсата на достатъчна оценка на въздействието, неосигуреното финансиране на новите задължения и опитите решения от местна компетентност да бъдат уредени с еднакви правила за всички общини.

Силвия Георгиева заяви, че НСОРБ подкрепя дигитализацията на контрола и административните процедури, но предупреди, че предложените механизми няма да бъдат ефективни без свързани национални системи, надежден обмен на данни с общините и осигурено финансиране.

В момента информационните системи не са достатъчно свързани, а това поставя под съмнение практическото изпълнение на част от предложенията. Според НСОРБ, преди да се въвеждат нови задължения или да се ограничават възможностите на местната власт да контролира собствените си приходи, трябва да бъдат осигурени необходимата техническа свързаност, финансов ресурс и административен капацитет.

„Всичко това трябва да бъде координирано, осмислено и подредено така, че да работи интегрирано, а не на парче“, заяви Силвия Георгиева.

Като пример тя посочи Законопроект № 52-654-01-57, свързан с достъпа на общините до средства от Фонда за безопасност на движението. НСОРБ подкрепя въвеждането на обективни критерии за допустимост на разходите чрез класификатор с CPV кодове, но откроява правнотехнически и концептуални проблеми в предложения проектен механизъм.

От 7 май 2026 г. вече действа разпоредба, според която 50% от средствата от глоби за нарушения, установени с общински автоматизирани технически средства и системи, постъпват в бюджета на съответната община за дейности по пътна безопасност. Новото предложение не отменя този механизъм, а създава възможност два различни режима да черпят средства от един и същ фонд при различни правила за допустимост на разходите.

Не е изяснено и дали Системата за управление на националните инвестиции разполага с необходимата функционалност за обслужване на Фонда. Затова НСОРБ предлага новият механизъм да бъде преосмислен, а ако бъде запазен, да се предвиди срок за техническото му обезпечаване.

По Законопроект № 52-654-01-20 за въвеждане на национален праг от 10% за местата в режим „Служебен абонамент“ Силвия Георгиева подчерта, че предложението не е пропорционално на заявената цел и засяга самостоятелността на общините в сфера, която вече е предоставена в техните правомощия със Закона за движението по пътищата.

Една и съща правна норма би имала коренно различен ефект в малка община с 20 паркоместа и в Столична община. В същото време липсва анализ, който да обосновава избора именно на 10-процентен праг.

НСОРБ предлага вместо фиксирано национално ограничение общинските съвети да определят с наредба допустимия брой места за служебен абонамент според местните потребности и конкретната организация на движението.

Сдружението споделя социалната цел на Законопроект № 52-654-01-23 за регламентиране на места за кратък престой пред детски градини и училища, но счита, че текстовете се нуждаят от съществено преработване.

НСОРБ предлага неопределеното понятие „в близост“ да бъде заменено с обективен критерий, обхванатите детски и учебни заведения да бъдат свързани с официалния регистър на Министерството на образованието и науката и да се предвиди изключение за случаите, в които пътната инфраструктура не позволява обособяването на такива места.

Необходимо е да бъде уредено и съотношението с действащите зони за платено паркиране, включително отражението върху сключените договори с оператори и общинските приходи. НСОРБ предлага също да бъде преразгледан предвиденият кръг на административнонаказателно отговорните лица и да бъде удължен шестмесечният срок за прилагане на новите изисквания.

Според Силвия Георгиева предложението създава изцяло ново задължение за общините, без предварителната оценка на въздействието да съдържа количествен анализ на необходимия ресурс. Тъй като разходите за общинската пътна мрежа ще бъдат поети от общините, законопроектът трябва да включва и механизъм за финансовото им осигуряване.

НСОРБ възразява и срещу Законопроект № 52-654-01-120, който предвижда таксиметровите автомобили да получат общо право да се движат в бус лентите. Позицията на Сдружението е изготвена след проучване сред общините, в които има изградени такива ленти и които ще трябва да прилагат предложената промяна.

Специализираните ленти са предназначени да осигуряват приоритетно и предвидимо движение на обществения транспорт с висок пътнически капацитет. Таксиметровият превоз обслужва индивидуални пътувания с гъвкав маршрут, поради което самото наличие на пътник не е достатъчно основание той да бъде приравнен на масовия градски транспорт по отношение на достъпа до приоритетната инфраструктура.

НСОРБ предлага движението на таксита в бус лентите да се въведе не като общо правило, а като правна възможност, прилагана по решение на съответния общински съвет и съобразно местната транспортна инфраструктура.

В отговор на вносителя Силвия Георгиева подчерта, че „България е парламентарна република с местно самоуправление“ и че собствената сфера на компетентност на общините е ясно определена в законодателството.

Тя постави и въпроса как ще се установява дали таксиметровият автомобил действително превозва пътник. Това обстоятелство не може надеждно да бъде доказано нито визуално, нито чрез автоматизирани технически средства, което създава риск от неправилно санкциониране и последващи съдебни спорове.

Законопроектът възлага на общините и нови контролни функции чрез автоматизирани технически средства, както и правомощие на кметовете да издават електронни фишове. НСОРБ не подкрепя тези предложения.

Изграждането, поддръжката и сертифицирането на подобни системи, както и последващата обработка на данните, издаването на актове и защитата при обжалване изискват значителен технически, административен и юридически капацитет, с какъвто много общини не разполагат. В същото време действащата наредба за Фонда за безопасност на движението все още не е приведена в съответствие с предвиденото разпределение на 50% от приходите от глобите в полза на общината – собственик на системите.

НСОРБ настоява първо да бъде уреден финансовият механизъм, а срокът за влизане в сила на новите изисквания да бъде удължен от три на 12 месеца. Това време е необходимо за провеждане на обществени поръчки, бюджетно планиране, изграждане и тестване на системите и обучение на служителите.

По Законопроект № 52-654-01-134, свързан с дигитализацията на контрола и достъпа на общините до регистрите на МВР, НСОРБ подкрепя заявените цели, но предлага редица конкретни редакции. Сред тях са изработване на методика за оценка на ефективността на мерките за пътна безопасност, въвеждане на ясни технически критерии, избягване на паралелни и несъгласувани канали за обмен на информация и осигуряване на достатъчен срок за техническа интеграция.

Сдружението не подкрепя промяната на подсъдността според местонахождението на нарушителя, тъй като тя ще увеличи съществено разходите на общините за процесуално представителство извън техните територии. НСОРБ настоява и за методическа помощ за общинските контролни органи, както и за отчитане на реалните разходи за техническа интеграция, обучение и административно обслужване.

Силвия Георгиева подчерта, че Сдружението не отхвърля необходимостта от модернизиране на контрола и дигитализация на административните процедури. НСОРБ е представило подробни писмени становища и конкретни предложения за редакция, така че законодателните решения да бъдат практически приложими, финансово обезпечени и съобразени с действащата нормативна уредба.

Гласуването в комисията показа, че голяма част от поставените от НСОРБ въпроси и опасения се споделят и от народните представители. Основният принцип, който Сдружението защитава, е националното законодателство да определя ясна рамка, без да отнема възможността на общините да избират най-подходящите решения според местните условия, наличната инфраструктура и потребностите на гражданите.